Присъда по дело №14607/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 182
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 22 април 2023 г.)
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110214607
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 182
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
СъдебниВЕЛИСЛАВА К. ГАЙДАЖИЕВА

заседатели:Пенка Г. Касърова
при участието на секретаря АЛ
и прокурора Л. К.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110214607 по описа за 2022 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. И. А. /бивша М/, родена на ХХХ г. в гр.София, живуща
в с гр., ж.к.“Свобода“ №27, вх.Г, ет.4, ап.66, българка, българска гражданка, с висше
образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА,
че на 17.06.2019г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“ НК -
„консултант клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 г. с „УниКредит Булбанк” АД
и длъжностна характеристика към него, присвоила чужди пари в размер на 1 744 щ.д. с
левова равностойност 3 001,25 лв. собственост на „УниКредит Булбанк” АД, поверени й в
това й качество да ги пази и управлява, поради което на основание чл. 201 ал.1 НК вр.
чл.58а ал.1 НК, Я ОСЪЖДА НА ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. И. А. /бивша М/, родена на ХХХ г. в гр.София, живуща
в с гр., ж.к.“Свобода“ №27, вх.Г, ет.4, ап.66, българка, българска гражданка, с висше
образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА,
че на 17.06.2019 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“ НК -
„консултант клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 г. с „УниКредит Булбанк” АД,
в кръга на службата си съгласно длъжностна характеристика към договора, сама съставила
1
неистински частен документ - нареждане разписка от 17.06.2019 г. за сумата 1 744 щ.д. с
левова равностойност 3 001.25 лв., като положила подпис в графа „подпис на лице,
упълномощено да получи сумата“ и в графа „получих сумата“, вместо В. Д. Д., и го
употребила пред „УниКредит Булбанк” АД, за да докаже, че съществува някое право -
правото на В. Д. да получи горната сума (изтеглена от сметката й) на каса, поради което на
основание чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК вр. чл.58а ал.1 НК Я ОСЪЖДА НА ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.23 ал.1 НК определя ЕДНО ОБЩО НАЙ- ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
измежду посочените по-горе от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Веществено доказателство, представляващо оригинал на нареждане-разписка от
17.06.2019 г. на „УниКредит Булбанк” АД – да остане по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата Т. И. А. /бивша
М/, със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на СДВР сумата от
259,55 лв. – разноски за експертизи.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №182 от 06.04.2023 г. по НОХД
№14607/2022 г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав


Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство №15297/2021 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 40202/2021 г. по описа на
СРП срещу Т. И. А. /бивша М/ за това, че на 17.06.2019 г. в гр. София, в качеството си на
длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“ НК - „консултант клиенти”, съгласно трудов договор от
10.12.2018 г. с „УниКредит Булбанк” АД и длъжностна характеристика към него, присвоила
чужди пари в размер на 1744 щ.д. с левова равностойност 3 001,25 лв. собственост на
„УниКредит Булбанк” АД, поверени й в това й качество да ги пази и управлява –
престъпление по чл. 201 ал.1 НК.
Обвинена е и за това, че на същата дата и място, в същото качество сама съставила
неистински частен документ - нареждане разписка от 17.06.2019 г. за сумата 1 744 щ.д. с
левова равностойност 3 001.25 лв., като положила подпис в графа „подпис на лице,
упълномощено да получи сумата“ и в графа „получих сумата“, вместо В. Д. Д., и го
употребила пред „УниКредит Булбанк” АД, за да докаже, че съществува някое право -
правото на В. Д. да получи горната сума (изтеглена от сметката й) на каса – престъпление по
чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 НК.
По делото по искане на подсъдимата и упълномощения й защитник -
адв. ХБ-САК е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ
от НПК за решаване въпросите по чл. 371 т.2 от НПК.
Съдът не прие за съвместно разглеждане ведно с наказателната
отговорност на подсъдимата предявения писмен граждански иск от
ощетеното ЮЛ „УниКредит Булбанк” АД.
Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна и по двете обвинения, като за всяко едно от тях при
усливята на чл.58а ал.1 НК й определи наказание в размер от по шест месеца
лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК да определи едно общо
най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
да отложи за изпитателен срок от три години. Предлага в тежест на
подсъдимата да бъдат възложени разноските в производството.
Подсъдимата Т. И. А. прави самопризнание при условията на чл. 371 т.
2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по тези
факти. Подсъдимата се възползва от правото си да не дава обяснения. В
правото си на лична защита моли съда да се съобрази с изложеното от
защитника й, а в послудната си дума моли съда за по-леко наказание.
Упълномощеният защитник на подсъдимата А. - адв. Б-САК дава
съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК.
Излага доводи, че към датата на инкриминираното деяние собственик на
паричните средства е свидетелката Д., а не банката, независимо, че
последната на по-късен етап е възстановила всички средства на Д., поради
1
което деянието се явява несъставомерно. Алтернативно предлага, ако съдът
не приеме тези доводи, да признае подсъдимата за виновна, да й наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, млада възраст, същата е майка на две малолетни деца, като й
определи минимален размер и за двете деяния, при приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимата Т. И. А. по
чл. 371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебно производство
№15297/2021 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.№40202/2021 г. по описа на
СРП по описа на СРП доказателства, с определение от 06.04.2023 г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на А. без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Предвид на това, в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия и
свидетелите.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373
ал. 1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги
към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от


ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Т. И. А. по мъж М е родена на ХХХ г. в гр.София. Живее в с. гр.,
ж.к.“Свобода“ №27, вх.Г, ет.4, ап.66. А. е българка, българска гражданка, с висше
образование, разведена, работеща и неосъждана. Грижи се за двете си малолетни деца -
ХХХ
На 10.12.2018 г. подсъдимата А. сключила трудов договор с „УниКредит Булбанк”
АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл.“Света Неделя“ №7, представлявано
съвместно от изпълнителните директори ХХХ Подсъдимата приела да изпълнява
длъжността „Консултант клиенти” с код по НКП 33433008, като работното й място било в
гр.София, във филиал София Златовръх на „УниКредит Булбанк” АД. При постъпване на
работа на 10.12.2018 г. тя се съгласила да изпълнява възложената й работа съобразно
изискванията на длъжностната характеристика трябвало да извършва банкови операции
(касови и безкасови), да работи с парични наличности (в лева и валута), да предлага
кредитни продукти на клиенти и др. Задълженията на подсъдимата, закрепени в
длъжностната й характеристика на „консултант клиенти” я определят като „длъжностно
лице” по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК.
Свидетелката В. Д. имала депозитна валутна сметка в щатски долари в
„УниКредит Булбанк” АД, с IBAN BG70UNCR76302175621098, открита на
16.04.2004 г., като по тази сметка св.Д. само внасяла суми, без да тегли пари.
2
За пореден път, на 14.06.2019 г. свидетелката Д. внесла по сметката си
4557.11 щатски долара, като била обслужена на каса от подсъдимата. По
същото време тя имала финансови затруднения и обмисляла по какъв начин
да си набави средства извън работната си заплата. На същата било служебно
известно обстоятелството, че Д. единствено и само внася пари по депозитната
си сметка, без да тегли от нея. М решила да присвои средства от депозитната
валутна сметка на Д., като за да прикрие присвояването, създала неистински
документ – нареждане разписка, удостоверяващ, че свидетелката В. Д. е
получила на каса част от сумата по депозитната си сметка, а именно – 1 744
щ.д. с левова равностойност – 3 001,25 лв.
На дата 17.06.2019 г. в гр.София, на работното си място, М попълнила
съдържанието на бланково нареждане-разписка, като въвела (съгласно
утвърдената от Банката процедура при теглене на пари на гише) данните на
клиента – свидетелката Д.-трите й имена, ЕГН и номер на документа й за
самоличност.
След това, подсъдимата избрала депозитната валутна сметка в долари
на свидетелката Д., с IBAN BG70UNCR76302175621098, основанието за
транзакцията – теглене на каса, като въвела и сума на транзакцията – 1 744
щатски долара, като системата автоматично изчислила левовата
равностойност – 3 001, 25 лв. После, М натиснала потвърждаващия бутон от
контролната лента на сканиращата програма и в полето „Извършил-име“,
„Извършил-PIN“ и „Извършил - №“, се попълнили автоматично нейните
имена като служител, извършил банковата операция. М описала в
информационната система „Flex Branch“ (ползвана от „УниКредит Булбанк”
АД) купюрите, които съответствали на сумата – 1 744 щ. д. с левова
равностойност 3 001,25 лв., след което извадила от касата сумата и я
задържала за себе си. Едва след като М взела паричната сума, осъществената
транзакция била осчетоводена автоматично, с което документът бил
използван като доказателство за извършеното теглене от сметката на Д. и
получаването на парите на каса от нея.
След електронното попълване на съдържанието на бланката „нареждане
разписка“, М я разпечатала, като положила подписа си върху нея в графа
„касиер“. Освен това, М положила подпис и в графа „получих сумата“ и за
„подпис на лице, упълномощено да получи сумата“ от името на Д..
Така, М съставила неистински частен документ – „нареждане разписка“
от 17.06.2019 г., на който бил придаден вид, че бил подписан от Д., като лице,
получило сумата от 1 744 щ.д. с левова равностойност 3 001,25 лв. и го
употребила пред счетоводството на Банката, за да докаже правото на Д. да
получи горната сума, респ. задължението на Банката да й я изплати. По този
начин тя "доказала", че Д. била посетила лично банковия клон на 17.06.2019 г.
и била получила парите на гише и в брой, като го ползвала и като разходо-
оправдателен документ.
На 26.08.2019 г. свидетелката Д. проверила наличността по сметката си
3
и установила, че на 17.06.2019 г. на каса била изтеглена сумата от 1 744 щ.д.,
които Д. не била теглила нито лично, нито чрез упълномощено лице.
Подсъдимата М, в качеството си на длъжностно лице взела паричната
сума, описана по-горе и я присвоила, като се разпоредила с нея за собствени
нужди.
Като собственик на средствата по паричния влог, на 13.10.2021 г.
„УниКредит Булбанк” АД, възстановила сумата от 1 744 щ.д. по сметка на Д..
Било образувано досъдебно производство №15297/2021 г. по описа на
04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 40202/2021 г. по описа на СРП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство намира за установена по безспорен начин
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимата А. /бивша М/, направено в хода
на предварителното изслушване на основание чл. 371 т.2 от НПК.
Съдът намира, че самопризнанието на подсъдиимата се подкрепя изцяло от събраните
по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на свидетелите свидетелите В.
Д. Д. и Руслан Ганчев Ганчев, СГЕ изпълнена от вещото лице Г. А. Л., справка за съдимост,
заверени копия на трудов договор, длъжностна характеристика към него, нареждане-
разписка, пълномощно и другите писмени доказателства, приобщени към материалите по
делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, като водят до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл. 14 НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че
подсъдимата е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.201 НК.
От обективна страна, на 17.06.2019 г. в гр. София, подсъдимата в
качеството си на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“ НК - „консултант
клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 г. с „УниКредит Булбанк”
АД и длъжностна характеристика към него, присвоила чужди пари в размер
на 1744 щ.д. с левова равностойност 3 001,25 лв. собственост на „УниКредит
Булбанк” АД, поверени й в това й качество да ги пази и управлява.
От субективна страна, деянието е извършено от страна подсъдимата виновно, с
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК - тя е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и пряко е целяла настъпването им.
Ощетеното ЮЛ от присвоителната дейност на подсъдимата е „УниКредит Булбанк”
4
АД, а не свидетелката Д., в каквато насока са възраженията на защитата. Д. има открита
депозитна валутна сметка в долари в банката, при която клиентът е само държател на
сметката, който влага (депозира) определена сума пари в банката възмездно, срещу лихва,
но собственик е самата банка. Договорът за паричен банков влог по своята правна природа е
разновидност на договора за неправилен влог по смисъла на чл. 257 ЗЗД. Следователно, при
анализ на правната й природа се налага извод, че тя съчетава в себе си белези на договор за
влог и на договор за заем, а това означава, че с влагането на парите в банката настъпва
транслативният ефект на договора - собственик на вложените пари става банката, респ. в
нейна тежест възниква парично задължение спрямо влогодателя. Затова съгласно чл. 421 ал.
1 ТЗ банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и
уговорената лихва. /в тази връзка и Решение № 214 от 23.03.2004 г. на ВКС по гр. д. №
2606/2002 г., ТК, II г. о./.
Налице е осъществен престъпен състав от глава „Престъпления против
собствеността” от НК, и в частност „длъжностно присвояване“. Предмет на
престъпно посегателство са чужди пари, собственост на „УниКредит
Булбанк” АД, които са били поверени на М да ги пази и управлява, в
качеството й на „длъжностно лице“. Изпълнителното деяние е осъществено
чрез фактическо противозаконно разпореждане с поверените парични
средства, в интерес на подсъдимата. При липсата на валидно правно
основание за извършването на транзакцията, предвид незнанието и
отсъствието на съгласие у титуляра на сметката, извършените от М действия
се явяват действия на разпореждане със съответната сума като нейни
собствени.
От обективна страна, на 17.06.2019 г. в гр. София, подсъдимата е е осъществила и
състава на документното престъпление, като поставила подписите си в графа „подпис на
лице, упълномощено да получи сумата“ и в графа „получих сумата“ (вместо свидетелтата В.
Д.) в нареждане разписка от 17.06.2019 г. и впоследствие употребила инкриминирания
документ чрез активирането му в електронен вариант, за да се докаже правото на Д. като
титуляр на банкова сметка IBAN BG70UNCR76302175621098, в „УниКредит Булбанк” АД,
да изтегли от сметката си и получи на каса сумата- от 1744 щатски долара с левова
равностойност 3 001,25 лв., респ. задължението на Банката да и изплати горната сума.
Подсъдимата е действала като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ НК,
тъй като видно от трудовия й договор и длъжностната й характеристика с кредитната
институция, са й били поверени чужди пари, собственост на „УниКредит Булбанк” АД, да ги
пази и управлява.
От субективна страна, документното престъпление, е извършено от нейна страна
виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – тя е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си (че подписва неистински документ),
предвиждала е неговите общественоопасни последици (създаване на привидност за
възникнало право на свидетелката В. Д. да получи горната сума на каса и задължение на
„УниКредит Булбанк” АД да й я изплати), и пряко е целяла настъпването им.


ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
5

По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе
предвид вида на производството - Глава 27, чл.371 т.2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл.58а НК.
За престъплението по чл. 201 НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години като съдът може да постанови
конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от
права по чл. 37 ал. 1точки 6 и 7.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата,
съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в
случаите по чл. 372 ал. 4 от с.к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а от НК.
Разпоредбата на чл.58а НК предвижда, че при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета.
Съдът намира, че в случая наказанието по отношение на подсъдимата
следва да се определи при условията на чл. 58а ал. 4 НК, а именно 9 месеца
лишаване от свобода, като съдът намали този размер с 1/3 или наказанието,
което следва да бъде наложено на А. е в размер на 6 месеца лишаване от
свобода.
В конкретния случай, първоинстанционният съд отчита относителната
тежест на всички обстоятелства от значение за определяне размера на
наказанието, като приема, че са налице както отегчаващите отговорността –
невъзстановените вреди от престъплението, така и смекчаващи вината -
чистото съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че същата се
грижи за две малолетни деца, към момента на пет години.
За престъплението по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години. Съдът намира, че в и за това
деяние наказанието по отношение на подсъдимата следва да се определи при
условията на чл. 58а ал. 4 НК, а именно 9 месеца лишаване от свобода, като
съдът намали този размер с 1/3 или наказанието, което следва да бъде
наложено на А. е в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 23 ал.1 НК за
определяне на общо наказание за извършените две престъпления. Двете
деяния се намират в съвкупност и следва да се определи едно общо наказание
при най-благоприятния за подсъдимата вариант, а именно като се наложи
6
най-тежкото от тях – шест месеца лишаване от свобода.
По отношение на наложеното общо наказание лишаване от свобода,
съдът счита, че са налице предпоставките начл. 66 ал.1 НКза отлагане на
неговото изпълнение, доколкото съдът приема, че за постигане на основната
цел на наказанието – превъзпитателната и превантивната не е наложително,
то да бъде изтърпяно ефективно. Налице са и другата предпоставка на чл. 66
НК определеното наказание е в размер до три години и подсъдимата е
неосъждана.
Съдът намира, че така определеното наказание следва да бъде
отложено за минималния срок от три години.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Веществено доказателство, представляващо оригинал на нареждане-разписка от
17.06.2019 г. на „УниКредит Булбанк” АД – да остане по делото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата
Т. И. А. /бивша М/, със снета по-горе самоличност, следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СДВР сумата от 259,55 лв. – разноски за експертизи
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:





7
Съобщи за изтекли лични данни