Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 08.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 692 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С Електронен фиш Серия К № 0763890 на ОД на МВР Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на Л.Д.С. с ЕГН ********** ***, като Директор на Болница „Лозенец“, при условията на чл.188 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП за това, че на 20.11.2013 год. в 22:47 часа на ПП І-4 км 65+700 бензиностанция „Петрол”, посока гр.Варна землището на с.Малиново извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с П.З. В-26 / 60 км, заснето с АТС тип стационарна  SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3% с МПС Фолксваген Транспортер Т4 с регистрационен номер С **** НА е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 109 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Л.Д.С. – Директор на Университетска болница „Лозенец” гр.София, който го обжалва в срок като незаконосъобразен, тъй като е издаден по повод нарушение, извършено с автомобил със специален режим на движение – линейка, собственост на болница „Лозенец”, в какъвто смисъл е подадено възражение за анулиране на ЕФ, като е последвал отказ от наказващия орган да анулира ЕФ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. 

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изразява допълнително становище по същество.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, с оглед представените доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя – 02.05.2018 г., като срокът за жалба започва да тече от момента, в който жалбоподателят е получил отказа на наказващия орган да анулира издадения ЕФ, т.е. от 07.06.2018 г. /съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП/.  Жалбата е заведена в ОД на МВР-Ловеч на 13.06.2018 г., т.е. е подадена в законоустановения срок и по същество е основателна.

По делото не се оспорва извършеното нарушение и процедурата по издаването на ЕФ, а отказа на административно наказващият орган да анулира електронния фиш при условията на чл.189 ал.6 т.2 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че при издаване на ЕФ е спазена процедурата, като същият е бил предявен на собственика на автомобила, който видно от справката за собственост е на Болница „Лозенец” - София. Директорът на болницата – Л.С., срещу когото е издаден ЕФ е възразил и е заявил чрез подаване на писмено възражение, че автомобилът, с който е извършено нарушението е със специален режим на движение и съгласно чл.189 ал.6 т.2 от ЗДвП е поискал да бъде анулиран. Последвалият писмен отказ от наказващия орган е мотивиран с това, че възражението не е подадено в 7-дневен срок от получаване на ЕФ, както и че е заплатена наложената с ЕФ глоба.

Съдът не споделя мотивите на наказващия орган, довели до отказ да се анулира издадения ЕФ. Възражението от жалбоподателя срещу ЕФ е изготвено на 09.05.2018 г., като е изпратено с изх.№ 878/10.05.2018 г. до ОД на МВР-Ловеч, т.е.датата на изпращането му е един ден след изтичане на регламентирания 7-дневен срок, но това не е основание да се постанови отказ по искането за анулиране на ЕФ, тъй като посочения срок не е преклузивен. Ако наказващият орган го е приел за такъв е следвало да откаже произнасяне. Обстоятелството, че наложената с ЕФ глоба е заплатена също не е основание за отказ да се анулира фиша, тъй като заплащането на глобата не игнорира правния интерес на жалбоподателя за възражение или жалба срещу ЕФ, а е само възможност, при неуважаване на възражението или жалбата, лицето да заплати глоба в по-нисък размер. Производството по издаване на електронен фиш за нарушение – управление на МПС с превишена скорост – извършено от автомобил със специален режим на движение се различава от общото такова. В тези случаи безспорно се налага събиране на допълнителни доказателства, провеждане на едно административно-наказателно производство, при което дори преди да бъде издаден електронен фиш се събират други доказателства за изпълнение на онези предпоставки, при които макар да е налице нарушение, то следва да намери приложение нормата на чл.189 ал.6 т.2 от ЗДвП или при подадено възражение – електронният фиш да бъде анулиран. В конкретния случай от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, но също така безспорно се установява от представените от жалбоподателя доказателства, че нарушението е извършено с автомобил със специален режим на движение по смисъла на чл.91 от ЗДвП и съобразно чл. 3 във вр. с чл. 2 от Наредба №І-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение на моторните превозни средства. След като тези съображения са наведени в подаденото от жалбоподателя възражение срещу ЕФ и наказващият орган не ги е обсъдил и проверил чрез събиране на допълнителни доказателства и изясняване на спорните обстоятелства, съдът приема, че ЕФ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, следователно е незаконосъобразен. Още повече        , че от предоставения снимков материал не може да се направи обоснован извод, че е налице нарушение на чл. 3 от Наредба № 1-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специалния режим на движение от МПС – снимката е тъмна, с недостатъчно добра резолюция, а и няма как да се видят интервалите на работния режим на сигналната лампа, които не изключват възможността същата да не бъде заснета от снимащото устройство в момент на изгасване, поради което не могат да се направят каквито и да било категорични и доказани заключения за неизползването на светлинен сигнал.

Освен това съдът намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.79 ал.1 т.2 от НК, съгласно която възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното преследване, по силата на законовите разпоредби  /чл.11 от ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 /в редакцията му след 09.04.2010 година/ и чл.81 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение, като независимо от прекъсването на давността /поради издаване на ЕФ/, след изтичането на срок от четири години и половина от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 20.11.2013 година. От тази дата е започнала да тече и давността за административно-наказателно преследване. Може да се приеме, че същата е била прекъсната с издаването на ЕФ на 02.12.2013 година и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 20.05.2018 година, дори преди уведомяването за отказа за анулиране на ЕФ, е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.334 т.4 и чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 0763890 на ОД на МВР Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Л.Д.С. с ЕГН ********** ***, като Директор на Болница „Лозенец“, при условията на чл.188 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №692/2018 година по описа на ЛРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :