Присъда по дело №386/2022 на Апелативен съд - Варна

Мотиви към присъда №1/16.02.2023 година по ВНОХД №386 по
описа на Апелативен съд – Варна за 2022 година:
Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда
№38/23.06.2022 година, постановена по НОХД №1051/2021 година по описа
на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимата М. С. И. е призната за невинна
и оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение да е извършила
престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК.
Суспензивен и деволутивен ефект по отношение на
първоинстанционния съдебен акт оказват протест на прокурор от Окръжна
прокуратура-Варна и въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК от повереника на
частните обвинители, насочени към влошаване положението на подсъдимата
в хипотезата на чл.336, ал.1, т.2 от НПК. В резюме, с протеста се поддържа
необоснованост на оправдателната присъда по отношение на причината за
загуба на устойчивост на управляваното от подсъдимата МПС със
съпътстващи доказателствени доводи. Искането на публичното обвинение е
за осъждане на М. И. по съответното й обвинение в първата инстанция за
престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК и при алтернативност, запълване на
бланкетната диспозиция на материалната норма с нарушенията по чл.20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП, или само с първото от тях. С въззивната си жалба
повереникът атакува фактическата страна на вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд, отправяйки критики към дадената оценка за
достоверност на обясненията на дееца. Дори и при обоснованост на данните
за намеса на пострадалия в управлението на автомобила, повереникът
поддържа, че действията на подсъдимата по избор на скорост при мокра
настилка и завИ.е на волана наляво до загуба на странична устойчивост на
автомобила са съставомерни по повдигнатото обвинение, затова
първоинстанционната присъда би следвало да бъде отменена и М. И. да бъде
осъдена за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК. Алтернативно се заявява
основанието по чл.335, ал.2 от НПК, поради допуснато от окръжния съд
нарушение по чл.13 и чл.14 от НПК.
В пренията на съдебното заседание въззивният прокурор поддържа
протеста. С оглед заключение на повторна комплексна експертиза във
въззивната инстанция, пледиращият публичен обвинител обосновава само
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като породило причинно-следствена
връзка с общественоопасната последица на деянието. По отношение на
индивидуализацията на наказанието, прокурорът прави анализ на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства,
насочвайки мотивите си за справедливо наказание към долната санкционна
граница на лишаването от свобода, при всички положения с приложението на
чл.66 от НК и към разумен срок на лишаването от правоуправление.
Пледоарията на повереника на частните обвинители е в подкрепа на
въззивната жалба и при споделени доводи от обвинителната теза на
прокурора както по съставомерността на деянието, така и по релевантните
1

положения относно индивидуализацията на наказанието.
Защитната реч на адв.Т. поддържа отсъствие на виновно поведение на
подсъдимата, пораждащо причинен процес към смъртта на пострадалия в
пътната злополука. Леталитетът на последния обосновава с фактически данни
за негова неправомерна намеса в управлението на автомобила чрез завИ.е
волана надясно – обстоятелство, проверено и подкрепено по мнение на
защитника от съдебни експертизи, приобщени в съдебното следствие в
първата инстанция. Аргументирано, адв.Т. атакува обосноваността на
повторната комплексна експертиза, заявявайки че в случай на оценяването й
като законосъобразен доказателствен способ, изводите относно скоростта на
движение на подсъдимата непосредствено преди пътното произшествие не
биха могли да се ползват предвид обстоятелствената част на обвинението. В
заключение, защитникът желае потвърждаване на първоинстанционната
присъда, но пледира и алтернативно - в случай на отмяната на съдебния акт
да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи отговорността на М.
И. обстоятелства и да бъде приложен институтът на условното осъждане.
В лична защита подсъдимата не развива позиция, в последната си дума
изразява съжаление и моли да й бъде даден шанс.
Варненският апелативен съд, като обсъди доводите в протеста и
въззивната жалба на повереника, становищата на страните в съдебното
заседание и след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, прие че са налице основания за
нейната цялостна отмяна и постановяване на нова в условията на чл.336, ал.1,
т.2 от НПК при следните фактически и правни положения:
1.От фактическа страна:
Подсъдимата М. И. е правоспособен водач на МПС.
След полунощ на 05.12.2020 година тя шофирала л.а.“Тойота РАВ 4“ с
рег.№В0255ВХ в посока от кв.“Виница“ към централната част на гр.Варна.
Пътувала по бул.“Осми Приморски полк“, в условията на двупосочно
движение и влажна асфалтова настилка, без неравности и наклон. На предна
дясна седалка в автомобила се намирал пострадалият С. С..
При приближаване на кръстовището между бул.“Осми Приморски
полк“ и ул.“Боян Блъсков“, подсъдимата загубила управлението, вследствие
на което автомобилът нарушил устойчивостта си, завъртял се около
вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, после
тръгнал наляво, издавайки остър звук от страничното плъзгане на
автомобилните гуми по асфалтовата настилка, ударил се в напречния бордюр
на кръстовището, преминал през предпазните метални парапети и последвал
страничен удар върху дясната повърхност на колата в бетонен стълб. При
този удар колата направила ротация около вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка, завъртяла се и около хоризонталната си ос, преминала
над бетонната подпорна стена и от височина от около 1.20м паднала върху
2

тавана и предния си капак пред дома на св.И. И. в гр.Варна, на ул.Боян
Блъсков“ №26.
Пръв при катастрофиралия автомобил се озовал св.И., а неговата
съпруга подала сигнал за произшествието на тел.112. До идването на мъжа,
подсъдимата успяла да се освободи от колана си и да изпълзи извън колата.
Тя била в шок, говорела несвързано, търсела помощ. Опит за изваждане на
спътника й направили св.И. и притеклият се св.И. А.. Вследствие на сигнала
до тел.112 на мястото на произшествието пристигнал екип на РД ПБЗН-
Варна, който с помощта на хидравлични инструменти успял да извади
пострадалия Свилен С.. Мъжът бил транспортиран незабавно в МБАЛ
„Св.Анна“. Той бил в тежко състояние и на 06.12.2020 година починал в
болничното заведение в резултат на съчетана травма глава- гръден кош-
корем.
Горната фактическа обстановка се установява от доказателствената
съвкупност, част от която е попълнена в условията на чл.373, ал.1 от НПК при
законосъобразно проведено от първоинстанционния съд съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, друга група доказателства и
източниците им са събрани и проверени от първата инстанция в условията на
непосредственост, във въззивното производство е назначена повторна
комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, събрани са
писмени доказателства. Конкретно, отразените в настоящите мотиви
фактически положения се извличат частично от обясненията на подсъдимата,
от показанията на св.св.Св.И., Ив.И., А., Г., И.П., Ат.П., Т., Ив.Д. И., Р., М., от
заключения на съдебно-медицински експертизи, протокол за химическа
експертиза №1227/07.12.2020г., заключение на КАТСМЕ, от протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум, веществени доказателства –
видеозапис и снимки, писмени доказателства - телефонограма, справка за
подсъдимата като водач на МПС и др.
Относно пътното деяние, предмет на доказване в настоящето
наказателно производство, подсъдимата М. И. изгражда версия за възникнал
спор с пострадалия по време на движението на автомобила. Твърди, че С. С.
дръпнал волана в обратна посока, тя натиснала спирачка, автомобилът
отишъл наляво, загубил устойчивост и напуснал пътното платно.
Първоинстанционният съд се доверил на обясненията на М. И., считайки ги за
достоверни с оглед заключенията на единична АТЕ и допълнителна
КАТСМЕ, приемайки че обективните данни по делото не изключват намеса
на пътника за промяна в посоката на автомобила чрез придърпване на волана
надясно, като при възстановяване на контрола върху движението от страна на
водачката, се получила загуба на странична устойчивост на колата, довела до
страничното й плъзгане и неконтролируемо поведение, непредотвратимо от
шофьора. Становището на въззивния състав, вследствие на собствена
доказателствена оценка е за необоснованост на приетите от окръжния съд
фактически положения, до които се е достигнало при непълноценна
аналитична дейност без обясненията на подсъдимата да бъдат съпоставени от
3

съдържателна страна с останалите доказателства по делото, включително се
набелязва и недостатък в оценката за обоснованост и правилност на приетите
от окръжния съд експертизи в областта на автотранспорта.
В доказателствената основа са налице преки фактически данни, чрез
които може да се възстанови обективно картината на интересуващото това
наказателно производство събитие. Става въпрос за следи от пътното
произшествие, за чиято характеристика процесуално познание се черпи от
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съставен при
провеждане на огледа, видеозапис и фотоснимки на катастрофиралия
автомобил. Конкретно въззивният състав визира: 1)следа от протрИ.е на гума
без отлагане на вещество с дължина 3.80м и ширина 15см, която завива косо
наляво по посока на огледа, 2)следа от протрИ.е върху тротоар с дължина
60см и ширина 15см, 3)изкъртени и огънати метални тръби – останки от
метален парапет и изкъртени тротоарни плочки, 4)катастрофирал л.а.“Тойота
РАВ 4“, намерен да лежи по таван до стената на дом на ул.“Боян
Блъсков“№26 с деформации в предната част във вид на хлътване към купето,
наличие на метална тръба преминаваща през предната част на купето. Предно
дясно колело е с фиксиран по-голям ъгъл на завИ.е наляво в сравнение с
ъгъла на предно ляво колело. Установени са деформации от всички страни,
липсваща броня, резервно колело, подкалници, лайсни, стъкла, балоните на
предните въздушни възглавници са фиксирани увиснали, обезопасителният
колан на мястото на водача е намерен разтегнат, а коланът на пътника е
фиксиран прибран към колонката.
С оглед естеството на преките доказателства, няма и не може да има
съмнение, че за изясняване на техния принос към обективната истина за
деянието и авторството, доказателственият процес по делото е имал пряка
потребност от способа по чл.144 от НПК, приложен както в стадия на
разследването, така и в съдебното следствие от съдебната фаза. В
досъдебното производство е назначена единична АТЕ, която според мотивите
към първоинстанционната присъда е била ценена като обоснована и правилна.
Оценката на въззивния състав е по-различна, доколкото в правилността на
изводите на вещото лице В. възниква обосновано съмнение поради липса на
научна верификация на заетата експертна позиция относно механизма на
произшествието. Очевидният недостатък не е бил отстранен с отговорите на
вещото лице по чл.282, ал.1 от НПК (НОХД, л.94гр.), поради което
въззивният състав прие, че обмисляната единична АТЕ не е процесуално
релевантна към чл.152, ал.1 от НПК.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК
първоинстанционният съд е назначил допълнителна комплексна експертиза
със специализация в областта на автотранспорта и съдебната медицина, която
поначало е имала компрометиран предмет, т.к. поставените към вещите лица
въпроси в пунктове от втори до шести не изискват специални знания в
областта на науката и техниката, а задачите в пункт първи и от седми до
девети, при извода за неправилност на първоначалната АТЕ, са недостатъчни
4

за изясняване на условията и причините на транспортното деяние.
При тези съображения въззивният състав взе решение за назначаване на
повторна КАТСМЕ, чието заключение кредитира изцяло при извод за
обоснованост, с оглед изчерпателното изследване на всички
доказателствените материали по делото и при заключение за правилност,
предвид подробната мотивация и убедителната устна защита по реда на
чл.282 от НПК на приложените научни подходи и техните резултати с пряко
отношение към обстоятелствата по чл.102 от НПК. Повторната експертиза
много обстойно е проучила обективните находки от местопроизшествието,
диференцирала е отделните моменти в движението на автомобила на
подсъдимата по платното от момента на загуба на управление до
установяването му в състояние на покой, извлякла е с помощта на метода на
фотограметрията дълбочината на деформациите по катастрофиралото МПС,
определяйки скорост непосредствено преди удара от около 75км/ч, която е
най-благоприятна за И. и минимално възможната, за да може шофираният от
нея автомобил да достигне до нивото на електрическия стълб, в който се
ударил с последваща ротация и полет.
Проведеното от повторната експертиза динамично изследване по
следите на местопроизшествието обосновава еднозначен извод, че следата от
протрИ.е на гума без отлагане на вещество с дължина 3.80м и ширина 15см,
която завива косо наляво по посока на огледа е оставена при действие на
подсъдимата по промяна направлението на автомобила наляво след възможно
минимално завъртане на волана надясно при ъгъл от около десет градуса, със
съответстващ ъгъл на завъртане на управляемите колела от около 0.59
градуса. Причината за тази несъществена промяна в траекторията не може да
се установи по обективен път, по същността си (с минимално отклонение от
посоката на движение) тя не съответства на обясненията на подсъдимата за
дърпане на волана от страна на пътуващия отдясно С. С. с цел слизане от
автомобила (НОХД, л.93гр; ДПр, л.21), а и не е от значение за причинния
процес, чието начало е сложено от реакцията на водачката в създалата се
пътна ситуация по рязка промяна на направлението на автомобила наляво
чрез завъртане на волана, без то да е в съответствие с линейната скорост.
Именно при маневрата със завъртане на волана наляво е настъпила загуба на
напречна устойчивост на автомобила, той се е завъртял около вертикалната
си ос в посока обратна на часовниковата стрелка, напуснал е платното от
лявата страна, ударил се е в бордюра и крайпътните метални заграждения,
последвал е масивен удар в бетонен стълб с дясната странична повърхност на
колата, нова ротация и полет с падане от бетонен зид с денивелация около
1.2м. Частично се кредитират обясненията на подсъдимата за манипулация
със спирачната система при тласъка на волана наляво, оценена от повторната
експертиза като минимално въздействие върху спирачния педал, т.к. при
пълно ефективно спиране, не би се получила установената от следите по
пътното платно загуба на управление. Дължимото поведение на подсъдимата
в създалата се пътна ситуация е свързано с намаляване скоростта и запазване
5

движението в собствената си пътна лента, като отношение към причинния
процес няма скоростта, с която същата е управлявала автомобила, т.к. и при
превишената, и при съобразената скорост подсъдимата е имала техническа
възможност да предотврати произшествието.
Продължавайки със заключението на повторната експертиза,
настоящият съдебен състав кредитира същото и в отговора по поставената
пета задача. При данните в протокола за оглед на местопроизшествие и
изготвения фотоалбум, че коланът на пътника на предна дясна седалка е
намерен прибран към колонката, при фактически синхронните показания на
св.Г. (ДПр, л.74), за доказателствения процес възниква необходимост по
естеството на травмите по пострадалия да се обмисли дали същият към
момента на пътното произшествие е бил с поставен обезопасителен колан (да
се отхвърли хипотеза за последващо действие по откопчаване на колана) и
отражението на това обстоятелство върху телесните увреждания. Съобразно
приобщеното по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК заключение на СМЕ
за аутопсия (ДПр, л.89) става ясно, че вследствие на пътното произшествие
пострадалият С. получил травма на главата (кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в челно слепоочната област на дясното голямо мозъчно полукълбо,
кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясна челно-слепоочна област),
тежка гръдна травма (контузия на стената на лявата камера на сърцето,
разкъсвания на белите дробове в областта на хилусите, разкъсване на горния
дял на десния бял дроб по предно-външна повърхност, множество контузни
рани на двама бели дроба, двустранен хемопневмоторакс, счупване от първо
до девето ребро по предна мишнична линия, вдишване на кръв в белите
дробове), тежка коремна травма с разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в
коремната кухина, анемия, тежък оток на мозъка и белите дробове, като
причината за смъртта на пострадалия е съчетаната травма глава-гръден кош-
корем. Становището на комплексната експертиза при съобразяване на
механизма на произшествиено е, че травмите, идентифицирани при
аутопсията, са получени в салона на лекия автомобил, като в отделните фази
на катастрофата върху тялото на пътуващия на предна дясна седалка С. са
действали различни инерционни и травмиращи сили, в случая с ход предимно
отстрани отдясно и отпред назад в седнало положение на пътника. За генезата
на смъртта съществени са ударите, получени от С. С. отстрани отдясно на
неговото тяло, които неминуемо по мнение на вещите лица биха се
реализирали и в случай на поставен обезопасителен колан.
Доказателственият анализ на настоящия въззивен състав обхвана и
гласни доказателства за ситуацията след произшествието, законосъобразно
приобщени към доказателствената съвкупност по предписанието на чл.373,
ал.1 от НПК. Касае се за показания на свидетели-очевидци, в които се
съдържат данни за вида и характеристиката на транспортния участък, за
разположението на подсъдимата и пострадалия при установяване на
автомобила извън платното, за предприетите спасителни действия, за
емоционалното състояние на водачката. По тези положения: 1)показанията на
6

св.св.И. (ДПр, л.72), А. (ДПр, л.73) и П. (ДПр, л.75) установяват действия на
подсъдимата, с които се опитала да бъде от полза за пострадалия, викайки го
по име и дърпайки го за ръката, както и тежкия шок, в който тя се намирала
вследствие на пътния инцидент; 2)показанията на посочените свидетели,
както и на св.св.Т., Р. и М. кореспондират изцяло с протокола за оглед на
местопроизшествие относно особеностите на пътната настилка – права, без
наклон, осветена, мокра.
Първоинстанционният съд е приобщил към доказателствената
съвкупност и писмени доказателства –телефонограма и писмо от РЦ 112-
Варна (ДПр, л.л.136 и 122), от които убедително се съди за времето на
деянието – на 05.12.2020 година преди 02.15ч.
В обобщение на изложеното, доказателствата по делото подкрепят
еднопосочно обстоятелствената част на обвинението относно времето,
мястото и механизма на деянието вследствие на предприета маневра от
страна на подсъдимата при завъртане на волана наляво, довела до загуба на
управление с настъпила ротация на автомобила около вертикалната ос в
посока обратна на часовниковата стрелка. Приетата от първоинстанционния
съд инициална причина, извън психичните представи, волята и контрола на
М. И. е необоснована, което влече след себе си и неправилното приложение
на материалния закон.
ІІ.От правна страна:
Въз основа установените фактически обстоятелства, правната оценка на
деянието на подсъдимата се дава от нормата на чл.343, ал.1, б.в от НК, като
бланкетната диспозиция следва да се запълни единствено с нарушение по
чл.20, ал.1 от ЗДвП. Като не е изпълнила задълженията си като участник в
движението да владее управляваното от нея МПС по отношение на пътя и при
действията с волана, подсъдимата е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП, поставяйки
началото на причинен процес в инкриминирания пътен инцидент, завършил
със смъртта на пострадалия С.. Деятелността на М. И. се дължи само и
единствено на нейното поведение, изразило се в рязка промяна на
направлението на автомобила наляво спрямо посоката му на движение, при
която настъпила загуба на напречна устойчивост, напускане на пътното
платно и страничен масивен удар с бетонен стълб в дясната страна на колата,
довел до реализиране на фаталните за живота на пострадалия С. увреждания в
дясната половина на главата, дясната половина на гръдния кош и дясната
половина на коремната област. Загубата на управление не се дължи на
скоростта на движение, а на ъгловата скорост на завъртане на волана,
преодолима със задействане на спирачната система и запазване управлението
на автомобила в собствената лента, поради което въззивният състав не намери
основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата по
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Няма и не може да има съмнение, че допуснатото от подсъдимата
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка със
7

съставомерния резултат. В субективен план деянието е осъществено при
небрежност, като М. И. не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед опита и знанията си като водач на
МПС е била длъжна и е могла да ги предвиди.
При горните съображения и при принципните постановки на ТР 106-
1983-ОСНК, деянието на подс.И. не е случайно по см. на чл.15 от НК.
ІІІ. Относно наказанието:
Съдебната практика последователно отстоява разбирането, че от
съществено значение при преценката на обществената опасност на
престъпленията по транспорта е броят и тежестта на допуснатите в пряка
причинна връзка с пътното произшествие и съставомерните му последици
нарушения на правилата за движение, както и характеристиката на виновно
причинилия ги водач. При обстоятелствата на деянието следва, че
обществената му опасност е сравнително висока предвид естеството на
допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение по
пътищата, което в комплекс и с несъставомерното нарушение на режима на
скоростта засилва отрицателното отражение на деятелността върху
регулираните и охранявани обществени отношения, включително влияние
върху оценката на обществената опасност на проявата оказва и наличието на
несъставомерни имуществени вреди за пътната инфраструктура.
За преценка на личната опасност на подсъдимата въззивният състав
обсъди на първо място данните за миналото й като водач на МПС,
установими през приобщената писмена справка, предоставена от органите на
пътната полиция (ДПр, л.139). От писменото доказателство става ясно, че М.
И. придобила правоспособност на водач категория „В“ на 03.02.2016г., а
СУМП й било издадено на 11.02.2016г. В периода м.март – м.юни 2019
година същата извършила нарушения по чл.5, ал.1, т.1, по чл.137а, ал.1 и по
чл.70, ал.3 от ЗДвП, като постепенно пренебрежението й към правилата и
реда за движение по пътищата градира до нарушаване на основни правила за
безопасност на инкриминираната дата. От друга страна, към датата на
деянието подсъдимата е в млада възраст, тогава и понастоящем данните за
социалната й биография са положителни - учи и работи (ВНОХД, л.130,
л.139гр), не е осъждана, искрено критична е към деятелността си, за което
свидетелства и проявата й веднага след катастрофата в опит да облекчи
състоянието на пострадалия. В кориците по делото са налице данни за
сериозен емоционален шок от произшествието, които М. И. продължава да
преодолява с медицинска помощ. Отделно, чрез заключение на СМЕ (ДПр,
л.84) става ясно, че тя е претърпяла телесни увреди от катастрофата.
Последните нямат сериозен характер, че да се отразят неблагоприятно върху
начина на живот на подсъдимата, поради което те не оказват влияние върху
индивидуализационния процес.
Въззивният състав не намира основание да обмисли съпричиняване на
общественоопасната последица от страна на пострадалия с нарушението му
8

по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, предвид констатациите на комплексната АТСМЕ, че
неизпълнението на законовото задължение по посочената норма няма никакво
отношение към механизма на уврежданията и настъпилата в тяхно следствие
смърт на С. С. на 06.12.2020 година.
Или в обобщение, индивидуализацията на наказанието на подс.И. се
проведе при извод за сравнително висока степен на обществената опасност на
деянието, при невисока лична опасност на дееца и при форма на вина
небрежност, като въззивният състав наложи кумулативна санкция от две
години и седем месеца лишаване от свобода и три години лишаване от право
за управление на МПС.
При личната характеристика на подсъдимата и конкретната обществена
опасност на престъплението по транспорта, въззивният състав счита, че
целите на наказанието са постижими с института на условното осъждане.
Следвайки разбирането на закона, че отлагане изпълнението на наказанието е
необходимо да способства поправянето и превъзпитанието на дееца,
настоящият съдебен състав не намира обстоятелства, които да опровергаят
възможността в условията на обществен контрол подсъдимата да активира
процеса на мисловно-морална реформа на нагласите си по спазване на
предписанията на закона, така че да преизгради в нормативно съзвучие
волевите си критерии. При индивидуализация на изпитателния срок бе взета
предвид изцяло положителната социална биография на подс.И., която
свидетелства за утвърдени трудови навици и уважение към обществените
норми, на което основание срокът по чл.66, ал.1 от НК бе наложен в
минималния размер от три години.
Служебната проверка на атакувания съдебен акт не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.348, ал.3 от
НПК, което предпостави решаване на делото с нова присъда в тази
инстанция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК с постановената присъда разноските
по делото се възложиха на подсъдимата М. И..
По гореизложените съображения настоящият състав на въззивния съд
постанови присъдата си.

Председател: Членове: 1.

2.

9

Номер на акта:	1
Дата:	16 февруари 2023 г.
Съдия:	Росица Антонова Тончева

Дело:	20223000600386
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 декември 2022 г.

Присъда по дело №386/2022 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите