№ 288
гр. Пазарджик , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220103135 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника
си юрисконсулт Н. твърди, че между „Сити кеш“ ООД в качеството на
заемодател и А. А. К. в качеството на заемател е сключен договор за паричен
заем № 155092 на 23.11.2017 г., по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя заем в размер на 450 лв., а заемателят се
е задължил да върне сума в общ размер на 536.13 лв., платима на 43 равни
седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 12.47 лв., като
първата погасителна вноска е дължима на 30.11.2017 г., а последната –
20.09.2018 г., при ГЛП в размер на 40.08 % и ГПР в размер на 49.96 %.
Съгласно клаузите на сключения договор за заем страните са се споразумели
да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения: издаване на запис на заповед от страна на заемателя;
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на посочените в договора условия; първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка. Заемателят се е съгласил, че ако в 3-дневен срок от подписването на
договора не предостави на заемодателя договореното обезпечение или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
дължи неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
409.87 лв., разсрочена на 43 равни вноски, всяка от които в размер на 9.53 лв.
Така общият размер на погасителните вноски става 22 лв. Твърди, че
заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на заемателя
1
отпуснатата в заем сума, което последният е удостоверил с подписване на
договора, но той от своя страна не е изпълнил задължението си да заплати в
срок на погасителните вноски, като е заплатил по кредита сума в размер на 22
лв. Твърди, че по силата на Приложение № 1 към договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен между „Сити кеш“ и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията по договора за паричен
заем са му прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. За
извършеното прехвърляне на вземанията по договора ответникът бил
уведомен с изпращане на уведомления на адреса, посочен в договора, а също
и с връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея
уведомление. За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1312/2019 г. по
описа на Районен съд – Велинград. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява на иск против
заемателя А. А. К. за съществуване на вземанията по договора за заем, както
следва: главница в размер на 450 лв., договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 30.11.2017 г. до 20.09.2018 г. в размер на 82.62 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.12.2017 г. до
20.09.2018 г. в размер на 391.38 лв., обезщетение за забава за периода от
30.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 255.38 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задълженията. Претендира присъждане на разноските в заповедното и
исковото производство. Ангажира доказателства.
Ответникът А. А. К. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично. Признава, че е
получил кредит в размер на 450 лв. Заявява намерението си да го върне,
когато има възможност. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представения по
делото договор за паричен заем № 155092, че на 23.11.2017 г. между
заемодателя „Сити кеш“ ООД и заемателя А. А. К. е сключен договор за заем,
по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
заем в размер на 450 лв., а заемателят се е задължил да го върне на 43 броя
седмични погасителни вноски, 3 от които в размер на 3.51 лв. и 40 в размер на
13.14 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план, приложен
към договора, при ГПР в размер на 49.96 % и ГЛП в размер на 40.08 %.
Общата сума на плащанията по договора е 536.13 лв., а датата на последното
плащане – 20.09.2018 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора с полагането на
подписа си в договора заемателят удостоверява, че надлежно е получил в
2
брой заемната сума. В чл. 6 от договора е посочено, че страните са се
споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на
чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от
договора с подписването му заемателят декларира, че в случай, че не
предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 409.87 лв. с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за
заем.
Договорът за паричен заем е сключен въз основа на молба за сключване
на договор за паричен заем № 0213294 от 22.11.2017 г., отправена от А. А. К.
до „Сити кеш“ ООД.
На заемателя е предоставен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, както и Общи
условия по договор за заем, подписани от него на всяка страница.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
25.03.2019 г. между продавача „Сити кеш“ ООД и купувача „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, продавачът е прехвърлил на купувача вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени в
съответствие с действащото законодателство на Република България.
Съгласно чл. 2.1. от договора вземанията са прехвърлени ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности и са подробно
изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1,
което е неразделна част от договора. Под № 2383 в приложението е вписано
вземане против А. А. К. по договор № 155092 от 23.11.2017 г. в общ размер
на 1 147.17 лв., от които: главница в размер на 450 лв., договорна лихва в
размер на 82.62 лв., неустойка в размер на 391.38 лв. и лихва за просрочие в
размер на 223.17 лв.
С пълномощно от 25.03.2019 г. продавачът „Сити кеш“ ООД е
упълномощил купувача „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми
от името на упълномощителя всички длъжници (кредитополучатели,
солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица) по всички
вземания, които дружеството е цедирало (прехвърлило) съгласно договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 25.03.2019 г. между
„Сити кеш“ ООД в качеството на продавач и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството на купувач.
На 29.03.2019 г. и 21.07.2020 г. до заемателя са изпратени
уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания (цесия) на
задълженията по договор за паричен заем № 155092, сключен със „Сити кеш“
3
ООД, но няма данни същите да са достигнали от заемателя.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, лихва
за забава и неустойка по договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на предявените искове предполага съществуване на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по който
заемодателят е изпълнил задължението си да предостави отпуснатата в заем
сума, настъпване на изискуемостта на вземанията и надлежно прехвърляне на
вземанията на новия кредитор. Осъществяването на тези обстоятелства следва
да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Договорът е
сключен в писмена форма, подписан е от двете страни в правоотношението,
има необходимото съдържание и отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, а и в тази насока от
страна на ответника не са наведени възражения. Поради това съдът приема, че
договорът е надлежно сключен и е породил валидна облигационна връзка
между страните. Ответникът признава, че е получил в заем сумата от 450 лв.
Не твърди, нито сочи доказателства да е извършвал плащания по договора за
заем. С исковата молба ищецът е признал, че по договора е постъпило едно
плащане в размер на 22 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор
за паричен заем е сключен с потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй
като ответникът е физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит е действало извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. В изпълнение на задължението за извършване на
служебна проверка по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът намира, че съдържащата се в
чл. 8 от договора за паричен заем уговорка при неизпълнение на
4
задължението по чл. 6 от договора за представяне на обезпечение заемателят
да дължи неустойка в размер на 409.87 лв. представлява неравноправна
клауза.
На първо място клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
тази насока е достатъчно да се посочи, че размерът на неустойката – 409.87
лв., е съразмерим с размера на предоставената в заем сума – 450 лв. Също
така в тежест на потребителя е вменено задължението едновременно със
заплащане на неустойката да заплаща и уговорената договорна
(възнаградителна) лихва, както и законната лихва при забава. Така на
практика неустойката оскъпява кредита повече от два пъти за сметка на
потребителя.
От друга страна в чл. 3, ал. 12 от договора за паричен заем е посочено,
че общата сума за плащане е 536.13 лв. Тази сума не включва задължението
за неустойка в размер на 409.87 лв. По този начин при сключване на договора
потребителят е бил „подведен“ от търговеца за крайната сума, която дължи
по договора, и е бил поставен в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Това прави клаузата неравноправна и
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Поставените към потребителя изисквания да предостави обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора на практика са непосилни и
неизпълними. Ако потребителят имаше възможност да осигури банкова
гаранция за сума, надвишаваща два пъти главницата по договора за кредит,
или поръчител – физическо лице, което да отговаря на посочените от
кредитора условия, то същият не би прибягнал до услугите на този кредитор,
предлагащ т.нар. „бързи кредити“ при явно по-неизгодни условия, отколкото
банките. Това гарантира сигурна печалба за кредитора, поставя в
неблагоприятно положение потребителя и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
този смисъл клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от
ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По делото няма данни
клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем да е индивидуално уговорена с
ответника. Напротив от начина, по който е представено съдържанието на
договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен предварително
от търговеца и в този вид е бил предложен на ответника. Поради това когато е
сключвал договора, потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза
е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5, 19 и 20
5
от ЗЗП. Нищожните клаузи не могат да породят желаните от страните правни
последици, в т.ч. и задължението на заемателя да плати неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
С оглед валидно учреденото между страните договорно
правоотношение и признанието на ответника, че е получил кредита, т.е. че
заемодателят е изпълнил задължението си да му предостави заемната сума,
съдът приема, че в тежест на ответника е възникнало задължението да върне
заетата сума при уговорените условия и краен срок, с изключение на
задължението за неустойка. Настъпил е крайният срок за погасяване на
кредита – 20.09.2018 г. По кредита е постъпило единствено плащане в размер
на 22 лв. С оглед разпределението на задълженията за главница и договорна
лихва по падежни дати съгласно погасителния план и недължимостта на
задължението за неустойка, съдът приема, че със сумата от 22 лв. са погасени
изцяло първите три вноски, включващи единствено договорна лихва в размер
на 3.51 лв., дължими съответно на 30.11.2017 г., 07.12.2017 г. и 14.12.2017 г.,
а по четвъртата вноска, дължима на 21.12.2017 г., е погасена изцяло
договорната лихва в размер на 3.51 лв. и частично главницата в размер на 7.96
лв. съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Следователно остават
дължими: главница в размер на 442.04 лв. (450 лв. – 7.96 лв.), договорна
лихва в размер на 72.09 лв. (86.13 лв. – 14.04 лв.) и лихва за забава за периода
от първия ден на забавата 22.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 10.12.2019 г. в размер на 82.75 лв.,
изчислен от съда по правилата на чл. 162 от ГПК.
Вземанията по договора за паричен заем са надлежно прехвърлени от
заемодателя „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД по силата на сключения между тях договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). Прехвърлянето е породило действие между страните по
договора, а също и по отношение на длъжника, на когото е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. уведомление за извършената
цесия. По този начин ответникът е уведомен по смисъл на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
за прехвърляне на вземането, макар това обстоятелство в случая да е без
правно значение, щом той не е противопоставил възражение, че е платил
задължението на предишния кредитор – в този смисъл Решение № 93 от
28.02.2018 г., постановено по т.д. № 60268/2016 г. на ВКС, II г.о.
При тези данни съдът приема, че в полза на ищеца следва да се признае
съществуването на вземане за главница в размер на 442.04 лв., договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 72.09 лв. за периода от 29.12.2017 г.
(първия ден на забавата за плащане на договорната лихва по петата
погасителна вноска) до 20.09.2018 г. (падеж на последната погасителна
вноска) и обезщетение за забава в размер на 82.75 лв. за периода от
22.12.2017г. (първия ден на забавата за плащане на главницата) до 10.12.2019
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
6
съда), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
10.12.2019 г. до окончателното изплащане. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени исковете за главница за разликата над 442.04 лв. до
заявения размер от 450 лв., за договорна лихва за разликата над 72.09 лв. до
заявения размер от 82.62 лв. и за периода от 30.11.2017 г. до 28.12.2017 г., за
обезщетение за забава за разликата над 82.75 лв. до заявения размер от 255.38
лв. и за периода от 30.11.2017 г. до 21.12.2017 г., както и за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 391.38 лв. за периода от
07.12.2017 г. до 20.09.2018 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските в исковото и заповедното производство, включително
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер,
определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП
във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направил
искане за това, а и по делото няма данни да е сторил разноски.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
А. К., ЕГН ********** от гр. В***, ул. „А***“ № *** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С***, бул. „Д-р П*** Д***“ № ***, офис-сграда „Л***“, ет.
***, офис ***, представлявано от изпълнителния директор Д*** Б*** Б***,
главница в размер на 442.04 лв., договорна (възнаградителна) лихва в размер
на 72.09 лв. за периода от 29.12.2017 г. до 20.09.2018 г. и обезщетение за
забава в размер на 82.75 лв. за периода от 22.12.2017 г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание договор за паричен заем № 155092 на
23.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1312/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 442.04 лв. до 450 лв.,
иска за договорна (възнаградителна) лихва за разликата над 72.09 лв. до 82.62
лв. и за периода от 30.11.2017 г. до 28.12.2017 г., иска за обезщетение за
забава за разликата над 82.75 лв. до 255.38 лв. и за периода от 30.11.2017 г. до
21.12.2017 г., както и иска за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 391.38 лв. за периода от 07.12.2017 г. до 20.09.2018 г.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН ********** от гр. В***, ул. „А***“ № ***0 да
7
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Д-р П*** Д***“ № ***,
офис-сграда „Л***“, ет. ***, офис ***, представлявано от изпълнителния
директор Д*** Б*** Б***, разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 75,91 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.61 лв., и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер
на 12.65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.30 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8