Определение по дело №139/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 217
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 27 януари 2023 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20235300500139
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500139 по описа за 2023 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „А1България“ ЕАД, представлявано
от А.В.Д. – ГИД и М.М.- ИД, чрез адв.Л. Р. против Разпореждане № 28618/
13.12.2022г. по ч.гр.д.№ 16858/ 2022г. по описа на ПРС-VІІІ гр.с., с което е
отхвърлено Заявлението вх.№ 93880/ 22.11.2022г на жалбоподателя против
„Т.К.24“ ЕООД, ЕИК: *********. По изложени доводи и оплаквания в
частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване
на съдебен акт, с който се разпореди издаването на ЗИ в полза на заявителя.
Пловдивски окръжен съд кат взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Със Заявление вх.№ 93880/ 22.11.2022г по вх.рег.на ПРС от жалбоподателя е
поискано издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против „Т.К.24“ ЕООД, ЕИК:
********* за сумите: 237,73 лв- месечни такси и потребление за използваните
услуги по договор М6558128 за периода 21.09.2021г.- 20.03.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане;
246,96 лв – неустойка за неизпълнение по договор М6558128, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане; както и мораторна лихва 35,80 лв върху посочените вземания,
1
изчислена от датата , представляваща първи ден на забава за плащане по
всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението. В приложение на заявлението са представени
Пълномощно за адв.Л. Р., както следва : Пълномощно от ГИД А.В.Д. и ИД
М.М., с което упълномощават „ФИ“ ЕООД,представлявано от П.Д.М., вкл. за
заповедното производство, както и Пълномощно от ФИ“ ЕООД,
представлявано от И.М.Й. за упълномощаване на адв.Л. Р., и документ за
внесена ДТ.
С Разпореждане № 26753/ 23.11.2022г. заповедният съд е оставил без
движение заявлението с указания за заверка на приложените към него
незаверени преписи от документи, както и представяне на Общите условия и
приложения към него и издадените въз основа на договора фактури.
С молба вх.№ 97300/ 30.11.2022г. заявителят е оспорил приложимостта на
чл.410, ал.3 ГПК по отношение на настоящото заявление, като с позоваване на
чл.2 Директива 93/13/ ЕИД на Съвета от 05.04.1993г. относно дадената
дефиниция на понятието „потребител“ – всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност, каквото подобно определение е дадено и в пар.13, т.1
ДП на ЗЗП. С оглед на това е оспорено качеството на потребител на длъжника
по настоящото дело - „Т.К.24“ ЕООД.
По отношение на указанията за заверяване на приложенията към заявлението
са представени същите към тази молба, заверени с КЕП на основание чл.183,
ал.2 ГПК.
С настоящото обжалвано Разпореждане № 28618/ 13.12.2022г. заповедният
съд е посочил, че с оглед неотстраняване на нередовностите в заявлението в
законоустановения срок, заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Въззивният съд намира, че към уточнителната молба вх.№ 97300/ 30.11.2022г
са приложени заверени с КЕП на основание чл.183, ал.2 ГПК приложенията
към Заявлението вх.№ 93880/ 22.11.2022г на жалбоподателя, от една страна, а
от друга възражението на заявителя за неустановено качество на потребител
на длъжника по делото „Т.К.24“ ЕООД, ЕИК: ********* по смисъла на
пар.13, т.1 ДП на ЗЗП, която е в съответствие с чл.2 Директива 93/13/ ЕИД на
Съвета от 05.04.1993г. относно дадената дефиниция на понятието
2
„потребител“ в нея, поради което указаните от заповедния съд нередовности
се явяват отстранени, като заявлението следва да се разгледа по същество от
заповедния съд. В насока на последното относно претенцията за издаване на
ЗИ за месечни такси и потребление за използваните услуги по договор
М6558128 за периода 21.09.2021г.- 20.03.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за мораторна
лихва 35,80 лв върху посоченото вземане не се намира формална пречка за
издаване на ЗИ, а по отношение на претенцията за издаване на ЗИ за
неустойка за неизпълнение по договор М6558128, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, следва да
се извърши преценка на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК. С оглед на това
частната жалба като основателна ще се уважи чрез отмяна на обжалваното
определение, като делото се върне на заповедния съд за издаване на заповед
за изпълнение по Заявлението вх.№ 93880/ 22.11.2022г на„А1България“ ЕАД,
представлявано от А.В.Д. – ГИД и М.М.- ИД, чрез адв.Л. Р. относно
претенцията за издаване на ЗИ за месечни такси и потребление за
използваните услуги по договор М6558128 за периода 21.09.2021г.-
20.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и за мораторна лихва 35,80 лв върху
посоченото вземане, а по отношение на претенцията за неустойка за
неизпълнение по договор М6558128, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане – за произнасяне след
извършване на преценка на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящата
инстанция следва да се разгледа от заповедния съд при определяне на
разноските от заповедния съд с оглед издадената ЗИ по чл.410 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 28618/ 13.12.2022г. по ч.гр.д.№ 16858/ 2022г. по
описа на ПРС-VІІІ гр.с., с което е отхвърлено Заявлението вх.№ 93880/
3
22.11.2022г на жалбоподателя против „Т.К.24“ ЕООД, ЕИК: ********* И
ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с. за издаване на
заповед за изпълнение по Заявлението вх.№ 93880/ 22.11.2022г
на„А1България“ ЕАД, представлявано от А.В.Д. – ГИД и М.М.- ИД, чрез
адв.Л. Р. относно претенцията за издаване на ЗИ за месечни такси и
потребление за използваните услуги по договор М6558128 за периода
21.09.2021г.- 20.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и за мораторна лихва 35,80
лв върху посоченото вземане, а относно претенцията за неустойка за
неизпълнение по договор М6558128, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане - за произнасяне след
извършване на преценка на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4