№ 47467
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110157017 по описа за 2024 година
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявен от М. З. Ц., ЕГН
********** против ФК „ЦСКА 1948“ ЕАД иск с правно основание чл. 357, ал.
1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното наказание „Забележка“ със
Заповед № 02 / 20.08.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на
работодателя.
Ищецът твърди, че съобразно сключен срочен трудов договор № 278 от
10.06.2022 г., със срок на действие до 31.05.2024г., заема длъжността
„Футболист – професионален състезател“, при ответника. Изтъква, че на
22.08.2024 г. му била връчена Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 02/20.08.2024 г., издадена от Изпълнителния директор, с която
му било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, Сочи, че преди
връчване на Заповедта, с покана Изх. № 70/06.08.2024 г. са му поискани
обяснение, които предоставил на ответника на 15.08.2024 г.
Заявява, че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание №
02/20.08.2024 г. е незаконосъобразна, тъй като изложеното в нея не отговаря
на действителната фактическа обстановка. Твърди, че не е извършвал
нарушение на трудовата дисциплина, включително и такова, което да бъде
квалифицирано като „неявяване на работа“. Излага, че на дата 20.07.2024 г. по
време на футболен мач с ОФК „Несебър“ е получил контузия на единия крак,
което го извадило от игра и не е могъл да играе до края на игровото време, а
дори и след това. Счита, че контузията му била сериозна, с което бил запознат
целия медицински екип на ФК „ЦСКА 1948“ ЕАД, включително старши
треньора и служителите от щаба на неговия работодател. Поддържа, че
ответникът отказал да поеме лечението му, а медицинският екип и старши
треньора го уведомили, че има устна Заповед на ръководството да не бъде
полагана медицинска грижа за ищеца. С оглед на тези обстоятелства бил
принуден да потърси на негови разноски външна спешна медицинска помощ с
цел пълното му възстановяване.
1
Посочва, че от този момент, включително и на 22.07.2024 г. до началото
на месец септември 2024 г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Заявява, че никога не е отсъствал без основателна причина и не е давал повод
за стартиране на дисциплинарна процедура. Твърди, че всички от футболния
отбор били наясно със случилото се, както и с обстоятелството, че докато не
се възстанови след контузията по време на футболния мач с ОФК „Несебър“
не може да продължи да изпълнява трудовите си задължения.
Също така заявява, че никога не са му налагани предходни
дисциплинарни наказания, тъй като винаги стриктно и в съответствие с
договореното е изпълнявал всички трудови задължения и никога не е
нарушавал трудовата дисциплина.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като
незаконосъобразна Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание №
02/20.08.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на „Футболен клуб
Централен спортен клуб на армията 1948 г.“ ЕАД. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника. Сочи,
че предявения иск е допустим, но е неоснователен и недоказан. Заявява, че
дори и служителят да е имал контузия на единия крак от проведеният
футболен мач на 20.07.2024 г., както и дори ответното дружество да не е
изпълнило разпоредбата на чл. IV.1.7. от трудовия договор № 278/10.06.2022 г.
със срок до 31.05.2025 г., то футболистът разполага и с правото по чл. IV.2.7.
от договора, а именно да се консултира с независим специалист относно
здравословното си състояние. Твърди, че в дружеството са били изпратени два
болнични листа, а именно № Е ***63/05.08.2024 г. за временна
неработоспособност за период от 05.08.2024 г. и № Е ***72/12.08.2024 г. за
временна неработоспособност от дата 12.08.2024 г. до дата 18.08.2024 г.
Изтъква, че в Наредбата за медицинската експертиза е уредено задължението
на служителя да уведоми своя работодател и да представи надлежен
документ, че му е разрешен отпуск поради временна неработоспособност от
здравните органи, а работодателят е длъжен да се съобрази с него.
Посочва, че видно от присъствените форми в дружеството, въз основа
на които са били издадени и фишовете за заплата и са му платени трудовите
възнаграждения, служителят не се е явил на работа от 22.07.2024 г. до
02.08.2024 г., тъй като на дата 03.08.2024 г. е събота, а на 04.08.2024 г. е
неделя. Сочи, че от 05.08.2024 г. до 18.08.2024 г. е в отпуск, поради временна
неработоспособност, а от дата 19.08.2024 г. до 21.08.2024 г. отново не се е явил
на работа. Твърди, че на дата 22.08.2024 г. се е явил на работа. Изтъква, че не е
представил доказателства и медицински документи за периода извън
удостоверената временна неработоспособност, които да оправдават
отсъствието му от работа, както и, че е посетил спешен кабинет и се е нуждаел
от спешна медицинска помощ, че е бил на рехабилитация и
физиотерапевтични процедури, както и че е бил с контузия от твърдения
футболен мач и същата е довела до временна неработоспособност.
Заявява, че работодателят няма достъп до здравната информация и
документация за пациента, тъй като тази информация и документация е право
на пациента съгласно чл. 28б от Закона за здравето. Посочва, че не се
установява футболиста да е с контузия. Твърди, че болничните листа са
2
издадени с причина „общо заболяване“ и диагноза „други спондилози с
радикулопатия“ с МКБ М47.2., а спондилозата е общ медицински термин, чрез
който се означават заболяванията на гръбначния стълб, свързани с
дегенеративни изменения, а дегенерацията е патологичен процес,
характеризиращ се с необратими изменения на клетките, цитологичното
устройство на тъканите и последващата дисфункционалност.
Счита, че диагнозата е изключително широка и може да се дължи на
множество и различни причини, но не може да се характеризира само с
твърдяна контузия на единия крак. С оглед на гореизложеното заявява, че
служителят не се е явил на работа от 20.07.2024 г. до 02.08.2024 г. и от дата
19.08.2024 г. до 21.08.2024 г. Сочи, че си е тръгнал след футболния мач и не се
е явил на работа. Поддържа, че работодателят не му е отказал и медицинска
помощ, но не е имал възможност да му я предостави. Също така изтъква, че
футболният клуб няма и интерес да не изпълни задължението си, доколкото
физическото здраве на служителя е предпоставка за изпълнението на
трудовата му функция. Посочва, че съобразно установената трайна съдебна
практика – неявяването на работа е дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 187, т. 1 от КТ, като само по себе си е тежко, тъй като се отнася до най –
съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на
работната сила в рамките на установените работни дни. Твърди, че ВКС
застъпва становище, че при установена недобросъвестност при упражняване
на правото на временна неработоспособност, както и при отмяна на
болничния лист следва да се формира извод, че работникът или служителят е
отсъствал от работа безпричинно и е действал виновно, поради което е
осъществил фактическия състав на чл. 187, ал. 1, предл. 2 от КТ. Изтъква, че
работникът сам признава неявяването си на работа, а работодателя му е
наложил най – лекото наказание, с оглед неговата възраст, като се е надявал
това да послужи за превенция. Твърди, че Заповедта е издадена от
компетентен орган, съдържа реквизитите на чл. 195 от КТ, мотивирана е,
връчена по реда на чл. 195, ал. 2 от КТ, спазени са критерийте по реда чл. 189
от КТ, както и сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194
от КТ, макар тези обстоятелства да не се оспорват.
С оглед заявеното от ответника в отговора страните не спорят, че са в
трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 278 от 10.06.2022 г.,
в резултат на което ищецът заемал длъжността „футболист – професионален
състезател“ в ФК „ЦСКА 1948“ ЕАД; че на 22.08.2024 г. на ищеца била
връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 02/20.08.2024 г.,
издадена от Изпълнителния директор, с която му било наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, като преди връчване на Заповедта, с
покана Изх. № 70/06.08.2024 г. са му поискани обяснение, които предоставил
на ответника на 15.08.2024 г. Ответникът не спори, че ищецът на съответните
дати е отсъствал от работа.
По предявения иск е в тежест на ответника да докаже, че е наложил
наказанието по чл. 188, т. 1 КТ законно - ищецът е извършил сочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е изискал обяснения от
работника или го е изслушал; наказанието е наложено в законоустановените
срокове, както и че така наложеното наказание отговоря на тежестта на
допуснатото от ищеца нарушение; обстоятелствата, при които е извършено;
3
поведението на работника или служителя. В тежест на ищеца е да докаже
възраженията си.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
приети.
Следва да се уважи доказателственото искане на страните за събиране
на гласни доказателсвени средства чрез разпит на един свидетел от всяка една
страна.
По отношение на искането за задължаване на ответника да представи в
цялост личното трудово досие на ищеца, включително и дисциплинарната
преписка, както и медицинска документация, включваща болнични листове,
изследвания и епикризи, съдът намира, че същото следва да бъде
конкретизирано, като се посочи кои документи извън вече представените по
делото желае да бъдат изискани.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези
мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 05.02.2025 г. /сряда/ от 10:20 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да уточни искането си по чл.
190 ГПК относно преписката и трудовото досие - кои точно документи извън
вече представените желае да бъдат изискани.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и един от страна на
ответника, за установяване на посочените в отговора на исковата молба
конкретни обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
4
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5