РЕШЕНИЕ
№ 2895
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120105309 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. П. И. и Д. Н. М. против М. А. И., ЕГН ********** от *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, частично от 100000 лева
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 11.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил застраховател по ГО на л.а. Опел
Вектра, рег. № ***, собственост на В. М. А.. На 11.04.2015г., по време на действието на
застраховката, на пътя между с.*** и с.***, при управление на посочения автомобил в пияно
състояние /2.37 промила/ и без да има правоспособност за управление на МПС, ответникът,
при изпреварване, по непредпазливост причинил смъртта на движещия се в
срещуположното платно Н. И. Х., като след това е избягал от местопроизшествието. По
заведеното в последствие обвинение по НОХД И. е признат за виновен в престъпление по
чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ НК. Към ищеца като застраховател на ГО на дееца е
подадена претенция от майката на починалото лице за заплащане на неимуществени вреди.
След отказ на застрахователя да плати, майката за починалия е завела гражданско дело, с
решението по което е присъдено в полза на увреденото лице сумата от 100000 лева. В
изпълнение на съдебното решение, застрахователят е заплатил на пострадалото лице 100000
лева обезщетение за неимуществени вреди, отделно законни лихви и разноски. С изплащане
на обезщетението ищецът на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ вр. чл.500, ал.2 КЗ е встъпил в
правата на увреденото лице, които то има срещу причинителя на вредите до размера на
платеното, тъй като уврежданията са причинени от неправоспособен водач, след употреба на
алкохол, който е и избягал от мястото на инцидента без да изчака пристигането на органите
на МВР. Ето защо ищецът моли да се осъди ответника да му заплати посоченото
обезщетение по реда на регреса.
Исковете са с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ /отм./ и чл. 500, ал.1 и
ал.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се
1
представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с
разпореждане на съда от 19.08.2022г. на ответника по делото са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и
исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените
от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ищецът е бил
застраховател по гражданска отговорност на л.а. Опел Вектра, рег. № ***, собственост на В.
М. А., като в последствие автомобилът е бил закупен от ответника и той си е служил с него.
На 11.04.2015г., по време на действието на застраховката, при управление на посочения
автомобил в пияно състояние /2.37 промила/, т.е. с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма и без да има правоспособност за управление на МПС,
ответникът, предприемайки изпреварване, по непредпазливост причинил смъртта на
движещия се в срещуположното платно Н. И. Х., като след това е избягал от
местопроизшествието. Извършителят е предаден на съд и е признат за виновен в
престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ НК, а именно че в пияно състояние, без да
има правоспособност на шофьор, нарушил правилата по ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Х., като след извършване на деянието е избягал от
местопроизшествието. В последствие майката на починалото лице е предявила иск против
застрахователя по ГО на деликвента и съдът го е осъдил да й заплати сумата от 100000 лева
обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на сина й, като това е видно от
приложения по преписката изпълнителен лист на БОС. Заведено е било изпълнително дело
за събиране на дълга, в хода на което застрахователят е платил на правоимащото лице
сумата от 100000 лева за обезщетение, ведно със законната лихва и разноските, като
плащането се установява от представеното преводно нареждане. След като е платил сумата,
застрахователят по ГО, ищец по делото, има право да иска по реда на регреса, ответникът-
причинител на вредата да му върне платеното, на основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ /отм./
и чл. 500, ал.1 и ал.2 КЗ. Двете разпоредби – тази по отменения КЗ и сега действащата, са
идентични и предвиждат, че застрахователят може да получи от застрахования платеното
обезщетение, ако застрахованият е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и без
свидетелство за управление, като е избягал и от местопроизшествието. Случаят е такъв,
понеже от присъдата на наказателния съд се установява по категоричен начин, че
2
ответникът е управлявал МПС-то в пияно състояние и без да е правоспособен водач и след
деянието е избягал. Следователно налице са законовите условия за провеждането на регрес
от страна на застрахователя по отношение на застрахованото лице. Ето защо, съдът намира
предявения частичен иск за сумата от 20000 лева за вероятно основателен, поради което
постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 900 лева,
представляващи платена държавна такса от 800 лева и юрисконсултско възнаграждение от
100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. П. И. и Д. Н. М. сумата от 20000 лева /двадесет хиляди лева/,
частично от 100000 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ за понесени неимуществени вреди от
ПТП на 11.04.2015г., при което е причинена смъртта на Н. И. Х., ведно със законната лихва
върху посочената сума от подаване на исковата молба – 18.08.2022г. до окончателното
изплащане, което обезщетение се дължи от ответника поради управлението от негова страна
на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, без да има правоспособност за управление на МПС и виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, напускайки местопроизшествието.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. П. И. и Д. Н. М. сумата от 900 лева /деветстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3