№ 24
гр. Силистра, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка
Стоева
2. Огнян Маладжиков
като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.
№ 32 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от Община Силистра,
чрез процесуалния ѝ представител адвокат Маринов, срещу Разпределение от
25.11.2019 г. по изп.дело № 20187670400187 на ЧСИ Георги Г., рег.№ 767 на КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че вземането
към длъжника А.И.Ч. в размер на 397,30 лева, представляващо натрупани
задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. (главница
и лихви) във връзка с имота, реализиран на публична продан, е привилегировано
по т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Претендира, че въпреки буквата на закона,
която сочи държавните вземания за данъци, следва да се приеме, че в този ред на
привилегиите влизат всички публични вземания (държавни и общински) за данъци и
такси. ЧСИ е следвало да съобрази не само общия ред на привилегиите, но и
специалното данъчно законодателство. В подкрепа на своите доводи сочи практика
на Апелативен съд София от 2016 г. и Апелативен съд Пловдив от 2015 г. Моли за
отмяна на разпределението в тази част и разпореждане на ЧСИ да включи вземането
за ТБО като привилегировано по т. 2 на чл. 136 от ЗЗД. Претендира разноски.
В отговора си взискателят
„Инвестбанк“ АД изтъква доводи за неоснователност на жалбата, поради което моли
съда да я остави без уважение. Настоява, че привилегията в т. 2 на чл. 136, ал.
1 от ЗЗД следва да се тълкува стриктно, предвид наличието на т. 6, отнасяща се за всички останали
вземания на държавата, в това число за ТБО. Цитира практика в този смисъл на ОС
Сливен от 2018 г. и Апелативен съд София от 2018 и 2019 г.
Становището на съдебния изпълнител е
аналогично с това на взискателя. Сочи практика на ОС Силистра от 2012, 2013,
2018 г. и на Апелативен съд Варна от 2019 г.
Силистренският
окръжен съд, като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на взискателя и
на съдебния изпълнител, както и доказателствата в приложеното изпълнително
дело, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок; срещу обжалваем акт; от лице, което има право да го жали; и са
спазени изискванията за редовност, след изправяне на недостатъците, касаещи
процесуалното представителство.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя „Инвестбанк“ АД срещу трима длъжници, единият от които е А.Ч..
Той е собственик на апартамент №, ипотекиран в полза на взискателя. Имотът е
реализиран на публична продан.
От справка за задълженията на А.Ч.,
приложена по изпълнителното дело, се установява, че той дължи 66,21 лв данък
(главници и лихви) по чл. 10 от ЗМДТ върху имота на ул. „за 2016, 2017, 2018 и
2019 г. и такса за битови отпадъци 397,30 лв (главници и лихви) по чл. 62 от ЗМДТ за същия период.
В изготвеното разпределение съдебният
изпълнител е отнесъл сумата от 66,21 лева за дължимия данък към Община Силистра
като привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; а дължимата сума от 397,30 лв за ТБО –
като привилегирована по т. 6 на същия член.
И двете вземания са привилегировани.
Спорното в казуса е дали вземането на общината за ТБО се обхваща от
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав не
отрича наличието на противоречива практика по този въпрос сред съдилищата в
страната. Дори в по-старите си решения – като например в Решение № 216 от
11.12.2014 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 591/2014 г., се е поддържало становището,
че и двете публични общински вземания попадат в реда на привилегиите по т. 2,
но след това практиката на Варненския апелативен съд и на Силистренския окръжен
съд е еднопосочна: вземането на общината за ТБО попада в реда на привилегиите
по т. 6, а не по т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Излишно е да се повтарят
аргументите, които ясно са очертани от страните по делото и са широко
разпространени в съдебните решения, поддържащи дискусионните тези. Това което
настоящият съдебен състав намира за необходимо да допълни е следното: според
чл. 13 от ЗМДТ данъкът се
заплаща независимо дали имотът се ползва, или не; докато в чл. 71 и чл. 71а са
предвидени изключения от дължимостта на ТБО. Тази разлика, наред с теоретичното
разграничение между
данък и такса, което провежда публичноправната доктрина, е определила
различното място на двете публични вземания в общия ред на привилегиите по ЗЗД.
С по-голяма защита се ползва безусловно дължимият данък. Доводът, че ТБО е
публично общинско вземане, което стои близко до данъка върху недвижимия имот,
има своето основание и затова тази такса често се оприличава на квазиданъчно
задължение. Еднаквото третиране на двете публични вземания от гледна точка на
привилегиите също би било основателно, ако не съществуваше т. 6 на чл.136, ал.
1 от ЗЗД. При наличието обаче на обща привилегия за вземанията на държавата, в
т.ч. и на общините, неоснователно е становището, че изричният текст на т. 2
следва да се тълкува разширително, до какъвто резултат се опитва да се домогне
жалбоподателят. Неоснователeн също така е доводът му, че ЧСИ следва да
преценява специалното данъчно законодателство, когато прилага чл. 136 от ЗЗД.
Водим от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпределението от
25.11.2019 г. по изп.дело № 20187670400187 на ЧСИ Георги Г., рег.№ 767 на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.