Р Е Ш Е Н И Е
№ 1456
гр.Пловдив, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 07.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2186/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото по делото е образувано по въззивна жалба от З.А.В. против решение № 2781/03.07.2019г. по гр.д.№ 19844/2018г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което са отхвърлени предявени от жалбоподателя искове по чл. 439, ал.1 от ГПК, за това да бъде признато за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, че същият не им дължи сумата от 940,29 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010 г.,
за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 6027/13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8449 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2011 г. и за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 267 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л. за 2012 г.; сумата от 1568,87 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода 01.12.2010г. – 30.04.2012 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 329 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.с. за 2013 г. и за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № 139 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л., за 2013 г., присъединено към изп. д. № 267/12 г. по описа на същия съдебен изпълнител; сумата от 668.34 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2013 г., за които дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18509 по описа на Районен съд – Пловдив, за 2013 г. и за за принудителното събиране на която е образувано изп. д. № 75 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л., за 2014 г., присъединено към изп. д. № 267/12 г. по описа на същия съдебен изпълнител; сумата от 526,69 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1730 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2015 г. и за за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 159 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л., за 2015 г., присъединено към изп. д. № № 267 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л. за 2012 г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. По–конкретно се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че изпълнителното производство не е прекратено по право, като е приел също така, че перемпцията е прекъсната с действия, които по съществото си не представляват изпълнителни действия. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
От въззиваемото дружество е подаден отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е
образувано по искова молба от З.А.В., в която се твърди, че въз основа на
влязла в сила заповед № 6027/13.05.2011г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена против ищеца по ч.гр.д.№ 8449/2011г. на ПдРС, „ЕВН
България Топлофикация”ЕАД се снабдило с изпълнителен лист за следните вземания:
сумата от 940,29 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода
01.05.2009г. - 30.09.2010г., ведно със законната лихва от 11.05.2011г. до
пълното й изплащане; сумата от 95,44 лева- обезщетение за забава за
периода 01.08.2009г.- 10.05.2011г. и за
сумата от 125 лева- разноски по заповедното производство. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп.дело № 267/2012г. на ЧСИ Т. Л. С молби
от 09.04.2014г. и от 23.10.2017г. взискателят поискал да бъдат присъединени три
други изпълнителни дела, а именно изп.дело № 139/2013г., образувано за принудително
събиране на вземания по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 329/2013г. и изпълнителен лист за сумата от 1568,87 лева- главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. ****, за периода 01.12.2010г. - 30.04.2011г., ведно със
законната лихва от 10.01.2013 г. до пълното й изплащане; за сумата от 192,75
лева- обезщетение за забава за периода
01.02.2011г.- 09.01.2013г. и за сумата от 135,23 лева- разноски по
производството; изп.дело № 75/2014 г., образувано за принудително събиране
вземания по издаден на 28.02.2014г. изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 18509/2013г., а именно вземания за
сумата от 668,34 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода
01.05.2012г. - 30.04.2013г. ведно със законната лихва от 19.11.2013г. до
пълното й изплащане; за сумата от 60,46 лева - обезщетение за забава за
периода 01.07.2012г. - 18.11.2013г. и за
сумата от 125 лева - разноски по заповедното производство; изп.дело №
159/2015г., образувано за принудително събиране на вземания по издаден на
29.04.2015г. изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1730/2015г., а именно вземания
за сумата от 526,69 лева- главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****, за периода
01.05.2013г.- 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 12.02.2015 г. до
пълното й изплащане; за сумата от 57,28 лева - обезщетение за забава за
периода 01.07.2013г. - 11.02.2015г. и за
сумата от 325 лева - разноски по заповедното производството. Твърди се, че в
хода на производството по изп.дело № 267/2012г. се е погасило по давност правото
на принудително изпълнение за тези вземания поради непредприемането на
действия, прекъсващи давността. Твърди се също така и прекратяване на
изпълнителното производство по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
по- конкретно, че перемпцията е настъпила на 15.05.2015г., след което изтекла
приложимата кратка тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
С отговора на исковата молба, подаден от „ЕВН България Топлофикация”ЕАД не се оспорва
обстоятелството, че за процесните вземания дружеството се е снабдило с
изпълнителни листове въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение, както
и че за принудителното събиране на вземанията е образувано изп.дело № 267/2012г.
на ЧСИ Т. Л., към което са присъединени горепосочените изпълнителните дела. Твърди
се, че в хода на изпълнителното производство са предприети редица изпълнителни
действия, с които давността била прекъсвана. Твърди се също така, че вземанията,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с 5-годишна давност,
а освен това, че в хода на изпълнителното производство, погасителната давност
не тече.
По първоинстанционното дело
са приети заверени преписи от материалите по изп.дело № 267/2012г. на ЧСИ Т. Л. Видно от същите по изпълнителното
дело са извършени следните действия: на
07.05.2012г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати уведомление до ТД на НАП- гр.**** по
чл.191, ал.2 от ДОПК и да се направи пълно проучване относно имуществото на
длъжника чрез изискване на справки от АВ, НАП, Община- гр.****, ГРАО, КИАД при
ОД на МВР и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.****; уведомлението и
исканията за справките са изпратени на 11.05.2012г.; съобщения до длъжника,
включително за образуването на изпълнителното дело и задълженията му по същото,
са изпращани неколкократно и са връчвани по реда на чл.47, ал.1- 5 от ГПК; на
18.03.2013г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; на
същата дата е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
по трудов договор с „****“ЕООД; на 25.03.2014г. повторно е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „****“ЕООД; на 09.04.2014г.
е подадена молба от взискателя за присъединяването му в качеството на взискател
по отношение на същия длъжник по изп.дело № 139/13г. и по изп.дело № 75/14г.; на
07.05.2014г. ЧСИ е постановил присъединяване на вземането на „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД спрямо длъжника по изп.дело № 139/2013г. и изп.дело №
75/2014г. и двете по описа на ЧСИ Т. Л., рег. № 820, с район на действие
Окръжен съд –Пловдив; на 23.01.2015г. по делото е постъпила молба от взискателя
с искания за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и за
предприемане на конкретни изпълнителни действия; на 01.04.2015г. отново е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от същия
работодател; на 01.04.2015г. е изпратено съобщение до работодателя на длъжника
„****“ЕООД за наложения запор, и същото е връчено на 06.04.2015г.; на
11.09.2015г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от „УниКредит Булбанк“
АД, с което ЧСИ е уведомен, че длъжникът има активни сметки в банката; на
12.10.2015г. по изпълнителното дело е постъпило аналогично писмо от „Банка ДСК“
ЕАД; на 22.08.2016г. по делото е постъпила молба от взискателя с искане, след
извършване на справки за гражданското и имуществено състояние на длъжника, да
се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително чрез
изпълнение върху притежаваните от В. недвижими имоти, движими вещи и вземания
от трети лица; на 28.09.2017 г. по делото е постъпила молба от взискателя с
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 23.10.2017г.
по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника, установена от извършена справка в
Регистър на банковите сметки и сейфове; на 23.10.2017г. взискателят е
представил удостоверение по чл.456, ал. 3 от ГПК, издадено по изп.дело №
159/2015 г. на ЧСИ Т. Л., като на основание чл.456 от ГПК е поискано
присъединяването на посоченото изпълнително дело по изпълнително дело № 267/2012г.;
на 27.10.2017г. на основание чл.456 от ГПК ЧСИ е присъединил вземането на „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД спрямо длъжника по изп.дело № 159/2015г.; на
27.10.2017г. на основание чл. 450, ал. 3 от ГПК е наложен запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касети на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, за
което на посочената банка и на длъжника са изпратени нарочни съобщения,
получени съответно от банката на 02.11.2017г. и от длъжника В. лично на
03.11.2017г..
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става
ясно, че двугодишният срок, в който принудителното изпълнение може да се
прекрати по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на
изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от
съдия изпълнителя на определено изпълнително действие.
По отношение на твърдяната от жалбоподателя перемпция
на първо място следва да се отбележи, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, като ЧСИ Т. Л. е
оправомощен да извършва всякакви изпълнителни действия по негово усмотрение.
При наличието на такова възлагане не може да се приеме, че взискателят е
бездействал, ако съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия от
негово име, но по свое усмотрение. Безпредметно би било взискателят да подава
молби с посочване на изпълнителните действия, които да бъдат извършени, ако
възможните такива вече са предприети. От гореизложеното стана ясно, че още на 18.03.2013г. е насрочен опис на движими вещи
и е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Без значение е
обстоятелството, че предприетите изпълнителни способи не са дали резултат. Както
се сочи и в мотивите към Решение №
249 от 18.10.2018 г. на ВтАС по в. гр. д. № 287/2018г., „Перемция е налице,
когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, но такава не е налице когато от взискателя са поискани
изпълнителни действия, но те не са приложени без значение по каква причина“. В
този смисъл е и Решение № 1416 от
24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се
сочи, че „Давността
се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните
изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава,
когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на
посочените адреси”.
Впоследствие, на 23.01.2015г., на 22.08.2016г. и на 23.10.2017г.
от взискателя са подавани молби за предприемане на конкретни по вид
изпълнителни способи, а и ЧСИ по своя инициатива на 25.03.2014г. и на 01.04.2015г. отново е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, а на 27.10.2017г. е наложен запор върху
негови банкови сметки. Предприетите изпълнителни действия, каквито несъмнено са
запорите върху вземания на длъжника, и исканията от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия, са през периоди от време по- малки от
две години, поради което не е налице основание да се приеме, че принудителното
изпълнение е прекратено по право.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е
получил нито едно от съобщенията, изпратени до него преди месец ноември 2017г.,
следва да се направи преценка и относно валидността на наложените запори. На
първо място следва да се отбележи, че тъй като изпълнителните листове са
издадени въз основа на заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК, които следва да
са връчени на жалбоподателя, съгласно чл.428, ал.1, изр.2, предл.2 от ГПК след
завеждане на изпълнителното производство „нов срок за доброволното й изпълнение
не се дава“. Това означава, че, когато е образувано изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по чл.410 от ГПК,
съдебният изпълнител няма задължение да връчи на длъжника покана за доброволно
изпълнение. С изменението на чл.428, ал.1 от ГПК, обнародвано в Д.в.,
бр.86/2017г., е добавено изречението „В този случай вместо покана за доброволно
изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и
копие от изпълнителния лист“. Това е сторено с връчването на 03.11.2017г. на З.В.
на съобщение за наложения запор върху банкови сметки. Връчването на предходните
съобщения по реда на чл.47 от ГПК не е довършено, тъй като не е назначен особен
представител на длъжника, съобразно с изискването на чл.430, предл.1, вр.
чл.47, ал.6 от ГПК. Това обаче не опорочава предприетите изпълнителни действия.
Както се сочи и в мотивите към Решение № 1421 от 01.06.2019 г. на САС по в. гр.
д. № 4918/2018г. „срокът за доброволно изпълнение, не препятства налагането на
обезпечителни мерки /запор, възбрана/, чиято цел е да се запази имуществото на
длъжника, затова и разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК предвижда, че
запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с
поканата за доброволно изпълнение“. В още по- голяма степен това важи в
случаите, когато не се изпраща покана за доброволно изпълнение и не се дава
срок за доброволно изпълнение.
Това, което се констатира по отношение на твърдяната
перемпция, важи и по отношение на погасителната давност. В мотивите към т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК
изрично се сочи, че „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н.“. С всяко от предприетите от ЧСИ Т. Л. изпълнителни действия, включително
и с присъединяването на изпълнителни дела, за които действия по- горе се
изясни, че не са невалидни по причина на липсата на назначен особен
представител по чл.430 от ГПК, погасителната давност е прекъсвана, след което е
започвала да тече нова такава. Тъй като изпълнителните действия са през периоди
по- малки от три години, процесните вземания не са погасени по давност. Ето
защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото
дружество бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2781/03.07.2019г.
по гр.д.№ 19844/2018г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което са отхвърлени предявени от
жалбоподателя искове по чл. 439, ал.1 от ГПК, за това да бъде признато за
установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, че същият не им
дължи сумата от 940,29 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. ****, за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010 г., за които
вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 6027/13.05.2011 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 8449 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2011 г. и за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 267 по описа на ЧСИ
рег. № 820 – Т. Л. за 2012 г.; сумата от 1568,87 лева, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ****,
за периода 01.12.2010г. – 30.04.2012 г., за които вземания дружеството се е
снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 329 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV
гр.с. за 2013 г. и за принудителното събиране на които е образувано изп.д. №
139 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л., за 2013 г., присъединено към изп. д. №
267/12г. по описа на същия съдебен изпълнител; сумата от 668.34 лева– главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. ****, за периода 01.05.2012г. – 30.04.2013 г., за които
дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18509 по описа на Районен съд –
Пловдив, за 2013 г. и за принудителното събиране на която е образувано изп. д.
№ 75 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л., за 2014 г., присъединено към изп. д. №
267/12 г. по описа на същия съдебен изпълнител; сумата от 526,69 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. ****, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., за които
вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1730 по описа на
Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2015 г. и за за принудителното събиране на
които е образувано изп. д. № 159 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л., за 2015
г., присъединено към изп. д. № № 267 по описа на ЧСИ рег. № 820 – Т. Л. за
2012г..
ОСЪЖДА З.А.В., ЕГН: **********,***, чрез
адв.С.К.Й.- П., да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД- гр.****, ЕИК: ****
сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: