Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 18. 10. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5278 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр. София, в която се твърди, че на 22. 04. 2016 год. ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответното дружество „ВАСАНТ" ЕООД гр. Плевен за сумата от 460, 67
лв., от които 345, 27 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. март 2013 год. до м. април 2015 год., 75, 13 лв.,
представляващи законна лихва за забава за периода от 30. 04. 2013 год. до 18. 04.
2016 год., 35, 06 лв., представляващи сума за разпределение на топлинна енергия
за периода м. януари 2013 год.- м. април
2015 год., както и 5, 21 лв., представляващи законна лихва за забава за
периода от 30. 04. 2013 год. до 18. 04. 2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № 3945/ 2016 год. по описа на Плевенския районен съд е
било уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение. Твърди се,
че ответникът е заплатил сумата от 215, 00 лв., погасявайки главница в размер
на 108, 39 лв., 80, 34 лв.-
мораторна лихва, 25, 00 лв.- съдебни разноски и 1, 27 лв. - законна лихва.
Твърди се, че незаплатени и дължими остават 271, 94 лв., представляващи
главница, както и присъденото на ищеца в заповедното производство юрисконсулско
възнаграждение. Твърди се, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с което не признава задължението си. Твърди се, че с оглед на това
за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск
за установяване съществуването на вземането на ищеца за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответника като потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот-
МАГАЗИН 4, находящ се в ***, за периода м. март 2013 год. – м. април 2015 год.
Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните: ответното дружество
„ВАСАНТ“ ЕООД е било клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36 ал. 3. Твърди се, че с оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответникът е бил клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди се, че същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Твърди се, че с тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че за процесния период в сила са
били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-021/ 22. 04. 2002
год. и решение № ОУ- 026/ 11. 05. 2002 год. на ДКЕР на основание чл. 106а ал. 1
от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с решение по т. 5
от Протокол № 35/ 11.
11. 2004 год. и с решение по т. 7 от Протокол № 45/ 15. 09. 2005 год. на съвета
на директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени с Решение № ОУ- 067/ 12. 12.
2005 год. на ДКЕВР, Общи условия, одобрени с решение № ОУ- 001/ 07. 01.
2008 год. на ДКЕВР, в сила от 14. 01. 2008 год., като и сега действащите Общи условия, одобрени с решение № ОУ- 02/ 03. 02. 2014 год. на ДКЕВР, в
сила от 12. 03. 2014 год. Твърди
се, че в раздел XI от ОУ от 2014 год.- „Заплащане на ТЕ”, чл. 33 ал.
1 /раздел VІІІ от ОУ от 2008 год., чл. 33 ал. 1; раздел VII от ОУ от 2005 год., чл. 32
ал. 1; раздел VI- чл. 30 ал. 1 от ОУ от 2002 год./ е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответникът/, са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди се, че с приетите Общи условия с решение № ОУ- 02/ 03. 02. 2014
год. на ДКЕВР, в сила от 12. 03. 2014 год. са регламентирани освен права, така
и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33 ал. 1 ОУ
„Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32 ал. 1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача”. Твърди се, че в предвид цитираната
разпоредба, „Топлофикация София” ЕАД за отоплителен сезон 2014 год. ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ
за месец февруари до месец август включително /месеци, касаещи процесния
период/ в присъствието на нотариус, като са съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб- страница на „Топлофикация София” ЕАД
на адрес: http://toplo.bg /клиенти/ проверка на сметка. Твърди се, че ответникът, видно от
приложеното извлечение от сметки с код на платеца Т433864 е използвал
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от м. март 2013
год. до м. април 2015 год. и не е погасил
задължението си. Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г ал. 1
от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира имота
на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма “Бруната България” ООД. Твърди се, че съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния
период от м. март 2013 год. до м. април 2015 год. са били начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата- “Бруната България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28. 05. 2004 год. за
топлоснабдяването/ издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси,
обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08. 2004 год./. Твърди се, че за имота на ответника са
били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа на
твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за
сумата 460, 67 лв., от които 345, 27 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 03. 2013
год. до м. 04. 2015 год., 75, 13 лв.,
представляващи законна лихва за забава за периода от 30. 04. 2013 год. до 18. 04.
2016 год., 35, 06 лв., представляващи сума за разпределение на топлинна енергия
за периода м. януари 2013 год.- м. април
2015 год., и 5, 21 лв., представляващи законна лихва за забава за
периода от 30. 04. 2013 год. до 18. 04. 2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото
лице „Бруната България” ООД гр. София не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3945/ 2016 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество, исковата
молба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. По силата на чл. 149 ал. 1 от
ЗЕ правоотношенията между дружествата, осъществяващи производство и пренос на
топлинна енергия, и потребителите на такава, се извършва на основата на писмени
договори при общи условия. Съобразно нормата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Според чл. 61 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация
София" АД на потребители за стопански нужди в гр. София купувач на
топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно
право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за
стопански нужди. В конкретния случай от
страна на ищцовото дружество не са представени надлежни писмени доказателства,
установяващи по безспорен и категоричен начин, че през процесния период
ответникът „Васант” ЕООД е притежавал качеството потребител на топлинна
енергия. Действително по делото са приложени 2 бр. справки от търговския
регистър, в които в капитала на ответното дружество като непарична вноска е
отразено правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в гр. София,
район „Илинден”, ул.
„Хисаря” № 3А, в това число и магазин № 4. От тези документи обаче не може да
се установи кога е придобил „Васант” ЕООД правото на собственост върху
процесния магазин, за да се прецени дали през периода, визиран в исковата
молба- от м. март 2013 год. до м. април 2015 год.-
между ответното дружество и топлопреносното предприятие е съществувало
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия. Тук е мястото да се отбележи, че такъв договор между двете страни е представен
по делото- № 29570/ 1042841 от 18. 05. 2016 год., но същият касае друг период,
следващ процесния. Не на последно място следва да се посочи, че по делото /л.
53/ е приложено извлечение за дължимите суми на абонатен № 433864, в което като
абонат фигурира не ответникът, а трето лице- „СТАРБИЛД” ЕООД гр. София. Всички
тези доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, не потвърждават
твърдението на ищеца, че през процесния период именно ответното дружество е
било собственик на топлоснабдения имот и потребител на топлинна енергия, поради
което върху него лежи задължението за заплащане на стойността на доставената
енергия, сумите за разпределение и мораторна лихва. В този смисъл предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Допълнително съображение в подкрепа на горния извод се открива и в
друга насока. По делото не се спори, а и видно от заключението на вещото лице Т.И.,
че на 04. 05. 2016 год. в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата от 215
лв., с което изцяло е погасено задължението на абонатен номер № 433864 за мораторна лихва и частично това за главница, като непогасеният
остатък от главницата възлиза на 271, 94 лв. Погасяването на част от
задължението на длъжника след подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК представлява новонастъпил факт, който следва да
бъде съобразен от съда при постановяване на решението по силата на чл. 235 ал.
3 от ГПК и обуславя неоснователността на предявения иск за разликата над
непогасения остатък.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 300 лв. Отделно
от това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в хода
на исковото производство деловодни разноски. Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от
ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответника съдът приема, че са налице условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК и
размерът на това възнаграждение следва да бъде намален от 360 лв. на 300 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Х.Б., против „ВАСАНТ”
ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Е.К.П., иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено
вземане в общ размер на 460, 67 лв., от които 345, 27
лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 03. 2013
год. до м. 04. 2015 год., 75, 13 лв., представляващи
законна лихва за забава за периода от 30. 04. 2013 год. до 18. 04. 2016 год., 35, 06
лв., представляващи сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.
януари 2013 год.- м. април 2015 год., и
5, 21 лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 30. 04. 2013 год. до 18. 04.
2016 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Г.Х.Б., да заплати на „ВАСАНТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Е.К.П., сумата от 300, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство.
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК-
възнаграждението на пълномощника на ответника адв. С.М. от 360 лв. на 300 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Г.Х.Б., да заплати на „ВАСАНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано от Е.К.П., сумата от 300, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: