Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260112  Година 03.11.2020    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На трети ноември            Година две хиляди и двадесета,

В закрито заседание в следния състав:

                                                     

                                                          Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                                                  

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 496 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

            „ВЕНУС 2015” ЕООД ЕИК ********* с.Царацово, област Пловдив, моли съда да отмени Отказ № 20170628214413-2/22.07.2020, постановен по Заявление № 20170628214413/28.06.2017г., за обявяване на ГФО за 2016г.

            Твърди, че отказът е незаконосъобразен. По заявлението са дадени указания по чл.19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ на 18.07.2020г. – събота. Срокът за отстраняване на нередовностите е три работни дни, съгласно чл.22 ал.5 във вр. с чл.19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Срокът се брои по правилата на чл.60 ал.5 от ГПК – започва да тече в първия работен ден след дадените указания и изтича в края на третия работен ден. Т.е. в случая срокът е започнал да тече от 20.07.2020г. и е изтекъл в края на работния ден на 22.07.2020г. Твърди, че длъжностното лице не е изчакало да изтече този срок, а е постановило отказ на 22.07.2020г., преди изтичането му, с мотив, че указанията не са изпълнени. Счита, че само на това основание отказът е незаконосъобразен и следва да се отмени.

            Пред съда прилага Баланс към ГФО за 2016г. с посочване на имената и положени подписи на съставител и ръководител, с дата на съставяне и печат на дружеството.

            Жалбата изхожда от заявителя в производството пред Търговския регистър срещу постановен отказ. Отказът е от 22.07.2020г., съобщен е по електронен път на 30.07.2020г. Жалбата е с входящ номер от 29.07.2020г. Следователно е допустима при наличие на правен интерес и като подадена в срока за обжалване, който е седем дена от датата на съобщаването на акта.

Разгледана по същество, след преценка на въведените оплаквания и доводи и след запознаване с материалите по преписката, е основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е ЕООД с ЕСК и управител В. Г. К..

На 28.06.2017г., по електронен път, е подала заявление обр. Г2 за обявяване на ГФО за 2016г. Представила е освен нужните документи за внесена ДТ и декларации, също така протокол от заседание на ЕСК от 22.03.2017г. за приемане на ГФО за 2016г. и като счетоводни документи – съкратен отчет за приходите и разходите с инкорпориран в него баланс за 2016г. с поставена дата на изготвяне 12.02.2017г., имена и подписи на съставител В.Щ.М., на ръководител В. Г. К. и печат на дружеството.

На 18.07.2020г. длъжностното лице е дало указания по чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за това, че подлежащият на обявяване акт ГФО по ЗСч следва да съдържа имена на съставител и ръководител и техните подписи и най – малко баланс, което може да се изпълни с подаване на приложение обр. Ж1 и декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Вярно е, че 18.07.2020г. е ден събота, неработен, както и че първият работен ден е 20.07.2020г. понеделник.

На 22.07.2020г., сряда, длъжностното лице е постановило отказ по заявлението с мотиви, че на осн. чл.29 ал.1 от ЗСч ГФО за всички предприятия се състои най – малкото от счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи и приложения, а според чл.38 ал.4 ЗСч малките предприятия, които не подлежат на задължителен финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходи и разходи и доклади за дейността си. Приело е, че във всички случай търговецът следва да изготви и да публикува баланс, а в случая е представен само отчет за приходи и разходи, което не отговаряло на цитираните законови изисквания. За това е прието, че представеният документ по външни белези не отговаря на изискванията на закона като не съдържа всички съставни части. На заявителя са дадени за това указания, които не са изпълнени.

Пред съда, както се посочи, жалбоподателят представя баланс към 31.12.2016г.  с датата на съставяне, имена и подписи на ръководител и съставител и печат.

 

При тези данни жалбата е основателна.

Съдът споделя въведения в жалбата довод, че посоченият в чл.22 ал.5 във вр. с чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ срок от три работни дни, след изтичане на който при дадени указания се разглежда заявлението, се брои по правилата на чл.60 ал.5 от ГПК, на основание чл.540 от ГПК. Производството пред ТР е едностранно охранително производство, започващо по молба на заявителя за издаване на определен акт – за вписване или обявяване. Като такова и при липса на изрични правила в ЗТРРЮЛНЦ, за него важат общите норми на охранителното производство по ГПК и препращащото правило на чл.540 от ГПК, съгласно което за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388.

Правилото на чл.60 ал.5 от ГПК, находящо се в част първа на ГПК – общи правила, е, че  срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. След като в чл.22 ал.5 във вр. с чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ се говори за изтичане на три работни дни, то това следва да се отчете при броенето и следователно, срокът започва да тече от работния ден, следващ този, в който са дадени указанията, и изтича в края на последния работен ден. В случая срокът е започнал да тече на 20.07.2020г., понеделник, първи работен ден, и е изтекъл в края на 22.07.2020г., сряда, трети работен ден. Първият ден след изтичане на срока, в който е можело заявлението да се разгледа от длъжностното лице и то да се произнесе по него, е 23.07.2020г., а не 22.07.2020г. Поради това основателно жалбоподателят възразява, че въпреки дадените указания и въведените с тях изисквания, не му е осигурен законово гарантирания срок за изпълнението им като длъжностното лице се е произнесло ден преди изтичане на срока. Това е довело до ограничаване правата на жалбоподателя чрез нарушаване на законовата процедура.

По същество посоченото от длъжностното лице изискване както в указанията, така и в отказа, не е съобразено с обстоятелството, че заявителят е микропредприятие по смисъла на чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗСч, видно от данните в представените счетоводни документи, и като такова неговият ГФО може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходи и разходи по раздели, съгласно чл.28 ал.4 от ЗСч в редакция преди изменението с ДВ бр.97/2017г. Това означава, че дружества като това на жалбоподателя по закон имат право да не съставят ГФО от пет части с пълно съдържание, а съкратени баланси със съкратен отчет за приходи и разходи, което е изпълнено като към заявлението през 2017г. дружеството е приложено именно такъв счетоводен документ, който съдържа всички изискуеми реквизити и законово въведена информация за микропредприятие. Поради това длъжностното лице не е имало законово основание да изисква съставянето и представено на пълен баланс, съответно да постановява отказ за липсата му.

Отказът ще се отмени и преписката ще се върне с указания за обявяване на представените към заявлението счетоводни документи, поради което съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Отказ № 20170628214413-2/22.07.2020г., постановен по партидата на „ВЕНУС 2015” ЕООД ЕИК ********* с.Царацово, област Пловдив, по Заявление № 20170628214413/28.06.2017г. за обявяване на ГФО за 2016г., като вместо това:

ВРЪЩА Заявление № 20170628214413/28.06.2017г. по партидата на „ВЕНУС 2015” ЕООД ЕИК ********* с.Царацово, област Пловдив, за обявяване на ГФО за 2016г.

Решението е окончателно.

Решението да се обяви.

 

 

                                                                                              Окръжен съдия: