№ 28
гр. Търговище, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100344 по описа за 2021 година
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата
от 5532,85 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника е имало сключен
договор за потребителски паричен кредит от 10.11.2016 год., по силата на който ищеца е
предоставил на ответника сумата от 15 000.00 лв., срещу задължението на ответника да
възстанови сумата на 60 равни месечни вноски в размер на по 274,65 лв., която сума
включвала плащане по главницата и добавката, представляваща печалба на кредитора.
Ищеца твърди, че е изпълнил своето задължение като е предоставил сумата на ответника, но
последния преустановил погасяването на кредита на 05.01.2020 год. до който момент били
погасени 56 месечни вноски, поради което ищеца упражнил правото си по договора да
направи вземането предсрочно изискуемо, за което ответника бил изрично уведомен, но
плащане не последвало. Ищеца твърди, че ответника останал задължен за 4929,64 лв. –
главница, възнаградителна лихва за периода 05.09.2020 год. – 16.11.2020 год. в размер на
381,86 лв. и обезщетение за забава за периода 05.09.2020 год. – 16.11.2020 год. в размер на
221,35 лв., поради което се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
горните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените
разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,
поради което на ищеца било указано от съда да предяви иск за установяване на вземането
си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от
ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В условията
на евентуалност ищеца е предявил осъдителен иск против ответника за процесните суми,
поради неизпълнение на договорно задължение. В съдебно заседание не се явява и не
1
изпраща представител. В писмено становище поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения от съда особен представител е
упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, като са наведени доводи за неравноправни клаузи в
договора – такса ангажимент, размера на ГЛП, липсата на яснота в погасителния план как е
формирана месечната вноска по пера, клаузи, противоречащи на разпоредби от ЗПК, което
обуславя и неговата нищожност, а от там и неоснователността на иска за установяване на
вземането, възникнало въз основа на него. Твърди също, че иска е неоснователен поради
липса на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на вземането, поради което
към момента на подаване на заявлението вземането на ищеца не било изискуемо. Оспорва и
размера на вземането, като твърди, че заплатеното от ответника по неравноправните клаузи
следва да бъде приспаднато от общото му задължение, както и твърди, че размера на
вземането посочено от ищеца не съответства на последните 4 вноски, които ищеца твърди,
че му се дължат, доколкото е заявил в исковата молба, че ответника е погасил 56 вноски към
05.01.2020 год., когато е изпаднал в забава. При същите доводи оспорва и евентуалния
осъдителен иск. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност. Моли
иска да се отхвърли като неосновател. В съдебно заседание отговора се поддържа от
особения представител на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1512/2020 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и
съдът е издал заповед за изпълнение № 793/10.12.2020 г. за сумата от 4929,64 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № PLUS-
14141420/10.11.2016 год., сумата от 52,22 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 05.01.2020 год. – 05.02.2020 год. и сумата от 221,35 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 05.09.2020 год. – 16.11.2020 год., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението и направените по делото разноски. В заповедта е
посочено, че вземането по договора е обявено от заявителя за предсрочно изискуемо,
считано от 05.02.2020 год. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на ищеца
да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-
14141420 от 10.11.2016 год., сключен между страните, ищеца е отпуснал на ответника
кредит за потребителски цели в размер на 15 000,00 лв., от който кредит за потребителски
цели в размер на 1000.00 лв. и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ,
при застрахователна премия в размер на 3375,00 лв., както и такса ангажимент в размер на
375,00 лв., която се удържа еднократно от размера на кредита срещу задължение на ищеца
2
да фиксира лихвения процент до края на договора. Ответникът се е задължил да възстанови
сумата на 60 равни месечни вноски от по 373,48 лв., включваща главница, лихва и
застрахователна премия / виж т.2 от договора, при годишен процент на разходите 11,53 % и
лихвен процент 9,85 %, или общата сума която следва да възстанови ответника на ищеца е
определена в размер на 22 408,80 лв. По делото не е приложен договор за застраховка
„Защита на плащанията“, нито се представиха доказателства ищеца да е заплатил от името
на ответника застрахователна премия в размер на 3375,00 лв. по такъв договор за
застраховка, поради което съдът счита, че това вземане, което е начислявано за
възстановяване от ответника към всяка месечна погасителна вноска не се дължи от същия,
още повече, че и ищеца не е посочил такова основание за възникване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение. От приложените по делото заявления, изходящи от
длъжника се установи, че част от предоставения кредит е бил удържан от ищеца за
погасяване на задължения по други два договора за кредит между същите страни, като
реално усвоения от ответника размер на кредита по процесния договор е възлизал на 11
755,45 лв., видно от заключението на вещото лице, като сумата е преведена на ответника на
11.11.2016 год.
Съгласно погасителния план, последната падежна дата за погасяване на
задължението на ответника е била 05.09.2021 год., но заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено от ищеца на 27.11.2020 год., тъй като поради изпадане на ответника
в забава при погасяване на месечните вноски вземането е било обявено за предсрочно
изискуемо. Към доказателствата по делото е приложено уведомление за предсрочна
изискуемост, с дата 10.11.2020 год., изходящо от ищеца и адресирано до ответника, с което
кредитора е уведомил, че обявява вземането за предсрочно изискуемо и е предоставил
седмодневен срок за изпълнение, но няма доказателства това уведомление да е достигнало
до ответника. Съдът счита, че не следва да изследва дали е към момента на подаване на
заявлението е била настъпила предсрочната изискуемост на вземането на ищеца, каквито
възражения е направил ответника, тъй като това обстоятелство е без правно значение,
доколкото към настоящия момент е настъпил крайния срок на договора – 05.09.2021 год., а
съгласно Тълкувателно решение № 8 / 2017 ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото
предоставения кредит в размер на 15 000 лв. е усвоен изцяло от ответникът, като с част от
него са погасени други задължения към ищеца, а остатъка от 11 755,45 лв. са преведени по
банкова сметка, ответника е извършил частично погасяване на задължението, като е
извършил плащания в общ размер на 15 430,20 лв. От заключението се установи също така,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответника
е бил задължен със сума в общ размер на 5404,90 лв., от която 4809,73 лв. – главница, 112,50
3
лв. – главница по застраховка, възнаградителна лихва в размер на 385,14 лв. за периода
05.03.2020 год. – 05.11.2021 год. и обезщетение за забава върху неиздължената главница по
кредита в размер на 97,53 лв. за периода от 05.09.2020 год. – 16.11.2020 год. Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното съдът прави следните изводи : Между страните по делото са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит от 10.11.2016 год. по чл. 9
и сл. ЗПК (редакция ДВ от 29.07.2016 год.) . Настоящият състав намира, че договорът е
сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента
на сключването му редакция. На първо място, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за
заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран - изрично е уговорен само ГПР 11,53 %. Липсва обаче, каквото и да било
уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с
цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява
самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните
вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и
яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси/застраховка се съдържа във всяка
от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и
на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи – такси и
застраховки, което също е самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент- 9,85
%., като липсват каквито и да било условия за прилагането му, който е фиксиран за срока на
4
договора. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е посочен общ размер на
дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата
по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на
възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за
недействителност на договора.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит от 10.11.2016 г. е недействителен и като такъв не може да
ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил.
Тъй като съдът приема, че договора между страните е недействителен, то съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответника дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, без лихви и други разходи по кредита. Съгласно заключението на вещото лице
дължимата главница към момента на изготвяне на експертизата – м.декември 2021 год. е в
размер на 4809,73 лв., а ответника е извършил плащания по договора в размер на 15 430,20
лв., част от която сума са недължимите лихви, разходи и застраховка, поради което съдът
приема, че с плащанията извършени от ответника до момента същия е погасил дължимата
чиста сума за връщане по смисъла на чл.23 от ЗПК и няма задължения към ищеца.
Предвид всичко изложено предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство следва да останат за ищеца така както ги е направил, предвид
изхода на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, с адрес на управление : Републлика Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ № 1,
представлявано от Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д., действащ чрез пълномощник юрк. Н. АНГ. М.
против ХР. М. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр.Търговище, ул.“Ц.С..... иск, с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на
вземане в размер на 4929,64 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение по
Договор за кредит № PLUS-14141420/10.11.2016 год., сумата от 52,22 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.01.2020 год. – 05.02.2020 год. и сумата от 221,35 лв.,
5
представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.2020 год. – 16.11.2020 год., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 27.11.2020 год. , за което е издадена
Заповед за изпълнение № 793 / 10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1512 / 2020г. на ТРС , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6