№ 115
гр. Ямбол, 06.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330100288 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищецът М. М. се явява лично с адв. Н. А. от БАК в качеството й на
служебен адвокат.
Ответникът ЧСИ Н. В. Г. се явява лично.
За ответника МП - юрк. Б. с пълномощно по делото.
Ответникът ЧСИ Т. Д. К. не се явява, за него- адв. Р.а, редовно
упълномощена.
Третото лице помагач ДСИ К. Ц. К. се явява лично.
Третото лице помагач ЗД „ЕВРОИНС“ АД не изпраща
представител. Подадена е молба от юрк. Н. К., с която заявява, че не
възразява делото да се гледа в отсъствие на представител на страната.
Третото лице помагач „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не
изпраща представител. Подадена е молба от адв. Г., делото да се гледа в
отсъствие на представител на третото лице - помагач.
Свидетелят И. Н. Р. – редовно призован, се явява.
Свидетелят И. С. Р. – редовно призован, не се явява.
Адв. А. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. Р.а - Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
1
Юрк. Б. – няма пречки. Да се даде ход на делото.
ЧСИ Н. Г. – Да се даде ход на делото.
ДСИ К. К. - Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. А. – Запознах се със справката, изпратена от началника на
затвора, която се намира на лист 204. Аз исках разпечатка, но това де
факто показва сумите, така че е достатъчно. Сега, току що разбрах, че
свидетелят, който не се явява, е арестуван и е в ареста в С..
Ищецът М. – Призовката е получена лично, но разбрах, че след това
е задържан в ареста.
Адв. А. – Моля за следващо съдебно заседание, свидетелят да се
призове отново, но трябва да се провери и в ареста, и в затвора. Сега не
е в затвора, но след 5 дни може да е. Не знам защо е задържан и какво се
случва.
Ищецът М. – Аз днес сутринта разбрах, че е в ареста.
Адв. А. – Да изслушаме явилия се свидетел.
Юрк. Б. – Нямам доказателствени искания.
Адв. Р.а – По доказателствата нямам искания. Доколкото, между 2-
те заседания ни беше връчено така наименувано „заявление“ от
колегата А., с приложени писмен отговор и доказателства от нея,
виждам, че в това заявление се поддържа искане за разпечатка от
сметката на М.. Както установихме днес, такава е постъпила по делото.
Прави се още 1 искане за представяне от началника на Затвора -Б. на
заповед за назначаване на М. М.. Други искания по доказателствата
нямам. Да пристъпим към изслушване на явилия се днес свидетел.
Моето становище по разпита на втория свидетел, действително Вие сте
го допуснали със свое определение, но неявяването на същия става
2
причина вече за двукратно отлагане на делото и моето искане е
процесуалният представител на ищеца да обясни, за какви факти ще
бъде разпитван този свидетел, и ако ще установяваме едни и същи
факти с 2 свидетели, такова е било моето становище още в отговора,
който съм депозирала пред съда, да отмените определението по
допускането му и да счетете, че сочените от тях факти биха могли да
бъдат установени с разпита на явилия се днес свидетел.
ЧСИ Н. Г. – Нямам искания. Присъединявам се към казаното от
адв. Р.а.
ДСИ К. К. – Предоставям на съда.
Съдът е приел като доказателство по делото заповед на началника
на затвора за назначаване на М. М. на работа.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
И. Н. Р. – 43 г., осъждан за убийство, с наказание доживотен затвор,
изтърпявано от 2001 г., без родствени връзки със страните.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори само истината.
Свид. Р. – Познавам М. може би от края 2014 г. – началото на 2015
г. и оттогава контактувам с него. През годините контактуваме почти
постоянно, т. к. аз от 2014 г. до 2016 г. бях в общи групи. От март месец
2014 г. до края на 2016 г. декември месец бях в общи групи и почти
ежедневно контактувахме с него. След това аз бях преместен в зона за
повишена сигурност и контактуваме предимно, т. к. към края на зоната
той беше назначен като „***“, във връзка с проблеми в процеса на
изтърпяване на наказанията- чрез него се поставяха дадени въпроси,
жалби и заявления за разрешаване от администрацията.
Относно получаването на документи за запорни съобщения имаше
голям проблем в администрацията на затвора, т. к. те считат, че
3
администрацията на затвора няма задължения да предоставя тези
документи. В тази връзка бяха изпратени до директора на ГД„ИН“
множество жалби, като беше търсено съдействието и на омбудсмана,
вследствие на което, мисля че 2020 г., е издадена заповед от директора
на ГД „ИН“, запорните съобщения да не бъдат сведени само до
уведомяване на лишените от свобода, а да бъдат предоставени, т. к. до
този момент само се уведомяваха лишените от свобода, че има запор,
без да се предоставя никаква информация. След издаването на тази
заповед от 2020 г. от главния директор на ГД „ИН“ главният директор
задължи всички началници на затворите вече да предоставят запорните
съобщения на лишените от свобода. Това беше много съществен
проблем, т. к. фактически на лишените от свобода само им се свеждаше
до знанието, че им се изземват пари по запор, обаче не им се дава
никаква информация по кой запор, нито в какъв размер е запорът.
Абсолютно никаква информация. Дават едно съобщение, като и мен са
ме уведомявали, и всеки един лишен от свобода има запор в различна
степен- дали е за кръвнина, дали е за някакво обезщетение, което трябва
да заплати на претърпелите престъплението или са някакви такси към
държавата. Свеждат се като уведомление, че е получен запор. То е едно
съобщение. Мен лично ме уведомиха, чрез подписване на това
съобщение, а то гласи просто, че е получен запор. Няма никаква
фактология. Това съобщение го изготвя началникът на затвора. То е
едно съобщение и представлява едно листче със съобщение, че е
получен запор и ти само разписваш, че си уведомен, че е получен запор.
Във връзка точно с М., не можеше да разберем нито размера, нито към
кои се прави удръжката. Беше написано до омбудсмана, като и след
това омбудсманът даде становище. Получихме едно писмо от
омбудсмана, с което даде становище, че тази национализация, която се
прави по смисъла на чл. 78 ППЗИНЗС, като не си спомням точно какво
сочеше, но всъщност е незаконосъобразна. Това пишеше буквално в
писмото на омбудсмана, като се свеждаше, че ще бъде изготвено това
като предложение в доклада на омбудсмана, да бъде извършена промяна
в тази насока. Отделно от това, беше намерено едно становище на
председателя на Камарата на ЧСИ, в което той заявява на началниците
на затвора, че следва са правят удръжките в пълен размер, т. к.
4
лишените от свобода били изцяло на държавна издръжка, което
всъщност е неправилно и невярно, защото лишените от свобода не сме
изцяло на държавна издръжка, а само храна и легло. В другите части
всъщност се приема, че след като работиш и получаваш някакви
средства, включително и от близки от дарения, администрацията на
затвора няма задължение да ти осигури дрехи, лекарства, консумативи
за кореспонденция и всичко това следва да си го поддържаш самичък и
да си го осигуряваш самичък. Беше направен опит да се инициира
среща с администрацията на затвора в Б., т. к. аз лично считам, че
частните съдебни изпълнители и държавните съдебни изпълнители,
всъщност тяхната отговорност по-скоро е пасивността, която извършват
спрямо удръжките на 1 лишен от свобода и по-скоро произтича от
администрацията на затвора, т. к. всъщност така лишените от свобода
са в невъзможност да ги уведомят, че тези средства са несеквестируеми
или че имат някакъв минимален доход, който дори не покрива.
Адв. Р.а – Това е лично мнение на лишения от свобода, а той е тук
да свидетелства за факти, касаещи делото.
Свид. Р. – Казвам го в контекста, че е правен опит по този случай
конкретно за М.. В неговия случай точно правихме опит да се инициира
среща с администрацията на затвора, да се проведе събрание, т. к. и
други лишени от свобода се оплакваха по тези действия с удръжките,
които им се налагат. В случая при него, удръжките не бяха в пълен
размер на възнаграждението, но има случаи на други лишени от
свобода, при които бяха в абсолютно 100-процентов размер.
М. не получи съобщения, призовка или покана за доброволно
изпълнение. Доколкото ми е известно, той не получи съобщение и това
представляваше много сериозен проблем, когато говорихме как да
търси съдействие, т. к. тогава сигнализирах Прокуратурата и
Обмудсмана. Всъщност му беше сведено до знанието, че е само запор и
беше даден един адрес: пл. „***“ в Б.. Само по този адрес трябваше да
търсим кои са съдебните изпълнители, за да можем да ги информираме,
че той получава някакви средства, да извършат проверка, за да не се
изземат. При проверката, която тръгнахме да инициираме, да разберем
съдебните изпълнители, се оказа, че в тази сграда са множество.
5
Всъщност юрисконсултът, който работи към затвора, е на същия адрес,
който се посочва: пл. „***“ в гр. Б., и всъщност те са получавали
информация от него, т. к. участва в административни производства.
След като М. е лишен от парите си, много пъти сме говорили и е
споделял. Той беше много притеснен. Това и го посъветвах да търси
съдействие чрез омбудсмана и прокуратурата. Държавата си взима 2/3 и
на остатъка, който остава, пак се налага 2/3 запор по запорните
съобщения. Всъщност така, той в нито един момент не може да си
покрие дори минималните екзистенциални нужди, които има. Както
обясних, когато получаваш средства от трудов доход или от дарение,
администрацията възприема, че ЗИНЗС има изключения, т. к. например
за дрехите е въведено, че само, когато няма един лишен от свобода и в
случая след като получаваш някакво възнаграждение, следователно ти
имаш приход и следва отказ да ти се осигурят всички тези лекарства и
въобще изцяло всичките нужни консумативи, които са. Например за
лекарствата, като получаваш доход, не ти се дават. Аз даже разполагам
със заповедта на началника на затвора. Разпоредено е само за лишени от
свобода, които нямат средства и нямат доходи, да се предоставят
лекарства. Разболяват се от нещо, отиват, написва се лечебната терапия
с лекарствата, но трябва самичък да си ги осигуриш и трябва самичък да
си ги купиш. Това е за всички лишени от свобода. Това е и за М., но е и
за всички лишени от свобода, а не само за него. Това е заповед на
началника към една комисия, която се образува и комисията установява,
дали получаваш средства или не, и в случай, че не получаваш средства,
само тогава се отпуска. Дали М. е имал нужда от лекарства? Периодът е
толкова голям, че всеки лишен от свобода в някакъв момент се
разболява от нещо. Дори в случая не са само средствата за лекарства, а
са средства да можеш да комуникираш с близките си и от лафката да си
вземеш фонокарти, писма, кореспонденция, консумативи. Най-малкото
за дрехи. Това е спорно. Лишен от свобода откъде ще намери дрехи?
Ще си ги ушие сам ли? М. не е оставал без дрехи, в случая, по тази
логика и аз не съм оставал без дрехи. Никой няма да остане без дрехи,
обаче това е вследствие на това, че ние сме търсили чрез близки и чрез
дарения да ме подпомагат. Аз като лишен от свобода няма как да се
снабдя по друг начин. Т. е. търсите близките, контактите и роднините и
6
се молите да ви дадат. От лафката той най-често си купуваше храна. То
друго няма. На лафката не се продават дрехи. От Лафката си купува
храна, консумативи. Например фонокарти за контакти, писма да пише
до някой, марки, листи, химикали, пликове. Това са естествените нужди
на лишен от свобода. Когато му удържат парите, съответно се налагат
ограниченията до размер, в който можете да си позволите един разход.
Фактически не е възможно да си поддържаш едно нормално ниво. Като
Ви се вземат парите, вие вече се ограничавате и нещата, които сте
можели да си купувате преди, ги свеждате до минимум, санитарен,
който да покрива най-най-най-наложителното. Дали дават сапун в
затвора? Точно в тази връзка обясних, че когато един лишен от свобода
има някакви средства, това задължение администрацията не го приема,
че вече е валидно да му се осигури. Когато се установи, че един лишен
от свобода има средства, той вече поема изцяло. Със сигурност М. няма
да е оставал без сапун. Осигурявал си го е по други начини.
Той беше притеснен. Всички са притеснени в такава ситуация,
когато са оставали без средства и затова и беше инициирано да се търси
подпомагане и от омбудсмана, и от прокуратурата да се търси
съдействие. В случая, ако не е притеснен, няма да търси. Специално от
него има писма до обмудсмана. За неговия случай писмото, което
цитирах, беше конкретно и точно по неговия случай до омбудсмана,
където въвеждаше, че ще подпомогне, че ще инициира чрез доклада си
промени в тази насока, но и до момента не са реализирани.
През целия период откакто е започнало удържането на средства, е
лишен от средства. Както е и с всички лишени от свобода. Заповедта,
издадена през 2020 г., промени това, че на другите лишени, на които
вече впоследствие, когато им се налагат запори, им се предоставя и
запорно съобщение, а не само да се известяват, че им е наложен запор,
но това е относима промяна за тези, на които занапред им се налага
запор, а не за тези, които вече имат. За него не е важало.
Дали той е получил покана за доброволно изпълнение? Това е
другият въпрос, който с жалбата сезирахме главния директор, че
всъщност по този начин фактически се поставя един лишен от свобода
пред свършен факт при образувано дело, без да има възможност той да
7
погаси доброволно някаква част от средствата. Примерно да се
договори на някакви вноски да се прави това. Той няма такава
възможност, защото не се предоставят такива уведомления. М. не е
получил уведомление. Това беше друг въпрос, който беше поставен,
както обясних, пред главния директор, т. к. това фактически те поставя
пред един свършен факт на вече образувано изпълнително дело. При
образуването на изпълнителното дело аз от документите, които ми
представиха другите лишени от свобода, забелязах, че вече при
образуването се налагат и едни такси, които са за съдилищата.
Всъщност чрез поканата могат да се избегнат тези такси и това
ангажиране на съдебните институции и това увеличаване на разхода по
удръжките, който заплащат.
ДСИ К. К. – Искам само да отбележа и да възразя, че от данни по
изпълнително дело № ***/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд –Б.,
което е копирано и приложено към делото, вижда се на самата покана за
доброволно изпълнение отзад, че е разписана лично от длъжника М.,
което ме навежда на мисълта, че щом е подписано лично от длъжника
М., значи я е получил.
Съдът предяви на ищеца М. покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № ***/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд –Б..
Ищецът М. – Подписът е мой, но какво е това? Тези документи не
са ми предоставяни. Аз нямам никакви документи. Възможно е да съм
подписал, без да знам какво подписвам, ако са ми го дали за подпис. Аз
нямам информация по принцип, към кого дължа пари, защото няма нито
една покана за доброволно изпълнение при мен и нямам нито едно
запорно съобщение при мен. Нищо не е пристигало при мен лично.
ДСИ К. К. – В поканата за доброволно изпълнение е посочена
сумата, която се дължи и запорното съобщение към поканата.
Ищецът М. – Но аз нямам при мен нищо. Грамотен съм.
Адв. А. – Първо, това е голяма информация. Второ, той не знае
законите. На призовките за доброволно изпълнение пише сумата и
8
срока, в който може да се плати, но не пише, че може да обжалва, как да
защити правата си, какво може да обжалва и т.н. Няма такава
информация в призовката.
ДСИ К. К. – В самата поканата пише изрично, че длъжникът има
право на 2-седмичен срок за възражение от получаването. Приложени
са документи към поканата – изпълнителен лист и всички други
съобщения, които се прилагат към нея.
Адв. Р.а – Това са всички права, нито повече, нито по-малко, които
се обясняват на всеки един гражданин. За лишените от свобода е
същото.
Адв. А. – На лишения от свобода кой му занесе поканата? Не му я
занесе ДСИ-то. Без да я има, дори номера на делото не знае. Той
подписва и заминава.
Адв. Р.а – Това са ваши твърдения и интерпретации. Ние не знаем,
той има ли я или я няма.
Ищецът М. – Не, нямам я наистина.
Адв. А. – Не се знае ли? Има закон за този ред.
ДСИ К. К. – Тогава е можел по същия начин да си потърси правна
помощ, която е указана в поканата.
Адв. А. – От къде да разбере, като на него му поднасят това,
пописва и го връщат в килията. Той как да разбере?
Юрк. Б. – Това са твърдения по ход по същество.
ДСИ К. К. – При мен се връща поканата в оригинал, разписана от
длъжника. Аз не знам оттам-насетне дали някой му взима документите
или не му ги взима и си остават при него. Явно администрацията на
затвора го запознава с тях.
Лично има написан отговор от администрацията на затвора, че е
получено запорно съобщение.
Адв. А. – Именно за това се чудя. Аз видях отговора, но запорното
съобщение не е подписано.
Свид. Р. – Само исках да обясня, че всъщност ЗИНЗ чл. 77 или
чл.78 гласи, че получените документи в затвора само се свеждат до
9
знанието на лишените от свобода срещу подписи. Това е
регламентирано в ЗИНЗ и всъщност, поради тази причина
администрацията само уведомява. Всичко, което съм казал, в момента
има такава документална следа, оставена в затвора, че дори и да искат
не могат да я скрият, включително заповедта на главния директор,
включително становището на председателя на Камарата на ЧСИ,
жалбите, които са написани, писма, които са писани до омбудсмана в
тази връзка. Фактът, че администрацията уведомява само срещу подпис,
е заложен в ППЗИНЗС. Това непредоставяне на документи произтича
точно от тази правна празнота в законодателството, което позволява им
да тълкуват закона, че нямат задължение да предоставят някакъв
документ.
Адв. А. – Моля да не се допуска въпроса на ответника В. за
влиянието върху поведението и психиката на М. на срока на присъдата
и за промени, които са настъпили в настроението му поради лишаване
от свобода. Какво общо има с предмета на делото?
Свид. Р. – Общувам с него. Всъщност, притесненията, които той
изрази, фактически са, че е наложената дългосрочна присъда, и по този
начин, по който му се изземат средствата, фактически няма да може да
се реабилитира в обществото, т. к. в един даден момент няма да може да
си изплати задължението. Присъдата, разбира се, е изключително тежка
и дълга, и в тази връзка многократно сме говорили, какво може да се
предприеме, за да се търси някаква реабилитация на деянието. Дали е
виновен или не е виновен, никога не съм поставял такъв въпрос към
него, т. к. вече е налице факт присъдата и той следва да си изтърпи
наложеното наказание. В тази връзка даже го бях посъветвал да пише
молби за социални дейности. Той работи активно. Беше „***“, избран
от всички в затвора. Разбира се, има си някакво негативно влияние. Това
си е съществен фактор присъдата, размерът, дългосрочността на
изтърпяване на наказанието. Аз също лично считам, че не бива
лишеният от свобода да бъде поставян в такава тежка допълнително
унизяваща ситуация, да търсиш средства за елементарни неща от
близки и да ходиш да си молиш на близки и познати, за да можеш да си
осигуриш нуждите. Всъщност аз не Ви цитирах цялото писмо на
омбудсмана, но омбудсманът изразява мнение, че по този начин се
10
прегражда възможността на лишения от свобода да се реинтегрира в
обществото след края на присъдата, което споделям и аз. Това ми е
изразено и в становище, че това е фактор, който допринася за високия
процент на рецидив на български граждани. Мисля, че 65 процента сочи
някаква статистика.
Няма как да знаеш в тази ситуация какви задължения имаш и към
кого по присъдата. Това е проблемът. По наказателното дело с
решението съдът осъжда примерно на някаква репарация. Или те
осъжда за някакви разноски. Но изземването не знаеш, нито от кой се
извършва, нито в какъв размер се извършва. Със сигурност в решението
има данни какво дължи, но това вече е въпрос на правна грамотност и
знание, доколкото много от решенията на съда, всъщност се свеждат
само до знанието на лишените от свобода, какъв размер имат да
изтърпят като присъда, а не като задължение.
Аз, доколкото знам, няма присъдена репарация на близките, които
са жертва на престъплението на М., които са били потърпевши.
Доколкото ми е известно, като кръвнина – няма, или поне той така
смята. Аз не съм запознат с решението, за да кажа. Доколкото знам,
това са някакви такси и разноски, които е бил осъден да заплати.
Вероятно като разход по самия процес. Той лично ми е споделял, че не
знае да е осъден за кръвнина със съдебния акт, с който е постановена
присъдата. Доколкото разбирам от него и това, което ми е обяснявал,
той счита, че това са някакви такси и разноски. Аз лично в това
отношение смятам, че много лишени от свобода не проявяват активност
да се запознаят подробно с решенията и ги насърчавам да четат повече.
Юрк. Б. – Възразявам срещу въпроса, как би могъл свидетелят да
знае, дали може някой лишен от свобода да започне да заплаща
доброволно на ЧСИ или ДСИ. Това са предположения.
Свид. Р. – М. нямаше възможност доброволно да заплати
задълженията си. Доколкото ми е известно, той не разполага с
имущество.
Адв. А. – Аз питам, съществува ли механизъм, възможност да
плати доброволно, а не дали има пари да плати. Съществува ли
възможност някой лишен от свобода да плаща доброволно?
11
Юрк. Б. – Този въпрос е извън предмета на делото.
Адв. А. – За изпълнителни дела става въпрос.
Адв. Р.а – Това е правен въпрос.
Адв. А. – Как ще е правен? Не е правен.
Свид. Р. – В условията на затвора просто не съществува. Просто
условията са изключително лоши и това довежда и до невъзможност да
се търсят подобни обезвъзмездяващи начини самостоятелно.
Не знам кой е С. К.. Не съм чувал за него. Не ми е казвал нищо. Не
знам дали и той го знае кой е.
Няма как да сключи и въобще да прави договореност, при
положение, че той не знае имената на ЧСИ и ДСИ. В случая, аз точно
това се опитах да обясня, че поканите следва задължително да се дават,
както запорните съобщения. Това беше изложено в жалбата подробно
до директора на ГД „ИН“, т. к. лишените от свобода работят, в случая
както е той, те работят на утвърдена минимална работна заплата. М.
няма такива възможности да заплати доброволно. Доколкото ми е
известно, той няма имущество. Единственият му доход, който знам, че
има, това е от трудова дейност в затвора, след като започна да работи.
Вече той е подпомаган от близките си чрез свижданията. Има близки, с
които знам, че поддържа контакти. В много добри отношения е с баща
си и те му осигуряват консумативите - храна, консумативи. Всичко,
което не може да си позволи самостоятелно, всичко се поема от
близките. Доколкото помня, още при първия месец на започване на
работа на М. му беше наложен запор и мисля, че той не е получавал
средства в пълен размер. Това действие безспорно оказва влияние е
ежедневието на един лишен от свобода, като го поставя в една
напрегнатост и тревожност. Това се отразява пряко във всички
дейности, които той провежда в затвора, включително и като стимул да
участва в такива дейности, т. к. това го обезсърчава. Това го
наблюдавам не само при него. Наблюдавам го и при други лишени от
свобода. Забелязал съм, че като сме обсъждали такива ситуации, в които
е поставен, той определено не желае да провежда някои дейности.
Примерно, не желае да излиза, понеже ние спортувахме заедно и той не
желаеше просто да спортува. Отказваше да излиза на престои на
12
открито. Отказва и просто няма желание. Ние спортувахме много
активно. Изключително. Да, сега е в добра спортна форма. Сега в
момента е преместен в общежитие. Във външно. Предполагам, че
спортува. Аз към момента, откакто е преместен, нямам контакт с него
да си говорим. В ТВУ в Д.. Даже 2 пъти сме си писали писма. Разказвал
ми е за условията там. Мисля, че в края на 2020 г. го преместиха.
ДСИ К. К. – Възразявам. Не можах да разбера за какво
споразумение става въпрос с ЧСИ и ДСИ. Има си ред за погасяване на
задълженията по ГПК. Какво има да се споразумява длъжникът със
съдебния изпълнител. Той може да се споразумее с другата страна и да
представи споразумението на съдебния изпълнител и съдебният
изпълнител може да го одобри.
Свид. Р. - Договореността и в други случаи е правена със съдебни
изпълнители.
ДСИ К. К. – Има и друго от практиката, която имам като съдебен
изпълнител в Б., имам и други запорни съобщения до затворници и
получавам писма от тях, с които ме уведомяват, че могат да внасят
всеки месец определена сума и молят да не им се налага запор на
трудовото възнаграждение. Когато има писмено заявено такова нещо от
тях, в случая не налагаме запор. По изпълнителното дело, което е
приложено, от длъжника няма нито една молба, нито едно възражение и
нито едно действие не е обжалвано и обявено за незаконосъобразно.
Адв. А. – Длъжникът не е знаел, че има такова дело, нито от кой
съдия изпълнител.
ДСИ К. К. – Преди няколко минути Ви показах поканата за
доброволно изпълнение, разписана лично от него.
Адв. А. – Тя е разписана от него и прибрана от ръководството на
затвора.
Юрк. Б. – Това са разсъждения.
Свид. Р. – Това, за което говорих, касае периода 2014 г. - 2016 г.,
когато съм бил в общи групи. През 2014 г. март месец бях изведен от
зоната, защото ми беше изменен режима от специален на строг. Бях
изведен от зоната. Първо бях настанен на *** етаж, след това бях
13
настанен на *** етаж. През 2016 г., на 14.12.2016 г. ми беше върнат
режима на специален и бях върнат в зоната заради провеждане на
гладна стачка от други лишени от свобода. След този период с М.
контактувах- той беше назначен като „***“, която хранеше лишените от
свобода в първа зона. Същият изпълняваше длъжността „***“ и чрез
него се подаваха заявления и жалби.
В този период не съм бил на специален режим- от 2014 г. март
месец режимът ми е заменен и аз съм изведен от зоната. От 2016 г. ми е
върнат режимът и съм върнат в зоната. М. отговаря за храненето на
лишените от свобода в зоната, в която се намирах. Ежедневно се
срещам с него, защото той раздава храна в коридора, в който се
намирах, където аз бях настанен. Отделно, съм провел няколко срещи
индивидуално с него във връзка с проблеми и въпроси, които съм
поставял до администрацията. Практически всеки ден се виждаме с М.
по 3 пъти-при храненето, а отделно такива разширени индивидуални
срещи са може би в месеца веднъж, които сме провеждали. По времето,
когато той раздава храната, това са кратките индивидуални срещи. Има
възможност, примерно, ако желая да говоря с него, да ми придвижи
някакви заявления или нещо друго до администрацията, го викат и на
решетката разговарям с него. Това е месечно примерно веднъж. На
решетката срещите продължават, докато изчерпим съдържанието на
поставените въпроси или това, което търся като действие от
администрацията да се предприеме, като аз обяснявам по-подробно,
какво трябва да се направи процедурно, за да не се опитват да
шиканират.
Не съм бил свидетел каква кореспонденция е получавал М..
Уведомяването се извършва или в една стая, като Ви извикат да се
подпишете само, или се извършва примерно на вратата. Влиза
инспекторът по социална дейност, носи една папка и то е сложено
отгоре и казва само: „подпиши тука!“. И това е. Това е уведомяването.
Аз не казвам за него. Аз казвам принципно как се извършва
уведомяването. Не съм виждал, как го уведомяват. Не съм присъствал
на уведомяванията. Всичко, което свеждам, е пряко споделено от него.
Знам за случаи, за негови близки да го посещават. Знам за баща му.
14
Знам за и брат му, мисля, че имаше. Знам за негови приятели и познати,
които го посещават. Доколкото ми е известно, няма приятелка или
съпруга. Принципно, темата с близките въобще не я повдигам пред
лишен от свобода, да питам: „Кой дойде на свиждане?“. Това е много
лична тема.
И аз съм писал писма. Изрично сме говорили и за неговите писма,
и сме сравнявали отговорите по други писма, които са получавани от
омбудсмана, какво са отговорили на един лишен от свобода, какво са
отговорили на друг лишен от свобода, какво са отговорили на трети
лишен от свобода. Сравнявали сме ги. Обсъждали сме ги, от кой може
да се търси подпомагане в тази насока.
Когато се раздава храната, времето за контакт е 15-20 минути. По
принцип не ни ограничават, когато се раздава храната, т. к. някои
лишени от свобода примерно може да изразят нежелание, защото са на
диета или поради някаква религиозна насока, която да не им позволява
да ядат определена храна. Принципно в тези периоди не ни ограничават,
но все пак има някакъв разумен период от 15-20 минути. В случая в
коридора бяхме 9 души, като храната се раздава индивидуално на всеки
в индивидуално помещение. На раздаването на храната присъства
служител по надзор на охранителния състав. За целия коридор
раздаването на храната е примерно от 11 часа до 11.30-11.40 часа. Това
е за обяд. Вечерта е по същия начин от 18.10-18.20 часа до 19 часа, т. к.
там се раздават метални чинии, които след определения период минават
и се взимат и се прибират.
По отношението на искането за разпит на втория допуснат
свидетел, съдът счита, че следва да бъде дадена последна възможност за
призоваване и явяване, съобразно чл.158, ал. 1 ГПК. В случай, че лицето
не бъде намерено, делото ще приключи без тези гласни доказателства.
Поради това,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят И. С. Р. в ареста в гр. С.!
15
Ищецът М. – Доколкото разбрах аз, в момента е с постоянна мярка
в ареста в С.. Това е по източници на други лишени от свобода.
Адв. Р.а – Имам и сутринта и следобед дела в Окръжен съд на
27.02.
Юрк. Б. – Не мога на 6 март. Заета ми е и датата, както и 13.03.2023
г.
Адв. Р.а – Аз съм заета на 13.03. Извън страната съм.
Юрк. Б. - Не можем в 9.30 часа. Пътувам от С..
Адв. Р.а – На 17.02 имам дело в Окръжен съд.
ДСИ К. К. – На 17.03 съм ангажиран.
Адв. Р.а – На 24.02 имам дело в Б..
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага делото и го насрочва за 10.03.2023 г. от 11.30 часа.
На страните е съобщено.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят И. С. Р. в ареста в гр. С.!
ЧСИ Н. Г. – Моля протоколът от днешно с. з. да ми бъде изпратен по
имейл.
Адв. Р.а – И аз искам протокол от днешно с. з. да ми бъде изпратен по
посочен имейл.
Юрк. Б. – Искам незаверен препис на хартиен протокол по делото, който
да си получа от деловодството.
Адв. А. – Моля протоколите от проведените 2 с. з. да ми бъдат изпратени
на следната ел. поща: ***
ДСИ К. К. – И аз моля да ми бъде изпратен препис от протокола по ел.
поща: ***
Да се предостави на ответника МП незаверено копие от протокола, а на
16
останалите страни да се изпрати по ел. поща!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,10
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
17