РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Велики Преслав, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200239 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от
Община Велики Преслав, представлявана от Кмета на общината Я. С. Й., срещу наказателно
постановление № НЯСС-90/30.06.2023 г., издадено от председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради издаването му при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Сочи се, че нарушението не е извършено, т.к. след
уведомяване от собственика концесионера на язовира е изпълнил в срок предписанието на
административнонаказващият орган, т.е. адресата на предписанието го е изпълнил, като
наказващия орган не съобразил посочените обстоятелства, въпреки депозираното от
жалбоподателя възражение. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде
отменено изцяло като неправилно.
В съдебно заседание, не се явяват представители на страните.
Въззиваемата страна в писмено становище излага подробни мотиви за неоснователност на
жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства –
свидетелските показания на Р. Р. и С. М., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи
от фактическа страна следното:
на 11.05.2022 г. служителите на ДАМТН ГД НЯСС РО НЯСС „Североизточна България“
извършили проверка на язовир „Златар 3“, находящ се в поземлен имот с идентификатор №
30942.395.112 в землището на с.Златар, общ.В.Преслав, обл. Шумен, собственост на Община
Велики Преслав, съгласно Акт за общинска собственост №124/19.06.2001 г. За констатациите от
1
проверката, бил съставен констативен протокол №05-03-32/12.05.2022 г., в който било отразено, че
достъпът до крана на основния изпускател се осъществява по пасарелка със стоманобетонова
конструкция- бетонови колони и дъно от дъски. Голяма част от дъските липсвали, а други били
изгнили, конструкцията на последните две колони била компрометирана, поради което
пасарелката била опасна за експлоатация. В протокола, на Община В. Преслав били дадени
предписания, вкл. и: „да се приведе в изправно функционално състояние пасарелката, по която се
осъществява достъп до спирателния кран на основния изпускател на язовира“ в срок до 30.09.2022
г. По силата на договор за концесия от 30.07.2021 г., посоченият язовир бил предоставен за
ползване на „БУЛКРАФТ ИНЖЕНЕРИНГ ДВ“ЕООД, гр.Варна. Съгласно чл.28, ал.27 от същия
договор, концесионера бил задължен да предприеме мерки по изпълнение на всички предписания
по техническото състояние и експлоатация на стената на язовира и съоръженията към нея, дадени
от компетентните органи. Поради, което жалбоподателя, като собственик и концедент по договора
уведомил за предписанието концесионера. На 22.11.2022 г. отново била извършена проверка на
посочения обект от служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – Р. Р. и С. М. и бил
съставен констативен протокол № 05-03-84/23.11.2022 г., като било констатирано, че състоянието
на пасарелката, продължава да е опасно за експлоатация, тъй като независимо от подмяна на
дъските, не са отремонтирани бетоновите колони, на които се държат дъските, като на дясната
колона липсва бетон изцяло в средата, арматурата е оголена и колоната е силно прегъната в тази
зона.
Въз основа на протокола, на 27.01.2023 г. Св.Р. Р. –главен инспектор в регионален отдел
„НЯСС-СИБ“ офис Шумен при ДАМТН съставил акт за установяване на административно
нарушение № 05-005/27.01.2023 г. срещу Община Велики Преслав, за това, че „На 01.10.2022 г. в
качеството си на собственик на яз. „Златар 3“ не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ предписание в констативен протокол №05-03-32/12.05.2022 г., а именно: в срок до
30.09.2022 г. „да се приведе в изправно функционално състояние пасарелката, по която се
осъществява достъп до спирателния кран на основния изпускател на язовира“. С което деяние
Община В. Преслав е нарушила чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите”. Актът е подписан от законния
представител на общината, на 27.01.2023 г. – с връчване на препис. След връчване на АУАН в срок
е депозирано възражение от нарушителя, в което се заявява, че предписанието е изпълнено, като е
приложен доклад относно техническото състояние и функционалността на пасарелка и шахтата на
ОИ по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовир „Златар-3“ за изпълнение
на предписание на ДАМТН, изготвен от инж.Н. Л.-хидроинженер, управител на „Крумов
Консулт“ЕООД, в който е отразено, че е увредена конструктивната цялост на двата
стоманобетонови стълба на пасарелката, но преди около 10 години е бил извършен укрепителен
ремонт, при който е монтирана метална конструкция, закрепена с твърди връзки за прехвърляне на
напрежението, като според изготвилия доклада по този начин съоръжението е конструктивно
издържано „като се има предвид, че е необходимо да се извършва постоянна проверка на заварките
и оглед на образувалата се ръжда“. Отново според доклада „технически подхода и
конструктивната цялост на конструкцията на пасарелката е приведена във функционална цялост,
съгласно изискванията за експлоатация“. Освен това имало изготвен технологичен проект, по
който да се извърши основен ремонт. С възражението се навеждат и доводи за маловажност на
нарушението. Възражението е прието за неоснователно от наказващия орган, без да се изложени
мотиви за това.
2
На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление №
НЯСС-90/30.06.2023 г., издадено от председателят на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, с което на Община Велики Преслав, представлявана от Кмета Я. С.
Й. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в
установения от закона 14-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат
отмяна на последното. Безспорно се установи от събраните доказателства, че Община Велики
Преслав е собственик на язовир „Златар 3“, находящ се в поземлен имот с идентификатор №
30942.395.112 в землището на с.Златар, общ.В.Преслав, обл. Шумен. На 11.05.2022 г. на същия
била извършена проверка от служители на ДАМТН, в изготвения протокол от същата били дадени
предписания, вкл. и: „да се приведе в изправно функционално състояние пасарелката, по която се
осъществява достъп до спирателния кран на основния изпускател на язовира“ в срок до 30.09.2022
г. и на 22.11.2022 г. било констатирано, че предписанието не е изпълнено.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5
от закона. Тези предписания се дават от комисия, назначена от съответния областен управител,
която веднъж в годината извършва проверки за готовността за безопасна експлоатация на
язовирите и съоръженията към тях. В случая, безспорно се установи, че дадените предписания от
14.11.2019 г. не са изпълнени от страна на собственика на язовир „Златар 3“ – Община Велики
Преслав, като въпреки частично предприетите действия не еприведена в изправно функционално
състояние пасарелката, по която се осъществява достъп до спирателния кран на основния
изпускател на язовира.
Възраженията в тази насока на жалбоподателя, съдът счита за неоснователни, поради
следното: установи се безспорно по делото, че са били подменени дъските, които оформят дъното
на пасарелката, но не са отремонтирани бенотоновите колони, които държат конструкцията и
компетентните длъжности лица- служители на ДАМТН са констатирали, че същата е опасна за
използване. Констатациите на административноназаващият орган и тези на инж.Н. Л.-
хидроинженер, управител на „Крумов Консулт“ЕООД, който е изготвил доклад относно
техническото състояние и функционалността на пасарелката са коренно противоположни, като от
събраните по делото доказателства, съдът дава вяра на тези на служителите на ДАМТН. Видно от
показанията на свидетелите и от приложените към доклада снимки, пасарелката се състои от
метална конструкция, основите на която са бетонови колони, върху които е поставена метална
конструкция с дъно от дъски. В доклада е посочено, че са увредени стоманобетоновите колони,
3
което кореспондира и с показанията на свидетелите и констатациите от проверките. От
показанията на св.Р. се установява, че в средата на едната колона, освен, че е останала само
арматура, същата е и огъната, от което и неспециалист може да направи извод, че няма как
стабилно да държи металната конструкция, покрита с дъски, по която следва да се преминава до
спирателния кран на основния изпускател на язовира. В доклада на инж.Н. Л. е посочено, че е
извършен укрепителен ремонт преди около 10 години, когато е монтирана металната конструкция,
което според него е конструктивно издържано. Състоянието на това техническо съоръжение е
установено от служителите на ДАМТН при двете проверки и същите са наблюдавали
„укрепителната метална конструкция“, направена отпреди 10 години и са установили, че
пасарелката е негодна за използване по предназначение. Съдът счита, че представения от инж.Н. Л.
доклад е вътрешно противоречив, едновременно с посочване, че технически подхода и
конструктивната цялост на пасарелката е приведена във функционална цялост, съгласно
изискванията за експлоатация /без да са посочени/, но също е посочено на първо място че следва
да се извършва постоянна проверка на заварките, с оглед образувалата се ръжда /дали е
извършвана такава не става ясно и от кого следа да се извърши/, на второ място е посочено, че е
необходимо геодезическо заснемане и др., за да се установи дали има движение на металната част
от пасарелката /т.е. дали не поддава или е стабилна/ и на последно място е посочено, че
допълнително има изготвен технологичен проект въз основа на който да се извърши основен
ремонт. Остава риторичния въпрос, в случай че съоръжението е изправно, защо е необходимо
извършване на основен ремонт.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че Община Велики Преслав
извършила административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал
процесното деяние.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази
насока.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с
осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително
време би я е застрашило. Освен това служебно известно е на съда, че жалбоподателя има такова
отношение към всички язовири, които са негова собственост и не изпълнява задълженията за
поддържа в изправност на съоръженията им, дори не е предприел действия по изпълнение на
предписанията, поради което според настоящия състав деянието не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от други такива.
Досежно размера на наложеното наказание:
В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, законодателят е предвидил наказание „имуществена
санкция“ в размер от 1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 190, ал.1, т.3 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от закона. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. Съдът
намира, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства
отдаване под наем на язовира със задължения на наемателя да поддържа съоръженията в
изправност/, поради което размера на наложеното административно наказание е определен в
размер на минимума, предвиден в закона.
4
В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 000 лева, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните, поради което съдът
дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм. наказващия орган следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № НЯСС-90/30.06.2023 г.,
издадено от председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с
което на Община Велики Преслав с ЕИК *********, с адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул.
„Борис Спиров“ № 58, представлявана от Я. С. Й. – Кмет на общината, за нарушение по чл. 190а,
ал. 2 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА Община Велики Преслав с ЕИК *********, с адрес: гр. Велики Преслав, обл.
Шумен, ул. „Борис Спиров“ № 58, представлявана от Я. С. Й. – Кмет да заплати на ДАМТН,
гр.София с адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №52А сумата от 80.00 лева
/осемдесет лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5