Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Кремена ?=а
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 161 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „К.3.“ ЕООД, ***, депозирана чрез
адвокат Б. ?= от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 213/18.06.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 710/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0000982/12.03.2020г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5
от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.
414, ал. 1 от КТ на „К.3.“ ЕООД, *** е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от
Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, като съдът е намалил размера на
наложената наказание „имуществена санкция“ от 2000 /две хиляди/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че въззивният
съд не е обсъдил релевираните от жалбоподателя доводи за порочност на НП. Сочи
също, че е допусната неточност при квалифициране на нарушението. Поддържа се и
становището за липса на доказателства за осъществяване на простъпката. В
условията на евентуалност отправя претенция за квалифициране на простъпката
като „маловажна“. С оглед на тези съображения, се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и за отмяна на постановлението. В съдебно заседание касаторът се
представлява от адвокат ?=.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, представя писмено становище, с което
обосновава извод за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и
основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството - касатор е
с предмет на дейност строително-монтажни работи.
На 07.02.2020 г. била
извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни
длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен във връзка с
Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните
изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне
на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
При проверката, било
установено, че дружеството, в качеството му на работодател, при осъществяване
на дейността си е допуснал командироване на 03.07.2019г. в гр. Лиеж, Кралство
Белгия в рамките на предоставяне на услуга на лицето И.А.М., на длъжност „общ
работник в строителството“, но без да е сключено по установения ред
споразумение за командироване с регламентирано съдържание. Впоследствие
резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка на
07.02.2020г. – на документи, представени в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една точки в
съставения протокол. В точка шеста от протокола за извършената проверка е
записано: „Работодателят да не допуска командироване в Кралство Белгия в
рамките на предоставяне на услуга на общия работник в строителството И.А.М., без да е
сключил по установения ред с него споразумение за командироване с
регламентираното съдържание – чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на
труда и чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017
г./“, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със
срок за изпълнение - 28.02.2019 г. и занапред. Протокол за извършена проверка
бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 12.02.2020г.
Въз основа на установените
факти, на 12.02.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 27-0000982, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от
Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка АНО издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура, а неточностите,
реализирани при изготвянето на АУАН били преодолени при издаването на НП без
правата на привлеченото към отговорност лице да са засегнати. Съдебният състав констатирал също, че
деянието, описано в акта и в НП се явява установено по несъмнен начин и че
същото не следва да бъде възприето за „маловажно“. Въззивният съд констатирал,
че наложената имуществена санкция неоснователно е определена в завишен размер,
поради което я изменил, налагайки я в минимален размер.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по
надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение /което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин/ и обстоятелствата,
при които е осъществено. От тази позиция, настоящата инстанция намира за
неоснователно твърдението на касатора за наличие на допуснато нарушение на
процесуалния закон, доколкото районният съд е изложил обхватни и последователни
мотиви, отговаряйки на твърденията, изложени от жалбоподателя.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи за липсата на допуснати съществени
процесуални опущения в хода на санкционното производство и касателно
безспорната установеност на вмененото на ответника в настоящото производство
нарушение. Допуснатата неточност при изписване на възприетата за нарушена
правна норма от актосъставителя е преодоляна по законов ред от АНО при
издаването на НП. От друга страна, налице е пълен синхрон между словесното
описание на простъпката в акта и в констативно-съобразителната част на НП,
поради което касационната инстанция счита, че правото на защита на субекта не е
било засегнато и същият е разбрал какво неизпълнение му се вменява.
Напълно съответно на
закона и съобразено с наличните писмени и гласни доказателства е и решаващото
становище на районния съда относно несъмнената доказаност на описаното
противоправно деяние. Задълбоченият прочит на приобщените материали налага
извод за наличие на възникнало трудово правоотношение между касатора и лицето И.А.М.,
скрепено със съответния трудов договор от 01.07.2019г., подписан от работника
на същата дата. Също на 01.07.2019г. лицето е получило екземпляр от
длъжностната си характеристика. От приложената Заповед за командировка на
лицето се установява, че то е встъпило в длъжността си на 03.07.2019г., като от
тази дата то е било командировано за срок от 10 дни в Лиеж, Белгия, без обаче
да е било изискуемото допълнително споразумение за командироване в чужбина към
трудов договор № 07 от 01.07.2019г. След извършване на проверката и след
издаване на задължителните предписания от
органите на Инспекцията по труда, от страна на
касатора е представено такова с посочена дата на изготвяне 01.07.2019г. и
уговорен срок на командироването от 20.02.2020г. до 30.02.2020г. Изхождайки от
характера на този документ и непредставянето му пред длъжностните лица на
санкциониращия орган, настоящата съдебна инстанция не кредитира с доверие
обективираната в него дата, като неясен остава и действителният период на
командироването на И.М., доколкото той е определен за бъдещ момент, с начало от
20.02.2020г. и крайна дата – 30.02.2020г., каквато не съществува. Опитът на
касатора да обоснове незаконосъобразност на наложената му санкция с позоваване
на справката на НАП за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
касационната инстанция възприема единствено като проявление на защитното
поведение на санкционираното лице, доколкото обсъдените по-горе доказателства
установяват с категоричност, че лицето е встъпило на работа на 03.07.2019г., от
който момент е било командировано в нарушение на закона. Това е и датата, която
органите на ДИТ са възприели за момент на извършване на простъпката, с който
извод настоящият състав на Административен съд – Шумен се солидаризира. До
аналогичен извод е достигнал и предходният съдебен състав, който напълно
резонно е отклонил и възможността неизпълнението да бъде квалифицирано като
„маловажно“ по смисъла на чл. 415в от КТ.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат
присъдени в размер на 120 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен разноски по делото в размер на 120 лева.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 213/18.06.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 710/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„К.3.“ ЕООД, *** да заплати в полза
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен разноски по делото в размер на 120
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 22.01.2021 г.