Р Е Ш Е Н И Е
04.11.2020 г.
Номер 249 2 0 2 0 година град Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шести октомври 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 186 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 8д ал. 1 и ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца / ЗСПД /.
Д.Н.С. ***, обжалва Заповед № ЗСПД/Д-КН/839/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Кюстендил, с която на основание чл. 8д ал. 7 от ЗСПД и подадено заявление – декларация от 11.03.2020 г., като лице отговарящо на условията на чл. 8д ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и е отпусната месечна помощ на родители /осиновители/, когато отглеждат деца с трайни увреждания, за срок от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.
Жалбоподателката навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед. Моли за отмяна на административният акт и да се издаде нова заповед, в която да й се начислят суми за цялата 2018 г. и 2019 г. и двата месеца от 2020 г. – общо 26 месеца, тъй като няма вина за забавянето, а е обжалвала първоначалното решение на ТЕЛК и НЕЛК.
Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Кюстендил, чрез писмено становище вх. № 2005/22.05.2020 г. изразява мнение за неоснователност на жалбата и моли същата да се отхвърли, като счита че е налице основанието по чл. 24б ал. 4 от ППЗСПД. В писмено становище вх. № 2583/18.06.2020 г. отново изразява становище за отхвърляне на жалбата.
По делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.С., която съдът приема за достоверно изготвена и ще я кредитира като такава. В заключението на същата е посочено, че за 2019 г. и 2020 г. помощи на жалбоподателката не са начислявани и плащани.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол, на основание чл. 10 ал. 6 от ЗСПД.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Административната процедура е започнала
по заявление - декларация с вх. № ЗСПД Д-КН-839/11.03.2020 г. до Директора на дирекция “Социално
подпомагане” – гр. Кюстендил за отпускане на месечни помощи за отглеждане на
дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д
от ЗСПД.
След съответната служебна проверка, Директорът на ДСП – Кюстендил е издал Заповед № ЗСПД/Д-КН/839/19.03.2020 г., с която е отпусната месечна помощ за едно дете по чл. 8д ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД в размер на 350 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.. На 23.03.2020 г. оспорващата е получила заповедта на Директора на ДСП - Кюстендил и в законоустановения срок е упражнила правото си на жалба срещу цитираната заповед.
С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:
Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, съгласно чл. 10 ал. 4 от ЗСПД, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 8д ал. 7 от ЗСПД, като е спазена и изискващата се от закона форма, както и при спазване на административно - производствените правила.
В случая съдът, макар че не установява съществено нарушение на административно - производствените правила, констатира допуснато от органа нарушение на материално - правната норма и целта на закона.
По делото няма спор по фактите. Спорен момент между страните е единствено началният момент, от който жалбоподателката придобива право на специално подпомагане по реда на чл. 8д ал. 1 от ЗСПД. С посоченото ЕР на ТЕЛК № 2630/215 от 12.12.2016 г. е определена 60% степен на увреждане на детето на жалбоподателката, като в ЕР за дата на инвалидността е посочена 28.09.2012 г. В решението е посочен срок и степен на увреждане, считано за две година. При преосвидетелстване с ЕР 0590 от 18.03.2019 г. в оценката на работоспособността/вида и степента на увреждане е определена на 40% степен на увреждане на детето за срок от една година. С решение на НЕЛК ЕР 1227 от 10.09.2019 г. това решение е отменено и е определена 60% по вид и степен на увреждане без чужда помощ на А.Д. С.. Върнато е ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР на ТЕЛК № 0359 от 11.02.2020 г. е определена 60% степен на увреждане без чужда помощ, 60% трайно намалена работоспособност за А.Д. С., като срокът за степента на увреждане е 01.02.2021 г. за една година.
В оспорената заповед е посочено, че правно основание за отпускане на заповедта е с начална дата от 01.03.2020 г. Съгласно спазването на сроковете и на условията по Закона за семейните помощи за деца, в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане съгласно чл. 24б ал. 4 от ППЗСПД , месечната добавка се отпуска от 1 – во число на месеца, през който е отпаднало основанието за получаването й, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалена работоспособност, която да води до отпадане на правото. Съгласно легалната дефиниция на понятието „дете с трайно увреждане“, дадена в § 1 т. 6 от ДР на ЗСПД, А С. следва да се счита за дете с трайно увреждане след издаване на ЕР № 1279 от 10.09.2019 г. на НЕЛК, доколкото именно с това решение му е определена 60% степен на увреждане, като същият процент увреждане – 60, е потвърден с ЕР № 0359 от 11.02.2020 г. на ТЕЛК / за разлика от предишното решение на ТЕЛК, определящо такова от 40%/. В случая се касае за преосвидетелстване, в резултат на което степента на уврежданевече е над 50%. В случая датата на увреждането определена от ТЕЛК е 28.09.2012 г., поради което с оглед поисканата помощ е слудвало да се отпусне от 01.09.2019 г., тъй като е налице преосвидетелстване на А.Д. С. през месец 09.2019 г. Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на заповедта в частта относно определяне на началната дата и с целта на закона. ЗСПД е специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с трайни увреждания 50% или над 50%. Целта на закона е да бъдат подпомогнати и родителите /осиновителите/, които полагат допълнителни грижи за своите деца с трайни увреждания, а именно да се осигурят парични средства, които да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване – първоначалното ЕР е с посочено състояние на вида и степента на увреждане под 50%, а именно 40%, като с окончателен административен акт – ЕР на НЕЛК, приет в последствие от ЕР на ТЕЛК, е установено, че състоянието на детето се е променило, като е определен по – висок процент на намалена работоспособност – 60%, при който детето следва да бъде подпомагано. Целта на закона не е лишаване на правоимащите от помощта за дълъг период от време, през който тече административната процедура по произнасяне и обжалване, а напротив – да не се създават затруднения на родителите, за да бъдат улеснени грижите им за дете, което се нуждае от по – специални такива. Специалното отношение и грижа на държавата към децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на закона. При тези факти и отчитайки обостоятелството, че актовете на органите на медицинската експертиза са постановени в производство по преосвидетелстване, което обаче поради осъществено обжалване е приключило с окончателен акт на НЕЛК едва на 10.09.2019 г., с който е отменен акта на ТЕЛК, който пък се е произнесъл с ново ЕР едва на 11.02.2020 г., то следва да се приеме, а и по делото липсват данни, закъснението за преосвидетелстването да е било по вина на родителите на детето. В отмененото по отношение на % ТНР ЕР на ТЕЛК изрично е посочено, че сътоянието на детето А С. до експертизата от 11.02.2020 г. е 60% и няма как да се направи извод, че по – късното преодвидетелстване е по вина на жалбоподателката.
С оглед на посоченото, основателни се
явяват възраженията на жалбоподателката, че издадената заповед е незаконосъобразна
и необоснована, в противоречие с целта на закона.
По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна, като неправилно е приложен материалния закон, жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган, с указания да се изплати в определения срок заявената от Д.Н.С. еднократна месечна помощ за дете по чл. 8д ал. 1 от ЗСПД.
По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-КН/839/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – гр. Кюстендил, като незаконосъобразна и неправилна.
ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне, в 7 /седем/ дневен срок от съобщаването, при спазване на задължителните указания дадени от съда.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: