М О
Т И В И
към ПРИСЪДА № 75 по НОХД №181/2012.по описа на КРС
Обвинението
срещу подс.Ш. е по чл.195,ал.1,т.7,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.28,ал.1 от НК за това,че на 11.07.2012г.в с.Е.,общ.Н.,от къща е отнел чужди движими
вещи-портмоне на стойност 4 лв.и сумата от 220 лв.-или всичко на обща стойност
224 лв. /двеста двадесет и четири лева/ от владението на Т. И. Д.,без негово
съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в
условията на повторност в немаловажен случай.
Подсъдимият в
с.з.се признава за виновен.
Представителят
на РП в с.з.поддържа обвинението.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,като установи,че самопризнането на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства-гласни и писмени-показанията
на свидетелите Д.,Д.,експертно заключение,3 бр.протоколи за доброволно
предаване,разписка,приема за безспорно установена описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка,а именно:
Св.Т. Д.
живеел в гр.П.,но притежавал имот-къща в с.Е.,общ.Н..На 11.07.2012г.св.Д.
отишъл в имота си в с.Е.,съблякъл връхните си дрехи в помещение на първия
етаж,като оставил портмонето си в джоб на едно от якетата,закачени на закачалка
в едно от помещенията на къщата.В портмонето се намирала сумата от 220 лв.,карти
от хранителни магазини и няколко листа,съдържащи телефонни номера.След това
св.Д. излязъл от помещенията на къщата и започнал да върши работа в двора на
имота си.През целия ден домът му не бил посещаван от никакви хора.На следващия
ден-12.07.2012г.сутринта свидетелят установил,че била извършена кражба на
портмонето му,ведно с намиращата се в него сума пари.Подс.Ш. на
11.07.2012г.около 20 ч.отишъл до домът на св.Д. в с.Е.,общ.Н.,прескочил
оградата,която не била висока и я преодолял лесно.В двора на имота подсъдимият
забелязал св.Д.,който също се намирал на двора,но малко след това излязъл на
улицата.Тогава подс.Ш. влязъл в кухненско помещение,което се намирало на първия
етаж на къщата на свидетеля Д.Видял закачалка с дрехи и започнал да пребърква
джобовете.От джоба на едно яке извадил портмоне с пари.Взел портмонето и парите
и веднага след това напуснал къщата,като прескочил оградата на същото място.В
портмонето имало сумата от 220/двеста и двадесет/ лева.Малко по-късно подс.Ш.
изхвърлил портмонето в дере недалеч от дома на св.Д.,а парите прибрал в джоба
си.На 12.07.2012г.подс.Ш. ходил в гр.Н. з.,където похарчил част от парите,а с
друга част от парите почерпил свои приятели в заведение в с.Е.В последствие на
св.Д. била възстановена сумата от 29 /двадесет и девет/ лева и отнетото
портмоне,за които по ДП са приложени протоколи за доброволно предаване и
разписка.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза,стойността на процесната движима вещ-портмоне,сив цвят с надпис”GABOL” е в размер на 4 лв.
Предвид изложеното съдът намира,че подс.Ш.
от обективна и от субективна страна е осъществил състава на
чл.195,ал.1,т.7,,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.28,ал.1 от НК като е осъществил
изпълнителното деяние”отнемане”-на 11.07.2012г.в с.Е.,общ.Н.,от къща е
отнел чужди движими вещи-портмоне на стойност 4 лв.и сумата от 220 лв.-или
всичко на обща стойност 224 лв. /двеста двадесет и четири лева/ от владението
на Т. И. Д.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като
деянието е извършено в условията на повторност в немаловажен случай.
Съгл.разпоредбата на чл.93,т.9 от НК случаят
не е маловажен предвид трайно изградените престъпни навици на
подсъдимия,предишните му осъждания за престъпления против собствеността и
обстоятелството,че престъпления от този вид разкриват висока степен на
обществена опасност.
С присъда по НОХД № 26/07г.на РС Казанлък подс.Ш. е осъден за извършено
престъпление през м.май 2006г.по чл.195,ал.1,т.3,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с
чл.20,ал.2,във вр.с ал.1 от НК на три месеца лишаване от свобода като на
основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е било отложено за срок
от три години.Присъдата е влязла в сила на 03.03.2007г.Предвид това и
разпоредбата на чл.30,ал.1 от НК настоящата престъпна дейност на подс.Ш. се
явява в условията на повторност по смисъла на чл.28,ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно,при форма
на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване
Предвид изложеното подсъдимият Ш. следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение-и наказан.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с
оглед процесуалния ред,по който е проведено производството,при определяне на
наказанието на подсъдими5я,в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а
от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс.Ш. съдът отчита,че в случая са налице многобройни смекчаващи
вината му обстоятелства- чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието /реабилитиран по предходни осъждания/,критичното му отношение към
извършеното деяние,тежкото му материално положение/безработен,няма
доходи/,семейното му положение /има две деца/,обстоятелството,че доброволно е
възстановил част от щетите,съдействал е на разследването и на съдебното
следствие и е изявил желание да възстанови и останалата част от щетите,ниската
стойност на предмета на престъплението.Отегчаващо вината
обстоятелство-сравнително недобрите му характеристични данни.
Предвид изложеното съдът намира,че
в случая са налице условията на чл.55 от НК и в случая чл.55 от НК е
по-благоприятен за дееца,поради което на
подс.Ш. следва да се наложи наказание на основание чл.195,ал.1,т.7,във вр.с
чл.194,ал.1,във вр.с чл.28,ал.1,във вр.с чл.58а,ал.4,във вр.с ал.1,във вр.с
чл.55,ал.1,т.1 от НК,във вр.с чл.373,ал.2 от НПК-ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Въпреки,че подс.Ш. е с чисто
съдебно минало към момента на извършване на деянието/настъпила е реабилитация
по предходните му осъждания/ съдът намира,че в случая не следва да прилага
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК,а подс.Ш. следва да изтърпи наказанието
ефективно-при първоначален СТРОГ режим в затвор,тъй като целите на наказанието
не биха се постигнали с прилагане на института на условното осъждане-както на
индивидуалната,така и на генералната превенция.Подс.Ш. следва да се поправи и
да не извършва повече престъпни деяния /каквито не е извършвал от
2006г.досега,но сега е нарушил закона/,а на останалите членове на обществото
следва да се въздействува предупредително и възпиращо предвид широкото
разпространение на този вид престъпни деяния и голямата им обществена опасност.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК подс.Ш. следва да заплати на КРС направените
по делото разноски в размер на 23 лв.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: