Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда № ..../..2010 г. по НОХД №.../ 2010 г. на ГОРС подсъдимият С. С. Х. е признат за виновен в това, че на ...2010г. в град Г. управлявал л.а. в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено му с НП № ../...2008г. на началника на РУ на МВР Г. Оряховица, след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № ../...2010г. на началника на РУ на МВР Г., поради което и на основание чл. 343В ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода строг режим. На основание чл.343 Г НК подсъдимият С. С. Х. е лишен от право на управление на МПС за срок от една година. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия С. Х. против присъдата. Наведени са оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият моли присъдата да бъде отменена изцяло, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Представителят на В. заема становище да се отхвърли жалбата, като се потвърди присъдата. Жалбоподателят С. Х. поддържа подадената жалбата в съдебно заседание. Моли да се отмени присъдата и да се върне делото на прокурор за ново разглеждане. В правото си на последна дума жалбоподателят С. С. Х. моли да се отмени присъдата, като делото се върне на прокурора за доразследване. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е неоснователна. В същата е наведено оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя. При извършена проверка в тази насока въззивният съд счита, че на жалбоподателя не е нарушено правото на защита. В първоинстанционното производство същият твърди, че има доверени адвокати, които не могат да се явят в първото по делото заседание. Прави искане за назначаване на служебен защитник, като същевременно се отказва от искането си. В следващо съдебно заседание жалбоподателят отново се явява сам без упълномощен защитник. Във въззивната инстанция искането на жалбоподателя за назначаване на служебен защитник е уважено. Определяни са последователно двама защитници от БПП. Жалбоподателят отказа да бъде защитаван от тях, поради несъгласие в линията на защита. Поведението на жалбоподателя доведе до неколкократно отлагане на делото с цел упълномощаване на адвокат по негов избор. В следващо съдебно заседание същият отново се яви без упълномощен защитник, като се защитава сам по обвинението във въззивната инстанция. Съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Защитата на същия не е задължителна. Жалбоподателят е поискал и същевременно отказал назначаване на служебен такъв. Налице са твърдения от него за доверените му адвокати, като не е представил доказателства в тази насока. Първоинстанционният съд не е уважил направеното искане от жалбоподателя, като е започнал разглеждане на делото в отсъствие на защитник. При предоставена правна помощ във въззивната инстанция същият отказа да се възползва от такава, поради несъгласие и то с двама последователно определени защитници от БПП. Налице е непоследователност и хаотичност в поведението на жалбоподателя. Липсата на съгласие в линията на защита, както и исканията за отлагане на делото с цел упълномощаване на подходящ защитник води до невъзможност приключването на наказателния процес. Това поведение се превръща от предоставяне възможност за реализиране правото на защита в злоупотреба с него. По тези съображения въззивният съд счита, че на жалбоподателя не е нарушено правото на зищата. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага обсъждане на събраните доказателства. От същите се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категория "В" и "М". Същият е санкциониран многократно за извършени нарушения по ЗДП по административен ред. С НП № ../...2008г. на Началника на РУ на МВР Г. жалбоподателят е санкциониран за извършени нарушения по чл.137 а ал.1 ЗДП, чл.174 ал.3 ЗДП и по чл.6 т.2 ЗДП. На същия са наложени административни наказания, сред които и лишаване от право на управление на МПС за срок от 18 месеца. НП е атакувано по съдебен ред. С решение по НАХД № ../2009г. на ГОРС НП е потвърдено в частта, с която жалбоподателят е лишен от право на управление на МПС за срок от 18 месеца. Същото е влязло в сила на 23.09.2009г С НП № ../..2010г. на Началника на РУ на МВР Г. жалбоподателят е санкциониран по административен ред за управление на МПС, след като е лишен от това право. НП е влязло в сила на 04.02.2010г. На 10.02.2010г. около 12.35 ч. в град Г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „В. ” с рег. № .... Същият бил спрян за проверка от служител на РПУ – Г. Оряховица. Това били св.Б. и Х.. Същите поискали документи за проверка. Жалбоподателят не представил такива, както и свидетелство за управление на МПС. След направена проверка в РПУ – Г. Оряховица му бил съставен АУАН. Така изяснената фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните доказателства, а именно от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените такива. Въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. Същият е санкциониран по административен ред за извършени нарушения по ЗДП, като е лишен от право на управление на МПС. След налагане на административното наказание жалбоподателят отново управлява МПС, като е лишен от това право, както и без свидетелство. С НП е санкциониран за извършеното нарушение. НП са влезли в сила, като първото от тях на 23.09.2009г., а второто на 04.02.2010г. На 10.02.2010г. в град Г. Оряховица жалбоподателят отново управлява лек автомобил. Същият бил спрян за проверка от служител на РПУ – Г. Оряховица. Жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС, като след направена проверка му бил съставен АУАН. При така изяснената фактическа обстановка и изведени въз основа на нея фактически констатации въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят С. С. Х. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 343 В ал.1 на НК. На 10.02.2010г. в град Г. Оряховица същият е управлявал лек автомобил в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право на управление на МПС, наложено с НП№ ../...2008г. на Началника на РУ на МВР Г.Оряховица, влязло в сила на 23.09.2009г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № ../..2009г. на Началника на РУ на МВР Г.Г.Оряховица, влязло в сила на 4.02.2010г. От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл. Същият е управлявал МПС по време на изтърпяване на наказание, след като е лишен от това право по административен ред, както и му е наложено административно наказание за същото деяние. Налице е съзнателност и целенасоченост в поведението на жалбоподателя. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че е налице обоснованост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на присъдата. В жалбата е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят счита, че са били налице основанията на чл.55 НК.Наложеното му наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. За да се отговори на наведеното оплакване следва да се обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на жалбоподателя, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Обществената опасност на извършеното деяние не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират безопасността на движението по пътищата. Обществената опасност на жалбоподателя следва да се преценява с оглед недобрите му характеристични данни и миналите му осъждания за извършени престъпления. Същият е осъждан за извършени множество престъпления от общ характер. На жалбоподателя многократно са налагани административни наказания за нарушения на ЗДП. Същият дава обяснения, като не проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Жалбоподателят е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер. Същият има недобри характерстични данни. Налице са и извършени системни нарушения по ЗДП, за които е санкциониран по административен ред. Инкриминираното деяние е извършено, след като е лишен от правоуправление и му е наложено наказание по административен ред. Жалбоподателят продължава да извършва същото деяние. Налице е трайно установено поведение от негово страна на незачитане установения правов ред. Въззивният съд счита, че не са налице както основания за намаляване размера на наложеното наказание, а в още по-голяма степен основания за приложението на чл.55 НК. В инкриминирания случай липсват както многобройни, а още по-вече изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко такова. Наложеното наказание е съответно за извършеното деяние, като е справедливо определено. По тези съображения въззивната жалба се явява неоснователна. Присъдата явява законосъобразна, обоснована, като наложеното наказание е справедливо определено. Същата следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № .../...2010г. по НОХД № ../2010г. на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |