гр. Велико Търново, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 199 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл., във връзка с чл. 195, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кадекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „АСКЛЕПИЙ“
ЕООД, гр. Велико Търново, ***, представлявано от С.М.З.против писмо изх. №
11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК относно уреждане на последици от
отменен подзаконов административен акт. Позовава
се на Решение № 4148 от 30.03.2009 г., постановено по АД № 10621/2008 г. на
ВАС, оставящо в сила Решение № 6826 от 06.06.2008 г.
по АД № 2762/2008 г. на ВАС, тричленен състав, с което са отменени колона № 7 и
№ 9 от Указание за работа с лекарствен списък на директора на НЗОК №РД-16-3 от
10.01.2008 г. В същото Директорът на НЗОК е определил цените, по които аптеките
отпускат лекарствени продукти, като е намален размера на надценката на
търговците на дребно. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно. Счита,
че акта съдържа бланкетни мотиви, свързани с ТР №
2/2016 година. На следващо място, нормата на чл. 195 ал. 1 от АПК не изключва
правото на обезщетение на засегнатите субекти, което се потвърждава и от задължението
на органа да уреди последиците от издадения акт. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение. Представя писмени бележки вх. №
2598/29.05.2019г., чрез *** П. от САК. Претендира разноски в размер на
платената държавна такса.
Ответникът – управител
на Национална здравноосигурителна каса, гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, чрез процесуалния си представител Х.А.,
в открито заседание оспорва подадената жалба като недопустима, алтернативно неоснователна
и моли съда да постанови решение, с което да я остави без разглеждане, респ. потвърди
обжалвания акт, като вземе предвид изложените в решението мотиви и събраните по
делото доказателства. Недопустимостта извежда от влязло в сила решение на АСВТ,
потвърдено от ВАС, с което спорът, който вече е решен по адм.
дело № 191/2014 година. Доколкото уреждането на последиците от незаконосъобразния
административен акт след неговата отмяна е предоставено на административния
орган, счита, че съдебен контрол в случая не е възможен, доколкото не може да си
представи какъв би бил следвало да е подобен съдебен контрол. Евентуално,
счита претенцията за недоказана по основание и по размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбоподателят „Асклепий“ ЕООД е сключил
договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от
НЗОК, както следва: Договор № 04-0535/28.03.2006 г. за аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. В. Левски № 14Г,
Договор № 04-0537/28.03.2006 г. за друга аптека, находяща
се в гр.Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Емилиян Станев № 9 и Договор №
04-0342/11.02.2008 г. за трета аптека, находяща се в
гр.Велико Търново, ул. Оборище № 18, МОЛ „Централ“,
които са се прилагали до 31.05.2009 г.
„Асклепий“
ЕООД се явява правоприемник на имуществените права на ЕТ „Асклепий
- М.З.“ (чието предприятие е придобил) по сключения между НЗОК и ЕТ „Асклепий - М.З.“ Договор № 04-0536/28.03.2006 г. за друга
аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. Велики
Преслав № 4. След правоприемството, от м. април 2009
г. „Асклепий“ ЕООД продължава да изпълнява
задълженията на ЕТ „Асклепий - М.З.“ по сключения
Договор № 04-0536/28.03.2006 г. до 31.05.2009 г.
Посочените четири договора са
сключени на основание чл. 45, ал. З от Закона за здравното осигуряване и чл.
46, ал. 2 от Националния рамков договор за 2006г. (отм.). и са за отпускане на
лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за
домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. С тях ищецът се
задължава да отпуска на ЗЗО лице лекарства за домашно лечение на територията на
страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения
списък на НОЗК.
След влизане в сила на новия закон, на 10.01.2008 г. директорът на НЗОК
е издал Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г.
В Приложение № 2 към указанието са определени пределни цени на изрично посочени
лекарствени средства - колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК - колона
8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице - колона
9.
В изпълнение на указанието с допълнителни споразумения са изменени
договорите на между НЗОК и ищеца, с които е договорено, че изпълнителят продава
лекарствата по цени съгласно Приложение № 1, което Приложение съответства на
Приложение № 2 от Указанието на директора на НЗОК. (Само Договор № 04-
0342/11.02.2008 г. за трета аптека, находяща се в гр.
Велико Търново, ул. Оборище № 18, МОЛ „Централ“ е
сключен след началната дата на прилагане на указанието).
С Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по АД № 2762/2008 г. на ВАС, тричленен състав,
са отменени колона № 7 и № 9 от Указание за работа с лекарствен списък на
директора на НЗОК №РД-16-3 от 10.01.2008 г. В същото Директорът на НЗОК е
определил цените, по които аптеките отпускат лекарствени продукти, като е намален
размера на надценката на търговците на дребно.
С Решение № 4148 от
30.03.2009 г., постановено по АД № 10621/2008 г. от петчленен състав на ВАС е
оставено в сила Решение № 6826 от 06.06.2008 г.,
постановено по АД № 2762/2008 г. на ВАС, с което са отменени колона 7 и колона
9 от указанието, като противоречащи на приложимото материално право.
В
периода от влизане в сила на указанието (01.02.2008 г.) до частичната му отмяна
по съдебен ред (10.04.2009г.) и след това до спиране на неговото прилагане (31.05.2009
г.) „Асклепий“ ЕООД е предлагало и продавало в
аптеките си лекарствени средства на пациенти по цените, посочени в договорите,
които цени счита, че го ощетяват в размер на пропуснатите ползи, които би реализирало
от евентуалната продажба на същите лекарства по цени съгласно Наредба за
условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на
лекарствените продукти, приета с ПМС № 295/03.12.2007 г. (НУПРРРЦЛП).
По искова молба на „Асклепий” ЕООД, гр.
Велико Търново е образувано и приключило адм. дело
191/2014г. по описа на Административен съд Велико Търново против НЗОК, с което
е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение от НЗОК
за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между цената
на лекарствените средства, които са отпускани на пациентите съгласно Указание
за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. и действително дължимата
цена за тях съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) за периода от влизане в
сила на указанието – 01.02.2008 г., до спиране на прилагането му на 31.05.2009
г., както и законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на
завеждане на иска и законната лихва след това до окончателното изплащане на
сумите.
По искане на „Асклепий“ ЕООД по адм. дело № 191/2014г. по описа на Административен съд
Велико Търново е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. Експертът е
отчел, че е налице разлика между сумите, които ищецът е получавал от
задължително здравно осигурените лица и дължимата сума за тях, съгласно
НУПРРРЦЛП. По искане на ответника експертът е изчислил общата сума на
лекарствените продукти, които НЗОК заплаща напълно или частично, за всеки един
от процесните периоди, след като се вземе предвид
реалната цена, заплатена от ищеца на търговеца на едро, доставил му същите
лекарствени продукти през процесните периоди,
завишена с максимално допустимата за съответния лекарствен продукт надценка за
търговец на дребно, съгласно чл. 10 от НУПРРРЦЛП.
Против решение №
477/05.12.2014 г. по адм. д. № 191/2014 г. на
Административен съд – Велико Търново е образувано и приключило адм. дело № 1886/2015г. по описа на Върховния
административен съд, образувано по жалба на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, с което същото е оставено в сила с
Решение № 572/15.01.2018г. по описа на Върховния административен съд.
На 20.06.2018г. „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД е
подало искане до НЗОК по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК № 11-03-4/20.06.2018
г., да поправи последиците от отменения акт, като същата е била сезирана с
искане за заплащане на обезщетение от вреди, произтекли приложението му. Обективирани са претенции за обезщетение за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи в размер от 134 657 лева за периода
01.02.2008 г. – 31.05.2009г., ведно със законната лихва от датата на
причиняване на вредите до датата на завеждане на иска пред АСВТ в размер на 41
463.96 лева. Сочи, че е налице задължение за служебно уреждане на последиците
от незаконния акт, което е безусловно по силата на закона и органът е НЗОК.
Искането № 11-03-4 от
20.06.2018 г. до НЗОК е за уреждане на отношенията вследствие отменения
нормативен акт, като същото се изразява в претенция за обезвреда,
изразяваща се в разликата между цената на лекарствените средства, които са
отпускани на пациентите съгласно отмененото Указание и действително дължимата
сума съгласно НУПРРРЦЛП (отм.).
На това искане не е
изготвен отговор, както и не са предприети действия по изплащане на претендираните суми, за което няма спор между страните.
По реда на чл. 257
от АПК е образувано административно дело номер 8426 по описа за 2018 година
по описа на Административен съд София град по повод подадена жалба от „АСКЛЕПИЙ“
ЕООД срещу незаконно
бездействие на административен орган – НЗОК – по уреждане на последици от
отменен административен акт с посочено основание чл. 256
и следващи от АПК - незаконосъобразно бездействие на органа по подадено
искане за произнасяне от административния орган по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК за заплащане на
обезщетение за вреди от неблагоприятни последици от приложението на издаден от
Директора на НЗОК подзаконов нормативен акт, а именно – Указание за работа с
лекарствен списък на НЗОК №РД-16-3 от 10.01.2008 г., в сила от 01.02.2008 г.
Административен съд София
град приема по приключилото пред него административно дело номер 8426 по описа
за 2018 година, че се касае за специфичен случай на последици от обявен за
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, а не за последици от незаконосъобразност
на индивидуален или общ административен акт. Задължението на издателя на
подзаконовия нормативен акт (ПНА), произтича пряко от нормативен акт, а именно
от разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, според която,
"правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен, или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение". За конкретния казус изцяло
намирало приложение Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно
дело № 2/2015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен
съд, според което вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или
по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода,
преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не
подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ. Мотивът е, че до отмяната с влязло в сила съдебно решение,
този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици, а
валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди,
защото последващо съдебно решение, с което ПНА се
отменя, няма обратно действие и не може да преуреди
възникналите обществени отношения.
АССГ е намерил за
незаконосъобразно бездействието на органа, изразяващо се в непроизнасяне по
отправеното до него искане, като управителят на НЗОК е задължен за се произнесе
с нарочен акт или действия по същото, което ще подлежи на самостоятелно
оспорване. Така мотивиран е АССГ е осъдил НЗОК да се произнесе по искане от „АСКЛЕПИЙ“
ЕООД, входирано с № 11-03-4/20.06.2018 г. в едномесечен срок от
влизане в сила на решението, както и НЗОК да заплати в полза на „АСКЛЕПИЙ“
ЕООД сумата от 1250
лева, представляващи разноски по делото. Решението, като необжалвано е влязло в
сила.
Като писмени доказателства по настоящото делото са приети административна
преписка изх.
№ 11-03-21/04.02.2019 г. на НЗОК;
Пълномощно от Управителя на НЗОК № РД-12-252/31.07.2018 г.; Жалба до АС - София
град вх. № 11-03-4/25.07.2018 г. от „Асклепий"
ЕООД, ведно с приложения; Искане по чл. 195, ал. 2 от АПК до Управителя на НЗОК
от „Асклепий" ЕООД, вх. № 11-03-4/20.06.2018 г.;
Писмо от Управителя на НЗОК до АС - София град изх. № 11-03- 4/06.08.2018 г.;
Писмо от Управителя на НЗОК до АС - София град изх. № 11-03- 4/27.08.2018 г.;
Писмо от Управителя на НЗОК до „Асклепий" ЕООД
изх. № 11-03- 4/10.01.2019 г.; Жалба до АС - София град от „Асклепий"
ЕООД вх. № 11-03- 4/29.01.2019 г.;писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019 г. на НЗОК; известие за доставяне №
8100015320740.
Приложено в цялост е адм. дело № 191/2014г. по описа на Административен съд
Велико Търново.
При така установените
факти и на база събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна
страна:
Жалбата е редовна и
процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
страна в административното производство, притежаваща правен интерес, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Както е посочено в Административен
процес на проф. д-р К.Л.и проф. д-р И.Т., издание с измененията на АПК от
септември 2018г. /с. 354/, компетентният административен орган, визиран в чл.
195, ал. 2 от АПК, може да установи правила, касаещи възстановяването на
старото положение и на засегнатите права, когато това е невъзможно. Могат да
бъдат въведени и правила от органа по чл. 195 от АПК, касаещи евентуално
обезщетяване на заинтересованите, но по никакъв начин не може с приети от
административния орган подзаконови норми да се изключи правото на
заинтересованите лица да потърсят правата си пред съд по реда на АПК. Това
може, евентуално, де се стори само със закон, въвеждащ специален ред за защита
/вж. напр. Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани
автомобили от 2011г./.
Неоснователен съдът
намира доводът на ответника, че спорът
вече е решен по адм. дело № 191/2014 година по описа
на Административен съд Велико Търново, поради което настоящото съдебно
производство е недопустимо. Видно от приложеното адм.
дело № 191/2014г., същото е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, преди да бъде
издадено ТР№ 2/27.06.2016г. Настоящото оспорване има за предмет писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на
НЗОК относно уреждане на последици от отменен подзаконов административен акт по повод писмено искане за това вх.
№ 11-03-4/20.06.2018г. от страна на жалбоподателя.
Процесното писмо представлява произнасяне на
органа в изпълнение на задължение в диспозитива на адм. дело № 8426/2018г. по описа на АССГ /л. 65-67 от
делото/, с което НЗОК е задължена да се произнесе по искането в едномесечен
срок от влизане в сила на решението. В мотивите на самото Решение №
7266/04.12.2018г. по адм. дело № 8426/2018г. на АССГ
е прието, че незаконосъобразно е бездействието на органа, изразяващо се в
непроизнасяне по отправеното до него искане, като същият следва да бъде
задължен за се произнесе с нарочен акт или действия по същество, което
ще подлежи на самостоятелно оспорване. Липсата на съдебен контрол би
изпразнила от съдържание съществуването на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК. При така приетото, настоящата инстанция не дължи произнасяне по искането
за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за
тълкуване на чл. 19, § 1, изр. второ от ДЕС относно липсата на предвиден в
българското национално законодателство ред за ефективен съдебен контрол на
административните актове на административните органи по ч. 195, ал. 2 от АПК,
което е формулирано и несвоевременно едва с писмената защита по делото.
Неоснователно съдът намира и второто
съображение на ответника за недопустимост на жалбата, а именно, че преценката
за уреждането на последиците на незаконосъобразния административен акт преди
неговата отмяна е в дискрецията на административния
орган. Съдебен контрол в случая е допустим не по отношение на начина, по който
органа е уредил последиците, а дали изобщо органът е изпълнил законовото си
задължение да уреди последиците, което задължение за него освен от закона
произтича и от съдебното решение по адм. дело №
8426/2018г. на Административен съд София град.
Във връзка с допустимостта на
настоящото оспорване, на последно място, съдът намира, че не са налице и
основания за препращане на компетентност на спора на гражданския съд. Като
предмет на оспорване по настоящото производство е посочено писмо
изх. № 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК. Видно от разпоредбата на чл. 128 АПК, административният съд не разполага с правомощие да се произнася в
исково производство по осъдителен иск с предмет връщане на платено без
основание или на отпаднало основание, а единственият вид осъдителен иск,
подсъден на административния съд е искът по чл. 203 АПК - за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица, тоест от незаконна
административна дейност. Ако
засегнатото лице желае да се ползва от искова по характера си защита за връщане
на недължимо платено, то ще следва да инициира само същата по гражданскоправен ред пред гражданския съд, доколкото предмет
на настоящото дело е писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на
НЗОК и
административният съд не разполага с компетентност по осъдителни искове извън
тези по чл.
203 АПК. Това е така и в случая по чл.
257, ал. 2, във връзка с чл. 195, ал. 2 от АПК, когато съдът осъжда
административния орган да се произнесе относно правните последици, възникнали
от отменен подзаконов нормативен акт, тъй като органът дължи произнасяне по
последиците служебно, включително и без искане от страна на
заинтересованите, т. е. не е длъжен да разглежда и да се произнася по
конкретните направени от тях искания за размера на обезщетение.
На последно място, да се приеме че
не е налице съдебен контрол по отношение на задължението на органът да уреди
служебно последиците от отмяната на подзаконов нормативен акт, би обезмислило съществуването на разпоредбата на чл. 195, ал.
2 от АПК и е в противоречие с чл. 120, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 6, §
1 от ЕКПЧ. Конституционният съд в Решение № 2/2000г. потвърждава принципната си
позиция, че правото на обжалване на „всички административни актове“ е основно
конституционно право, неразривна част от правото на защита – чл. 56 от Конституцията.
Разгледана по същество –
жалбата е основателна.
Оспореното писмо е валиден
индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на
неговата компетентност предвид обстоятелството, че правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем следва да се уредят от
компетентния орган. Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №РД-16-3 от
10.01.2008 г., в сила от 01.02.2008 г. е издадено от директора на НЗОК, така че
основателно искането и задължението по адм. дело №
8426/2018г. на АССГ е било възложено на НЗОК.
Императивната норма на чл. 195, ал. 2 АПК гласи, че поправянето на
правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното
решение. Това правно задължение е включено по изричен начин в компетентността
на издалия нищожния нормативен акт орган и не може да се разглежда като негово
право или като въпрос от оперативната му самостоятелност, а е задължение,
произтичащо пряко от закона, и като такова, то е корелативно свързано с
изискването на чл.
6 АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение
да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава.
Налице е задължение за
служебно уреждане на последиците от незаконния акт, което задължение следва
безусловно и пряко от закона и е вменено на компетентния административен орган
– НЗОК, а неизпълнението му поражда правната необходимост и правен интерес от
защита срещу неоснователно бездействие. Именно защото е налице безусловно
задължение, произтичащо от закона, бездействието за изпълнението му представлява
незаконно неизпълнение, поради което на основание чл.
257, ал. 2 АПК съдът АССГ е приел, че следва да осъди ответника да извърши
действието, като е определил едномесечен срок за това.
С Решене №
7266/04.12.2018г. по адм. дело № 8426/2018г. Административен
съд София град е осъдил НЗОК да извърши действието, като е посочил, че без
значение е формулирания от „Асклепий“ ЕООД петитум за възстановяване на суми, ведно с лихвите върху
главницата. Произнасянето, което дължи издателят на обявения за
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, както е посочил и АССГ, не
означава непременно, възстановяване на сумите за периода, в който подзаконовия
нормативен акт е бил законосъобразен.
Както е посочено в
Административен процес на проф. д-р К.Л.и проф. д-р И.Т., издание с измененията
на АПК от септември 2018г. /с. 353-355/, фактът, че подзаконовият нормативен
акт е отменен занапред, от датата на съответното съдебно решение и следователно
изобщо не може да причини вреди, не създава презумпция за законосъобразността
му през този период, тъй като тази теза противоречи с предвиденото в АПК
уреждане на последиците от компетентния орган по реда на чл. 195, ал. 2. Ясно е
следователно, че вредите от нормативния административен акт заслужават защита.
Остава въпросът кой орган и по какъв процесуален ред може да я даде. В
посоченото издание е изведен изводът, че компетентният административен орган,
визиран в чл. 195, ал. 2 от АПК, може да установи правила, касаещи
възстановяването на старото положение и на засегнатите права, когато това е
невъзможно. Могат да бъдат въведени и правила от органа по чл. 195 от АПК,
касаещи евентуално обезщетяване на заинтересованите. При това понятието „вреди“
е по-тясно и поради това – специално спрямо понятието „правни последици“.
Няма спор по делото, че с Решение № 4148 от 30.03.2009 г. на Върховния
административен съд, постановено по адм. дело № 10621
от 2008 г., петчленен състав е оставил в сила Решение № 6826 от 06.06.2008 г., постановено по адм.
дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд - тричленен състав, с
което са отменени колона 7 и колона 9 от указанието на директора на НЗОК.
Решението е влязло в сила на 10.04.2009 година.
Няма спор също така, че в процесния период от
влизането в сила на указанието - 01.02.2008 г., до неговата отмяна по съдебен
ред и влизането в сила на съдебното решението за отмяна на указанието ищецът е
продавали лекарствените средства съгласно договорите подписани с НЗОК съобразно
указанието.
С Тълкувателно решение №
2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на
ВАС I И II колегия, съдът прие, че вредите, причинени на граждани и на
юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов
нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или
обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ. Според мотивите му в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК, е предвиден специален
ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.
В настоящия случай с приложеното
към настоящото дело адм. дело № 191 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2014г. е отхвърлен искът за вреди по
ЗОДОВ, произтичащи от процесната фактическа
обстановка. Доколкото жалбоподателят не е бил обезщетен по реда на ЗОДОВ от административния
оран, то може да претендира уреждане на правните последици по реда на чл. 195,
ал. 2 от АПК. Това е и основният мотив в ТР № 2/2016г. за недопустимост на
производството по ЗОДОВ при искания за уреждане на последиците, макар че в
случая искът е бил отхвърлен по същество преди приемането на посоченото
тълкувателно решение. Сама ако „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД беше обезщетен от
административния орган по реда на ЗОДОВ, неговият правен интерес /и активна
легитимация/ да води дело по реда на АПК би отпаднала.
Предметното съдържание на понятието
"правни последици" по смисъла на чл. 195, ал. 2 от АПК, включва
преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането
до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен
подзаконов нормативен акт и преценка на обезщетението /на имуществени и
неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на акта за периода до
отмяната му или обявяването му за нищожен.
В процесното
писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК липсва тази преценка за
валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната
на колона № 7 и № 9 от
Указание за работа с лекарствен списък на директора на НЗОК №РД-16-3 от
10.01.2008 г. Липсва преценка и за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения подзаконов нормативен
акт. Направена е единствено преценка на претендираното
обезщетението за имуществени вреди, като е счетено, че такива не се дължат. По
този начин обаче не е изпълнено задължението по чл. 195, ал. 2 АПК на административния
орган, приел порочния подзаконов нормативен акт, да се произнесе по правните последици.
Законодателното уреждане
в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство
пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен или
обявен за нищожен подзаконов нормативен акт не може да се изчерпи само с
отхвърляне на претенцията на лицето търсещо защита по този ред. Като е стигнал
до извода, че претенциите за претърпени имуществени вреди са неоснователни,
органът е следвало да даде отговор по какъв друг начин смята да уреди правните
последици, възникнали от отмяната на колона
№ 7 и № 9 от Указание за работа с лекарствен списък на директора на НЗОК
№РД-16-3 от 10.01.2008 г.
Това е така и по причина, че органът
следва да уреди правните последици служебно, а не само да даде отрицателен
отговор на имуществената претенцията в размер на 134 657лв. и
41 463.96лв. лихви на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че няма как
заключението по адм. дело № 191/2014г. да бъде ползвано
като доказателствено средство по настоящото
производство, което би било в нарушение на принципа на непосредственост, а и
както се отбеляза по-горе предмет на делото не е обсъждането на заявената
имуществена претенция от жалбоподателя, а дали административният орган служебно
е уредил по някакъв начин правните последици от отменения нормативен акт.
Както се посочи по-горе във връзка с
допустимостта на оспорването, в административното право защитата относно искане
за връщане на недължимо платено не е уредена като искова. Видно от разпоредбата
на чл.
128 АПК, административният съд не разполага с правомощие да се произнася в
исково производство по осъдителен иск с предмет връщане на платено без
основание или на отпаднало основание, а единственият вид осъдителен иск,
подсъден на административния съд е искът по чл. 203 АПК - за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица, тоест от незаконна
административна дейност.
По аргумент на
изложените в тълкувателното решение № 2/2016г. съображения, настоящият съдебен
състав намира, че в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК е предвиден специален
ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове. Предметното съдържание на понятието "правни
последици" не се изчерпва с обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди за нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната включва, а
и преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от
приемането до отмяната на акта, преценка за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на отменения нормативен акт и в крайна сметка как органът
служебно ще уреди правните последици.
Правомощията по чл. 195, ал. 2 АПК са възложени на
административния орган, приел порочния подзаконов нормативен акт, който и след
посочения от закона срок, доколкото същият е инструктивен, е длъжен да се
произнесе по всички правни последици. От
изложеното следва извода, че НЗОК, като издател на обявения за
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, е бил задължен на основание чл.
257, ал. 1 АПК във връзка с чл. 195, ал. 2 АПК, да уреди правните
последици, и то служебно, което същият не е направил с процесното
писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК.
Както се посочи задължението на този
орган произтича пряко от нормативен акт и не е необходимо нарочно отправено
искане и не следва с писмото само да се отхвърли искането № 11-03-4/20.06.2018
г. на жалбоподателя, като без значение е формулирания в него петитум за възстановяване на суми, ведно с лихвите върху
главницата. Както е посочено и в Решене № 7266/04.12.2018г. по адм. дело № 8426 АССГ произнасянето, което дължи издателят
на обявения за незаконосъобразен подзаконов нормативен акт не означава
непременно връщане, възстановяване на сумите за периода, в който подзаконовият
нормативен акт е бил законосъобразен. При всички случаи обаче, органът дължи
произнасяне по последиците, включително и без искане от страна на
заинтересованите.
За пълното на
изложението следва да се посочи, че за периода от 10.04.2009 г. до 31.05.2009
г., тези вреди не са причинени от отменения подзаконов нормативен акт в частта касаеща колони 7 и 9, а са в резултат на продължило
прилагане на една отменена част от подзаконовия нормативен акт, които вреди не
са от категорията подлежащи на обезвреда по реда на чл.
195, ал. 2 от АПК.
От изложеното следва
извода, че директора на НЗОК като издател на отменения подзаконов нормативен
акт е длъжен съгласно чл. 195, ал. 2 АПК да уреди правните последици
и то служебно. Задължението на този орган произтича пряко от нормативен акт и
не е необходимо нарочно отправено искане, както в случая това е направено с вх.
№ 11-03-4/20.06.2018г. от страна на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, гр. Велико Търново. Без значение е формулирания
в искането петитум за възстановяване на суми, ведно с
лихвите върху главницата.
Поради това, че след
отмяната не е от компетентността на съда да се произнесе по въпроса за уреждането
на правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, то на основание
чл.
173, ал. 2 АПК делото трябва бъде върнато като преписка на административния
орган за решаване на въпроса по същество, като съобрази дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора на
основание чл.
143, ал. 4 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
заплатената от него държавна такса в размер на 50лв.
Така мотивиран и на
основание чл.
172, ал. 2
и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „АСКЛЕПИЙ“
ЕООД, гр. Велико Търново, ***, представлявано от С.М.З.писмо изх. №
11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК относно уреждане на последици от отменен
подзаконов административен акт.
ВРЪЩА делото като преписка на
управителя на НЗОК за произнасяне при съобразяване с дадените от съда с мотивите на
настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София
1407, ул. „Кричим“ № 1 да
заплати на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, *** сумата 50 /петдесет/ лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: