Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 15.11.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Анелия Груева, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 8 366 по описа
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ..
Ищцата -
Й.П.С.
твърди, че на 29.10.2017г., около 20.30 часа, на пътя между село Гаитанево и село
Априлово, обл. София, община Горна Малина - път SFO2170, на около 2 км. след
село Априлово, водачът на лек автомобил марка “Тойота”, модел “Раф 4”, per. № ******,
Г.С. поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия, и
поради навлизане в насрещната пътна лента, когато това не е било безопасно и
когато същата е била заета от лек автомобил марка “Пежо”, модел “106”, per. №
СА ******, реализира пътнотранспортно произшествие, вследствие на което на
място загива П.Д.С., водач на лек автомобил марка “Пежо”, модел 106” – баща на
ищцата. Ищцата твърди, че баща й се е грижил за нея до смъртта си, помагал й,
включително и финансово. Три години преди смъртта на бащата, всички живеели
заедно в апартамента на родителите й в гр. София. След това родителите й се
преместили в село Гайтанево. До момента на смъртта на баща й, ищцата се чувала
всеки ден с него по телефона, често той идвал през седмицата до гр.София и се
виждали, а всеки уикенд, тя ходила в семейната им къща в Гайтанево, там
прекарвали основно и почивките, и ваканциите си. Посочва, че баща й е бил
главата на семейството им, нейната морална, а и финансово опора, и най-близък
човек. Преди катастрофата, той е бил работещ, енергичен човек, изпълнен с
живот. Тя е едва на 23 години, когато губи баща си. Била е силно привързана към
него и все още не може да преодолее тежката му загуба. Преди тежката загуба,
ищцата била младо, весело момиче. Ранната смърт на бащата й е болезнена,
внезапна, неочаквана и трудно преодолима. От този ден, тя изпада в много тежко
психическо и емоционално състояние, изпитва огромна болка и страдания от
внезапната смърт на баща си. Първите няколко седмици само плаче, не спи,
отказва да се храни и да говори с хората. И до настоящия момент често сънува
кошмари с баща си и нощта на катастрофата, и не може да превъзмогне болката от
внезапната загуба. След неговата смърт, ищцата се е променила, затворила се в
себе си и често плачела. Твърди, че лек автомобил марка “Тойота”, модел “Раф 4”
с per. N ****** е застрахован по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното дружество - ЗД “Д.з.” АД със
застрахователна полица N BG/08/117002466708, валидна към датата на събитието.
Посочва, че на 22.01.2019г. с молба с вх. № 31013004767 е направено искане за
изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като с
писмо изх. № *********/19.04.2019г., ответното дружество е отказало изплащане
на такова. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да й заплати 150 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
29.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител
на ищцата е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК
/лист 542/.
Ответникът – „Д.з.“ АД в депозирания
от него писмен отговор не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек
автомобил към датата на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП – то, както
и твърдението, че вина за настъпване на същото има само водача на лек автомобил
„Тойота Раф 4“, с рег. № СА ***** НВ. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че:
- същият е управлявал лекия
автомобил с 3.64 промила алкохол в кръвта и
-
пострадалото лице е пътувало без поставен обезопасителен колан. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявеният иск, като му се присъдят направените
по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищеца. В последното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е депозирал списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист
541/. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е
депозирал писмена защита.
С
протоколно определение от 26.04.2023г.
на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за
обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв. на 200 000лв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване на процесното ПТП,
-
влязла в сила присъда № 12 от 28.05.2021г., постановена по н.о.х.д. №436/2019г.
по описа на СОС, НО, 6 състав относно процесното ПТП и
-
починалото от процесното ПТП лице е баща на ищцата.
От
представеното удостоверение за наследници изх. № 011242 от 01.11.2017г.,
издадено от Столична община, район Подуяне, се установява, П.Д.С.е роден на ***г.
и починал на 29.10.2017г., като е оставил наследници по закон: ищцата и М.П.С.
– негови дъщери. /лист 64/
По
делото на страници 67-74 е представена и приета писмена кореспонденция между
страните, от която се установява, че на 22.01.2019г., ищцата е предявила
писмена претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – загуба на баща й в резултат на процесното
ПТП, като с писмо от 19.04.2019г. последният отказал изплащане.
По делото е представена присъда № 12 от
28.05.2021г., постановена по н.о.х.д. № 436/2019г. по описа на Софийски окръжен
съд, Н. О., 6-ти състав, с която Г.Иванов С. е признат за виновен, в това, че
на 29.10.2017г., около 19:00 часа, на път SFO
2170
от общинската пътна мрежа на община Горна Малина, област Софийска, между селата
Априлово – Гайтанево, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № СА **** НВ, в посока на
движение село Априлово-село Гайтанево, на 2 км. след село Априлово, на пътно
платно с двупосочно движение, с две пътни ленти е навлязъл с лявата част на
управляваното от него МПС и се е движил в лентата за насрещно движение, без да
извършва изпреварване или заобикаляне, с което е нарушил правилото за движение,
визирано в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Д.С..
В мотивите към присъдата е описан механизма на настъпване на процесното ПТП,
скоростта на движение на двата автомобила
и тяхното разположение на пътното платно – на пострадалия около 40 км/ч,
разположен изцяло в лентата за движение в посоката си, а другият автомобил – 67
км/ч, като същият е навлязъл с 1, 39 метра с лявата част на автомобила в
насрещната лента за движение. Също там е
посочено, че в момента на удара двата автомобила се намирали един спрямо друг
под ъгъл на надлъжните им оси около нула до два градуса. Посочена е и причината
за смъртта на П.С.– тежка гръдна травма, вследствие на която той е починал
почти незабавно след настъпване на ПТП. В мотивите на присъдата, на л. 268 от делото, изрично е посочено, че
идентични увреждания на пострадалия биха се наблюдавали и без поставен
обезопасителен колан. Относно състоянието на пострадалия непосредствено педи
настъпване на процесното ПТП е установено, че същият е бил с 3, 64 промила
алкохол в кръвта, като това съответства на тежка степен на алкохолно опиване. Съдът
е приел /л. 269 от делото/, че макара очевидно пострадалият да е бил до някаква
степен повлиян от голямото количество алкохол, то индивидуалната му поносимост
към алкохола е позволява управлението на лекия автомобил да бъде осъществено
съобразно правилата за движение по пътищата – в собствената лента за движение и
със съобразена с пътните условия скорост. Изрично наказателния съд е приел, че липсва основание да се приеме, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия при настъпване на процесното ПТП,
като единствената причина за настъпването му е допуснатото нарушение на другия
водач на автомобил – С..
На 21.06.2023г. е постановено решение №
246 по в.н.о.х.д. № 1309/2022г., по описа на САС, Н.О., 7-ми състав, с което е
изменена описаната по-горе присъда, в частта относно наложеното наказание, като
същото е намалено. В този съдебен акт приетата фактическа обстановка относно
механизма на процесното ПТП, причините за настъпването му и липсата на
съпричиняване от страна на пострадалото лице, независимо, че същото е било с 3,
64 промила алкохол в кръвта и без оставен обезопасителен колан, напълно
съответстват на приетото от първоинстанционния съд.
С решение № 23 от 09.01.2024г.,
постановено по н.д. № 962/2023г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение №
246 от 21.06.2023г., постановено по в.н.о.х.д. № 1309/2022г. по описа на
Софийски апелативен съд.
По
искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е изслушан свидетелят Е.Г.Н..
Свидетелят посочва, че познава ищцата, близки приятелки са, израснали заедно. Н.посочва,
че приживе ищцата и баща й били близки. За ПТП през 2017г. Н.разбрала от тяхна
обща приятелка. Веднага се свързала с Й., тя била в тежко състояние, отказвала
да приеме случилото се. Казвала, че това не е баща й, а явно е дал колата на
друг и с друг се е случило това. Голям шок било това за нея. Отказвала да
приеме, че това се е случило на нейното семейство. Свидетелят описва, че майка
й, баща й, ищцата, сестра й и племенничката й живели заедно в апартамент в кв. Левски.
Винаги са живеели заедно, заедно ходили на село. След инцидента Й. се затворила
в себе си. Шокът бил голям, започнала да получава кризи с паник атаки - причернявало
й, цялото й тяло се вдървявало, устата й посинявала и не можела да говори. Приемала
успокоителни, защото често получавала кризи, включително и на погребението на
баща й. Й. била близка с баща си и той й бил подкрепа. Разказвала, че намира в
него много сходни черти с нейния характер, че прилича на него. Н.сочи, че по
това време работили заедно с ищцата. След инцидента ищцата отсъствала 2-3
седмици от работа, предвид кризите, които получавала. Свидетелката посочва в
показанията си, че ищцата била по-близка с баща си. Той е бил човекът, който
финансово е издържал семейството, включително и ищцата, като това е продължило
и след като тя е записала да следва висше образование. Свидетелката описва, че
към настоящия момент ищцата не е преодоляла загубата на баща си – затворила се
е, не е същият весел човек. Първите месеци на работа страняла от колеги,
дори такива, които й били близки в
реалния живот, изгубила контакт с някои от тях. Около месец приемала
успокоителни.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание
чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването
на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на бащата на ищцата;
4. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищеца
на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета и
6. какви отношения са
съществували между ищеца и пострадалия преди настъпване на процесното ПТП,
В доказателствена тежест на
ответника е да установи настъпването на следните факти:
1. съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия – управлявал е лекия автомобил с 3, 64
промила алкохол в кръвта, както и че е пътувал без поставен обезопасителен
колан, като тези два факта са в причинно – следствена връзка с настъпване на
процесното ПТП и смъртта на бащата на ищеца.
По делото е представена влязла в
сила присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за
настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца.
От представената и описана
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищцата е предявила писмена
претенция пред ответното застрахователно дружество на 22.01.2019г.
С Постановление
№ 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които
следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства,
които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от
Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Посочените критерии формират съдържанието на понятието
"справедливост", което е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД
- справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
От събраните
свидетелски показания се установява, че между ищцата и баща й приживе е съществувала близка
връзка между родител и дете. Живели са заедно в общо домакинство. Помагали си.
След смъртта на баща си, ищцата започнала да получава паник атаки. Загубата на
баща й се отразило и на работата й. Следва
да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2017г.
обществено икономическа обстановка в страната. Предвид изложеното и след като
съобрази възрастта на ищцата към датата на ПТП – 23 години и възрастта на баща
й към датата на ПТП – 58 години, съдът намира за справедливото
обезщетение за ищцата сумата от 120 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди от загубата на баща й. Съдът намира този размер за
адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и страдания и
отговарящ на принципа на справедливостта, като за разликата над 120 000 лв. до
предявения размер от 200 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно възражението за съпричиняване по
см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е управлявал
лекия автомобил с 3.64 промила алкохол в кръвта и е пътувал без поставен
обезопасителен колан.
В разглеждания
случай от мотивите към влязлата в сила присъда, се установяват твърдените и
посочени по-горе обстоятелства. Но изрично в постановените съдебни актове в
наказателното производство е направен извод от събраните доказателства, че
доколкото тези факти по никакъв начин не са допринесли както за настъпване на
пътно транспортното произшествие, нито съответно за смъртта на пострадалото
лице, то липсва съпричиняване от страна на пострадалото лице. С оглед на така
приетото в наказателното производство и чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, е неоснователно.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от датата на
увреждането 29.10.2017г.
В хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за момента от
уведомяване на застрахователя /чл.429, ал.3 КЗ/, респ. предявяване на
претенцията на увреденото лице. В случая застрахователят е уведомен на 22.01.2019г.,
поради което законна лихва върху определеното обезщетение се дължи считано
от 22.01.2019г. до изплащането. За периода от 27.10.2019г. /датата на увреждането/ до 21.01.2019г.
претенцията за законна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и след като съдът съобрази
предмета на правния спор, фактическата и правната сложност на делото, както и
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищеца и чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата адвокат М.Д. – САК адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лева съразмерно на уважената част от исковете.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 80 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на СГС 4 800 лв. държавната такса.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.П.С., ЕГН - **********,***,
офис 215 – чрез адвокат М.Д. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 120
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП
на 29.10.2017г., при което е причинена смъртта на нейния баща – П.Д.С., ЕГН – **********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2019г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
сумата над 100 000 лв. до предявения размер от 200 00 лв., както и иска по чл. 429,
ал. 1 от КЗ за периода от 27.10.2019г. до 21.01.2019г.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК сумата от 4 800 лв.
ОСЪЖДА
Й.П.С., ЕГН - **********,***, офис 215 –
чрез адвокат М.Д. да заплати на „Д.З.”
АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 80 лева.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адвокат М.И.Д.,
адвокат от САК, с адрес: ***, офис 215 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 6 000 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
СЪДИЯ: