Определение по дело №33/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20237240700033
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е                                          

30.05.2023 год.,  гр. Стара Загора

Старозагорски административен съд, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година, шести състав:

 

                                       Съдия-докладчик: Михаил Русев

                                                            

при участието на секретаря............................................., като разгледа  кас. адм. дело №33 описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано е по молба вх.№2992/25.05.2023 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с която е направено искане за издаване на изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ, за направените разноски по делото, представляващо заплатено на адвоката възнаграждение за представена правната помощ на ищеца И.С. по кас. адм. дело №33/2023 год. по описа на Административен съд Стара Загора. 

Производството по делото е било образувано по искова молба от И.С.С. срещу ГДИН гр. София и Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди.

С решение №468/29.11.2022 год. Съдът е постановил отхвърляне изцяло на исковите претенции, предявени против двамата ответници. На ищеца С. е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП с определение от 14.03.2022 год. В изпълнение на определението Адвокатска колегия Стара Загора на 15.03.2022 год. е изпратила до Административен съд – Стара Загора уведомително писмо изп. № 605/2022г., в което е посочила името на определения адвокат за осъществяване на правна помощ в полза на ищеца по това дело – адв. С.С. и същият с разпореждане от закрито с.з. от 17.03.2022г. е бил назначен от Съда.

Против отхвърлителното решение от назначения процесуален представител на ищеца е била подадена касационна жалба, по която е било образувано кад №33/2023г., по което е било постановено Решение № 72/10.03.2023г., с което частично е отменено Решение №468 и е постановено осъждане на ГДИН да заплати обезщетение в размер на 240 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно представеното към молбата Решение №СЗ-SZ289-8797/2023 от 02.05.2023 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ и на основание представен отчет от адв. С. на осн.чл.24, изр. второ от НЗПП, на адв. С. било определено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв. за осъществената от адвоката правна помощ по кас. адм. дело №33/2023 год. на Административен съд Стара Загора.

Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПП и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.

Материално-правната разпоредба на чл.27а от ЗПП (ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 год.) предвижда, че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. В разглеждания случай, не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на основание чл.23, ал.2 и 3 от ЗПП по преценка на решаващият състав на Административен съд Стара Загора поради липсата на парични средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, с цел адекватното осъществяване на процесуалните права на ищеца в исковото производство, а не в хипотезата на ал.1 поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.

Административно-процесуалният кодекс, както и Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража не съдържат разпоредби, които да уреждат дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно чл.94, ал.1 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК, Съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.

Друга разпоредба на ГПК, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78, ал.7, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв – исковата претенция на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, но само частично /съгласно решението на касационната инстанция/.

Втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като от тези разноски са изключени разноските за предоставената му правна помощ. В тези случаи, разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.

Неотносими към настоящото дело е разпоредбата на чл.189 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), който не намира приложение в исковите производството по административни дела с правно основание ЗИНЗС.

С оглед на горното, Съдът приема, че не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия правната помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл. 6 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.

Подадената молба за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на определеното възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на ищеца И.С. Стоянов по кас. адм. дело №33/2023 год. на Административен съд Стара Загора, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения Административен съд Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство по кас. адм. дело №33/2023 год. на Административен съд Стара Загора.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването пред ВАС на Република България.

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: