№ 3052
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231110217843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. К. Ч. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от
10.11.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция
на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С жалбата се обосновава, че жалбоподателят не могъл да даде навреме кръвна проба, тъй
като на път за болницата е бил спрян отново от полицаи за идентична проверка, което го е
забавило, като по повод второто спиране е дадена кръвна проба с резултат 0,49 промила и по
нея е било прекратено производството. Сочи, че в НП липсват мотиви за вината и, че
липсват доказателства да е извършил нарушението умишлено. Сочи се, че не е взет предвид
резултата от кръвната проба. Твърди, че в НП няма мотиви, което е съществено процесуално
нарушение и е в несъответствие със целта на закона. Излага доводи за маловажност. Моли
за отмяна на НП.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводите и исканията от
жалбата. Претендира разноски.Добавя, че санкциите следва да бъдат, ако не отмени, поне
намалени.
Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата, в писмени бележки излага доводи, че
НП е законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.10.2023 г., около 06:00 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Хонда Джаз” с рег. № *** в
гр. ***, по ул. *** с посока на движение от ул. *** към бул. ***. До *** бил спрян за
проверка от полицаи в ОПП-СДВР, сред които св. Б. – младши автоконтрольор. Той тествал
жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510+ № ***,
което отчело резултат 0,91 ‰ концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. Действителната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
била 0,88 ‰. Св. Б. преценил, че като управлява МПС след употреба на алкохол,
жалбоподателят е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и съставил срещу него акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия GA № ***. Издал и талон за медицинско
изследване № ***, който връчил на жалбоподателя в 07:30 ч., с указано време да даде кръвна
проба до 40 минути от връчването.
Жалбоподателят, управлявайки автомобила, потеглил към УМБАЛ „***” АД, за да даде
кръвна проба. В 07:58 ч. на бул. ***” бил спрян за проверка от други полицаи в ОПП-СДВР,
бил тестван отново за концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух с резултат 0,55 ‰. Бил съставен АУАН серия GA № *** за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП и в 08:20 ч. му бил връчен талон за медицинско изследване № ***, с указано време
да даде кръвна проба до 20 минути от връчването. В 08:35 ч. жалбоподателят дал кръвна
проба за изследване в УМБАЛ „***” АД, като след химическото изследване била установена
0,49 ‰ концентрация на алкохол в кръвта.
Наказващият орган не приел резултата от това химическо изследване, тъй като кръвната
проба била дадена след указаното време от 40 минути и въз основа на АУАН № серия GA №
***/23.10.2023 г. е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Резултатът от химическото изследване бил взет предвид по повод АУАН серия GA №
***/23.10.2023 г. и с резолюция № *** от 25.10.2023 г. административнонаказателното
производство във връзка с този АУАН било прекратено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на показанията на св. Б. и
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. От разпечатката
се установява, че резултатът за концентрацията на алкохол в издишания от жалбоподателя
2
въздух от проверката с техническото средство Алкотест дрегер е 0,91 ‰.
От талон за медицинско изследване № *** е видно, че е бил връчен на жалбоподателя в
07:30 ч., с указано време да даде кръвна проба до 40 минути от връчването т.е до 08:10 ч.
Видно от материалите по преписката във връзка с АУАН серия GA № ***/23.10.2023 г. се
установява, че причината да не даде кръвна проба е спирането му от друг екип на ОПП-
СДВР, при което му била извършена идентична проверка, като от това, че друг талон за
медицинско изследване му бил връчен в 08:20 ч., следва, че обективно не е могъл да даде
кръвна проба в указания с талон за медицинско изследване № *** срок.
От съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза се установява точната концентрация
на алкохол в кръвта на жалбоподателя към времето на спиране на жалбоподателя за
проверка от св. Б. – 06:00 ч. Вещото лице е използвало формула за изчислението й,
изхождайки от резултата от химическото изследване на кръвната проба, дадена от
жалбоподателя в 08:35 ч. Съдът кредитира напълно заключението като обективно и
отговарящо в пълнота на поставените задачи и изготвено от лице със съответната
професионална компетентност.При разпита му, вещото лице посочи, че ако кръвната проба,
за която резултатът е бил 0,49 ‰ била дадена 15 минути по-рано, то резултатът е щял да
бъде 0,53 ‰.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи - със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи началникът на група в ОПП–СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори – да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Описанието на нарушението е пълно, ясно и точно, извършена е правна квалификация,
отговаряща на описанието. Налице е единство между акта и постановлението относно
фактическата обстановка.
Не е налице липса на мотиви, която да прави НП необосновано. Пределно ясна е логиката
на наказващия орган, съгласно която е приел, че е налице нарушение, включително относно
субективната му страна.
По същество:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП забранява водача на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Престъпването на тази забрана е
3
въздигнато в административно нарушение в санкционната норма на чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
която диференцира размера на наказанията в зависимост от стойностите на концентрацията
на алкохол в кръвта. Така, чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
тъй е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,88 на хиляда. Това е
установено от съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза изчислила тази
концентрация на алкохол в кръвта към времето на спирането на жалбоподателя за проверка.
От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл - той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите.
Знаел е, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал автомобил.
Защитникът пледира да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя
е между 0,5 и 0,8 промила. Очевидно се позовава на казаното от вещото лице, че при
резултат от химическото изследване на кръвната проба е 0,49 ‰, ако същата е била дадена
15 минути по-рано, то резултатът е щял да бъде 0,53 ‰ и явно на това и базира искането си
за намаляване на размера на санкциите. Съдът не възприема тази теза по следните
съображения. На първо място, ако пробата бе дадена 15 минути по – рано, то това щеше да е
08:20 ч. /тъй като е била дадена в 08:35 ч./ и пак би била дадена извън указания срок от 40
минути, считано от 07:30 ч. Този срок не е произволен, а е бил определен съгласно чл. 6, ал.
6, т. 2, пр. 1 от Наредба № 1 за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Тогава и резултатът не би бил 0,53 ‰. Но ако се приеме
казаното от вещото лице, че за 15 минути по-рано дадена проба концентрацията се
увеличава с 0,04 ‰, то тогава тя би била 0,57 ‰ за дадена в 08:05 ч. /в рамките на указаното
време/ кръвна проба, което отново ползва тезата на защитата.
Но съдът, чрез допускането на съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза постави
задача да се установи каква е концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя към
времето на спиране на жалбоподателя за проверка от св. Б. – 06:00 ч. и експертизата посочи,
че е била 0,88 ‰ т.е. в рамките по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който предвижда по-високи
наказания за стойности над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Именно
концентрация на алкохол в кръвта към времето на спиране за проверка следва да се вземе
предвид, защото това време е най-близко до самото нарушение. В случая няма пречка да се
вземе предвид тази стойност, защото тя е установена посредством експертиза, която
изхожда от резултата от химическото изследване на кръвна проба, дадена от жалбоподателя
същия ден, макар и след законовия срок за това, като вещото лице чрез съответните
4
формули е изчислило концентрацията на алкохол в кръвта при спирането за проверка.
В случай, че експертизата не бе ползвала химическо изследване на кръвна проба, което е по-
точният метод за установяване на концентрация на алкохол в кръвта в сравнение с
измерването й чрез техническо средство, определящо я чрез измерването му в издишвания
въздух, то тогава би следвало да се вземат показанията от техническото средство. И това е
така, защото макар причината жалбоподателят да не даде кръвна проба в указаното време да
е обективна, то тя е възникнала заради субективен фактор т.е. неговото поведение, защото
вместо да потърси друг начин да се придвижи до болницата, той, въпреки че е знаел, че е
бил употребил алкохол, отново е управлявал автомобил и поради това е бил задържан и за
извършване на втората проверка, заради което е пропуснал и срока за даване на кръвна
проба. Тоест не следва да черпи ползи от неправомерното си поведение и да се счита, че е
пропуснал срока поради причина от уважителен характер.
По повод доводите за маловажност, следва да се спомене само, че разпоредбата на чл. 189з
ЗДвП предвижда, че чл. 28 ЗАНН е неприложим за нарушения по този закон.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанията, предвидени за това деяние в санкционната норма на чл. 174, ал. 1, пр. 2 ЗДвП
са „глоба” в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца. Наказанията са с твърдо определен в закона размер и не съществува възможност за
намаляването им.
По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед крайния изход на производството, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в размер на 391,86 лева – за възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно медицинската /токсикологична/ експертиза, както и, в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски,
на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд.
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
ОПП-СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, с оглед участието на
5
пълномощника на наказващия орган само в едно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 10.11.2023г., издадено от началник сектор в Отдел пътна
полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН А. К. Ч. да заплати на Отдел „Пътна полиция” към
Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5
лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. К. Ч. на основание чл. 189 ал. 3 НПК да заплати направените по делото
разноски в размер на 391,86 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по
5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6