и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №46 от 17.04.2008 г., постановена по наказателно частен характер дело №163/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Хайретин Хасан Ахмед от с.Пенево, обл.Кърджали за виновен в това, че на 17.10.2007 г. в с.Пенево, обл.Кърджали, като извършител причинил на Фахри Шенол Идриз от с.Пенево с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се кръвонасядане в долната трета на лявото бедро, което е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по отношение на малолетно лице – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева. Осъдил е също подсъдимия Хайретин Хасан Ахмед от с.Пенево, обл.Кърджали да заплати на Филиз Фахри Идриз и Шенол Мехмед Идриз и двамата от с.Пенево, обл.Кърджали в качеството им на законни представители на малолетното си дете Фахри Шенол Идриз, сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 612 лева, от които 12 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение. С присъдата подсъдимият Хайретин Ахмед е осъден също да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Хайретин Ахмед, който я обжалва чрез защитника си – адв.Василева, като счита, че същата е несправедлива – наложеното му наказание било завишено по размер и не съответствало на извършеното от него деяние. В случая били причинени болки и страдания, а не разстройство на здравето. Занижената обществената опасност на деянието предполагала и минимална по размер санкция. Завишен бил и не съответствал на преживените болки и страдания от детето и размера на присъденото обезщетение по уважения граждански иск. Касаело се в случая „до най-лека по степен лека телесна повреда” и възмездяването явно било неоснователно завишено. Към момента на конфликта подсъдимият бил емоционално неустойчив, с прояви на лесна раздразнимост, избухливост, с понижен емоционален контрол и той нито имал намерение, нито искал или допускал да удари пострадалото дете, като не съзнавал какво е извършил към оня момент. Това било видно от медицинското удостоверение изд. от Психиатрична болница гр.Кърджали, приложено към въззивната жалба. Твърди се, че подсъдимият се водел на учет в ПБ от 2006 г., а деянието било извършено през м.октомври 2007 г. Подсъдимият съжалявал и се разкайвал за това, което се е случило, но твърди, че бил изпаднал в криза в този период от време. Моли съда да измени обжалваната присъда и да намали размера на наложената на подсъдимия глоба, както и да намали размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от адв.Василева, която от негово име поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответниците по жалбата – законните представители на детето Фахри Идриз, чрез адв.Белев, оспорват същата и молят присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 17.10.2007 г. около 11.00 часа подс.Хайретин Ахмед видял, че в градината му, находяща се в с.Пенево е влязла чужда крава и тъй като в близост се намирало детето – Фахри Идриз му казал да я изведе от там. Фахри Идрез му отговорил, че кравата не е тяхна, при което подсъдимия сам извел животното от имота си, след което се прибрал в дома си. След около един час подс.Ахмед отново отишъл в градината си и там заварил същата крава да пасе в имота му, при което тръгнал да търси момчето Фахри Идриз. Намерил до в близост да лови риба и отново му казал да изведе кравата от градината му. Момчето първоначално продължавало да твърди, че животното не е негово, но впоследствие признало, че кравата е на семейството му, но няма да я изкара от градината, защото майка му поръчала така. Ядосан от този отговор подсъдимият ударил детето – св.Фахри Идриз по õолната част на левия му крак с пръчка, която държал в ръката си, при което детето се разплакало. Подсъдимият отново отишъл до градината си и сам извел чуждата крава от имота си. Видно от приложеното като доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение №324/2007 г. изд. от д-р Николай Маринов – съдебен лекар, при извършен на 18.10.2007 г. преглед на Фахри Шенол Идриз е установено кръвонасядане в долната трета на лявото бедро с размери 8/1,5 см, като е посочено, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е било причинено болка и страдание. Видно от приложеното заверено ксероксно копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0305/31.03.1994 г. Фахри Щенол Идриз е роден на 27.03.1994 г., т.е. към 17.10.2007 г. – датата на описаното деяние, същият е бил малолетен – ненавършил 14 години. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.2-ро във вр. с чл.130, ал.2 от НК, а именно: на 17.10.2007 г. в с.Пенево, обл.Кърджали, като извършител причинил на Фахри Шенол Идриз от с.пенево с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се кръвонасядане в долната трета на лявото бедро, което е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по отношение на малолетно лице. Именно по посочения престъпен състав подсъдимия е бил предаден на съд, съответно признат за виновен в осъществяването му от първоинстанционния съд. При оценка и анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимия е автор на извършеното престъпление, като самия той не отрича този факт. Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не е необходимо да се коментират подробно. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в поведението на подсъдимия – нанесения удар безспорно указва на целенасочен волеви акт от страна на подс.Хайретин Ахмед. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване. Районният съд е направил правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК, поради което е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание, към средния предвиден размер, а именно 2000 лева. За да определени точно този размер на санкцията, решаващия съд е изложил подробни съображения, както за обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, а също и за смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. Съдът е взел в предвид, че подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил реабилитиран по право, т.е. води се неосъждан, обстоятелството, че е направил самопризнания и е изразил съжаление за извършеното от него деяние. Относно обществената опасност на престъплението правилно съдът е отчел обстоятелството, че в случая от съществено значение е възрастта на пострадалия, който е бил малолетно дете. А децата се ползват с особената закрила на закона и всяко посегателство спрямо личността им прави деянието с висока степен на обществена опасност. Изложените в тази насока изводи от първоинстанционния съд са правилни и се споделят напълно и от настоящата инстанция. Освен изложеното съдебния състав съобрази и обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимия не е бил провокиран по какъвто и да било начин от пострадалото дете, а напротив самия подсъдим е инициирал разговор с последното и останал недоволен от отговора на детето, си е позволил неправомерно посегателство спрямо него с държаната в ръце пръчка. Т.е. подбудите за извършване на деянието са незачитане основните световно признати човешки ценности – неприкосновенността на личността и най-вече на децата. Поведението на подсъдимия не може да бъде оправдано с обстоятелството, че същият се води на учет в Психиатрична болница – гр.Кърджали от 2006 г., предвид, че по делото липсват каквито и да било данни, че към момента на извършване на деянието той не е имал намерение, нито е искал или допускал да удари детето, нито пък е съзнавал какво е извършил, както се сочи в жалбата. Напротив от дадените от подсъдимия обяснения на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се установява, че същият последователно и логично разказва какво точно се е случило и как и защо е ударил детето. Т.е. съзнавал е напълно извършеното от него деяние и самия той не е твърдял противното. Във връзка с изложеното, се явява неоснователно оплакването развито във въззивната жалба, че наложеното наказание било завишено по размер и не съответствало на „очевидно” занижената обществена опасност на деянието. Факта, че с деянието е било причинено болка и страдание /чл.130, ал.2 от НК/, а не разстройство на здравето /чл.130, ал.1 от НК/, не обосновават задължително налагане на санкция в минимален размер, както се сочи в жалбата на подсъдимия. Преценено по този начин следва, че винаги, когато леката телесна повреда е съставомерна по ал.2 на чл.130 от НК, то винаги и наказанието следва да се определи в минимален размер, което не отговаря на духа, принципите и смисъла на закона. Съгласно нормата на чл.54 от НК, при определяне на наказанието съдът се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца; подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на изложеното по-горе така определеното наказание е справедливо, защото съответства на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, поради което и въззивата жалба на подсъдимия се явяват неоснователна в тази й част. Причиненото телесно увреждане – кръвонасядане в долната трета на лявото бедро с размери 8/1,5 см и претърпените от пострадалото дете болки и страдания са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия. При определяне на претендираното обезщетение, съдът напълно обосновано съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1000 лева е достатъчна да обезщети Фахри Идриз, като тази сума се дължи от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 17.10.2007 г. до окончателното й изплащане. С оглед на обстоятелството, че детето е с лабилна психика с оглед възрастта му и по-трудно и бавно се възстановява емоционално от негативните изживявания след случилото се от възрастен индивид, както и предвид събраните доказателства – показанията на св.Тасим Хасан, че след деянието, същото е било стресирано, бълнувало на съд, ставало нощем и плачело, размера на сумата от 1000 лева е именно тази, която ще репарира претърпените неимуществени вреди, поради което жалбата и в гражданско осъдителната й част се явява неоснователна. Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимия и направените от законните представители на детето разноски по делото в общ размер на 612 лева, като също правилно е присъдена и държавна такса от 50 лева върху уважения размер на предявения граждански иск. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което като такава следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №46 от 17.04.2008 г., постановена по НЧХ дело №163/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |