Решение по дело №5006/2019 на Районен съд - Бургас

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

№44                                         13.01.2020г.                           град Бургас

 

                            В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,      наказателно отделение, XII-ти състав

На тринадесети декември                                               година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5006 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД; с ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, ул “***” №4, представлявано от С.М.Д.против Наказателно постановление № 02 – 0002668/22.10.2019г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Не сочи доказателства.

Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка от проверяващи инспектори – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, проверяващите установили, че „***“ ЕООД, ЕИК 2***, в качеството на местен работодател, по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на С.Г., ЛНЧ: **********, дата на раждане: *** г., гражданин на Украйна, полагал труд от 25.06.2019 г. до 02.07.2019 г.на длъжност „Сервитьор“ в обект - хотел „***“, находящ се в гр. Черноморец, ул. „***“ № 4, а фирмата - жалбоподател не е уведомил писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Нарушението било установено от старши инспектор В.А.В. при извършена проверка на „***“ ЕООД на 02.09.2019 г. при преглед на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас: трудов договор № 28/24.06.2019 г., график за явяване/неявяване на работа за м. юни 2019 г. и др.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение от 02.09.2019 г, в който като нарушена била посочена нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Упълномощено лице на дружеството, подписало АУАН, без да сочи възражения.

На 22.10.2019 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.  

Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Фирмата - жалбоподател, притежава качеството „местен работодател“, по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, съгласно която това е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария..

Няма спор, че между дружеството-жалбоподател, в качеството му на „местен работодател” и лицето С.Г., ЛНЧ ********** е имало трудови правни отношения, по силата на които последният е приел да изпълнява длъжността „сервитьор” в горепосочения обект.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя, както и от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. протокола за извършена проверка № 1928911/02.09.2019 г., който е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, трудов договор 29/24.06.2019 г., сключен между С.Г., ЛНЧ ********** и фирмата - жалбоподател, таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. юни 2019 г. От показанията на разпитания по делото актосъставител се установява, че фирмата – жалбоподател, като работодател, не е подала уведомление за лицето С.Г., ЛНЧ **********, който е „гражданин на трета държава“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ от действителното започване на работа на същата в дружеството. Показанията на свидетеля кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Същите са обективни и непротиворечиви, поради което съдът кредитира изцяло тяхната доказателствена стойност.

При така установените факти, съдът приема за безспорно установено, че e налице осъществен състав на нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

От обективна страна нарушението се изразява в бездействие, чрез неподаването на уведомление за това лице в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа – 25.06.2019 г., от която дата е започнал да тече 7-дневния срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се имат предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Наложеното административно наказание е определено по размер към предвидения минимум, но по мнение на съда, наложената санкция е неоснователно завишена. Имуществена санкция в размер на минимума от 1500 лева, би изпълнила на целите на административните наказания, като се има предвид липсата на данни за други нарушения от страна на жалбоподателя. Наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената имуществена санкция, като същата бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.

С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,  

 

                                      Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02 – 0002668/22.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „***” ЕООД; с ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, ул “***” №4, представлявано от С.М.Д., с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 2000 (две хиляди) лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.С.