Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,13.02.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – ЧЖ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА
СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова ч.
гр. дело № 90 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх. №
31026/30.10.2019 г., допълнена с жалба с вх. № 32607/15.11.2019
г. /наименована „допълнителна“/, подадена от Д.М.Т., чрез адв. М.К. срещу отказ
от
30.10.2019 г. на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ, да прекрати образуваното
изпълнително дело № 20198560400561, по което жалбоподателката е длъжник. С
жалбата от 30.10.2019 г. се отправят и искания за вдигане на запор, наложен
върху трудовото ѝ възнаграждение. С жалбата от 15.11.2019 г. се прави
допълнително искане за спиране на изпълнението.
В жалбите се излагат аргументи за
липса на издаден изпълнителен лист, въз основа на който да е образувано
изпълнителното дело. Жалбоподателката твърди, че не ѝ е връчвана покана
за доброволно изпълнение на посочения в жалбата адрес, поради което е накърнено
правото ѝ на защита. Посочва, че не е в договорни правоотношения с
взискателя по изпълнителното дело, тъй като не е потребител и не живее на
адреса, относно чийто абонатен номер се отнасят вземанията. Наред с това
твърди, че действителният собственик и ползвател на абонатния номер е заплащал
редовно, макар принудително, услугите, предоставени от взискателя „Т.С.ЕАД. Софийски
районен съд бил постановил решения, чиито мотиви установявали със сила на
пресъдено нещо по отношение на взискателя и жалбоподателката, че собственик на
процесния абонатен номер е дъщерята на жалбоподателката Г.Т.Т., а не
последната.
Направено е възражение за изтекла
погасителна давност на вземането.
Моли съда да прекрати изпълнителното
дело и да задължи съдебния изпълнител да върне на жалбоподателката направените
разноски по изпълнителното дело, или поне да спре изпълнителното производство.
С
жалбата е направено искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело „Т.С.ЕАД
депозира становище по жалбата, с което оспорва същата като неоснователна.
Твърди, че със сила на пресъдено нещо, Софийски градски съд с решение от
05.09.2018 година по гр.дело № 11822/2017 година е признал за установено по
отношение на жалбоподателката, че дължи сумите, по отношение на които е издаден
в полза на „Т.С.ЕАД изпълнителен лист и впоследствие – образувано
изпълнителното дело. Сочи, че представените от жалбоподателя документи,
обективиращи плащания, се отнасят за други периоди, в които е предоставяна
топлинна енергия. С оглед изложеното, моли съда да остави депозираната жалба
без уважение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител депозира писмени мотиви по жалбата, с които оспорва основателността
на жалбата.
Съдебният изпълнител излага, че
процесното изпълнително дело е образувано въз основата на издаден на 20.02.2019г.
от Софийски районен съд изпълнителен лист, обективиращ парично притезание срещу
длъжника Д.Т. за сумите от 1260,88 лева за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м. май 2011 г. до м. април 2013 г. за топлоснабден имот
с аб. № 320649, ведно със законната лихва от 20.06.2014 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 225,06 лева за периода от 01.07.2011 г.
до 28.05.2014 година. Посочено е, че по изпълнителното дело са претендирани и
разноски по повод образуването и процесуалното представителство на взискателя по
изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По същество твърди, че изпълнителното
производство е образувано въз основа на годен изпълнителен титул, издаден на
основание чл. 416 ГПК, като няма данни към момента същият да е обезсилен или да
е налице влязло в сила решение, с което същият да е отменен, поради което не
счита да са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело.
Сочи, че е постановено влязло в сила
съдебно решение на Софийски градски съд, с което се признава за установено по
отношение на жалбоподателката, че дължи на взискателя „Т.С.ЕАД именно тези
суми, за които е образувано производството по принудително изпълнение.
Счита, че не са налице основания за
спиране на изпълнителното производство.
Оспорва да е налице твърдяното в жалбата неправомерно
поведение на ЧСИ във връзка със събиране на такси в производството по
администриране на жалбата до компетентния да се произнесе съд.
Счита жалбата, в частта относно
твърденията за изтекла погасителна давност, относно редовността на
уведомяването на длъжника за образуваното изпълнително дело, както и относно
наведените твърдения от длъжника за липса на валиден акт, който да подлежи на
изпълнение, за недопустима, поради което намира, че съдът следва да остави
същата, в тази ѝ част, без разглеждане. В частта, която следва да бъде
разгледана по същество, счита, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като се запозна с
жалбата и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата изхожда от длъжника по
изпълнението и е насочена срещу акт на ЧСИ, изразяващ се в отказ от
прекратяване на изпълнително дело, който акт попада в предмета на съдебното
обжалване на действията на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, следователно е предявена от легитимирано лице. Наред с това, при проверка
се установява, че жалбата е подадена в срока по чл. 436 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
При служебна справка се установява, че
между взискателя „Т.С.ЕАД и длъжника, и настоящ жалбоподател, Д.Т., е налице постановено
окончателно съдебно решение от 05.09.2018 г., по в.гр. дело № 11822/2017 г., на
СГС, ІІ б въззивен състав, с което се признава за установено между страните, че
Д.Т. *** ЕАД сумата от 1260,88 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, район „П.“, ж. к. „********,
с абонатен № 320649 за периода от м. май 2011 г. до м. април 2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.06.2014 г. – датата на подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК, както и сумата от 225,06 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.07.2011 г. до 28.05.2014 година.
Установява се, че окончателното съдебно
решение е постановено в производство по инстанционен контрол на първоинстанционно
решение, постановено в производство по чл. 422 от ГПК, образувано вследствие на
подадено от страна на длъжника Т. възражение срещу издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, издадена на 18.07.2014 г. по ч. гр. дело № 33764/2014 г. на
Софийски районен съд, 46 състав, за признатите от въззивния съд вземания.
След като констатирал, че постановеният
второинстанционен акт е признал за установено съществуването на обективираните
в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК вземания срещу длъжника Д.Т., като
същият е влязъл в сила, на 20.02.2019 г. заповедният съд е издал изпълнителния
лист, послужил като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело №
20198560400561 по описа на ЧСИ Б., препис от който се намира на л. 2 от
изпълнителното дело. От приложения към делото препис от изпълнителното дело се
установява, че изпълнителният лист обективира признатите от въззивния съд
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 416 от ГПК,
след влизане в сила на решението за установяване на вземането, заповедта за
изпълнение влиза в сила, като въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист
и отбелязва това върху заповедта. Както по-горе бе изрично посочено,
изпълнителния лист, обективиращ вземанията е издаден на 20.02.2019 г., и е
валидно изпълнително основание, въз основа на което е образувано изпълнителното
дело. В тази връзка следва да се посочи, че препис от издадения изпълнителен
лист не следва да се прилага по делото, разгледано от заповедния съд, а само
следва да се отрази издаването на същия върху заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Следователно,
твърденията, изложени в жалбата, че не съществува изпълнително основание, въз
основа на което да е образувано изпълнителното дело, са напълно неоснователни.
Наред с това, следва да се посочи, във
връзка с твърденията, че ЧСИ в грубо нарушение е изпратил съобщение за образуване
на изпълнително дело, едва след като е запорирал в нарушение на чл.435 ГПК
трудовото й възнаграждение и банковите сметки, че съгласно чл.428 ГПК когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, нов срок за доброволно
изпълнение не се дава, поради което възраженията в тази част са неоснователни.
Относно твърдението, че е запорирано трудовото й възнаграждение, при справка в
приложения препис на изпълнителното дело № 20198560400561 на ЧСИ Б., не се
установява на жалбоподателката Д.Т. да е наложен запор върху трудовото
възнаграждение. Видно от представените документи, на 22.10.2019г. съдебният
изпълнител е връчил на работодателя на длъжника - „М.Д.“ ЕООД, ЕИК*********, запорно
съобщение, съгласно
което ЧСИ налага запор върху вземанията за труд на длъжника до погасяване на
задължението към взискателя. Работодателят е отговорил на запорното съобщение
на 24.10.2019 г., като е посочил, че не
превежда суми по банкова сметка ***. 446, ал.1 от ГПК „М.Д.“ ЕООД с ЕИК*********
няма да извършва удръжки от заплатата на длъжника /лист № 29,30 от делото/.
Твърденията, изложени в жалбата, че „Т.С.ЕАД
не притежава вземания спрямо жалбоподателката, а спрямо нейната дъщеря, която се
явява собственик на имота, както и че е налице изтекла в полза на
жалбоподателката погасителна давност по отношение на вземанията, са също
неоснователни.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК,
постановеното окончателно съдебно решение е влязло в сила между страните,
поради което между тях е установено със сила на пресъдено нещо, че
жалбоподателката Д.Т. е задължена към „Т.С.ЕАД именно за посочените суми за
предоставяне на топлинна енергия в топлоснабдения имот. Наред с това следва да се
посочи, че съдебният изпълнител не е компетентен да извършва преценка по
отношение основателността на тези твърдения, като същите не са предмет на
преценка и обсъждане и от страна на съда в производството по чл. 435 ГПК.
Съдебният изпълнител не може да
решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния
титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. Той може да
прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, ако му
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК и
длъжникът успешно е оспорил изпълнението в отделно исково производство, въз
основа на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в т. ч. и изтекла
погасителна давност.
Ето защо давността може и следва да бъде
навеждана като довод само в рамките на нарочното съдебно състезателно
производство, при участието на двете страни, но не и в производството по чл.
435 от ГПК.
С оглед изложеното жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, неоснователно
е и искането за спиране на изпълнителното
производство по реда на чл.438 ГПК.
С оглед отхвърляне на жалбата не се
дължат разноски на жалбоподателката.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
Оставя
без уважение
частна жалба с вх. № 31026/30.10.2019 г., допълнена с жалба с вх. №
32607/15.11.2019 г. , подадена от Д.М.Т., ЕГН **********,чрез адв. М.К., с
адрес: гр.София, бул.“*********, кантора 167 срещу отказа на ЧСИ Б.Б., рег. №
856 в КЧСИ, да прекрати образуваното изпълнително дело № 20198560400561.
Оставя без уважение искането по чл.438 ГПК за спиране на действията по изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20198560400561 по описа на ЧСИ Б.Б.,
рег. № 856 в КЧСИ
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.