Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
Варна, 16.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател:Павлина Димитрова
Членове: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Дичева и на прокурор Милена Гамозова, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ №321 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане, подадено лично от осъдения А.М.Ч. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №2583/2018 година по описа на Районен съд –Шумен.
Искателят релевира касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК, поставяйки на първо място оплакването си за неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния съд в рамките на установената фактическа обстановка. Основната причина за процесуалния недостатък, според страната, се извлича от превратната оценка на назначените по делото съдебни експертизи, които еднозначно сочат на неизпълнена идентификационна задача, поради невъзможността да се извлекат частни признаци на предмета на престъплението. В искането се припомня, че вещите лица нямат единомислие и относно вида на инкриминираното оръжие, като цялата експертна основа се подвежда под липсата на еднозначност, което според искателя открива процесуалната ситуация по чл.303 ал.1 от НПК. Твърди се, че съмнението в реализиране на престъплението и неговото авторство не се отстранява от косвените доказателства в показанията на свидетелите Димитрова и Герчев, ценени превратно в полза на обвинителната теза от въззивния съд. Оспорва се също съответствието на въззивното решение с чл.339 от НПК с оглед липсата на диспозитив, от който да стане пределно ясно за какво престъпление е осъден искателят. А.Ч. моли да бъде възобновено наказателното дело, като желае да бъде оправдан в настоящата процедура, алтернативно делото да се върне за разглеждане от стадия, в който са допуснати съществените процесуални нарушения.
В съдебното заседание пред апелативния съд упълномощен защитник на осъдения пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело, съобразно иницииращите писмени съображения.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като липсват нарушения на материалния и процесуален закон.
В лична защита осъденият Ч. изразява съгласие със заявената позиция от защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан в настоящето производство.
Варненският апелативен съд, след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:
С присъда №14/14.03.2019 година, постановена по НОХД №2583/2018 година, Районен съд-Шумен е признал подсъдимия А.М.Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл.338 ал.2 от НК, защото на две неустановени дати в периода 01.04.2015г.-15.06.2015г., при условията на продължавано престъпление, в землищата на гр.Шумен и с.Овчарово, обл.Шумен, предоставил огнестрелно оръжие - ловна карабина „ТОЗ/8-01“ на лице, ненавършило осемнадесет години – на малолетния Милен Ангелов Ч., като го е осъдил за престъпление по чл.338 ал.2 от НК и му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
С присъдата са разрешени въпроси по веществените доказателства и разноските.
Жалба на подсъдимия А.Ч. *** предизвикала въззивна проверка на присъдата, като с решение №67/12.07.2019 година, постановено по ВНОХД №169/2019 година, тя била изменена в хипотезата по чл.337 ал.1 т.2 от НПК чрез оправдаване на дееца по обвинението да е извършил инкриминираното престъпление в периода от 01.04.2015 година до 30.04.2015 година. В останалата част присъдата била потвърдена.
Искането на осъдения Ч. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице в обхвата на чл.420 ал.2 от НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт от кръга по чл.419 ал.1 от НПК и в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, същото е основателно поради наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, явяващо се съответно и основание за възобновяване на наказателното дело.
Процесуални пороци се откриват в дейността на въззивната инстанция, която след като възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, направила самостоятелен анализ на доказателствата и достигнала до еднозначни правни изводи, приемайки, че искателят Ч. е извършител на инкриминираното престъпление. В рамките на установената фактология, настоящата инстанция намира, че процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с анализ на доказателствената маса страда от съществени недостатъци. Последните са породени от допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното убеждение на втория съд по фактите. Те са резултат от неизпълнение на задължението за задълбочен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка, предизвиквайки съществени процесуални нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК – обстоятелство, поставящо под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на този съд.
В настоящия казус, както във връзка с двете деяния в продължаваното престъпление, така и за установяване авторството им, са били събрани ограничен кръг преки доказателства с веществен характер - фотокадри и видеозапис, предадени доброволно от св.Калинка Димитрова (т.1, л.56, л.57 от д.пр.). Отразените в тях фактически положения имат директно отношение към съставомерните признаци на престъплението по чл.338 ал.2 от НПК, като с гласни доказателствени средства безпротиворечиво е доказана възрастта на заснетото/записано дете, което държи предмет с вид на пушка – малолетния Милен Ч.. За да доведе докрай оценъчната дейност по съставомерните обстоятелства въззивният съд се е позовал изцяло на косвени доказателства и на заключения на съдебни експертизи, приемайки че в своята съвкупност те оформят безпротиворечиво единство по предмета на доказване. Отваряйки тази тема, настоящата инстанция отбелязва, че обвинителният акт може да търпи известни упреци заради избрания подход за идентификация на предмета на престъплението - само с груповата му принадлежност (ловна карабина ТОЗ/8-01, без идентификационен номер), който подход не кореспондира изчерпателно с обстоятелствената част на обвинението - в инкриминираните период и място, осъденият двукратно да е предоставил на малолетния Милен Ч. личното си огнестрелно оръжие ловна карабина ТОЗ/8-01 №Х6332. Отразеният недостатък не бива да се разглежда в аспекта на ограничение правото на защита на обвиненото лице, нито пък проявява противоречие със закона и задължителното му тълкувание, дадено в т.4.2 от ТР. 2-2002-ОСНК. Инстанционните съдилища в доказателствената си дейност стриктно са се придържали към релевантните обстоятелства, като на тази плоскост същите не могат да търпят упрек.
Основният доказателствен проблем по делото е породен от липсата на предмета на инкриминираното престъпление, с която се обяснява фактът на множеството назначени съдебни експертизи в досъдебното производство. Те са решавали идентификационни и балистични задачи, сравнявайки заснетото оръжие на фотокадрите и видеофайла със сравнителни образци от личната на осъдения Ч. ловна карабина ТОЗ/8-01 №Х633 Съвсем синтезирано резултатите им се онагледяват по следния начин:
Предадените от св.Димитрова видеофайл и фотокадри не носят следи от намеса. На тях е заснето дете, което в различно време държи една и съща пушка с оптически прицел. На видеозаписа прикладът е на рамото му, прицелва се през оптиката и произвежда изстрел. Само тогава (на видеофайла) до него се намира по-възрастен мъж.
Качеството на веществените доказателства не е позволило да се отграничат частни признаци на заснетото/филмирано оръжие. Налице е съвпадение само по общи белези на идентифицируемия обект с отразената на сравнителните образци ловна карабина ТОЗ/8-01 №Х6332.
В условията на вероятност са заключенията на вещите лица, че заснетата във видеоклипа карабина не е пневматично, а огнестрелно оръжие, както и че преминаващият по време на изстрела обект не е гилза, изхвърлена от автоматично оръжие. Спрямо последната част вещите лица извеждат различие – на видеоклипа е заснето изхвърчане на гилзата от затвора на оръжието веднага след изстрела, което е невъзможно при идентифициращия обект –за изхвърляне на гилзата от ловна карабина ТОЗ/8-01 №Х6332 е необходимо да се издърпа затворът в задно положение.
Еднозначно е заключението, че доброволно предадената от осъдения имитация на пушка с монтиран оптичен мерник BSA наподобява по външен вид пушката ТОЗ/8-01 с №Х6332, но не е възможно тя да е заснета във видеоклипа и на снимките в състоянието, в което е изследвана. Въпросната имитация не може да произведе изстрел.
Въззивният съд превратно е ценил посочените заключения в насока на тяхната категоричност и единомислие, без да отчете спецификата на криминалистичната идентификация и влиянието, което тя може да окаже върху доказателствения предмет. В случая наличната материална форма на отражение е идентифицируема само по общи признаци, които дават информация за обекта като цяло, т.е. чрез тях може да се определи неговата родова и видова принадлежност. Липсата на частни признаци винаги препятства отъждествяването поради отсъствие на индивидуалност, т.е. поражда съмнение в идентичността на идентифицируемия с идентифициращия обект[1].
За да изпълни задачата по чл.13 от НПК въззивният съд се е доверил на доказателства в показанията на св.Димитрова, които намерил за кореспондиращи с въведените такива чрез показанията на св.св.Герчев и Петров. В тази си дейност съставът на ШОС не е отчел в нужната степен ограничението в косвеното доказване - да се консолидират преки доказателства или да се изгради едно безпротиворечиво цяло, което да води до единствен и безсъмнен извод по въпросите за престъплението и авторството му. В случая чрез показанията на св.Димитрова (л.48 от НОХД №2583) се установява факт на съобщение от страна на сина й Милен Ч. (ползвал се в съдебното следствие пред ШРС от правото си по чл.119 от НПК), че се е снимал и е стрелял с пушката на баща си, което било заснето на фотокадри и видеозапис. Спорна е пълноценната кореспонденция на косвените доказателства със съдържащите се такива в показанията на св.Петров (л.51 от НОХД №2583): „…Милен ми каза, че е стрелял. Каза ми, че е стрелял с пушка, но се предполага, че е стрелял с огнестрелно оръжие, с пушка доколкото знам, той ми се похвали. Не ми е казвал кой му е дал тази пушка, не ми е казвал кога е стрелял с тази пушка, не ми е казвал на кое място е стрелял с пушка“. Въззивният състав е възприел гласното ДС да е с категорично качество, макар същото да съдържа мнение на разпитвания относно вида на оръжието и да няма никакъв принос относно времето на събитието.
Превратно въззивният съд е тълкувал показанията и на св.Герчев (л.51 от НОХД №2583), възпроизвеждащи извънсъдебното признание на осъдения в следната насока:„…А.Ч. каза, че е давал оръжието на сина си за фотосесия, за снимки“.
Несъмнено показанията на този свидетел имат производен характер, което не ги изключва като доказателствено средство за изясняване на обстоятелствата по делото (Р. 1114-2006-2н.о., Р. 447-2008-3н.о. и други в същия смисъл). Същностният въпрос е изгражда ли този източник на факти заедно с горните два убедителна доказателствена база, която да разкрива недвусмислено инкриминираното поведение на осъдения. Въззивният съд е дал положителен отговор, който по мнение на настоящия състав е в дисонанс с фактическото съдържание на доказателствените източници
Други доказателства, свързани с престъплението и авторството му в лицето на осъдения А.Ч. няма.
С оглед на изложените съображения за превратна оценка на част от доказателствените източници, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което настоящият състав приема, че съдилищата по фактите не са изпълнили задължението си по чл. 13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл. 348 ал.1 т. 2 вр. чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. По естеството си те са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага възобновяване на наказателното производство по отношение на осъдения Ч., отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд-Шумен. В хода на същото следва да се отстранят констатираните нарушения, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото, като се даде еднозначен отговор на предоставил ли е искателят в инкриминирания период личното си огнестрелно оръжие ТОЗ/8-01 №Х6332 на малолетния Милен Ч..
С искането за възобновяване на наказателното дело е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, зад чиято мотивировка стои оплакване за осъждане в разрез с принципа по чл.303 ал.1 от НПК. Що се касае до претендираното възобновяване на производството и оправдаване на осъдения в настоящата инстанция, то това би било възможно само при наличие на предпоставките по чл.24 ал.1 т.1 от НПК и единствено в пределите на фактическите констатации по влязлата в сила присъда. Иначе казано тази присъда трябва безалтернативно да сочи на извод, че деянията не съставляват престъпление. Различна от очертаната хипотеза е ситуацията, при която се извлича недоказаност на авторството и/или на самото престъпление, изискваща развитие на доказателствен анализ, който би могъл да обоснове други фактически положения в сравнение с приетите с влязлата в сила присъда и недопустимо да превърне настоящата инстанция по фактите (Р. 216-2010-2 н.о., Р.78-2010-2 н.о.).
Настоящият състав не констатира твърдяното нарушение по чл.348 ал.1 т.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. Въззивното решение изчерпва от формална страна изискването по чл.339 от НПК, като съдържа фактически и юридически съображения, които еднозначно отразяват постигнатото от втория съд по фактите вътрешно убеждение досежно стойността на доказателствените материали, установяването на релевантните обстоятелства по делото и прилагането на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД№2583/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.
ОТМЕНЯ въззивно решение №67/12.07.2019 година, постановено по ВНОХД №169/2019 година.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Окръжен съд-Шумен, от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: Членове: