РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 858
град Пловдив, 11 май 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието
на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 575
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
по жалбата на „Мидас – ЮА 2019“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от Ю.Д., чрез адв.Б., против
ЗНПАМ № ФК-420-0121798 от 19.12.2022г. на началник отдел "Оперативни
дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-20/20.01.2023
г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол".
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е необоснована и постановена при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Конкретно
се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят
попада в изключението за неналагане на ПАМ запечаване
на обект, предвидено в нормата на чл.186а от ЗДДС.
Иска
се отмяна на ЗНПАМ като неправилна и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Д.и адв.Б. като се развива тезата, изложена в жалбата, че касателно обекта на жалбоподателя не следва да се прилага
ПАМ запечатване на обект, тъй като попада в приложното поле на чл.186а от ЗДДС.
Ответната
страна - началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на
НАП, представлявано от юриск. Атанасов, оспорва
жалбата по доводи, изложени в представено по делото становище. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища от страните, прие за установено следното:
На жалбоподателя е издадена
ЗНПАМ № ФК-420-0121798/19.12.2022 г. на началник отдел "ОД" в ГД
"ФК" при ЦУ на НАП, за това, че на 14.12.2022 г. в 12.15 ч., при
извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за строителни материали, находящ се в гр.Брезово, ул.“Г.Димитров“ №64, стопанисван
от „Мидас-ЮА 2019“ООД с ЕИК ***, при която е установено, преди легитимация на
контролните органи, с извършана контролна покупка на 1 бр.метален синджир от 1
метър на стоност 1,70 лв., заплатена в брой от А.П.Р.–
ст.инспектор по приходите на м. Д.– продавач в обекта, не е издаден фискален
касов бон.
Според
проверяващите, извършеното нарушение се доказва и от съотношението между
отчетения с ФУ оборот – 262,90 лв. и фактическата наличност в касата от 1119,50
лева, което свидетелства за укриването на почти 75 % от оборота на търговеца.
Проверяващите
достигнали до извода, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство.
Извършената
проверка е обективирана в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ серия АА № 0121798/14.12.2022 г.
Предвид
констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е нарушило
разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната ЗНПАМ № ФК-420-0121798/19.12.2022
г. на началник отдел "ОД" в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б."а" от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за строителни
материали, находящ се в гр.Брезово, ул.“Г.Димитров“
№64, стопанисван от „Мидас-ЮА 2019“ООД с ЕИК *** и забрана на достъпа до него
за срок от 14 дни.
Заповедта
е връчена на 29.12.2022 г. лично на представляващия дружеството – Д., като в законоустановения 14–дневен срок е упражнено и правото на
жалба пред директора на дирекция "Оперативни дейности" на ГД
"ФК" при ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-20/20.01.2023 г. е
отхвърлил жалбата като неоснователна.
По
административната преписка, освен посочените по-горе документи са приложени:
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП – София; опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката; декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение на М.Д.; декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице от М.Д.; дневен отчет, фискални бонове; служебен бон.
При
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ № №
ФК-420-0121798/19.12.2022 на началник отдел "Оперативни дейности" -
Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.186 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от ЗДДС и на основание цитираните по-горе
заповеди от 2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена
форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието
за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност
са мотивирани от решаващия орган с това, че с констатираното нарушение се
засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Посочено е, че издаването на фискални бележки, задължителните
реквизити, които същите следва да съдържат, правилното отчитане на ФУ,
наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти,
които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.
Административният
орган е приел в мотивите си, че така извършеното деяние демонстрира поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Изложено е, че да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се
осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. Мотивирано е, че, ако не
бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на
реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите
налози, в частност, промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда
на фиска.
Нормата
на чл.186 ал.3 от ЗДДС предвижда, че принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта, като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл.59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока
на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите и
правни основания за издаването й, като в случая принудителната административна
мярка е наложена на основание чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС. В този смисъл
съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
По
силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В
конкретния случай, съдът намира, че е безспорно установено в проверявания обект
да е извършена продажба на стока, за която да не е издадена фискална касова
бележка.
Допуснатото
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС съдът счита за безспорно установено,
предвид направените констатации от приходната администрация по Протокол за
извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0121798/14.12.2022 г., съответно
непредставянето на доказателства, че за извършената покупка е издаден фискален
бон или ръчна касова бележка от кочан в момента на извършване на плащането
съгласно изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г.
Всичко
това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В
настоящият случай, в оспорената заповед е налице описание на фактическите
основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано
бездействие – неиздаване на фискален бон за регистриране на извършваните
продажби в обекта, когато това е задължително. Налице са конкретни мотиви,
изложени от административния орган, доколкото същият, от една страна, препраща
в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол, а, от друга,
подробно е мотивирал продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както
се посочи, в случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на
срока на наложената ПАМ, която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като
административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането, както и с необходимата превенция да не се извършва ново нарушение.
Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на
продължителността на наложената мярка, поради което не се констатира
несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва
да се има предвид, че, в конкретния случай, самата ПАМ е с продължителност под
средния размер на срока, като АО е обосновал защо е определил този срок. Изрично
е посочено, че при определяне продължителността на мярката е взета предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото – с това свое
поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени
извършените от него продажби, и като последица – неправилно определяне на
дължимите данъци.
Срокът
на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта
на ПАМ, а именно нейният превантивен и дисциплиниращ характер, както и
недопускане на вреди за фиска.
Липсата
на съставен АУАН и издадено НП към момента на издаване на заповедта за налагане
на ПАМ е ирелевантно, с оглед независимия характер на
административното и административно-наказателното производство.
Производствата
по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение са различни и се провеждат по предвидената
за тях законова регламентация.
При
действието на чл.186 ал.1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната
отговорност.
Редакцията
на закона е такава, че налагането на ПАМ, при констатирано такова нарушение, е
задължително и не е поставено на преценката на административния орган. Срокът е
опреден под средния предвиден от закона размер, изложени са мотиви от страна на
АО за определянето му. При това положение, на административния орган не му
остава друга възможност освен да приложи закона, където в чл.186 ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец се налага,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Съдът
счита за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, позоваващо се на
изключението на чл.118, ал.18 от ЗДДС.
Според чл. 186а от ЗДДС независимо от предвидената глоба
или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се
прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен
документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е
избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.
Според чл. 118 ал. 16 от ЗДДС Националната агенция за приходите създава
и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в
търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14,
достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за вписване
и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата
по ал. 4.
Видно от чл. 118 ал. 18 от ЗДДС лице, за което е налице задължение за
регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да
ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за
управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в
списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата,
избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и
към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който
лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление
на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.
Съгласно чл. 52з. ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.
3, избрали да използват в търговски обект софтуер за управление на продажбите,
включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, уведомяват НАП за направения
избор след започване на работа със софтуера в обекта чрез подаване на
информация съгласно приложение № 32. Информацията се подава по
електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна
услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП,
съгласно приложение № 32. Изборът се счита за направен от деня, следващ деня на
подаване на информацията към НАП.
Според чл. 53з ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, в търговски обект,
в който задълженото лице е избрало да използва софтуер, включен в списъка по
чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, софтуерът задължително управлява всички работещи
фискални устройства в този обект с изключение на софтуерите по чл. 52а, ал. 2 и
чл. 52а1, както и в случаите на тестване по реда на ал. 4. Регистрираните
фискални устройства в търговски обект, които се управляват от софтуера, включен
в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, могат да се използват само като фискален
принтер и не се допуска преминаването им в друг режим на работа.
Видно от изложеното, за да се приложи чл. 186а от ЗДДС, е необходимо да
са налице няколко кумулативни елемента, а именно: 1/ нормата
е приложима за лице по чл.118, ал. 18 от ЗДДС; 2/ нарушението да е за първи път;
3/ да се ползва СУПТО, включен в писъка по чл.118, ал. 16 от ЗДДС.
В конкретния случай, не е спорно, че нарушението е извършено за първи
път, както и че използвания софтуер С1ТУ ЗОГПУАКЕ с разпространител „Тек електрноник 2011" ЕООД е
включен в списъка по чл. 118 ал. 16 от ЗДДС под № 25.
Не е налице обаче
изпълнение на третото изискване на чл. 186а от ЗДДС, а именно лицето, ползвател на
СУПТО, да отговаря на всички условия по чл. 118 ал. 18 от ЗДДС вр. чл. 52з ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ и
приложение № 32 към нея.
Това е така, тъй като видно от представеното уведомление от 29.07.2020г.,
дружеството е подало информация, че желае да използва конкретния СУПТО единствено за ФУ с рег. № 4413938. Същевременно, съгласно отразеното в протокол за
извършена проверка № 0121798/14.12.2022г. и приложените към него доказателства
/дневни отчети/ в обекта на жалбоподателя са налице две ФУ - с рег. № № 4413938
/на което за деня няма отразени обороти/ и с рег. № 4511544 /на което е
маркиран оборот в размер на 262,90лв./. За последното ФУ липсва подадено уведомление по чл. 118 ал. 18 от ЗДДС вр.
чл. 52з и приложение № 32 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, следователно не са изпълнени всички кумулативни изисквания по чл. 186а от ЗДДС.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, изложени пред настоящата
инстанция.
С
оглед горното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При
издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Горните
изводи не се променят вкл. и при съобразяване решение на СЕС от 4 май 2023 г.
по дело С-97/21 г. дотолкова доколкото в конкретния случай липсват данни по делото
дали към момента на налагането на процесната ПАМ има
наложено едновременно и административно наказание, за да се приеме, че е налице
кумулиране на санкции, което пък, от своя страна, да
налага отмяна на процесната ПАМ.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се
следва и същото се констатира в размер на 80 лв., съобразно разпоредбата на
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и представен списък на разноските на л.62 по делото.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мидас – ЮА 2019“ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Ю.Д., против
ЗНПАМ № ФК-420-0121798 от 19.12.2022г. на началник отдел "Оперативни
дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-20/20.01.2023
г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол".
ОСЪЖДА
„Мидас – ЮА 2019“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Ю.Д., да заплати на
Национална агенция по приходите – София, сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: