Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047 17.08.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети август две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 477
по описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против М.Н.Д. и е за установяване на дължимост на сума, за която
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7109/2019 г. по описа на БРС.
С
определение № 5600/09.03.2020 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника
М.Н.Д., с което са й изпратени
препис от исковата молба и от приложенията към нея
за депозиране на отговор, и й е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който депозира отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли
съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.01.2016 г. между „***“ ЕООД, в качеството на
кредитор, и М.Н.Д., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
кредит № *** (за краткост Договора), с който дружеството предоставя кредит в
размер на 200 лева със срок на издължаване 30 дни. Процесният договор е сключен
изцяло онлайн чрез официалната интернет страница www.vivus.bg,
както и при условията на договаряне, осъществено чрез средства за комуникация
от разстояние, във формата на електронен документ и правоотношенията се
реализират съобразно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закон за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Ответникът кандидатства за кредит посредством интернет
страница www.vivus.bg, на която създава свой потребителски профил. В искането
за потребителски кредит ответникът предоставя пълни и верни данни за своите три
имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, мобилен телефонен номер, адрес на
електронна поща. За да завърши регистрацията на профила на кредитополучателя,
той трябва да се запознае и приеме общите условия на договора за кредит (за
краткост ОУ).
След регистрация проект на договора за кредит се
предоставя на кредитополучателя на началната страница. Кредитополучателят
прочита Договора и ако го приема, го подписва електронно, като натиска бутон
„Подпиши“. За избягване на съмнение, с натискането на бутона „Подпиши“ от
кредитополучателя се счита, че същият е подписал всяка страница на Договора,
включително и ОУ. С подписването на Договора кредитополучателят потвърждава, че
е прочел и приема ОУ и бланката на стандартен европейски формуляр (за краткост
СЕФ), че желае да сключи Договора и се съгласява кредиторът да преведе сумата
по описаната банкова сметка.
Договорът се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния
превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната
страница.
Според т.14.5 от ОУ кредиторът има право да преотстъпи
(прехвърли) вземанията си от кредитополучателя на трети страни, като, от своя
страна, кредитополучателят има право да се откаже от Договора, без нужда да
обосновава отказа си пред кредитора – т.5.1 от ОУ.
На 14.01.2016 г. кредиторът извършва преводно нареждане за
кредите превод на отпуснатата парична сума в размер на 200 лева по банковата
сметка на кредитополучателя, посочена от самата нея в графата специални условия
на Договора.
Падежната дата е 13.02.2016 г., когато ответникът ще
дължи сума в размер на 200 лева.
На 23.11.2018 г. „***“ ЕООД (цедент) и ищцовото
дружество, цесионер, сключват договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договора в общ размер на
513,92 лева, от които: 200 лева главница; наказателна лихва – 283,92 лева; отписани
такси за събиране – 30 лева. Тези вземания са описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора за цесия. Цесионерът е изрично упълномощен да
уведоми длъжника за цесията.
На 15.12.2018 г. госпожа Д. получава писмо от ищеца по
делото, но същото съдържа уведомление за прехвърляне на вземания, което изхожда
от стария кредитор „***“ ЕООД. От документа кредитополучателят разбира, че
дължи вече на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 513,92 лева по Договора.
На 26.08.2019 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Д. за сумата от 200 лева,
представляваща главница по Договора, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда. По заявлението е образувано ч.гр. дело №
7109/2019 г. по описа на БРС, като по него на 02.09.2019 г. е издадена заповед
за изпълнение за сумата. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на
основание чл. 47, ал.5 от ГПК, кредиторът предявява установителен иск, по който
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.
6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
По възражението
на особения представител за ненадлежно съобщаване на цесията:
Обстоятелството, че писмото, изпратено до длъжника, е с
подател „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, не опорочава процедурата по съобщаване на
кредитополучателя, че вече има нов кредитор по Договора, защото уведомлението
за прехвърляне на вземането изхожда от стария кредитор (подписано е негов
представител върху бланка, съдържаща логото „vivus.bg“). Така „***“ ЕООД изпълнява задължението си по чл.99,
ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.4 от ЗПК. Ето защо това възражение е неоснователно.
На следващо място, неоснователно е и възражението на
особения представител, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК, защото
според т.14.5 от ОУ към Договора кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли)
вземанията си от кредитополучателя на трети страни.
Относно възражението, че не е
налице облигационно правоотношение между страните.
Според разпоредбата на чл.
6, ал.1 ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. В чл.
18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние,
между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон,
се прилага ЗЕДЕУУ.
За
да се сключи процесният договор,
следва да се
направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото
сключване, което се подава от сайта на кредитора (www.vivus.bg). Установи се, че Д. отразява в искането толкова и такива
лични данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод, че
именно тя желае да получи кредит. Както вече се посочи,
с натискане на бутона „подпиши“ кредитополучателят
подписва всички страници от договора за потребителски кредит и ОУ към него и
приложенията към него. Договорът е приет като
доказателство по делото на хартиен носител като заверен препис и има
доказателствена стойност.
Сумата по кредита (200 лева) е преведена на ответника
по уговорения в договора начин (по банкова сметка). Без правно
значение за наличие на валидно облигационно правоотношение е обстоятелството,
дали ответникът е „усвоил“ сумата.
Ето защо е налице валиден договор за
кредит. Според чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл
Договорът попада под уредбата на ЗПК и отговаря
на изискванията на чл.
11 ЗПК. Падежът на договора е настъпил и липсва плащане, поради
което претенцията за главница е изцяло
основателна – кредиторът има вземане за 200
лева, ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 26.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ищецът, които в заповедното производство са в размер на 75 лева, а в исковото –
в размер на 375 лева (доплатена държавна такса в размер на 25 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и възнаграждение за особения
представител в размер на 200 лева).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по делото, че М.Н.Д., ЕГН – **********, дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
главница по договор за кредит № ***/14.01.2016 г., ведно със законната лихва от
26.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 7109/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
М.Н.Д., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 75 (седемдесет и пет) лева,
представляваща разноски по ч. гр. дело № 7109/2019 г. по описа на БРС; 375
(триста седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ