Мотиви към присъда по НОХД № 5128/2016 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Софийската
градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
(ДП) № ЗМИП – 15193/2016 г. по описа на
06 РУ – СДВР, пр. пр. № 15439/2016 г. по
описа на СГП, срещу А.А.М., за това, че на 07.09.2016 г., около 12.00 ч., в гр.
С., ул. „*******”, срещу медицински комплекс „Сердика”, при извършването на
полицейска проверка, дал подкуп - един брой банкнота, с номинал от 50.00
(петдесет) лева, със сериен № БЛ
9426119, на полицейски орган - К.Й.Н. - командир на отделение в група „Масови
мероприятия“ в сектор „Опазване на обществения ред и масови мероприятия“ при
„Зонално жандармерийско управление” – гр. С., по време на изпълнение на
служебните му задължения, за да не извърши действие по служба - да не извърши
полицейска проверка по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на
него и на И.А.А. (I.A.A.), роден на *** г., в Сирийската арабска република, със
С. национален паспорт № ******* –
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).
С
разпореждане на съдията-докладчик от 14.12.2016 г., по чл. 252 от НПК, делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, по реда на глава
двадесета от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и е протекло по този ред.
Подс.
А.А.М. се защитава от упълномощен защитник – адв. С.А., САК.
В
настоящото наказателно производство се явява приложима и глава тридесета „а“ от
НПК – „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от
лица, които не владеят български език“. С оглед на това, съдът назначи М.А.А.
за преводач на подс. М. от български език на арабски език и обратно, на
основание чл. 55, ал. 3, вр. с чл. 395а, ал. 1 НПК.
В
хода на съдебното следствие, подс. М., лично и чрез преводач, даде пред съда
обяснения, в които подробно излага обстоятелства по фактическата обстановка,
като по същество сочи, че поради объркване е подал на проверяващия го полицай
50 лева, заедно с талона за лекия автомобил, като парите били вътре в
документите.
В
съдебното заседание, прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано
с обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение намира, че от
събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен и категоричен начин
авторството и вината на подсъдимия. В рамките на наказателния процес безспорно
се е установило, че подсъдимото лице, както и свидетелите А. и Н., са се намирА.на
07.09.2016 г. в гр. С., в близост до Регистрационно - приемателен център – С.,
находящ се в кв. „О.К.“, срещу медицински комплекс „Сердика“. Прокурорът счита,
че длъжностното качество на св. К.Н., както и това, че същият е изпълнявал
действия по служба, изразяващи се в извършване на полицейска проверка, са
категорично доказани. Изтъква, че не се спори, че подс. М. е предал с
документите си, които са били обект на проверка, банкнота от 50 (петдесет)
лева. Намира, че причините за даване на тази банкнота от подсъдимия на св. Н.
са продължителността на полицейската проверка в информационните масиви на
Министерството на вътрешните работи (МВР) и проблемите, които е имал св. А. с
органите на държавната власт на Република България. Заявява, че подс. А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние. Държавният
обвинител пледира за признаване на подсъдимото лице за виновно в извършването
на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК, като при определяне на
наказанието се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Предлага наказание
„пробация“, със следните три пробационни мерки – „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, за срок от една календарна година, „задължителни срещи с
пробационен служител“, за срок от една година, „полагане на обществено-полезен труд“, в размер на 150 часа, за една
календарна година, алтернативно - наказание „лишаване от свобода“, за срок от
10 (десет) месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок
от 3 (три) години, както и глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Защитникът
на подсъдимия твърди, че фактическата обстановка, изложена от прокурора,
съответства на събраните по делото доказателства, но изтъква доводи, че няма
връзка между имотната облага и служебните задължения на длъжностното лице,
която обективно да произтича от събраните по делото доказателства. Прави анализ
на първоначалното предявеното на досъдебната фаза обвинение с окончателното
такова, повдигнато на подзащитния му. Сочи, че последното е изпразнено от
съдържание, тъй като всъщност инкриминираната проверка всъщност вече е била
проведена и полицаите са констатирали, че св. А. е без виза. Поради това
приема, че липсва връзка между сумата от 50 лева и служебните задължения на
полицаите, които вече са били осъществени, изводимо от което липсва основание
за предоставянето на парите, тъй като служителите на полицията са извършили
всичко, което е трябвало и е нямало какво повече да извършват, респективно
липсват служебни задължения, които да не изпълнят или нарушат. Според
защитникът отсъства и субективната страна на престъплението. Изтъкват се
доводи, че подсъдимият е трябвало да съзнава, че дава 50 лева, за да се извърши
или да не се извърши някакво действие. В случая, подсъдимото не можело да
съзнава нещо, което го няма. Излага се твърдение, че подс. М. и св. А. трудно
са разбирА.всичко, тъй като не владеели добре български език. Сочи се, че не е
налице съставомерност на деянието, в което е обвинен подсъдимият. Изразява се
становище, че действително инкриминираната банкнота от 50 лева е била дадена от
подсъдимото лице на полицейския служител заедно с документите му, но поради
неразбиране на езика, а не с цел мотивиране проверяващия полицай да извърши
нарушения на служебните си задължения. Пледира се за постановяване на
оправдателна присъда.
Упражнявайки
процесуалното си право на реплика, на основание чл. 295, ал. 1 от НПК,
прокурорът отбелязва, че визираната от защитата професионална терминология е
била употребявана от шофьора на служебния автомобил, а не от св. Н., който е
извършил проверката и е комуникирал с подсъдимото лице и със св. А.. Изтъква,
че на подс. М. е било разяснено, че освен проверка на документите, ще бъде
извършена и проверка за това дА.той и св. А. се издирват на някакво основание.
Акцентира върху становището си, че е налице пряка връзка между сумата от 50
лева и това полицейският служител – св. Н., да не изпълни служебните си
задължения.
В
правото си на последна реплика, на основание чл. 295, ал. 2 от НПК, защитникът
на подсъдимия заявява, че е съвсем пресилено да се търси мотив в даване на
подкуп, за да не се извършва проверка на нещо, което съответства напълно с
твърденията на подсъдимия и на свидетеля А..
В
правото си на лична защита, подс. М. заявява, че няма какво да добави към
изтъкнатото от защитата му.
В
последната си дума, подсъдимото лице желае от съда постановяване на
оправдателна присъда, тъй като нищо не е извършил.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени средства и
способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните,
обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и
чл. 107 от НПК, намира за установено следното :
От фактическа страна
На
07.09.2016 г., свидетелите К.Й.Н. и Р.Е.В., държавни служители в Главна
дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи, дирекция
„Жандармерия“, Зонално жандармерийско управление – С., определени със
Заповед № 6809з – 1315/ 02.09.2016 г.,
издадена от комисар Б.Т., изпълнявА.служебните си задължения по опазване на
обществения ред в централната градска част на гр. С.. С горепосочената заповед
били включени в състава на наряд АП „Ивеко 2“, групи СТ и ММ, като св. К.Н. бил
определен за старши на наряда, а св. Р.В. – за водач на специализиран автомобил
марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с ДК № ******.
В наряда били включени и полицейските служители В.П.П.и Й.И.С.. Срокът за
изпълнение на задачата бил от 10.00 ч. до 22.00 ч. на 07.09.2016 г. Служебните
задължения на свидетелите и другите полицай се изразявали в охрана на
обществения ред, превенция на престъпността, проверка на физически лица за
установяване на самоличност, както и проверка на чужденци за установяване
законното пребиваване на територията на Република България.
Около
12.00 ч. на 07.09.2016 г., свидетелите Н. и В., заедно с В.П.и Й.С., обхождали
с горепосочения специализирания автомобил „Ивеко Дейли“ район „О.К.“, в близост
до Регистрационно - приемателния център (РПЦ) към Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет (ДАБМС), находящ се в кв. „О.К.“, ул. „*******“,
срещу медицински комплекс за възрастни „Сердика“. Свидетелите Н. и В.
забелязали две лица с профил „чужденци“, които се намирали на тротоара, около
които, в непосредствена близост до тях, имало насядали хора с раници и чанти.
Полицейските служители продължили обхода си със специализирания автомобил, като
спрели при служител на РПЦ, отговарящ за охраната на центъра. Последният
посочил на полицаите подс. Али М. и св. И.А., като заявил, че двамата влезли в
РПЦ, без да покажат документи за самоличност, въпреки че са им били поискани.
Казал им, че подсъдимият и свидетелят са говорили на чужд език, не са го
разбрали, като впоследствие излезли и застанали до лек автомобил, марка „БМВ“,
с регистрационен номер СВ 2026 ВР. Същият впоследствие бил установен, че е
собственост на подсъдимото лице. Този разговор със служителя на РПЦ наложил
извършването на полицейска проверка. Свидетелите Н. и В. поискали документите
за самоличност на подс. М. и на св. А., докато В.П.и Й.С. слезли от задната
част на специализирания полицейски автомобил и проверили насядалите на тротоара
около 7 (седем) лица с раници и чанти около тях. Поради това обстоятелство,
полицейските служители П. и С.не станали свидетели на инкриминираното с
обвинителния акт деяние. При извършваната от свидетелите Н. и В. проверка било
установено, че подсъдимото лице и св. И.А. са граждани на Сирийската арабска
република. Подсъдимият представил на св. Н. валидна карта за чужденец с
хуманитарен статут, докато св. А. представил паспорт на Сирийската арабска
република. В паспорта имало положена и виза, издадена от дипломатическото
представителство на Република България в Република Турция, която е била изтекла
през 2014 г. Комуникацията с подс. М. и св. А., от една страна, и от друга –
със свидетелите Н. и В., се осъществявала единствено и само на български език.
Подсъдимият заявил на св. Н., че св. А. е с изтекла виза. Бил го докарал в РПЦ,
за да поиска статут на пребиваване или някакъв документ, който да му издадат от
ДАБМС. Това, обаче, му е било отказано. Св. Н. обяснил на св. А. и подс. М., че
трябва да бъде извършена проверка в информационните масиви на Министерството на
вътрешните работи (МВР) на Република България за евентуално извършени от тях
престъпни деяния, както и дали са обявени за издирване. Относно св. А., който
не пребивавал на законно основание в Република България, разяснил, че ще трябва
да изчака информация, дадена от дежурните служители на 06 РУ – СДВР. В
зависимост от нея, може да бъде задържан и откаран в 06 РУ – СДВР, с цел
установяване на статута му на пребиваване. В същото време, подс. М. представил
на св. Н. свидетелство за регистрация на МПС (СУМПС) – част 2, на своя лек
автомобил, марка „БМВ“, като заявил, че го управлява с валидно международно
СУМПС, издадено от Сирийската арабска република. Посочените документи св. Н.
оставил на таблото пред предната дясна седалка на специализирания полицейски
автомобил. Св. Н. осъществявал служебните си задължения, а именно – вписване на
необходимата информация в Приложение № 7
– „Доклад за проверени лица и МПС“, съобразно изискванията на ЗМВР, седнал на
предната дясна седалка на специализирания полицейски автомобил. През това
време, подс. М. и св. А. били застанали встрани до автомобила, като заедно с
тях се намирал и св. В., който подсигурявал своя колега Н., т.е. наблюдавал
подсъдимото лице и св. А.. Докато св. Н. записвал необходимата информация в
Приложение № 7, подсъдимият се приближил
до него и му обяснил, че ако можело, да не правят нищо, тъй като бързали. Св. Н.
му казал да се изтегли встрани, докато приключи изцяло полицейската проверка,
като не могат да си тръгнат преди това със св. А.. След тези думи, подс. М.
взел намиращото се на таблото пред предната дясна седалка СУМПС – част 2, намиращо се непосредствено
пред св. Н., и го приближил към себе си. В дясната си ръка подсъдимият държал
една банкнота с номинал 50 лева, емисия 2006 г., сериен № БЛ 9426119, издадена от Българската народна
банка (БНБ), която поставил в свидетелството за регистрация – част 2, след
което върнал същото на мястото му на таблото, откъдето го взел. Подс. М. казал
на св. Н. веднага след това „Ето това тука, за да забравим за случая“. Тези
действия на подсъдимия били непосредствено възприети от св. Н., който видял как
подсъдимото лице взима свидетелството за регистрация – част 2, слага процесната
банкнота с номинал от 50 лева в него, след което го връща на таблото на
специализирания полицейски автомобил. Тъй като свидетелството било прегънато на
две, банкнотата се виждала. Св. В. също възприел непосредствено действията на
подсъдимия, като единствено не видял какво точно подс. М. слага в процесното
свидетелство, но го чул да казва „Ето тука това, за да забравим за случая и да
не правим проверка“. Тогава св. Н. обяснил на подсъдимия, че извършва
престъпление и докладвал на 06 РУ – СДВР за случая, откъдето било наредено да
изчакат дежурна огледна група. Впоследствие, св. Н. казал на св. В., че подс. М.
е сложил инкриминираната банкнота с номинал 50 лева, което се установило и от
дежурната огледна група, която съставила протокола за оглед на
местопроизшествието.
Подс.
Али А.М. е роден на *** г., С., гражданин на Сирийската арабска република,
неженен, работи без трудов договор в магазин за хранителни стоки в гр. С., ул.
„Цар Симеон“, с начално образование, живущ ***, ЕГН **********.
Същият
е неосъждан.
По доказателствата
Така
изложената фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, закрепени в гласните и писмени
доказателствени средства, писмените и вещественото доказателства, както и
способи на доказване - експертиза, а именно : показанията на свидетелите К.Н. (л. 33 - л. 36/гръб ; л. 39/гръб –
л. 40/гръб (очна ставка) от съдебното производство), Р.В. (л. 36/гръб – л. 39 ;
л. 39/гръб - 40/гръб (очна ставка) от съдебното производство, включително и
приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1, пр. 2 от НПК - л. 17 – л. 18 от досъдебното производство) и И.А.
(частично) (л. 40/гръб – л. 43 от съдебното производство), обясненията на подс.
Али М. (частично) (л. 43/гръб – л. 45/гръб от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествието (л. 6 – л. 7 от досъдебното производство), заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на заповед № 11937з-464/ **.03.2015 г. (л. 54 от
досъдебното производство), на формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика № УРИ 6809р –
21619/31.07.2015 г., заедно със специфична длъжностна характеристика на
длъжността „командир на отделение“ (л. 55 – л. 56 от досъдебното производство),
на протокол за запознаване със специфичната длъжностна характеристика № УРИ 6809р – 24329/21.08.2015 г. (л. 57 от
досъдебното производство), на заповед № 3286з-620/ 06.08.2015 г. (л. 58 от
досъдебното производство), на формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика № УРИ 6809р – 21638/31.07.2015
г., заедно със специфична длъжностна характеристика на длъжността „полицай –
старши полицай“ (л. 59 – л. 60 от досъдебното производство), на протокол за
запознаване със специфичната длъжностна характеристика № УРИ 6809р – 23852/18.08.2015 г. (л. 61 от
досъдебното производство), на заповед №
6809з-1315/02.09.2016 г. (л. 62 – л. 65 от досъдебното производство), на
информационна карта на наряда №
А0884343/07.09.2016 г. (л. 66 от досъдебното производство) справка за съдимост
на подсъдимия, заедно с бюлетин (л. 21 – л. 22 от съдебното производство) ; веществено доказателство – банкнота с
номинал от петдесет лева, със сериен №
БЛ 9426119 ; способ на доказване –
техническа експертиза № 1813/09.06.2016
г. (л. 70 – л. 71 от досъдебното производство), защитена в съдебно заседание
(л. 32/гръб – л. 33 от съдебното производство).
В
посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателства,
гласни, писмени и веществени доказателствени средства и способи за доказване,
които да не са относими към предмета на доказване по наказателното
производство.
Съдът
не се ползва от при изграждане на фактическите си изводи от справки от МВР –
СДВР, ПРБ - НСлС, МП – ГД „ИН“, СДВР – сектор „БДС”, НОИ, докладни записки,
заповеди за задържане на лица по ЗМВР, писма, постановления на разследващия
орган и на прокурора, приемо – предавателни протоколи, сметка за направени
разходи, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а
не изясняват обстоятелства от него.
Изложената
по-горе, приета за установена фактическа обстановка, макар и по – подробна и
прецизна от описаната в обвинителния акт, по съществото си съответства с нея,
най-вече досежно инкриминираните с обвинителния акт факти. Не са възведени нови
съставомерни такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението.
Направените от съда допълнения и конкретизации по никакъв начин не засягат
съставомерните за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани
фактически твърдения на прокуратурата, разбира се с изключение на тези, които
не са приети от съда за такива и за които е постановена оправдателна присъда.
По-подробното описание на хронологията на събитията се налага, от една страна,
за по-голяма яснота и прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното
установяване на тези факти в хода на съдебното следствие. Следва да се
отбележи, че повечето от тях са били известни и на прокуратурата, към момента
на приключване на разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са
намерили отражение в обвинителния акт.
Събраните
и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от
посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и писмени и
веществено доказателства, включително и приобщените по предвидения за това
процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способа на доказване -
експертиза, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
В
основата на изводите си по фактите, съдът положи гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите К.Н. и Р.В. (по отношение на последния –
дадени пред настоящия съдебен състав, както и дадените в хода на
разследването). Съдът ги кредитира, тъй като по съществото си те са логични,
подробни, вътрешно и по между им непротиворечиви и кореспондиращи си с
останалия събран и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен
материал. Също така, съдебният състав отчете, че двамата свидетеля не са
заинтересовани от изхода на делото, нито са в някакви отношения с подсъдимия,
поради което прие показанията им за добросъвестно дадени и истинни. Съдът,
разбира се, отчете разминаването в тях, досежно причината, довела до
осъществяване на полицейската проверка на подс. М. и на св. А., поради което
допусна и проведе очна ставка между свидетелите, на основание 143, ал. 4, вр.
ал. 1 от НПК. Така или иначе, конкретната причина, довела до самата полицейска
проверка, не е обстоятелство, което е включено в предмета на доказване, очертан
от чл. 102 от НПК, но въпреки това, разминаването в показанията на двамата
свидетели се изчисти при проведената очна ставка. В хода на това процесуално -
следствено действие се установи, че служителят на ДАБМС, отговарял за охраната
на РПЦ, е посочил подс. М. и св. А., тъй като преди това са влезли на
територията на РПЦ без да покажат документи за самоличност.
От
показанията на св. Н. безспорно се установи, че същият непосредствено е
възприел поставянето на държаната от подс. М. банкнота от 50 лева в оставеното
на таблото на полицейския автомобил свидетелство за регистрация – част 2,
съпроводено от думите на подсъдимия „Ето това тука, за да забравим за случая“.
Преди това последният многократно е искал полицейските служители да не
извършват проверка, както по отношение на него, така и по отношение на св. А.,
който е пребивавал незаконно на територията на Република България към
инкриминираната дата. Изнесеното в показанията на св. Н. намира своята
несъмнена подкрепа в показанията на св. В., лично възприел същите
обстоятелства, както св. Н., като единствено не е видял какво точно подсъдимият
е поставил в процесното свидетелство за регистрация. Тази липса на лично
възприятие относно това обстоятелство обаче е преодоляна чрез съобщеното му от
св. Н. и от видяното впоследствие, по време на извършване на огледа, за което
св. В. е изнесъл в дадените му в хода на досъдебното производство показания,
приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Св. Н. е казал на св. В., че подс. М. е
поставил инкриминираната банкнота, което негово изявление впоследствие
категорично е подкрепено от установеното при впоследствие проведения оглед на
местопроизшествието, намирането на банкнотата при който пряко е възприето и от
св. В.. В протокола за това процесуално - следствено действие е отразено
намерената инкриминирана банкнота в СУМПС. Протоколът за оглед на
местопроизшествието е изготвен при пълно спазване на императивните процесуални
правила, установени в чл. 155 и сл. От НПК, притежава всички необходими
реквизити от външна страна, а по същество липсват каквито и да е данни за
опорочаване на извършеното действие по разследването, поради което съдът го
кредитира напълно, като процесуално – валидно писмено доказателствено средство,
респективно го използва при изграждането на фактическите си изводи.
Съдът
кредитира частично показанията на св. И.А., които по съществото си
кореспондират на останалия събран и проверен от настоящия съдебен състав
доказателствен материал, досежно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК. Съдът обаче отчита и известната заинтересованост,
която свидетелят има от изхода на делото, тъй като той и подсъдимият са
приятели. Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта им, в която се
твърди, че към момента на започване на полицейската проверка на подс. М.,
свидетелят се е намирал на територията на РПЦ. В тази си част, показанията са
противоречиви на показанията на свидетелите Н. и В., които съдът прие за
последователни, логични, вътрешно и по между им непротиворечиви, поради което
достоверни. При преценката на изнесеното в показанията на св. А., съдът не
изпусна от внимание безспорно доказаното, по което всъщност и страните не
спориха, че към инкриминирания момент, свидетелят е пребивавал незаконно на
територията на Република България. Това обстоятелство естествено е провокирало
и желанието от страна на подсъдимия да избегне полицейската проверка, на която
са станали били обект св. А. и той. Свидетелят обаче не споменава за предаване
на банкнота от страна на подс. М. на полицейския служител – св. Н., като точно
за този момент от инкриминирания период не дава никаква информация. Тази липса
на информационна доказателствена стойност на показанията на св. А. в случая е
без значение, тъй като достатъчно еднопосочни доказателства за това
обстоятелство се установиха чрез останалите, обсъдени по-горе доказателствени
средства – двете гласни – показанията на свидетелите Н. и В., и писменото –
протокола за оглед на местопроизшествието. В подкрепа на последните безспорно
се явява и вещественото доказателство, а именно приобщената по време на огледа
в това ѝ процесуално качество банкнота от петдесет лева.
При
преценката обясненията на подсъдимото лице, съдът отчете иманентно присъщата им
двойствена процесуална природа. От една страна, те се явяват годно гласно
доказателствено средство, по смисъла на чл. 115 от НПК, а от друга – основно
средство за защита. Поради това, съдът ги анализира задълбочено и прецизно,
преценявайки ги чрез внимателно съпоставяне с всички останали събрани и
проверени доказателствени източници. При извършването на тази аналитична
дейност, съдебният състав намери, че не следва да кредитира обясненията на
подсъдимия в частта им, в която твърди, че към момента на започване на
полицейската проверка той е бил сам. Както и при показанията на св. А., това
твърдение противоречи на показанията на двамата свидетели Н. и В., за които
съдът вече обоснова защо им се доверява и ги приема за истинни, включително и
заради това, че двамата свидетели се явяват незаинтересовани от изхода на
делото лица, непознаващи подсъдимия и св. А. и неподдържащи каквито и да е
отношения с някой от тях. В противоречие с останалия събран и проверен в хода
на съдебното следствие доказателствен материал са обясненията на подсъдимия и в
частта им, че банкнотата от 50 лева е била случайно попаднала между
документите, които подсъдимият е предоставил на св. Н.. Това твърдение също
категорично противоречи на показанията на свидетелите Н. и В.. По несъмнен и
категоричен начин се установи, че документите са се намирали на таблото пред
предната дясна седалка на специализирания полицейски автомобил, а на предната
дясна седалка е бил седнал св. Н. по време на извършване на проверката. Именно
тогава подсъдимият е взел процесното свидетелството за регистрация – част 2, намиращо се на таблото
на полицейския автомобил, сложил е банкнотата в свидетелството за регистрация,
след което го е върнал на таблото, откъдето го е взел, като съществено в случая
е, че тези негови действия са били придружени от думите „Ето това тука, за да
забравим за случая“. Тези обстоятелства безспорно и еднопосочно се установиха
от съвкупния анализ на показанията на свидетелите Н. и В., протокола за
извършения оглед и установеното при това действие по разследването веществено
доказателство – банкнота от 50 лева. Съдът кредитира останалата част от
обясненията на подсъдимия, за които установи, че се подкрепят от събрания и
проверен по делото доказателствен материал. Конкретно, съдът прие за достоверни
и обективно дадени обясненията на подсъдимия по отношение на това, че
банкнотата е предадена от него на св. Н., както по отношение на мястото и
времето на извършване на деянието, които обстоятелства се доказаха и от цялата
събрана и проверена в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност.
Писмените
доказателствени средства и писмените доказателства, приети в хода на съдебното
следствие и изчерпателно изброени по-горе, съдът кредитира изцяло, като
прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с останалите
доказателствени източници. Поради това, по отношение на съставомерните
обстоятелства, касаещи длъжностното качество на св. Н., задълженията му като
полицейски орган и тяхното изпълнение по време на инкриминираната деятелност от
страна на подс. М., съдът изгради фактическите си изводи и въз основа на
писмените доказателствени средства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
заповед № 11937з-464/ **.03.2015 г., на
формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика № УРИ 6809р – 21619/31.07.2015 г., заедно със
специфична длъжностна характеристика на длъжността „командир на отделение“, на
протокол за запознаване със специфичната длъжностна характеристика № УРИ 6809р – 24329/21.08.2015 г., на заповед
№ 3286з-620/ 06.08.2015 г., на формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика № УРИ 6809р –
21638/31.07.2015 г., заедно със специфична длъжностна характеристика на
длъжността „полицай – старши полицай“, на протокол за запознаване със
специфичната длъжностна характеристика №
УРИ 6809р – 23852/18.08.2015 г., на заповед
№ 6809з-1315/02.09.2016 г. и на информационна карта на наряда № А0884343/07.09.2016 г. От същите
доказателствени източници съдебният състав изведе и приетите за установени от
него факти по отношение на длъжностното качество и изпълнение на служебни
задължения и на св. В..
Инкриминираната
банкнота с номинал 50 лева, емисия 2006 г., сериен № БЛ 9426119, съдът цени като валидно
приобщено към доказателствената маса веществено доказателство, при извършения
оглед на местопроизшествие, несъмнено подкрепящо изнесеното в показанията на
свидетелите Н. и В. и отразеното в протокола за оглед от 07.09.2016 г.
Съдебния състав, съобразявайки и
направената защита в съдебно заседание от вещото лице, се довери изцяло на
заключението на техническата експертиза
№ 1813/09.09.2016 г., като намери същата за извършена от компетентно в
тази област на науката лице, а даденото заключение - за обективно и отговарящо
в пълнота на всички поставени му въпроси. При защитата на експертизата в
съдебното заседание, за съда не възникнаха основания за съмнения в правилността
и обективността на даденото професионално експертно мнение. От него се изведе
безспорния извод за истинност и редовност на процесната банкнота от петдесет
лева, сериен № БЛ 9426119.
Съдът
формира фактическите си изводи за необремененото съдебно минало на подсъдимото
лице, въз основа на приобщената по делото справка за съдимост с бюлетин за
съдимост.
В
обобщения на дотук извършения цялостен доказателствен анализ, съдът намери, че
от събраните и проверени по делото доказателства, изчерпателно посочени и
обсъдени, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е изцяло доказана.
По
изложените аргументи и съображения, съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, установена и изложена от него по-горе,
която напълно съответства на описаната в обвинителния акт и намери, че следва
именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
От правна страна
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери, че с действията си подс.
М. е осъществил, от обективна и субективна страна, деяние, състава на
престъплението „подкуп” по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
От обективна страна,
на инкриминираните време и място, подс. А. А.М., при извършването на полицейска
проверка, дал подкуп –банкнота с номинал от петдесет лева, със сериен № БЛ 9426119, на полицейски орган – К.Й.Н. –
командир на отделение в група „Масови мероприятия“, сектор „Опазване на
обществения ред и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление –
гр. С., по време на изпълнение на служебните му задължения, за да не извърши
действие по служба – да не извърши полицейска проверка по ЗМВР на него и на И.А.А.
(Isam Alfares Ahmd).
В
настоящото наказателно производство несъмнено се установи, че подсъдимият М. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението именно по чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 НК. За да е налице тази форма на изпълнителното деяние, е необходимо
подсъдимият реално да е предоставил дар или каквато и да е облага на длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение, включително - в настоящия
случай - полицейски орган. Предметът на престъплението – инкриминираната
банкнота с номинал 50 (петдесет) лева, емисия 2006 г., сериен № БЛ 9426119, е била реално предоставена на
св. Н. от страна на подсъдимия М., след като е взел процесното свидетелство за
регистрация – „част 2“ от таблото на специализирания полицейски автомобил,
марка „Ивеко”, модел „Дейли“, с ДК № ******,
поставил инкриминираната банкнота в него, след което го е върнал на таблото,
откъдето го е взел. От друга страна, св. Н. безспорно е полицейски орган, което
е категорично доказано чрез приложените в заверени електрофотографски
(ксерографски) копия, изчерпателно посочени по-горе, писмени доказателствени
средства. В тази насока е видно от заповед
№ 11937з-464/**.03.2015 г., че св. Н. е командир на отделение в група
„Масови мероприятия“, сектор „Опазване на обществения ред и масови мероприятия“
на Зонално жандармерийско управление – С., дирекция „Жандармерия“ на Главна
дирекция „Национална полиция“ към Министерството на вътрешните работи, на
младши изпълнителска длъжност „командир на отделение“, със специфично
наименование на длъжността „младши експерт“. Съобразно заеманата длъжност, св. Н.
е полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 14 от ЗМВР. При определяне на специфичната му трудова функция за целите на
процеса, настоящият съдебен състав се ръководи и от специфичната му длъжностна
характеристика на длъжността „командир на отделение“, и по-специално от
посочените в точка II на характеристиката основни длъжностни задължения.
Съобразно тях, свидетелят пряко участва
в дейности по опазване на обществения ред, охрана на масови мероприятия и
противодействие на престъпността, както от друга страна изисква и чл. 14 от ЗМВР, за да е налице реално изпълнение на охранителна дейност, която законът
определя като дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България (чл. 14, ал. 1 от ЗМВР).
Както
несъмнено се приема от съдебната практика (Постановление № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г., Пленум на Върховния съд), във
всички случаи между действието по служба и получаването на подкупа трябва да
има взаимна връзка. В настоящия случай, подсъдимият е дал подкуп на полицейския
орган, именно с цел св. Н. да не извърши действие по служба, изразяващо се в
неизвършване на полицейска проверка по реда и правилата на ЗМВР, както по
отношение на него, така и по отношение на св. А.. Категорично се установи, че
св. Н. е обяснил на подс. М. и св. А., че трябва да бъде извършена проверка в
информационните масиви на МВР, за евентуално извършени от тях престъпни деяния,
както и дали са обявени за издирване, а относно св. А., който не пребивавал на
законно основание в Република България, ще трябва да изчака информация, дадена
от дежурните служите на 06 РУ – СДВР. Съдът намира, че даденият подкуп от
страна на подсъдимото лице на св. Н. е именно предоставен, за да не се извърши
предстоящата полицейска проверка, която полицейският орган е бил задължен да
извърши, тъй като това задължение е включено в служебната му компетентност и
той е бил длъжен да предприеме проверката, съобразно изискванията на ЗМВР и на
Заповед № 11937з-464/**.03.2015 г.,
ведно с приложената към нея специфична длъжностна характеристика,
регламентираща основните му длъжностни задължения. Подсъдимият е обективирал
това си желание чрез израза, който е употребил непосредствено след поставянето
на инкриминираната банкнота с номинал от 50 (петдесет) лева – „Ето това тука,
за да забравим за случая“. За съда не съществува каквото и да е било съмнение
за смисловото съдържание на този израз, употребен от подсъдимия и насочен към
св. Н., изводим от конкретната фактическа обстановка, отчитайки и факта, че
преди това той неколкократно е настоявал св. Н. да не извършва полицейска
проверка. Фактически данни в тази насока са и обстоятелствата, че св. А., който
е приятел на подсъдимия, е пребивавал нелегално на територията на Република
България към инкриминираната дата, и за подс. М. е било ясно, че след
извършването на тази проверка, ще бъдат предприети действия спрямо св. А.,
които могат съществено да засегнат правната му сфера.
Съдът
категорично не може да се съгласи с довода на защитата, че липсва връзка между
дадения подкуп от страна на подсъдимия и служебните задължения на св. Н.. В
хода на съдебното следствие несъмнено се установи такава връзка. Съдът не
намира за необходимо да преповтаря своите правни и фактически изводи, които
вече е изложил в тази насока по-горе.
Съдебният
състав намира доводът на защитата, че инкриминираната банкнота е попаднала
случайно между предоставените от подсъдимото лице на св. Н. документи, за
несъответстваща на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Съображения в тази насока съдът също е изложил по-горе, поради което
повтарянето им тук се явява безпредметно.
От
субективна страна, подс. М. е действал при форма на вината „пряк” умисъл.
Предвиждал е сигурното настъпване на общественоопасните последици, съзнавал е
общественоопасния му характер – засягане на обществените отношения, свързани с
правилното и нормално функциониране на държавния апарат, с точното, еднаквото и
безкористно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от
компетентността и функциите на полицейските органи, като пряко е целял
настъпването на тези последици.
Престъплението
„подкуп“ се осъществява винаги с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че дава
подкуп на полицейски орган, насочен към това да не се извърши полицейската
проверка, както по отношения на него, така и по отношение на св. А., което е в
правомощията на св. Н.. Предвид цялостното обективирано поведение на подс. М.,
той е съзнавал, че даденият подкуп би могъл да препятства извършването на
проверката, како по отношение на св. А. би могъл да препятства неблагоприятни
за последния последствия, включително и задържането му.
Съдът
не може да се съгласи и с довода на защитника, че липсва субективната страна на
престъплението „подкуп“. Вината е невеществено доказателство, която подлежи на
доказване във всеки един случай, съобразно и императива на чл. 102 от НПК. За
съществуването или несъществуването ѝ се съди индиректно, по външните
прояви на човека, т. е. от обективно проявеното поведение на подсъдимия.
Доводът на защитата, че не е налице виновно поведение от страна на подсъдимия,
тъй като той не е разбирал добре български език, и затова не е съзнавал, че
извършва престъпление, са необосновани, тъй като от събрания и проверен по
делото доказателствен материал, се установи, че подс. М. и св. А. са говорили
свободно на български език със свидетелите Н. и В.. Още повече, че за да е
съставомерно деянието в конкретния случай, не е необходимо подсъдимият да
владее български език в съвършенство.
По наказанието
За
извършено деяние, съставляващо престъпление, по смисъла на чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до
десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
В
настоящия случай, съдът не намира отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Същевременно,
настоящият съдебен състав намира, че са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ и ал. 3 от НК, а именно замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с
пробация и неналагането на наказанието „глоба“.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчита липсата на предходна
съдимост на подс. М., което е видно от справка за съдимост с рег. № 11**3/28.12.2016 г., издадена от
Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Като други смекчаващи
обстоятелства съдът прие, че подсъдимият е лице, което успешно се е интегрирало
в обществото на Република България, не е извършвал до настоящия момент
престъпления или противообществени прояви, има трайно изградени трудови навици,
престира труд (макар и без сключен трудов договор), като в същото време живее
във фактическо съжителство и се грижи за дете. В насока смекчаване
отговорността на подсъдимото лице съдът отчете и младата му възраст, както и
ниската стойност на предмета на престъплението в размер на 50 (петдесет) лева.
Съдебният състав се обедини около становището, че извършеното престъпление е
по-скоро инцидентна проява на подсъдимия, който в настоящия случай не е лице с
висока степен на обществена опасност, респективно лице с трайно изградени
престъпни навици. Именно поради това, съдът намира, че наказанието „пробация“
би изпълнило целите, визирани в чл. 36 от НК – в частност индивидуалната
превенция. Съдът намира, че в периода на изпълнение на наказанието, съответният
пробационен служител би въздействал ефективно върху подсъдимия, с оглед на това
същият да не извършва престъпления в бъдеще.
С
оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че на подсъдимият трябва да
бъдат наложени следните пробационни мерки, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 6, вр. ал. 1, чл. 42а, ал. 3, т. 1 и т. 3, чл. 42б, ал. 1, ал. 2 и
ал. 5 от НК, както следва:
1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяването и подписването на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
за срок от 8 (осем) месеца ;
2.
„Задължителни срещи с пробационен служител“ – също за срок от 8 (осем) месеца ;
3.
100 (сто) часа „безвъзмезден труд в полза на обществото“, които да се положат в
рамките на 1 (една) календарна година.
С
оглед изложените по-горе съображения, съдът не налага на подс. М. кумулативно
предвиденото в санкционната част на материално – правната норма на чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК наказание - „глоба”.
По веществените доказателства
Съдът
присъди вещественото доказателство по делото – банкнота, сериен № БЛ 9426119, емисия 2006 г., с номинал от 50
(петдесет) лева, явяващо се и предмет на престъплението, съобразно
задължителните указания, дадени с Постановление
№ 8/1981 г. на Пленума на ВС и ТР
№ 2/2011 г. на ОСНК на ВКС, въз основа на императивната разпоредба на
чл. 307а от НК, да бъде отнето в полза на държавата.
По разноските
С
оглед признаване на подсъдимия за виновен, същият е осъден да заплати, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на
505 (петстотин и пет) лева, от които 195 (сто деветдесет и пет) лева в полза на
държавата, а 310 (триста и десет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Софийски градски съд. Също така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и по пет лева за служебно издаване на
всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд, в случай
на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително
такова.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ......................................