Р Е Ш Е Н
И Е
№......................../........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 8105 по описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда „Л.“, ет. *, офис * срещу И.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. М. П. в качесвтото ѝ на
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, обективно
кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1./ 6 188.27 лева, представляваща
главница по договор за кредит № *** от 31.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.02.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането; 2./ 5
236.63 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 10.01.2020 г.;
3./ 467.30 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата от 6188.27 лева, за периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020
г.; 4./ 402.28 лева – мораторна
лихва, начислена върху договорната лихва от 5236.63 лева, за периода от 06.01.2019
г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 512/04.02.2020 г. по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 31-ви
съдебен състав.
В условията на евентуалност
ищецът е предявил осъдителни искове досежно процесните вземания с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, като издадената заповед е връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се
породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи се, че вземанията
произтичат от договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и
„Б. П. П. Ф. Б.“ ЕАД на 31.08.2017 г., въз основа на който последният е
предоставил на ответника по банков път сумата в размер от 7000.00 лева,
представляваща главница. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума
в срок до 05.09.2022 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 296.66 лева, при първа погасителна вноска 05.10.2017 г., съгласно
погасителен план, посочен в договора. Поддържа се, че ответникът се задължил да
заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в
размер на уговорената договорна лихва. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението си по договора да върне заетата суми чрез частичните плащания в
размера на погасителните вноски на съответните падежи, поради което същият е
изпаднал в забава и дължи и обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи се, че на 10.06.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., сключен
между ищеца и кредитодателя, с което процесните вземания са прехвърлени в
патримониума на ищцовото дружество. Последното на 10.01.2020 г. е обявило целия
кредит за предсрочно изискуем поради забава в погасяването на 13 броя анюитетни
вноски в общ размер от 984.64 лева. Излага се, че уведомлението за предсрочна
изискуемост ведно с това за цесията са изпратени до ответника преди завеждане
на делото, но същият не е открит на адреса и пратката не е потърсена, но
ищцовото дружество е приело, че същата е достигнала до адресата на 10.01.2020
г., в условията на евентуалност сочи, че обявява кредита за предсрочно изискуем
с връчване на препис от сезиралата съда искова молба на ответника.
По същество се моли
предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който се изразява становище освен за допустимостта на предявените
искове и за основателността им. Оспорват се същите както по основание, така и
по размер с подробни доводи, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./
погасителният план не съдържа необходимата по закон информация; 2./ инвокирано
е бланкетно възражение за наличие на неравноправни клаузи; 3./ липсват
доказателства за предоставянето на заетата сума; 4./ ищецът не е упражнил
надлежно субективното си потестативно право да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем; 5./ недопустимо е да се начислява лихва върху лихва; 6./ мораторната
лихва не се дължи, доколкото тя не е претендирана от праводателя на ищеца и не
е предмет на договора за цесия; 6./ рамковият договор за
цесия /27.07.2017 г./ е сключен преди договора за кредит /31.08.2017 г./, от
който произтичат предявените граждански притезания, т.е. поддържа се, че ищецът
е закупил процесните вземания преди възникването им; 7./ отделно се поддържа,
че в подписаното на 10.06.2019 г. Приложение № 1 към рамковия договор за цесия
от 27.07.2017 г. липсват данни за цената на договора цесия, както и
доказателства за заплащането на цената от ищеца-цесионер; 8./ твърди се, че
длъжникът не е и надлежно уведомен за частното правоприемство.
По същество моли съда да
прекрати делото, по което искане съдът вече се произнесе с определение от
22.01.2021 г., а в условията на евентуалност съдът да отхвърли иска за главница
за сумата над 984.65 лева; иска за договорна лихва за сумата над 2201.54 лева и
искът за мораторна лихва изцяло.
В проведеното
открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 02.04.2021 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи
предявените искове като основателни.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. М. П. поддържа отговора на исковата
молба и допълва, че клаузата за договорна лихва е неравноправна, доколкото
погасителният план не съдържа информация относно отделните компоненти, които
включва погасителната вноска. Отделно инвокира възражение за нищожност на
клаузата за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в
исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически
положения:
Видно е от
присъединеното ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, както следва: 6188.27
лева,
представляваща главница по договор за кредит от 31.08.2017 г.,
закупен от ищеца-заявител на 10.06.2019 г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.02.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането; 5236.63 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до
10.01.2020 г. и 869.85 лева – обезщетение за забава за периода от 06.01.2019 г.
до 02.02.2020 г., която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*** от 31.08.2017 г. /л. 8/, сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника, кредитодателят се задължил да
предостави потребителски кредит на ответника в размер от 7 000.00 лева. Уговорено е в договоа
ответникът да заплати застрахователна премия в размер от 2 352.00 лева, както и
такса „ангажимент“ в размер 245.00 лева. Съгласно чл. 2 от ОУ към договора
таксата „ангажимент“ се заплаща срещу насрещното задължение на кредитодателя да
фиксира лихвения процент за срока на договора при уговорените условия и размери.
Същата се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като
кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Общата стойност на
плащанията възлиза на 17 799.60 лева, като се констатира още, че страните са уговорили
кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на
заетата сума в размер на уговорената фиксирана за срока на договора възнаградителна лихва при лихвен процент 36.77 % и ГПР 46.49%. Договорено е сумата да бъде изплатена
разсрочено посредством 58 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка една
в размер от 296.66 лева, като падежът на последната вноска, видно от
погасителния план, инкорпориран в самия договор е 05.07.2022 г. Страните са уговорили
също в чл. 5 ОУ към
договора, че в случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер
на законната лихва.
От представения сертификат № ***
се
установява, че ответникът е застрахован при застрахователите „К. Ж., Клон Б."
и “К. О. з., Клон Б.“ по пакет „стандарт“ и „комбинирана защита“.
Видно е от представеното банково
бордеро и ангажираното експертно заключение по ССчЕ, че на 01.09.2017 г. сумата
в размер от 6 755.00 лева е преведа по сметка на ответника.
Приет е Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г., сключен
между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер,
както и
Допълнително псоразумение № 4 от 11.06.2018 г. към договора за цесия и Приложение № 1 от 10.06.2019 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са
описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 31 от делото фигурира ответникът И.М.П., чиито цедирани
задължения възлизат на 11 838.12 лева. От представеното потвърждение /л. 29/ се констатира, че
цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и
пълномощно /л. 33/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец
да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.
По делото са ангажирани и
уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирани до И.П., както и обратни
разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването им.
От експертното заключение по
назначената ССчЕ се констатира още, че непогасената главница е в размер от 6188.27
лева, договорната лихва е в размер от 5236.63 лева за периода от 05.01.2019 г.
/падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2020 г. Размерът на
падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда възлиза на 984.64 лева за главница и 2201.54 лева за договорна лихва.
Мораторната лихва, начислена върху главницата в размер от 984.64 лева за
периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020 г. възлиза на 51.36 лева – сбор от
обезщетенията за забавено плащане на отделните падежирали към 03.02.2020 г.
вноски за главница. Констатира се още от заключението на вещото лице, че
ответникът е извършил плащания по договора /последно на 30.04.2019 г./, в общ
размер на 4 649.90 лева, от които сумата в размер на 811.73 лева е
послужила за погасяване на главницата, 3210.97 лева за договорната лихва и 627.20
лева за застрахователната премия, която не е предмет на настоящото производство,
доколкото видно от представения погасителен план и Приложение № 1 към договора
за цесия цедентът-кредитодател е анулирал вземанията за застрахователна премия
и същите не са цедирани на ищеца. Видно е от заключението, че общият размер на
уговорената договорна лихва за периода на договора възлиза на 8 447.60
лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ твърдяната договорна връзка на ответника с първоначалния
кредитор с предмет отпускане на потребителски кредит; 2./ предоставянето на кредитната главница в
полза на ответника; 3./ изискуемостта на вземането;
4./ изпадането на длъжника в забава,
както и 5./ размера на исковете. Следва
също да докаже сключването на договор за цесия с предмет исковите вземания, за
който договор длъжникът е уведомен.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
горното – че е погасил задълженията си по договора. В
тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и
правопогасяващи възражения.
От приобщения
договор /л. 8/ се установява
по несъмнен начин, че между ответника и праводателя на ищеца е учредено
облигационно правоотношение с
предмет отпускане на потребителски кредит. Процесният
договор не е сключен в противоречие с материалноправните норми,
обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 9-12 от ЗПК. Видно от съдържанието на договора и ОУ към него същият
съдържа информация досежно лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; за методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а; за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит; информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Договорът съдържа информация и относно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Доколкото лихвеният процент
с оглед заплатената такса „ангажимент“ е фиксиран, то не е необходимо да се
посочи в погасителния план последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, тъй като тази информация се посочва единствено при дължими различни лихвени проценти за целите
на погасяването, предивд
което оплакванията на ответника в тази насока са несъстоятелни.
От експертното заключение по ССчЕ,
което съдът кредитира като пълно, ясно, обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните и банковите документи по несъмнен начин се констатира и
изправността на праводателя на ищеца, а именно същият в изпълнение на поетото
договорно задължение на 01.09.2017 г. е предоставил на ответника заетата сума
след удържане на цената на таксата „ангажимент“, чийто размер възлиза на
6 755.00 лева.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички
допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със
законовите изисквания, независимо от
възраженията на ответника.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя
се свързват със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за
усвояване или управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за
кредитиране без предварително оповестени критерии. В конкретния случай страните
са договорили ответникът да заплати такса „ангажимент“, като видно от
съдържанието на договора цената на таксата е 245.00 лева. Уговорената такса, включваща като насрещна престация
на кредитодателя фиксиране на лихвения процент за срока на договора
при условията и размерите на договора, противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а уговорката касателно възнаграждението на
кредитодателя, безспорно е типично действие по управление на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на
договора, а не допълнителен разход. Самото
естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази
предоставена на кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като
допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение в размер на цената на таксата. Систематичното
тълкуване на чл. 10а и чл. 19
ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането, респ.
управлението на кредита.
Ето защо клаузата за такса
„ангажимент“ е нищожна поради противоречие със закона.
Наред с това
страните са договорили срещу заплатената цена на таксата „ангажимент“ процесният кредит да се олихвява с фиксиран лихвен процент, а именно 36.77 % за срока на
договора, т.е. дължимото на кредитодателя възнаграждение за ползване на заетата
сума за срок от 58 месеца възлиза на 2573.90 лева според договореностите между
страните. Видно от приобщеното експертно заключение по ССчЕ към настоящия
момент ответникът е заплатил по кредита сумата в общ размер от 4649.90 лева,
която е послужила за погасяване на част от главница, а именно в размер от 811.73
лева, част от договорна лихва – в размер от 3210.97 лева и част от застрахователната
премия в размер от 627.20 лева. От същото заключение се констатира, че остатъкът от
непогасената главница е 6188.27 лева, а от договорната лихва 5236.63 лева, т.е.
общият размер на дължимата по процесния договор за потребителски кредит
договорна лихва възлиза на 8 447.60 лева при заета сума в размер от 7 000.00
лева за срок от 58 месеца.
Договорната свобода, освен от изричните правила в законодателството е
ограничена и от общоприетия морал. Като съобрази насоките, дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK,
съдът отчита, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение като общи принципи, съставляващи основата на демократичния
правов ред. Необосновано висока цена за предлагано на потребител кредитиране
нарушава принципа на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Принципно клаузата за възмездяване на
заемодател, предоставящ по занятие свои парични средства за ползване на клиенти
не цели защита на несъществуващ интерес. Напротив търсенето на финансиране не
от друг гражданин, а от специализиран в тази дейност търговец несъмнено включва
и готовността на потребителя да заплати и лихва като цена за получената финансова
услуга, от която като приход заемодателят да покрие разходите си и да формира
своята печалба. Добросъвестността в стопанския оборот обаче изключва приходът
от сделката да се договори в размер явно несъответен на разходите и
справедливата норма на печалба.
За да обоснове размера на получаваната по договора насрещна престация
на стойност
8 447.60
лева /горницата над
главницата от 7 000.00 лева/, ищецът сочи, че неговият праводател е предоставил свои оборотни средства като търговец с цел печалба на
потребител съгласил се да използва именно тази услуга след сравняване на
обявените параметри с други пазарни
предложения. Пазарните предложенията на банките, задължени да разходват чужди
средства с предпазливост и грижа на добрия банкер не само за
кредитополучателите, но и за вложителите, изключват достъпа до удобно
финансирането именно за явно неплатежоспособни потребители или такива, чиито доходи
нямат легален произход. Действително, при рисково /необезпечено/ кредитиране по занятие, цената
на обичайно предлаганата на клиентите услуга следва да покрива по-големи
очаквани загуби от дейността, което естествено налага по-високи лихви. Именно
към прекомерно завишения размер на тези лихви обаче следва да се отнесе
изискването на справедливост като морална категория. Поставянето на неписани
изисквания към заемодателите, рискуващи собствените си средства за извличане на печалби чрез
предлагането им преимуществено на лица с недоказани доходи или лоша кредитна
история, се налага поради
обществения интерес за ограничаване на недобросъвестно прехвърляне на
икономическата тежест върху онези клиенти на кредитора, които добросъвестно
биха платили една определено по-висока цена, за да осигурят приход, компенсиращ несъбираемост на
значителна част от отпуснатите кредити на другите клиенти на същия доставчик на
финансова услуга.
Конкретното съдържание на процесния договор съдът следва да съобрази
към момента на неговото сключване, който е след ограничението, въведено със ЗПК – в частност с чл. 19, ал. 4 от ЗПК в сила от 23.07.2014 г. Това означава, че именно обществените
отношения, установени към момента в който са се договаряли страните са били
отчетени като застрашаващи обществото и то толкова, че регулирането им от
общочовешките принципи на демократичното общество не е било достатъчно и се е
наложило изрично обявяване на обща закрилна императивна норма, изключваща
договаряне на приход на кредитора над определена обоснована рамка. Видно от мотивите
за това нововъведение /изявени при пленарно
парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС/ законодателят е целил постигане именно на справедлив
баланс между интересите на потребители на кредити и на професионалните заемодатели, опериращи на същия
този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои
клиенти. Съдът възприема извода, че до тази законодателна намеса,
предоставянето на тази услуга на потребителите не е било регулирано с
императивен лимит на възнаграждението на кредитора, но общественият морал не е
допускал злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният
участник в оборота /в случая търговец,
разполагащ със свободни средства предназначени за извличане на печалба/ да налага на по-слабия си клиент /търсещ спешно финансиране/ условия, при които да реализира необосновано висок приход, чрез поддържане на
свръхвисока цена на рисково кредитиране. Допускането на търговия, в която се
планират отнапред като загуби преобладаващ процент от оборотните сделки и
съответно се цели компенсирането им с планирани приходи само от някои от
клиентите на търговеца несъмнено представлява несправедливо третиране на
участниците на пазара. При такова определяне на цените на предоставената услуга
или търговецът се освобождава от грижата да договаря разумно и добросъвестно,
преценявайки платежоспособността на всички свои клиенти, като прехвърля с
високата цена на малкото платежоспособни длъжници риска от неизпълнение на
мнозинството или /при полагане на
съответната грижа и подбор на предимно платежоспособни клиенти/ си осигурява източник на приход значително
надхвърлящ както разходите за дейността му, така и обичайната печалба, без да
предоставя насрещно каквато и да е престация над обичайно банково кредитиране.
Именно този обществено неприемлив резултат е наложил и по-новата законодателна
уредба – чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Израз на обществените нагласа е и установената в предходния период
практика на съдилищата. В каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., се приема, че съществува икономическа основа и за по-скъпо финансиране с цел
генериране и на печалба при необезпечено кредитиране до трикратен размер /30%/. В задължителната
практика принципно се приема, че изключително голямата разлика в престациите
при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9
от
ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26,
ал. 1, т. 3 ЗЗД, сделки, сключени
при значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, включително и при необосновано висок
размер на възнаграждение за услуга са нищожни – арг. от Решение № 153 от
24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК. Доколкото само
при банково кредитиране и при кредитиране между търговци лихвата е съществен
елемент от сключения договор, нищожността може да се отчете само по тази
уговорка, при съхраняване на останалата част от договора, конвертирана до
безлихвен заем. Неморален според настоящия съд е не всеки, а именно конкретно
уговорения в този договор свръхпрекомерен размер на договорната
лихва, чийто размер възлиза на приблизително 115% за целия срок на договора. Доводът на ищеца за принципна възмездност на договора за
потребителски кредит, сключен по реда на ЗПК не може да обоснове различен
резултат.
В заключение съдът достига до извод за
нищожност и на клаузата за договорна лихва, налагащ отчитане на всички плащания на ответника като вноски за връщане на главницата и застрахователната премия, като последната не е предмет на настоящото
производство.
Недължимостта на вземането за договорна лихва, обуславя
неоснователността на иска и касателно вземането за обезщетение за забава,
начислено върху договорната лихва в размер от 402.28 лева.
От ангажираните писмени и експертни доказателства се
установи по несъмнен начин, че ответникът е усвоил по кредита сумата в размер
от 6755.00 лева, като с оглед нищожността на клаузата за такса „ангажимент“
съдът приема, че именно тази сума следва да възстанови на кредитодателя. Отчитайки сторените от ответника плащания до
30.04.2019 г.,
размерът на дължимата главница възлиза на 2 732.30 лева.
От представения договор за цесия,
допълнително споразумение и приложение № 1 към договора за цесия по несъмнен
начин се констатира и частното правоприемство, осъществено във времето, като
към настоящия момент титуляр на вземанията е именно ищецът. Всички оплаквания
на ответника относно валидността на договора за цесия и неговите клаузи са
несъстоятелни.
По
възраженията за предсрочна изискуемост и уведомяване на ответника за цесията по
чл. 99, ал. 3 от ГПК:
От
ангажираните писмени доказателства в действително се констатира, че ищецът не е
обявил надлежно целия кредит за предсрочно изискуем, доколкото изявлението му
не е достигнало до адресата-ответник. Липсва уведомяване на последния и за
цесията. От ангажираното експертно заключение се установи, че към датата на
сезиране на заповедния съд размерът на падежиралите и изискуеми вноски възлиза
на 984.64 лева, като падежът на първата непогасена вноска е настъпил още на
05.01.2019 г.
Наред с това
обаче съдът счита, че потестативното право на ищеца
да обяви целия кредит за предсрочно изисуем и установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено чрез връчване на препис от исковата молба, в което е обективирано
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава в
плащанията на падежиралите вноски, ведно с уведомлението за цесия на особения представител по ГПК. Процесуалният представител на
длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, може да
извършва широк кръг от процесуални действия, в това число и такива,
представляващи разпореждане с предмета на делото при изричното одобрение на
съда /да сключи спогодба, да оттегли иска, да се откаже от него, да признае
иска и т. н./. Щом законодателят е предвидил особеният представител да има
възможността да се разпорежда с предмета на делото под надзора на съда, то по
аргумент за по силното основание, същият може надлежно да получи и
материалноправни изявление, адресирани до отсъстващата страна в хода на исковия
процес с участието на съда като ръководно-решаващ орган, и съответно той се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици – в този смисъл е и Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС.
Целта на уведомяването на длъжника за цесията е да
защити последния срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, а в
конкретния случай липсват твърдения за цялостното удовлетворяване на гражданското притезание от
длъжника чрез доброволно изпълнени. Ако бъдат споделени
доводите за неприложимостта на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД поради връчване на уведомлението за цесия на особения
представител, то това би породило риск от невъзможността новият кредитор да
удовлетвори закупеното си вземане от имуществото на укриващия се длъжник в нито
един следващ момент. Следва да се отбележи, че дори длъжникът да плати
на цедента, то същият има призната и гарантирана от закона възможност да бъде
освободен от отговорност, като се установи неговата добросъвестност, т.е. че не
е знаел за правопрехвърлителната сделка поради неуведомяването му – арг. от чл. 75, ал. 2,
изр. 1 от ЗЗД.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на
особения представител, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника
за извършената цесия. Процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не
се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер
„А.з.с.н.в.“ ЕАД се явява носител на
тези вземания.
Наред с изложеното обаче, доколкото
съдът е сезиран със специални установителни искове по чл. 422 от ГПК, то в
конретиката на настоящия казус следва да намерят приложение задължителните за
съдилищата указания на ВКС, обективирани в т. 9 от ТР № 3/2014 г. по описа на
ОСГТК на ВКС. Т.е. следва да се уважат единствено претенциите за падежиралите
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда вноски за
главница, ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забавеното плащане на
тези вноски.
Крайният извод на съда е за
основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД досежно сумата в общ размер от 984.64
лева – сбор от падежирали към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК вноски за главница съгласно експертното заключение по ССчЕ и сумата в общ
размер от 51.36 лева – сбор от обезщетенията за забава, начислени върху
падежиралите към 03.02.2020 г. вноски за главница за периода от 06.01.2019 г.
до 03.02.2020 г. В останалата си част специалните установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на
установителните искове, съдът следва да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, доколкото вътрешнопроцесуалното условие е сбъднато. Тъй като основанитето
на вземанията и по евентуалните искове е процесният договор за потребителски
кредит, то съдът препраща към вече изложените мотиви за нищожност на таксата
„ангажимент“ и договорната лихва – предмет и на осъдителните искове. Наред с изложеното
обаче на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да отчете факта на
обяваване на договора за предсрочно изискуем в хода на исковия процес, което
обуславя уважаването на претенцията и касателно непогасените вноски за
главница, които не са били падежирали към датата на подаване на заявлението в
съда, но спрямо които с връчване на препис от исковата молба на особения
представител на ответника е отнет преимуществото на срока, уговорен в полза на последния,
чийто общ размер възлиза на 1747.66 лева, ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва, считано от подаване на осъдителния иск в съда –
14.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението. В останалата си част
осъдителните искове следва да бъдат отхвърлени, включително относно претенциите
за мораторна лихва, доколкото, от една страна, ответникът не е в забава досежно
непадежиралите преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда вноски
за главница, от друга страна, недължимостта на лихвоносното вземане за
договорна лихва, обуславя неоснователността и на претенцията за акцесорното
вземане за мораторна лихва, начислена върху по-обременителното задължение
/догорната лихва/.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза
на 342.85 лева, от които: 56.56 лева – държавна такса, платена по ч. гр. д. №
1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна; 11.32 лева – юрисконсулстко
възнаграждение по ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна; 60.00 лева
– държавна така заплатена по настоящото исково производство; 101.76 лева – депозит
за особен представител; 90.57 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и 22.64 лева
– юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, в отношенията между страните, че И.М.П., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** сумите, както следва: 1./ сумата
в размер на 984.64 лева, представляваща
сбор от падежирали към 03.02.2020 г. вноски за главиница по договор за кредит №
*** от 31.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането; и 2./ сумата в размер на 51.36
лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава, начислени върху
падежиралите вноски за главница към 03.02.2020 г. за периода от 06.01.2019 г.
до 03.02.2020 г., които суми са прехвърлени в
полза на ищеца от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД с Приложение № 1 от 10.06.2019 г., подписан
към Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 512/04.02.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен
състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против И.М.П., ЕГН **********, с
адрес: *** първоначално обективно кумулативно съединени специални установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1./ 5203.63 лева, представляваща разликата
над уважения размер от 984.64 лева до предявения размер от 6188.27 лева – главница
по договор за кредит № *** от 31.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането; 2./ 5236.63 лева –
договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 10.01.2020 г.; 3./ 415.94 лева, представляваща разликата
над уважения размер от 51.36 лева до предявения размер от 467.30 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020
г.; 4./ 402.28 лева – мораторна
лихва, начислена върху договорната лихва от 5236.63 лева, за периода от 06.01.2019
г. до 03.02.2020 г., които суми са прехвърлени в
полза на ищеца от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД с Приложение № 1 от 10.06.2019 г., подписан
към Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
512/04.02.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1339 по описа за
2020 г. на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, И.М.П., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** сумите, както следва: 1./
1747.66 лева, представляваща непогасен
остатък от главницата по договор за кредит № *** от 31.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на осъдителния
иск в съда – 14.07.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането, които суми са прехвърлени в полза на ищеца от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД с
Приложение № 1 от 10.06.2019 г., подписан към Рамков договор за цесия от
27.07.2017 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против И.М.П., ЕГН **********, с
адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 1./ 4440.61 лева, представляваща разликата
над уважения размер от 1747.66 лева до предявения размер от 6188.27 лева – главница
по договор за кредит № *** от 31.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на осъдителния
иск в съда – 14.07.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането; 2./ 5236.63
лева – договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 10.01.2020 г.; 3./ 467.30 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020 г.;
4./ 402.28 лева – мораторна лихва,
начислена върху договорната лихва от 5236.63 лева, за периода от 06.01.2019 г.
до 03.02.2020 г., които суми са прехвърлени в полза на ищеца от „Б. П. П. Ф.“
ЕАД с Приложение № 1 от 10.06.2019 г., подписан към Рамков договор за цесия от
27.07.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата общ размер на 342.85 лева, от която:
-
разноски по ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на
РС-Варна – 56.56 лева за държавна такса и 11.32 лева – юрисконсулстко възнаграждение;
-
разноски по настоящото исково производство – 60.00
лева за държавна така; 101.76 лева – депозит за особен представител; 90.57 лева
– депозит за вещо лице по ССчЕ и 22.64 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: