№ 14247
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110106815 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „М----“ АД и „---
-“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с който се иска да
бъде обявена нищожността на целия Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., сключени между ищеца и „М----“ АД
поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2
от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност
- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави,
под евентуалност - отрицателен установителен иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се
иска да бъде обявена нищожността на клаузата чл. 3 от Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г., сключени между ищеца и „М----“ АД поради
противоречие със закона,
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника „М----“ АД да
плати сума в размер на 131.60лв., представляваща платена при липса на
основание сума по нищожния Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата претенция – 07.02.2024г., до изплащането.
Ищецът твърди, че на 06.07.2022г. сключил с ответника „М----“ АД Договор за
заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., по който в полза на ищеца е отпуснат
заем в размер 3000лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума и
1
възнаградителна лихва в общ размер на 3 697.44 лв., платима на 12 месечни вноски,
всяка в размер на 308.12 лв., първата от които на 21.08.2022 г., като в договора не е
посочен годишен процент па разходите, а само фиксиран лихвен процент в размер на
40.47%. На датата на сключване на договора е подписан и Договор за допълнителни
услуги, по силата на който било постигнато съгласие „М----“ АД да предостави пакет
от допълнителни услуги „-“ за срок 12 месеца, включващ следните услуги: посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банкова сметка на „М----“ АД; безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „М----“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема и др., срещу което потребителят на услугата дължи възнаграждение в размер на
2547.36 лева, заплащането на което е разсрочено на 12 равни месечни вноски от по
212.28 лева. Общият размер на задълженията по кредита възлизал в размер на 6244.80
лева. Ищецът твърди, че заплатил по договора сума в общ размер от 3131.60лева .
Излага, че края на м. 06.2023г. получил уведомително писмо, с което еуведомен, че
вземането по посочените договори е прехвърлено по договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) на ответника „----“ АД. Поддържа, че сключеният
между страните договор имал характеристики на потребителски договор, а договорът
за допълнителни услуги имал акцесорен характер и не може да съществува, без да е
сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът за кредит е нищожен
поради противоречие с императивни правни норми. Твърди, че е налице противоречие
с чл.10, ал.1, вр. чл.22 ЗПК, защото не е спазена предвидената от закона форма
(нарушено е изискването процесният договор да бъде написан на ясен и разбираем
начин), както и на чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, защото липсвал съществен елемент от
съдържанието - годишния процент на разходите по кредита, така и в нарушение на
императивните изисквания е посочен единствено като процент, но без изрично да са
описани и основните данни, които послужили за изчисляването му; в договора е
грешно посочен размера на ГПР, като действителният е над максимално установения
праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Посоченият в Стандартния европейски формуляр ГПР
не съответствал на действително приложеният по договора, което е нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, т.е. грешното посочване
на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по см. на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият договор да се обяви за нищожен на основание чл.22
ЗПК. Счита, че в процесния случай нищожните клаузи по договора не следва да могат
да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, така и че договорът не
би могло да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното му
съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за
действителността му. Действително приложения по договора ГПР надхвърля размера
по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в случая включването на допълнителните услуги „-“
съставлява скрито възнаграждение за кредитодателя, доколкото тази услуга е свързана
2
с договора за заем и допълнителните услуги са включени в погасителния план.
Навежда и довод, че допълнителното споразумение включва начисляването на такси и
комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита, което е в
противоречие с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Твърди, че не е спазено императивното
изискване на чл. 11, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска. Договорът за заем и допълнителното споразумение към него
поддържа да са нищожни поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което има за последица недействителност на целия договор. В
нарушение на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП е уговорено заплащане на
възнаграждение, което съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата по заема, уговорена в противоречие с добрите нрави и
същото е следвало да се включи в ГПР, което не е сторено. Поддържа, че клаузите на
договора за допълнителни услуги не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Намира, че е налице нарушение на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19
ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето
изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, така и е нарушена нормата на чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП. Търсената сума по договора за предоставяне на
допълнителна услуга не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2
от ЗЗП. Счита, че недействителността на Договор за заем Microcredit № 9032-00106937
от 06.07.2022 г. влече след себе си и нищожност на договора за допълнителни услуги,
доколкото съгласно изричната уговорка на страните, допълнителните услуги се
предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем Microcredit,
при евентуалност е налице нищожност на клаузата от договора за кредит,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги. Поради сочените
основания поддържа, че процесният договор е недействителен и съобразно чл. 23 от
ЗПК на връщане подлежала само чистата стойност на паричния заем, като не се
дължали лихви. С оглед изложеното, навежда, че за ищецът е било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 3000лв., а с
надплатената над този размер сума от 131.60лв. ответникът „М----“ АД се е обогатило,
тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли исковете да бъде
уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.
Представя под опис 14бр. писмени доказателства. Прави искане за допускане на
ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „----“
ЕАД, в който оспорва исковете. Признава обстоятелствата, че между „-“ АД и
ответника са сключени процесните договори със соченото от ищеца съдържание.
Твърди, че е придобил вземанията по договорите по силата на договор за продажба и
3
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г., за което е уведомил ищеца с
уведомително писмо от 20.06.2023г. Оспорва в договорите да са налице нищожни и
неравноправни клаузи, като излага съображения, че размерът на ГПР от 48.90 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че договорите били
сключени в съответствие с принципа на свобода на договаряне, общият размер на
лихвите по договора за кредит бил известен при сключването му и бил в съответствие с
изискванията за добросъвестност и не води до значителна нееквивалентност на
насрещните престации, доколкото отговаря на императивното изискване, касаещо
размера на годишния процент на разходите. Излага, че на ищеца била предоставена
информация за параметрите на договора за допълнителна услуга и същият не
съставлявал задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че
договорът за допълнителни услуги съставлява отделно облигационно отношение с
конкретни параметри, а в погасителния план не е предварително посочена сума, която
се дължи по договора за допълнителни услуги. Размер на ГПР е изчислен правилно,
доколкото уговореното заплащане не следва да се включва в ГПР като общ разход по
кредита, тъй като сключването на договора за услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или усвояването му и от там не следва да се взема предвид при
изчисляване на ГПР.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „-“
АД.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са два главни обективно кумулативно
съединени искове:
1) Обуславящ отрицателен установителен иск срещу ответниците „М----“ АД и и
„----“ АД с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10,
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия
Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г.;
2) Обуславящ отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за клаузата чл. 3 от Договор
за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022
г.;
3) Обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „М----“
АД.
2. Отделя за безспорни и ненуждаещо се от доказване следните
обстоятелства: 1) че между „-“ АД и ищеца е сключен Договор за заем Microcredit №
9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. с твърдените клаузи, по който е отпусната
сума в общ размер на 3000лв. главница и същата е получена от ответника; 2) че ищецът
4
към датата на предявяване на иска е погасил сума в общ размер от 3131.60лв. по двата
договора.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по обуславящите отрицателни установителни
искове е да докаже сключването на процесния договор за кредит и договор за
допълнителни услуги към него с посоченото в исковата молба съдържание, включващ
процесната клауза по чл. 3 от договора за допълнителни услуги за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги (безспорно). В тежест на ответника е да
докаже валидността на договорите, респ. на клаузата за заплащане на възнаграждение
за допълнителни услуги, съответно, че с уговарянето в договорите и в клаузата не се
заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не се
надвишава законовия размер на ГПР.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между ищеца и „М----“ АД има Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. с твърдените клаузи (безспорно), така и в
тежест на ищеца е да докаже, че допълнителните услуги са били условие за получаване
на кредита при тези параметри, в който случай ответникът следва да докаже, че не са
налице визираните пороци по отношение на целия договор Договор за заем Microcredit
№ 9032-00106937/06.07.2022 г., както и на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги
към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., а именно: че
договорът, респ. оспорената клауза, е индивидуално уговорена и не спада към
основния предмет на договора, както и че не представлява конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по кредита.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между ищеца и „М----“ АД има
Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. с твърдените
клаузи (безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в
патримониума на ответника „Микрокредит“ АД, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е., без
да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидни клаузи в Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор
за допълнителни услуги към него, въз основа на които са извършени начисления на
процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
5
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ е основателно.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.05.2024 г. от 15:40 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки вкл. справка в счетоводството на ответника, да отговори на
всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С- И.а, като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6