О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-905 09.03.2020
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на девети март две хиляди и двадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 614 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр.
чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Алвес 21“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 20, вх. 8, ет. 7 чрез адв. Теодора Станоева – Шиварова против Разпореждане по ч.гр.д. №
10748/2019г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството в частта за
заплащане на сумата от 5976 лева, представляваща неустойка по договор за наем
на вещ от 20.08.2017г.
С подадената частна жалба „Алвес 21“ ЕООД намира, че
разпореждането на съда е неправилно и в противоречие с материалния закон и
съдебна практика като не била извършена преценка на неустойката съгласно
критериите на Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСТК на ВКС. Счита, че са
налице предпоставките, за да се приеме, че е налице валидно уговорено
задължение за заплащане на неустойка. Намира, че съгласно практиката не е
нищожна клаузата за неустойка в търговски договори без краен предел или без
фиксиран срок, до който може да се начислява. Клаузата за неустойка счита, че е
в съответствие с нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Налице
била свободно уговорена между търговци клауза в размер на 0,5% на ден от
дължимата сума за всеки просрочен ден като тъй като се касаело до парично
задължение и рода на погива, то неизпълнението било под формата на забавено
изпълнение. Нормата на чл. 86 ЗЗД била диспозитивна и страните били свободни да
уговорят размера на неустойката над размера на законната лихва. Намира, че
уговорката за неустойка не е нищожна като накърняваща добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Преценявана към момента на сключване на
договора неустойката отговаряла на обезпечителната си функция – стимулирала
точно изпълнение на задължението. Съпоставена с размера на задължението, чието
изпълнение обезпечава и със стойността на очакваните вреди от евентуално
неизпълнение, неустойката за един ден забавено изпълнение по никакъв начин не
излизала извън другите две нейни функции – обезщетителна и санкционна, следвало
да се има предвид и че наетата вещ била с голяма стойност. Освен това размерът
на неустойката нараснал не в резултат на завишена база при формирането й, а
поради продължителното неизпълнение от страна на длъжника. Неустойката била
поставена в пряка зависимост от бързото изпълнение на задължението и счита, че
не може продължителното неизпълнение на длъжника да прави клаузата нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Моли да се отмени разпореждането и да се
постанови издаване на заповед за изпълнение.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса,
поради което е редовна и допустима. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е
представен за връчване на насрещната страна. По същество съдът намира следното
от фактическа и правна страна:
РС Бургас е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Алвес 21“ ЕООД срещу длъжника „ГРУШАРА
88“ ООД за парично вземане в размер на 7416 лева – неплатени наемни вноски и
неустойки по договор за наем на вещ от
20.08.2017г., сключен между „Алвес 21“ ЕООД и „Грушара 88“ ООД. Твърди се, че
вземането произтича от договор за наем на вещ от 20.08.2017г., с който „Алвес
21“ ЕООД е предоставило на „Грушара 88“ ООД за временно и възмездно ползване
хладилно полуремарке срещу месечна наемна цена 1440 лева. Поради неизпълнение
на задължението на „Грушара 88“ ООД, на основание чл. 87 ЗЗД, договорът бил
развален на 17.07.2018г. До датата на подаване на заявлението „Грушара 88“ ООД
не заплатило дължимата наемна вноска по договора за месец юни 2018г., а
наемните вноски за месец март 2018г., април 2018г. и май 2018г. били платени в
забава. Съгласно договора за наем при забава от страна на „Грушара 88“ ООД при
плащане на наемната цена, дружеството дължало и неустойка за забава в размер на
0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Наемните вноски се заплащали
ежемесечно и предвид липсата на извършено плащане на дължимите наемни вноски в
уговорения в договора за наем срок „Грушара 88“ ООД изпаднало в забава и
дължало на „Алвес 21“ ЕООД обезщетение за забавено плащане в размер на
уговорената неустойка, както следва:
820,80 лева – неустойка за забава върху наемната
вноска по договора за месец март 2018г., за която била издадена фактура №
**********/01.03.2018г. за периода 01.04.2018г. до датата на плащане -
23.07.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения договор за наем;
604,80 лева – неустойка за забава върху наемната
вноска по договора за месец април 2018г., за която била издадена фактура №
**********/02.04.2018г. за периода 01.05.2018г. до датата на плащане -
23.07.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения договор за наем;
698,40 лева – неустойка за забава върху наемната
вноска по договора за месец май 2018г., за която била издадена фактура №
**********/02.05.2018г. за периода 01.06.2018г. до датата на плащане –
05.09.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения договор за наем;
3852 лева – неустойка за забава върху наемната вноска
по договора за месец юни 2018г., за която била издадена фактура №
**********/01.06.2018г. за периода 01.07.2018г. до 17.12.2019г., включително
съгласно т. I.4-4.3 от сключения договор за наем.
РС издал заповед за изпълнение на парично задължение
за претендираната главница за наемна цена за месец юни 2018г., ведно със
законна лихва върху нея от подаване на заявлението 20.12.2019г. до
окончателното плащане, както и за 28 лева разноски по делото и 80,58 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението
и е отхвърлил на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в частта,
в която се иска издаване на заповед за
изпълнение за сумата 5976 лева – неустойки за забавено плащане на дължимите по
договора за наем на вещ от 20.08.2017г. вноски за месеците от март до юни
2018г. в размер на 0,5% на ден, тъй като е счетено, че искането е в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, сл. 1, пр. 3 ЗЗД.
Целта на производството по чл. 410 ГПК не е да
установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно като издадената
заповед за изпълнение съдържа покана до длъжника да изпълни задължението си. Проверката,
която прави съдът в това производство се ограничава до редовност на
заявлението, което трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и в случай, че е редовно, издава
заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от хипотезите по чл. 411, ал.
2 ГПК. В хипотезата на чл. 410 ГПК заповедта се издава с оглед изложените от
заявителя твърдения, без да е необходимо същият да представя доказателства в
подкрепа на обстоятелствата. Изключение от това правило е предвидено в чл. 410, ал. 3 ГПК със
законодателните изменения ДВ, бр. 100 от 2019г. - когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител. Процесното вземане не попада в посоченото
изключение. Преценката, която съдът прави в това производство се основава само
на твърденията на едната страна, изложени в заявлението, а в случай, че същите
са неоснователни, длъжникът има право да възрази срещу заповедта и да
предотврати влизането й в сила. В случая се твърди за сключен договор за наем
на вещ от 20.08.2017г., с който „Алвес 21“ ЕООД е предоставило на „Грушара 88“
ООД за временно и възмездно ползване хладилно полуремарке срещу месечна наемна
цена в размер на 1440 лева като с оглед това, че наемателят не изпълнил
задължението си след изтичане на срока на отправена покана на основание чл. 87 ЗЗД договорът е развален на 17.07.2018г. Изложени са твърдения за неизпълнено
задължение да се плати наема за месец юни 2018г., а за месеците март, април и
май, че е платен със забава като се претендира неустойка за забава за месеците
март и април за периода от датата на падежа до датата на плащане - 23.07.2018г.,
за месец май от датата на падежа до 05.09.2018г., а за месец юни за периода от
01.07.2018г. до 17.12.2019г.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTК автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани примерно изброени критерии.
Съгласно горепосоченото Тълкувателно решение
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като
преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да
се направи към момента на сключване на договора.
В случая страните са търговци и приемането, че липсата
на краен предел за начисляване на неустойката накърнява добрите нрави, на
практика е равносилно на индиректно стимулиране на длъжника към виновно
неизпълнение на договорните задължения. Този състав намира, че съгласно
изложените от заявителя твърдения към момента на сключване на договора не може
да се направи извод, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. За
да стигне до този извод съдът отчита, че се касае за изпълнение на парично
задължение, т.е. за родово определени вещи, няма данни вземането да е
обезпечено по друг начин, уговорената неустойка заради забава цели да обезщети
наемодателя при забавено изпълнение на задължението, по правоотношението съгласно
твърденията, наемодателят е изпълнил своето насрещно задължение и е предоставил
веща за ползване – хладилно ремарке срещу месечна наемна цена в размер на 1440
лева, което говори за висока стойност на предоставеното за ползване имущество. Размерът
на уговорената неустойка от 0,5% на ден се изчислява върху размера на дължимата
сума, а не върху целия размер на задължението, т.е. отчита се евентуално
извършено плащане и е с цел да компенсира вредите от забавеното изпълнение. Ето
защо съдебният състав намира, че неустойката към момента на сключване на
договора не излиза извън нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Следва обаче да се вземат предвид изложените твърдения, че договорът е
развален. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение. Договорът за наем е
такъв с периодично изпълнение, поради което развалянето му запазва действието му
до момента, а отношението между страните се прекратява занапред. Съгласно
тълкувателно решение № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотеза на двустранен
договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи
– в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но
само за онази част от сделката, чието действие се запазва. Ето защо претенцията
за заплащане на неустойка след датата на прекратяване на договора противоречи
на принципа на справедливостта, излиза извън присъщите й функции и води до
неоснователно обогатяване на страната, поради което съдът счита, че в тази част
искането противоречи на закона и на добрите нрави. Предвид посоченото съдът
намира, че заявлението следва да се уважи за издаване на заповед за изпълнение
за заплащане на неустойка за забава до датата на прекратяване на договора - 17.07.2018г.,
както следва:
неустойка за забава върху наемната вноска за месец
март 2018г., за която е издадена фактура № **********/01.03.2018г. за периода
01.04.2018г. до датата на разваляне на договора – 17.07.2018г. в размер на 770,40
лева като за разликата над тази сума до претендираната 820,80 лева заявлението
следва да бъде отхвърлено, а обжалваното разпореждане в тази част да се
потвърди;
неустойка за забава върху наемната вноска по договора
за месец април 2018г., за която е издадена фактура № **********/02.04.2018г. за
периода 01.05.2018г. до датата на разваляне - 17.07.2018г. в размер на 554,40
лева като за разликата над тази сума до претендираната 604,80 лева заявлението
следва да бъде отхвърлено, а обжалваното разпореждане в тази част да се
потвърди;
неустойка за забава върху наемната вноска за месец май
2018г., за която е издадена фактура № **********/02.05.2018г. за периода
01.06.2018г. до датата на разваляне – 17.07.2018г. в размер на 331,20 лева като
за разликата над тази сума до претендираната 698,40 лева заявлението следва да
бъде отхвърлено, а обжалваното разпореждане в тази част да се потвърди;
неустойка за забава върху наемната вноска по договора
за месец юни 2018г., за която е издадена фактура № **********/01.06.2018г. за
периода 01.07.2018г. до 17.07.2018г. в размер на 115,20 лева като за разликата
над тази сума до претендираната 3852 лева заявлението следва да бъде
отхвърлено, а обжалваното разпореждане в тази част да се потвърди.
За частта, в която е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 415, ал. 3 ГПК, заявителят може да предяви осъдителен иск. Разноски в настоящото
производство не се претендират.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1794/23.01.2020г. по ч.гр.д. № 10748/2019г.
по описа на РС Бургас, инкорпорирано в Заповед № 113/23.01.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10748/2019г. по описа на
БРС В ЧАСТТА, в която е отказано
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
„Алвес 21“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. Славейков, бл. 20, вх. 8, ет. 7 срещу „ГРУШАРА 88“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Петко Петков“ № 2, представлявано
от управителя Златка Георгиева Минчева да му заплати сумите, както следва:
над 50,40 лева до пълния предявен размер от 820,80
лева - неустойка за забава върху наемната вноска по договора за месец март
2018г., за която е издадена фактура № **********/01.03.2018г. за периода
01.04.2018г. до 17.07.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения
договор за наем;
над 50,40 лева до пълния предявен размер от 604,80
лева – неустойка за забава върху наемната вноска по договора за месец април
2018г., за която е издадена фактура № **********/02.04.2018г. за периода
01.05.2018г. до 17.07.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения
договор за наем;
над 367,20 лева до пълния предявен размер от 698,40
лева – неустойка за забава върху наемната вноска по договора за месец май
2018г., за която е издадена фактура № **********/02.05.2018г. за периода
01.06.2018г. до 17.07.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения
договор за наем;
над 3736,80 лева до пълния предявен размер от 3852
лева – неустойка за забава върху наемната вноска по договора за месец юни
2018г., за която е издадена фактура № **********/01.06.2018г. за периода
01.07.2018г. до 17.07.2018г., включително съгласно т. I.4-4.3 от сключения
договор за наем
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЧЛ. 410 ГПК, както следва:
за неустойка за забава върху наемната вноска за месец
март 2018г., за която е издадена фактура № **********/01.03.2018г. за периода 01.04.2018г.
до датата на разваляне на договора – 17.07.2018г. в размер на 770,40 лв.
(седемстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки);
за неустойка за забава върху наемната вноска по
договора за месец април 2018г., за която е издадена фактура № **********/02.04.2018г.
за периода 01.05.2018г. до датата на разваляне - 17.07.2018г. в размер на
554,40 лв. (петстотин петдесет и четири лева и четиридесет стотинки);
за неустойка за забава върху наемната вноска за месец
май 2018г., за която е издадена фактура № **********/02.05.2018г. за периода
01.06.2018г. до датата на разваляне – 17.07.2018г. в размер на 331,20 лв.
(триста тридесет и един лева и двадесет стотинки);
за неустойка за забава върху наемната вноска по
договора за месец юни 2018г., за която е издадена фактура №
**********/01.06.2018г. за периода 01.07.2018г. до 17.07.2018г. в размер на
115,20 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки).
Потвърждава разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.