РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Враца, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420100355 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“
№ 2 срещу А. К. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ******.
В същата се твърди, че ищецът и ответника А. К. А. са в облигационни
правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял
на ответника на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди. Поддържа се,
че ответникът е неизправна страна, не е изплатил процесните задължения за доставена
питейна вода, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч.
гр. дело № 3521/2021 г., като съдът уважил заявлението и издал заповед по чл. 410 от ГПК
от 28.09.2021 г. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника, който няма
действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите искове.
Искането на ищеца към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 183,30 лева-главница за неплатена вода за периода от 13.02.2020 г.
до 07.08.2020 г., начислена за имот в гр. ***** и сумата 21,39 лева – мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 14.03.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
1
заповед № 1100 от 28.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3521/2021 г. на Врачански районен съд.
Претендират се разноски.
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК А. К. А., чрез особения си
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М. Л., оспорва исковете по основание и по размер
по следните съображения: твърденията на ищеца, че между страните валидно са възникнали
облигационни отношения по повод доставяна от ищеца на ответника в процесния имот
питейна вода и че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са
неоснователни и недоказани; от представеното извлечение от партидна книга (карнет) се
установява, че срещу част от отчетените данни липсва подпис на ответника за „абонат“, а
същевременно срещу останалите отчетени показания са поставени подписи от различни
лица, което прави недействително засеченото положение на водомера; подпис на ответника
липсва и върху издадените от ищеца фактури, счетоводна справка и справка-извлечение за
дължими суми, поради което не може да се приеме, че ответникът е съгласен с така
начислените задължения; липсват доказателства да е спазен механизмът на отчитане на
потребената вода, посочен в чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество
(отделното посочване на потреблението, представляващо разлика между количествата по
общ водомер и сбора на количествата по индивидуални водомери в сгради-етажна
собственост). Оспорени са всички представени с исковата молба писмени доказателства
досежно тяхната истинност и е направено искане с правно основание чл. 193, ал. 1 от ГПК
да бъде открито производство по оспорване на авторството на подписа на ответника в
представения с исковата молба карнет. С отговора не е оспорен изрично начина на
остойностяване на водоснабдителните и канализационни услуги, които се твърди да е
потребил ответникът.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3251/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника А. К. А., възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване
на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С определението си по чл. 140 от ГПК от 05.08.2022 г. съдът указа на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че
ответникът А. К. А. с ЕГН ********** през процесния период е бил собственик или
ползвател с вещно право на ползване на имот с адрес гр. ******.
В изпълнение на указанията на съда, ищецът е представил следните доказателства:
декларация на л. 59 от делото, видно от която ответникът А. К. А. не е декларирал
собственост върху недвижими имоти на територията на гр. Враца, декларация на л. 70 от
2
делото, видно от която процесният недвижим имот е деклариран като собственост от К. Х.А.
и Н. А. А.а, нотариален акт на л. 66-67 от делото, нотариален акт на л. 68-69 от делото и
удостоверение за родствени връзки на л. 71 от делото. От тези писмени доказателства се
налагат следните изводи: 1. Процесният имот не е собственост на ответника А. К. А.; 2.
Процесният имот е придобит чрез построяването му от ЖСК и към 1982 г. е бил съсобствен
при равни права между К.Х. А. (баща на ответника) и Х. А. Х. (дядо на ответника по
бащина линия); 3. Процесният имот през 1985 г. е прехвърлен възмездно само на К. Х. А.,
който към този момент е бил в граждански брак с Н.А. А.а, който брак продължава и към
момента.
Като доказателства по делото са представени общите условия на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца за потребители от гр. Враца, справка за дължими суми и
карнети за помесечно отчитане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани.
С исковата молба са наведени изрични твърдения, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество за водоснабден имот с адрес гр. ****.
Предвид изричното оспорване на твърденията за наличието на облигационно
правоотношение между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на
ответника А. К. А., чрез първоначалния му особен представител адв. М. Л., спорен по
делото е останал въпросът дали ответникът е имал качеството „потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че
ответникът А. К. А. не е имал качеството „потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги“ през процесния период.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г.,
потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители
са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или
3
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
Процесният жилищен момент с адрес гр. ***** в нито един момент от построяването
си до днес не е бил собственост на ответника А. К. А., а през процесния период от
13.02.2020 г. до 07.08.2020 г. е бил собственост на съпрузите К. Х.А. и Н. А.А.а – родители
на ответника.
След като не е доказано, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), то между страните не е възникнало облигационно отношение на
посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната материална легитимация
на ответника по вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и размер,
поради което искът се явява неоснователен.
Следва да се отбележи, че фактическата обстановка по настоящото дело и по гр. дело
№ 652/2018 г. на Врачански районен съд е коренно различна (по което са уважени искове за
стойността на доставена вода срещу същия ответник и за същия имот, но за различен
период от време), тъй като по настоящото дело още с отговора на исковата молба са
наведени твърдения, че между страните никога не са възниквали облигационни отношения
(които твърдения се установиха с писмени доказателства), а по гр. дело № 652/2018 г. на
Врачански районен съд страните не са спорили, че са били в облигационни отношения и
съдът е отделил като безспорно това обстоятелство.
Следва също да се отбележи, че липсва законово основание да се предполага
съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответника и собствеността на
водоснабдявания имот, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на вода да
се сключва само за имот, който се обитава от собственика му.
По разноските:
При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответникът не е
заявил претенция за разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради
което съдът не присъжда разноски за страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Водоснабдяване и
канализация” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А.
Стамболийски“ № 2 срещу А. К. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
4
предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 183,30 лева-главница за неплатена вода за периода от
13.02.2020 г. до 07.08.2020 г., начислена за имот в гр. ***** и сумата 21,39 лева – мораторна
лихва върху главното задължение за периода от 14.03.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед № 1100 от 28.09.2021 г. по ч. гр. дело № 3521/2021 г. на Врачански
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5