МОТИВИ към Присъда №35/23.02.2010г.,

постановена по НОХД №73/2010г.

по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

         Повдигнато е обвинение срещу А.Д.А. за това, че на 24.08.2009г. в гр. Казанлък отнел чужда движима вещ – златен синджир с тегло 12 грама на стойност 456 лева от владението на Р.И.М. *** с намерение противозаконно да го присвои, и грабежът представлява опасен рецидив – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и “б” НК.

 

         С оглед направеното от подсъдимия А.А. пълно признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не бъдат събирани доказателства за установяването им, с протоколно определение от 23.02.2010г. съдът постанови производството да се разгледа по реда на глава ХХVІІ НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като обяви, че ще ползва направеното от  подсъдимия самопризнание при постановяването на присъдата.

 

         В пледоарията си прокурорът поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правната квалификация на деянието. Предвид изискването на императивната норма на чл.373 ал.2 НПК, задължаващо съда да определи наказанието под предвидения от закона минимум, предлага на подсъдимия А.А. да бъде наложено наказание около четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. При определяне на наказанието счита, че следва съдът да съобрази обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите му характеристични данни.

 

         В настоящото производство беше приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалата Р.И.М. срещу подсъдимия А.Д.А. граждански иск за сумата 456 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди с престъпното деяние и пострадалата М. беше конституирана като граждански ищец по делото. Гражданският ищец Р.М. моли съда да уважи предявения граждански иск, като осъди подсъдимия А. да й заплати  стойността на отнетия златен синджир в размер на 456 лева.

        

Назначеният на подсъдимия служебен защитник адв. Д. моли съда с оглед направеното самопризнание от подсъдимия да определи наказанието под предвидения минимум, а именно около четири години лишаване от свобода. Счита, че са налице законовите условия така определеното наказание да бъде кумулирано с наказанието, наложено на подсъдимия с присъдата по НОХД 1114/2009г. по описа на Казанлъшкия районен съд. Моли в настоящото производство съдът да вземе предвид младата възраст на подсъдимия, който към момента е на 32 години, тъй като счита, че една по-продължителна присъда би попречила на социалната му интеграция.

 

Подсъдимият А.Д.А. поддържа изложеното от защитника си. Пояснява, че по делото на КРС е осъден за кражба на пари. Заявява, че е осъзнал грешките си и подобно деяние няма да се повтори.

В последната си дума подсъдимият А.Д.А. моли  за по-малка присъда и за кумулация с наказанието по делото на КРС.

 

Съдът, като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

Подсъдимият А.Д.А. е български гражданин от ромски произход, на 31 години, живущ ***, с основно образование, неженен и към момента не работи. Задържа се в Затвора Стара Загора като подсъдим по НОХД №1114/2009г. по описа на Казанлъшки районен съд. Подсъдимият А. е осъждан два пъти за престъпления, извършени като непълнолетен, като с присъда по НОХД №224/1996г. на КРС е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК, а с присъда по НОХД №339/1998г. на КРС е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3, 4 и 5 вр. чл.63 ал.2 т.2 НК. С последната присъда е извършена кумулация на двете наказания, като е определено едно общо наказание три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С протоколно определение от 29.06.2004г. по НОХД №501/2003г. на КРС е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.3 вр. ал.1 т.3 НК, като му е наложена глоба в размер на 300 лева. С присъда по НОХД №254/2006г. по описа на КРС подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.152 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим. Последното наказание е изтърпяно на 26.01.2007г.

 

Пострадалата и граждански ищец Р.М. е служител при Дирекция “Социално подпомагане” гр. Казанлък. На 24.08.2009г. се наложило М. заедно с колежката си св.Мариана Богданова да посетят възрастна жена в северната част на града по повод подадена молба за целева помощ за отопление. Двете служителки се движели по ул. “Тюлбенска” по обяд на горната дата. Срещу тях се задал подсъдимият А.А.. При разминаването му с пострадалата М., подсъдимият скъсал с ръка златния синджир, който същата носела като накит на шията си и същевременно с тяло я блъснал.  При това М. политнала и паднала на земята, като охлузила лицето си, получила разкъсна рана на дясното си рамо, както и допълнителни охлузвания по хълбока и краката. Същата успяла да извика на колежката си, че подсъдимият е взел златния накит, при което свидетелката Богданова се затичала след него, опитвайки се да го настигне. Подсъдимият обаче побягнал бързо и се скрил от погледа й. Тъй като инцидентът се случил през деня и в непосредствена близост с двете свидетелки, същите успели да видят добре лицето и телосложението на извършителя и да го запомнят. По досъдебното производство е проведено разпознаване на лица, както от пострадалата Р.М., така и от колежката й свидетелката Мариана Богданова. От приложените протоколи за разпознаване се установява, че и двете свидетелки категорично са посочили подсъдимия като извършител на деянието, като са описали по какви особености са го разпознали. При това сред лицата за разпознаване е било включено и друго лице от ромски произход със сходен ръст и телосложение като подсъдимия А.. При проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че подсъдимият се похвалил пред свидетеля Александър Ангелов за това, че е откраднал златния синджир. Действително, А. не е споделил как точно се е разпоредил с отнетата вещ, но свидетелят Ангелов заявява, че само седмица по-късно подсъдимият с прякор “Лахото” си купил лек автомобил “Жигула”. Тези обстоятелства са потвърдени и от други свидетели, живущи в ромската махала на гр. Казанлък – свидетелите Митко Шомов и Симеон Михайлов.

 

Изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от  всички събрани по досъдебното производство доказателства, коментирани по-горе – свидетелски показания, протоколи за разпознаване на лица и свидетелство за съдимост на подсъдимия. Всички тези доказателства подкрепят и направеното от подсъдимия А.А. самопризнание за авторството на деянието и за начина, по който същото е извършено.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

По описания начин подсъдимият А.Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 НК. Деянието следва да се квалифицира като грабеж, тъй като при отнемането на вещта – златния синджир от пострадалата М., подсъдимият е употребил сила, блъскайки я с тяло. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като А. е съзнавал общественоопасния му характер, предвождал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

         Съдът установи, че единствено осъждането на подсъдимия с присъдата по НОХД №254/2006г. на КРС - една година лишаване от свобода при първоначален общ режим – квалифицира деянието като извършено в условията на опасен рецидив – по смисъла на чл.29 ал.1 буква “а” НК. При това съдът намира, че не е налице хипотезата и на буква “б” на горната разпоредба, доколкото предходното осъждане на подсъдимия – определеното общо наказание три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим е за престъпления, извършени като непълнолетен. Съобразно разпоредбата на чл.29 ал.2 НК тези осъждания не следва да се вземат предвид от съда при обсъждане на предпоставките на чл.29 ал.1 НК.  Ето защо съдът призна подсъдимия А.А. за невинен и го оправда по обвинението за това, че грабежът представлява опасен рецидив и по смисъла на чл.29 ал.1 буква “б” НК.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА

 НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.  Проведеното съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 НПК при изразеното от подсъдимия пълно признаване на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, задължава съда съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК да определи наказанието при условията на чл.58а НК.  Съответно тази разпоредба препраща към текста на чл.55  ал.1 т.1 НК, предвиждащ определяне на наказанието под предвидения от закона минимум.  Ето защо в конкретния случай съдът следва да определи наказанието в рамките до пет години лишаване от свобода.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия А.А. съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата му възраст – същият към момента е на 31 години. Същевременно съдът взе предвид и множество отегчаващи тази отговорност обстоятелства. Като такива          бяха отчетени: високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от високия ръст на този вид престъпления в страната, обремененото съдебно минало на подсъдимия – като при това съдът взе предвид осъждането на подсъдимия за престъпления, извършени като непълнолетен, които не покриват квалифициращия признак на деянието “опасен рецидив”, както и последващото осъждане за извършено престъпление по чл.195 ал.3 НК. Съдът взе предвид и лошите характеристични данни за подсъдимия, съдържащи се в приложената по ДП характеристична справка, в която е отразено, че същият е склонен към насилие. В тази посока съдът съобрази и несъставомерните последици от деянието – получените от пострадалата Р.М. телесни увреждания при блъскането й от подсъдимия и падането на земята: охлузвания по лицето, по долните крайници и хълбока, както и разкъсната рана на дясното рамо. Съдът отчете и високата степен на обществена опасност на дееца, изхождайки от обстоятелството, че към момента е налице друго висящо съдебно производство за нова извършена кражба. Изтърпените до момента от подсъдимия ефективно наказания – първо три години и четири месеца за престъпления, извършени като непълнолетен, а по-късно и от една година за престъплението по чл.152 ал.3 т.2 НК, не са оказали поправително въздействие върху подсъдимия А., нито възпиращо такова да се въздържа от нови престъпни прояви. Напротив, въпреки горните две ефективни наказания, подсъдимият е подновил престъпната си дейност, като е извършил деянието, предмет на настоящото дело, както и друго такова, предмет на НОХД №1114/2009г. на КРС. Като съобрази горните обстоятелства, съдът прецени, че в конкретния случай на подсъдимия следва да бъде определено наказание при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и то в размер, който да изпълни визираните в чл.36 НК цели. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, като постанови същото да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим съобразно разпоредбите на чл. 60 ал.1и чл.61т.2 от ЗИНЗС.

 

В настоящето производство се установи, че присъдата по НОХД №1114/209г. по описа на КРС не е влязла в сила и производството е висящо пред СОС, поради което не са налице към момента условията за определяне на общо наказание по двете присъди.

 

ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият А.А. е отнел, употребявайки сила, златен синджир от пострадалата Р.М. с тегло 12 грама. От заключението на изготвената по ДП съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на отнетата вещ възлиза на 456 лева. По описания начин с престъпното деяние подсъдимият е причинил на пострадалата М. имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетия златен накит. Ето защо съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание и по размер, поради което уважи същия изцяло и осъди подсъдимият А.А. да заплати на гражданския ищец Р.М. сумата 456 лева, представляваща обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди.

Доколкото се касае до непозволено увреждане, подсъдимият дължи законна лихва върху тази сума, считано от датата на престъпното деяние 24.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът осъди подсъдимия да заплати и дължимата държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 18.24 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: