Р Е Ш Е
Н И Е №397
гр.С., 15.04.2024
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.С.,в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, с участието на
прокурор при ОП гр.С. Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова
КАНД № 33 по описа на съда за 2024г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение №3 от 10.01.2024г., постановено
по АНД №610/2023г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №23-1099-001208/24.08.2023г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.С., в частта, с която на Н.Х.В. ***, за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП, в условията на законоустановена кумулация, са
наложени административни наказания по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Н.Х.В., подадена чрез представител по
пълномощие адв.Е.П. ***, с искане за отмяна на решението на СРС, в оспорената
част и, след решаване на административнонаказателния
спор по същество от касационната инстанция, за отмяна и на първоначално атакуваното
НП в конфликтния му сегмент относно нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.С жалбата се
твърди,че неправилно въззивният съд бил приложил материалния закон по отношение
на несъставомерни факти, тъй като едно-месечният срок за процесната регистрация
на МПС, изтичал в почивен ден, което означавало, че нейното извършване в първия
възможен момент след това, било в съгласие с изискването на закона. В този
контекст счита,че щом нямало проявление на обективните елементи на възведеното
нарушение, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на касатора по
приложения чл.175 ал.3 ЗДвП, поради липса на фактическо и правно основание за
това. Ето защо поддържа, че оспореният съдебен акт следвало да бъде отменен,
ведно с НП в атакуваната му част (в останала част същото е влязло в сила),
както и да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на касатора.
Ответникът по касация - Началник група „Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр.С., лично в съдебно заседание ст. инспектор Й.Д.Д.и
в писмено становище (л.14), оспорва жалбата, като излага аргументи в подкрепа
на решаващите изводи на РС-С.. Моли за оставяне без уважение на касационното
оспорване и за присъждане на съдебни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.С. счита,
че обжалваното решение е законосъобразно. Дава заключение за неговото
потвърждаване.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.) от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата и становищата на страните, доказателствата
по делото и заключението на прокурора, прие следното: Касационното основание, което е заявено и под-държано пред
настоящата инстанция,се свежда до твърдение за неправилно приложение на закона. Поддържаната теза, че щом крайният
нормативно определен срок за регистриране на закупеното в Г.МПС е изтичал в
почивен ден (събота), то следвало да се приеме, че констатираното нарушение в
следващия ден, също почивен (неделя), фактически не било осъществено, е приета
от въззивния съд за несъстоятелна. Последното детерминира предмета на настоящия
касационен контрол, който съгласно чл.218 ал.2 АПК, включва и служебна проверка
за допустимостта, валидността и съответствието на оспореното съдебно решение
със закона.
Между
страните няма спор за фактите. Спорът е за правото, като с напълно идентични доводи е било атакувано процесното
пред СРС наказателно постановление и съдът им е дал законосъобразен отговор,
излагайки ясни и обосновани мотиви. Съгласно чл.172а АПК нормативната роля на
мотивите не е „да доказват“, а да проявят механизма на формиране на решаващата
воля на съда. В този контекст следва да се отбележи съответствието със закона на
приетото за установено обстоятелство, че санкционираният касатор
е извършил нарушение, като е управлявал МПС нерегистрирано по надлежния ред в
страната,след изтичане на нормативния срок за това, въпреки възраженията му,че
същият не следвало да се приема за „изтекъл“,щом последният му ден съвпадал с
неприсъствен такъв-събота. Регламентацията от чл.140 ЗДвП и приложимата в
случая Наредба №I-45/ 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Загл.изм.ДВ,бр.105/02г.,посл.изм.ДВ,бр.93/23г.) - само Наредба №I-45/2000г.,
издадена по законовата делегация от чл.140 ал.2 и чл.142 ЗДвП, е недвусмислена,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само регистрирани
МПС, имащи табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Разпоредбата на чл.3 ал.1 Наредба I-45/00г.
нормира срок, в който следва да бъде извършена регламентираната регистрация.
Последният се прилага и при придобиване на собствеността върху превозното
средство извън България, какъвто е настоящият случай, а чл.4 ал.1 от същата
наредба императивно вменява горното задължение,с темпоралните му измерения,в
абсолютно задължение на собственика на МПС.
Съдът е
провел законосъобразно въззивния процес, при съблюдаване на принципите от чл.13-чл.14 НПК. Изслушал е в открито съдебно заседание актосъставителя Г.К.и св.Р.(присъствал
при установяване на нарушението), чиито показания е обсъдил ведно с обясненията
на жалбоподателя и писмените доказателства по делото. Приел е от фактическа
страна, че през м.юни.2023г. касаторът и неговият баща Х.В.Х. закупили в Г.лек
автомобил, марка ***************************************и поставени от немските
власти регистрационни табели с *******, с обозначен на тях срок на валидност - 22.07.2023г.
В придобивния акт, като собственик е бил вписан бащата
на касатора, но последният е управлявал автомобила след пристигането им в
България, вкл. на 23.07.2023г. в гр.С.. Въпреки системното използване на МПС
според предназначението му и ясното съзнание за задължението същото да бъде
регистрирано в страната по законоустановения ред и,
че собственикът му е бездействал през нормативно определения срок, което е
довело до изтичане на валидността и на немските регистрационни табели на
22.07.23г., касаторът е управлявал автомобила по улиците на гр.С.,вкл. и на 23.
07.23г. За последния факт, който е с определящо правно значение в случая, е ирелевантно
дали посочената от немските власти дата се свързва с почивен, празничен,
неприсъствен или присъствен ден в България, както правилно е преценил районният
съд.
Извеждайки
изводи за процесуалната изрядност на процесното пред
него НП и съблюдаване на сроковете от чл.34 ЗАНН, предвид спиране на
административно-наказателното производство по чл.33 ал.2 ЗАНН, съдът е формирал верни изводи и за
материалната законосъобразност на юрисдикционния
акт.Приел е за безспорно установено релевираното нарушение, тъй като
установените факти по делото точно и ясно сочат на неизпълнение на императивно
задължение за оспорващия да управлява в страната само регистрирано МПС, с
поставени на съответните места, регистрационни табели с номер, удостоверяващ
извършена регистрация. Последната, по дефиниция (§2 т.4 ДР Наредба №I-45/00г.),
представлява административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Като не са били предприети действията от чл.2
и чл.3 ал.2 Наредба №I-45/00г. в
едномесечния нормативен срок, от собственика на автомобила (баща на касатора) за
представянето му за регистриране от звеното „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.С.,
оспорващият (при пълно знание на всички относими факти в случая) го е
управлявал в гр.С., по пътища (улици), отворени за обществено ползване, без
надлежната му регистрация в страната, което попълва състава на чл.140 ал.1 ЗДвП.
В този
контекст преценено, неоснователно е главното оплакване на касатора, че съдът неправилно
бил приложил закона, с оглед на безспорния факт - срокът, определен от немските
власти за валидност на регистрационните табели, изтичал в почивен ден, което
означавало, че същият следвало да се приеме за изтекъл в първия присъствен ден
след това. Правилно и в съответствие с чл.46 ал.1 от Закона за нормативните
актове,СРС е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.3 ал.1 и ал.2 Наредба №I-45/00г.
във връзка с чл.140 ал.1 и ал.2 ЗДвП, според точния им смисъл, тъй като волята
на нормотвореца е ясна: „Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до
един месец от придобиване на собствеността […]“, а не както счита
касаторът - след изтичане на един месец, респ. в последния ден, от
придобиването. Тази разпоредба (чл.3 ал.1 Наредба №I-45/2000г.)
се прилага и при придобиване на собственост на МПС извън България, както
правилно е съобразил районният съд. Следователно, няма никакво значение за
преценката на фактите като съставомерни
обстоятелството - дали последният ден от
определения от немските власти срок на валидност на поставените временни
регистрационни табели на процесния автомобил, е бил почивен, работен или
празничен. Сам по себе си нормативният срок „до един месец“ за регистриране на
закупения в Г.автомобил, е значителен, като същият е давал възможност във всеки
един момент след влизане в страната с него, да бъде регистриран при съблюдаване
правилата от приложимата Наредба №I-45/00г.,
което като не е направено и въпреки това касаторът го е управлявал в гр.С., е
извършил релевираното нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП. Последното, по хипотеза (арг.чл.6 ЗАНН) е законоустановено,
както по своите обективни и субективни белези, така и с оглед неговата
наказуемост. Релевирайки същите доводи пред настоящия
състав, при законосъобразното им отклоняване от въззивнната
инстанция, касаторът очаква нов прочит на закона, за какъвто няма основание.
Въпросите
за вината и вида и размера на наказанието, са свързани с приложението на
материалния закон, за което настоящият съд следи и служебно, по аргумент от
чл.218 ал.2 АПК. При преценка на законосъобразността на индивидуализираните наказания,
предвидени в хипотезата на нормативно установена кумулация, в параметрите от
чл.175 ал.3 ЗДвП, районният съд, макар и неправилно да е посочил, че същите са
определени в абсолютен размер, е постановил правилен акт по крайния му резултат.
Това е така, защото съгласно чл.175 ал.3 ЗДвП:„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява
МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ При
липса на утежняващи отговорността на касатора обстоятелства, правилно са му
наложени наказанията в законо- установения минимум,
поради което същите, съответно на закона (арг. от чл.
27 ЗАНН), са потвърдени от съда.
При
този изход на процеса пред настоящата инстанция, основателно е искането на
ответника по касация за съдебни разноски, каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК, което
в контекста на чл.143 ал.1,вр.с §1 т.6 ДР АПК
означава, че същите следва да бъдат възложени в полза на органа, който е
разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС юрисдикционен акт. Такъв, по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР,е
Областната дирекция на МВР гр.С.. Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д
ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се
определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с
Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),чиито чл.27е е определил
относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева. В случая, предвид
фактическата и правна сложност на касационното производство, същото следва да
бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки изложеното и, след извършената
проверка по чл.218 ал.2 АПК, настоящият състав намира,че обжалваното решение на
СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените
факти по делото и със закона. Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден
от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН,
Административният съд гр.С.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №3/10.01.2024г., постановено по АНД № 610/2023г. по
описа на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Н.Х.В., с ЕГН:**********
***, да заплати на Областна дирекция
на МВР гр.С., с административен адрес: гр.С., бул****************и
ЕИК:***, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.