Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8264/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Г.Г.,
с която е предявен срещу ЗД Б.И.АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 300000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 18.02.2016
г. Претендира законната лихва от деликта, както и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при
произшествие, осъществило се на 18.02.2016 г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва осъществяването на деликт. Позовава се на съпричиняване.
По делото е приет за съвместно
разглеждане при условията на евентуалност обратен иск от ЗД Б.И.АД срещу Н.Т.М.
с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ /отм./, за сумата от 80000 лв. –
частичен иск от общи размер 300000 лв., представляващ регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение поради причиняване на произшествието след
употреба на алкохол. Претендира разноски.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Н.Т.М.
оспорва иска, позовава се на
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила на 23.10.2017 г. споразумение, одобрено от съда по НОХД №1773/2017 г. на
РС-Монтана, Н.Т.М. е признат за виновен в това, че на 18.02.2016 г. в гр.Монтана,
по ул. Никола Вапцаров, при управление на лек автомобил „Ауди“, рег. № ******, след
като е употребил алкохол, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5,
ал.2 и ал.3; чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.116 ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил на Е.Г.Г. пет средни телесни повреди, изразяващи се в: 1). Счупване на
тазовите кости и страничните израстъци на втори, трети и четвърти поясни
прешлени вляво, 2). Счупване на лявата бедрена кост и на костите на лявата
подбедрица, както и пареза на малкопищялния нерв, 3). Счупване на костите на дясната
подбедрица, аккто и пареза на мялкопищялния нерв, 4). Настъпили усложнения от
получените увреждания – травматичен шок и некротично възпаление на костта на
дясната подбедрица и 5). Трайни белези, подменящи нормалния вид и загрозяващи –
обезобразяващи части на тялото, вследствие травмите и оперативното лечение. От
доказателствата в досъдебното производство (протокол за оглед и фотоалбум), разпита
на свидетеля М.М. (л.139 и сл.), както и авто-техническата експертиза (л.144 и
сл.) се установява, че ударът между автомобила и пешеходците (ищцата и
свидетеля М.) е настъпил извън лентата за движение – в крайпътната площ,
представляваща тротоар – десен спрямо посоката на движение на пешеходците
(които са се движили срещуположно на автомобила) – т.е. ляв спрямо посоката на
движение на автомобила. Причина за произшествието е управление на автомобила
със скорост от 82 км/ч, превишаваща разрешената съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП и
загуба на управление на автомобила.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
От
изслушаната в настоящото производство комплексна съдебно-медицинска експертиза
/КСМЕ/ и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се
установява, че пострадалата е получила в причинна връзка с произшествието
следните увреждания: политравма с травматичен шок, двустранно счупване на
седалищните и срамните кости на таза, счупване на лявото бедро, счупване на
двете подбедрици, разкъсно-контузна рана по предната страна на дясната
подбедрица. Непосредствено след произшествието ищцата е постъпила в състояние
на травматичен шок в реанимацията на болницата в Монтана и е била оперирана по
спешност. Впоследствие приведена във Военномедицинска академия в София.
Извършени са й общо деветнадесет операции в периода 18.02.2016 г. – 12.06.2017
г. Прекарала е 157 дни болнично лечение, а домашно-амбулаторното лечение
продължава и към момента. Счупването на тазовите кости е довело до нарушаване
на неговата цялост и симетрия. С оглед характера и местоположението на
счупванията на счупванията, те не представляват пречка за бъдеща бременност, но
тя ще протича по-трудно и под наблюдениеа раждането следва да се извърши по
оперативен път. Счупването на дясната подбедрица е открито – съчетано с рана на
кожата. В областта на бедрото и подбедрицата се е развил флегмон – дифузно
гнойно възпаление на тъканите. При ищцата се е развила и некроза – умъртвяване
на тъканите, довело до дефинитивното им отстраняване – в случая – изцяло е
изрязан предния голямопищялен мускул, който извършва движението на стъпалото
нагоре. Отстраняването му води до невъзможност на това движение. В резултат на
развилите се гнойни усложнения в областта на долните крайници са се наложили
множество операции за отстраняване на нежизнеспособните тъъкани, което е довело
до оформяне на голям кожен дефект на дясната подбедрица. Към 2018 г. походката
на ищцата е нестабилна, с помощни средства, има белези от операциите и кожните
присадки, на подбедрицата има груб козметичен дефект с липсваща мускулна тъкан,
като дясната подбедрица е с 5 см по-слаба, а дясната тазобедрена става извършва
движения с 15% по-малък обем от нормата, а дясната колянна става – с 10%. Левия
глезен няма движение нагоре, а десния глезен не извършва движения – стъпалото е
с трайна позиция надолу с неподвижност на пръстите. Десният крак е с 3 см
по-къс от левия. Дясната голямопищялна кост не е зараснала напълно. Двигателните функции на крайниците са тежко увредени, с данни за
увреда на невралните функции, като към момента увредата на нервите е
възстановена, а активните и пасивните движения в глезенните стави, особено в
лявата, се дължат на контрактури. По време на лечението ищцата е развила и
бъбречна недостатъчност, причинена от тежкия сепсис от раната от
произшествието. Назначена е и проведена хемодиализа. Няма данни бъбречната
недостатъчност да е преминала в хронична. Към момента опасността от ампутация
на крайника е преминала, но лечението следва да продължи в период от
приблизително 5 години, в който период ищцата ще изпитва болки. В зависимост от
протичане на лечението е възможно възстановяване до степен ищцата да може да
ходи без помощни средства, но пълно възстановяване няма да настъпи – тя няма да
бъде способна да води активен живот и да спортува, както и да извършва дейности,
свързани с физическо натоварване.
От
показанията на свидетелката С.М., леля на ищцата, се установява, че в
първоначалния период на лечението ищцата е била денонощно седирана, поради
това, че от нараняванията произтичат нетърпими болки и лечението изисква
пациентът да не е в съзнателно състояние. В някакъв момент се е наложило и
включването й на командно дишане заради инфекция на белия дроб и бъбреците.
След привеждането й в съзнание болките й са били интензивни и е обезболявана с
морфин. Изпитала е силен шок първия път, когато е видяла състоянието на краката
си. С нея са работили психиатър и психолог. След изписването й лечението е
продължило в домашни условия, като е пропуснала една година в училище и се е
явила на матура с година по-късно от съучениците си. Подготовката й за матурата
е била затруднена, тъй като е имала затруднения да се съсредоточава и да
запомня. Започнала е да води откъснат начин на живот, избягвала е да излиза от
вкъщи, пропаднали са плановете и за кандидатстване в университет.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и
причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида и броя на уврежданията, както и
изключително тежкото състояние и сериозното лечение, проведено в последните две
години, включващо близо 20 операции, както и необходимостта лечението да се
продължи в период от минимум 5 години, включително чрез извършване на още
операции; изключително високия интензитет на болката, наложило привеждане на
ищцата в безсъзнателно състояние в началото на лечението, настъпилите тежки
усложнения, свързани със сепсис, бъбречна недостатъчност, язва, отстраняването
на мускула на едното бедро, двигателните затруднения и невъзможността за пълно
възстановяване. Съдът отчита и психологичните последици за ищцата, свързани с
осъзнаване на тежестта на състоянието й, драстичната промяната в живота й,
свързана с откъсване от обичайните й дейности, присъщи на момиче на нейната
възраст, забавата в завършването на средното й образование и затрудненията да
продължи да учи, обусловени от продължаващото лечение. В същото време по делото
липсват доказателства евентуални мисловни затруднения да са последица в
причинна връзка с произшествието – съгласно заключението на вещото
лице-невролог, ищцата страда от епилепсия от 2-годишна възраст, във връзка с
която е получавала припадъци, като няма данни, ако е налице влошаване на
състоянието й, това да е предизвикано от произшествието. Поради изложеното
съдът, при преценка на събраните доказателства и отнасяйки ги към възрастта и
начина на живот на пострадалата, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 180000 лв. До
посочения размер искът следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 300000 лв.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. Съдът приема, че с поведението си пострадалата
не е допринесла за настъпване на произшествието или вредите. От споразумението,
одобрено от наказателния съд и доказателствата, събрани в настоящото
производство се установява, че причина за настъпване на произшествието е загуба
на управление и излизане на автомобила от платното му за движение. От
доказателствата се установява още, че ищцата и спътникът й не са се движили в платното за движение на автомобила, а извън
него, като без значение е дали са се движили по тротоара (или крайпътна площ
извън лентата за движение) или по лентата за насрещно движение, тъй като и в
двата случая поведението им е било съобразено с това да избегнат сблъсък с насрещно
движещите се автомобили. Отделно от това в излкючително обосновано заключение
вещото лице – автотехник сочи в експертизата си, че сблъсъкът е настъпил извън
пътното платно – в крайпътната площ, което се потвърждава от показанията на
свидетеля очевидец, че пострадалата се е движила по тротоар, извън пътната
лента. Ето защо съдът приема, че не е налице противоправно поведение на ищцата,
с което да е допринесла за вредите.
По обратния
иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
С оглед
частичното уважаване на главния иск, обратният иск следва да се разгледа по
същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ /отм./ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
Видно от споразумението,
одобрено от наказателния съд, деянието е извършено в пияно състояние – след
употреба на алкохол 1,86 на холяда, установено по надлежния ред. Този
квалифициращ признак са част от състава на транспортното престъпление по
чл.343, ал.3 НК и е обхванат от задължителното за гражданския съд действие на
присъдата. Следователно, след като ответникът по обратния иск е шофирал след
употреба на алкохол, той дължи на застрахователя по гражданската отговорност
платеното от последния застрахователно обезщетение. Уважаването
на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е предпоставка за уважаване на
евентуалния, като се създава условно изпълнително основание - то възниква при
условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия. Тъй
като дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на 180000 лв., то обратният
иск следва да се уважи в предявения частичен размер от 80000 лв.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 4518 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съгласно представения списък на л.126, съразмерно
с отхвърлената част от иска – за сумата от 50 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 7200 лв. и
разноски за експертиза в размер на 900 лв.
На ищеца по обратния иск следва да
се присъдят изцяло направените разноски за държавна такса - в размер на 3200
лв.
Третото лице помагач следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на съда разноските за автотехническа експертиза,
допусната по негово искане – в размер на 125 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК:*******, да заплати на Е.Г.Г., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
от 180000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 18.02.2016 г., заедно със законната лихва от 18.02.2016 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 300000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК *******, да заплати да заплати
на адв. Л.Г.Г., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4518 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН:**********,*** АД, ЕИК:*******, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК:*******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 7200 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 900 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА Н.Т.М., ЕГН:**********,*** АД, ЕИК:*******, с на основание чл.
274, ал.1, т.1 и чл. 274, ал.2 КЗ/отм./ сумата от 80000 лв., представляваща част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение на Е.Г.Г., ЕГН:**********, за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 18.02.2016 г., заедно със законната
лихва от 18.02.2016 г. до окончателното плащане, при условие, че сумата бъде заплатена от ЗД Б.И.АД, ЕИК:*******, на
Е.Г.Г., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Н.Т.М., ЕГН:**********,*** АД, ЕИК:*******, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 3200 лв.,
представляваща съдебни разноски по обратния иск.
ОСЪЖДА Н.Т.М., ЕГН:**********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 125 лв., представляваща разноски.
Решението е постановено при
участието на Н.Т.М., ЕГН:**********,
в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: