Решение по дело №197/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на  „К.6.“ ЕООД ***, депозирана чрез * К.Т. против РЕШЕНИЕ №9/30.01.2024г., постановено по АНД №412/2023г. на Районен съд  Мездра, с което е  изменено  НП № 06-2300158/29.11.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца. С касационната жалба се твърди, че оспореното  решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и като такова се иска неговата отмяна и решаване на делото по същество, като се отмени изцяло обжалваното НП. Посочва се, че не е осъществен състава на разпоредбата на чл.63,ал.2 КТ, но  макар и да се приеме формално че е осъществено нарушението да се приеме, че същото е маловажен случай. Други съображения не са изложени и наведени.

Ответникът- Директор на  Дирекция “Инспекция по труда“ в с.з., чрез процесуалния си представител ** М.К. ангажира становище за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съображения за това са изложени в представена по делото писмена защита.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба и  оставяне в сила на решението, като правилно. Безспорно е установено извършване  на нарушението, което се установява от доказателствата.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е Решение №9/30.01.2024г., постановено по АНД №412/2023г. на Районен съд Мездра, с което е изменено НП № 06-2300158/29.11.2023г. на Директора на  Дирекция“Инспекция по труда“ гр.Враца,  с  което  на  основание чл.414, ал.3 КТ на „К.6.“ ЕООД ***, ЕИК по Булстат ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, като така наложена имуществена санкция е изменена от 2000/две хиляди/ лева на 1500/хиляда и петстотин/ лева. В оспореното решение въззивния съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по съставяне на акта и издаване на НП, водещи до  отмяна на последното. По съществото на спора е прието, че  дружеството-касатор е осъществило състава на адм.нарушение по чл.63, ал.2 КТ, което е безспорно установено от доказателствата по делото и не е налице маловажност на случая. Прието е, че наказанието е завишено, поради което и  същото е изменено в предвидения от разпоредбата на закона минимален размер. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, които са  обосновани и законосъобразни, като подкрепящи се от доказателствата по делото и се споделят изцяло от касационна инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК.               

В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото правилно извършеното от дружеството - касатор нарушение е квалифицирано по посочения  текст, тъй като съвкупната и последователна преценка на доказателствата по делото обосновава правни изводи за осъществено съставомерно деяние. Дружеството-касатор е осъществило фактическия състав на нарушението по чл.63, ал.2 КТ като в противоречие с визираната правна норма е допуснало до работа  лицето  И.Н. на 26.10.2023г.  към  10.30ч., без да му е предоставено преди постъпване на работа кумулативно свързаните  екземпляр от писмения договор, подписан от двете страни  и  копие от уведомление по чл.62 ал.3 КТ заверено от ТД на НАП. Този факт се установява  по безспорен начин от доказателствата по делото, вкл. и от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления с дата 26.10.2023г. в 14:37:04 часа, тоест след извършената проверка при която лицето е заварено да работи на обекта на дружеството, поради което и  правилно АНО е  ангажирал отговорността му с издаденото НП. В случая не може да намери приложение специалната разпоредба на чл.415в КТ „маловажен случай”, тъй като законодателят е изключил от приложното поле на хипотезата  изрично разпоредбата  на  чл.63, ал. 2 КТ, която в конкретния случай  е  нарушена  от  касатора. Разпоредбата  на чл.28 ЗАНН  също не може да намери приложение в случая, тъй като маловажността на адм.нарушение следва да се преценява през призмата на чл.415в КТ, която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. Правилно РС е определил и размера на наложената имуществена санкция, като е изменил наложеното наказание на дружеството в предвидения минимален размер на разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ. При реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С оглед на изложеното и възраженията на касатора за липса на извършено нарушение и наличие на маловажен случай са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, нито е допуснал нарушения на  материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско  възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2 АПК Административен съд – Враца                                                 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение №9/30.01.2024г. на  Районен съд Мездра, постановено по АНД № 412 по описа на съда за 2023г.

ОСЪЖДА  „К.6.“ ЕООД ***, ЕИК по Булстат ********, представлявано от неговия * П.С.А. да заплати на  Дирекция "Инспекция по труда“ гр.Враца разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.