Решение по дело №499/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 377
Дата: 26 март 2019 г. (в сила от 10 април 2019 г.)
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20195300500499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е    377

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             Председател: Виолета Шипоклиева

                                                    Членове: Фаня Рабчева

                                                                    Велина Дублекова                                                      след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 499 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:  

       Производство по чл. 278 от ГПК вр. чл. 463 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е с вх. № 8183/31.12.18г. чрез ДСИ при РС-гр. Първомай ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 6939/05 март 2019г. от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от изп. директор Г. Д. чрез пълномощник С.Д. срещу Разпределение по изп. дело № 116/2017г. по описа на СИС при РС-гр. Първомай, предявено на 17.12.2018г.

        Излагат се в жалбата съображения, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно поради следното:

        Събраната и подлежаща на разпределение сума възлиза на 1 511.46 лева. На първо място, СИ неправилно е определил реда на привилегиите на основния и присъединените взискатели. Публичното държавно вземане на НАП за глоба, присъединено по право въз основа на удостоверение от ТД на нАП гр. Пловдив, /посочено в т.5 от таблицата/, се ползва с привилегия съгласно чл. 136 т. 6 от ЗЗД.

      Пропороционалната такса за съдебното изпълнение се събира с привилегя по чл. 136 т. 1 от ЗЗД, но размерът й се определя съобразно събраната сума. В чл. 53 ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е изрично посочено, че при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Тъй като, подлежащата на разпределение сума възлиза на 1 511.46 лева, размерът на пропорционалната такса следва да бъде преизчислен.

    Освен това, е допусната грешка при посочване на общия размер на главниците по титулите за частни държавни вземания, които събира НАП, /т.1 от таблицата/, тъй като в сумата не е включена дължимата сума по изпълнителния лист от 10.12.2010г. по нчхд № 184/2007г. по описа на Районен съд-гр. Първомай.

    Не на последно място, в изготвения протокол е упоменато, че към датата на първото разпределение, 812.07.2013г./ СИ е изплатил на основния взискател НАП и присъединения взискател Б. П. суми в неправилно съотношение, поради което е необходимо да се извърши прихващане в полза на присъединения взискател от събраната до момента сума, както и от постъпващите занапред суми, до необходимото изравняване. Тъй като, посоченото разпределение от 12.07.2013г. е влязло в сила, без да бъде оспорено от заинтересованите страни поделото, жалбоподателят счита, че е недопустимо СИ да санира евентуалното си законосъобразно поведение като предвижда извършване на прихващане на бъдeщите постъпления по делото в полза на присъединените взискатели за сметка на основния взискател. Необходимо е всяко разпределение по делото да се извършва съобразно изискванията на закона, като СИ се съобразява с текущото състояние на делото и вида и размера на предявените за събиране вземания към датата на предявяването му.

     Предвид изложените обстоятелства моли да бъде отменено обжалваното разпределение , като се укаже на СИ при РС-гр. Първомай да извърши ново при съобразяване с изложените в жалбата доводи.

    Не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК от длъжникът и от присъединените взискатели по изп. дело.

    Постъпили са писмени мотиви на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ДСИ при РС-Първомай, с които се изразява становище за допустимост, както и за неоснователност на постъпилата жалба.

    Въззивният състав на ПдОС констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, взискател по изп. дело № 116/2007г. по описа на ДСИ при РС-Първомай, в законния срок по чл.462 ал. 2 от ГПК- тридневен от деня на предявяване на разпределението, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ, обективирано в Разпределение на сума, предявено на страните по изп. дело на 17.12.2018г. В случая, жалбата е изпратена по куриерска фирма на 20.12.2018г., видно от отметка от страна на ДСИ, /лист 851,стр.2-ра от изп.дело/. След като жалбата е допустима за разглеждане по същество, въззивният състав на ПдОС разгледа жалбата по същество.

    Въззивният съд констатира от приложено копие от изп. дело № 116/2007г. по описа на ДСИ при РС-Първомай, следните имащи отношение към предмета на жалбата, обстоятелства:

    Обжалваното разпределение, обективирано в протокол от 17.12.2018г. на ДСИ, и предявено на страните на 17.12.2018г., /лист 851-852 от изп.дело № 116/2007г.,том 5/, е изготвено на основание чл. 460 от ГПК, като е разпределена събрана неизплатена сума от 1 511.46 лева.

    Видно е, че общият размер на вземането на всички взискатели, в т.ч. и НАП, е сума по-голяма, в значителен размер, посочена като „общ размер на непогасените вземания: 107 941.57 лева“, в сравнение със „събрана неизплатена сума:1511.46 лева“, поради което и последно посочената сума следва да бъде разпределена между взискателите, като най-напред се задели сума за привилегированите вземания по чл. 136 ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 136 ал. 1 т. 1 от ГПК с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземания, в т.ч. и „вземания за разноски по принудителното изпълнение“.

    Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал. 1 т. 6 от ГПК „вземанията на държавата, освен тия за глоби“ се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Посочено е в разпределението, че за взискател Районен съд – Първомай, /под номер 2/, вземането към 17.12.2018г. възлиза на сумата от 1 122.53 лева, която сума включва 30 лв-ДТ чл. 40 ТДТГПК; 1092.53лв- ДТ чл. ТДТГПК; при което и двете суми, съставляват „вземания на държавата“, при което и се ползват с право на предпочтително удовлетворение, съгласно чл. 136 ал. 1 т. 6 от ГПК. Съгласно чл. 40 от ТДТГПК „за изготвяне и предявяване на разпределението се събира такса 30 лв“, а съгласно чл. 53 ал. 1 б.“в“ от ТДТГПК, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума „от 1000 до 10 000 лв – 100 лв+ 8 на сто за горницата над 1000 лв“. Съгласно чл. 53 ал. 3 от ТДТГПК при „частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума“. В случая, следва да се посочи, че цялото вземане на РС-Първомай, като привилегировано такова по чл. 136ал.1т.6 от ГПК, в т.ч. и като единствено привилегировано по см. на чл. 136 ал. 1 от ГПК, изцяло се удовлетворява от събраната сума; като цялото вземане/целият дълг/ на РС-Първомай възлиза на 1 122.53 лева, изцяло се удовлетворява от събраната сума 1511.46 лева/. Поради което и в настоящия случай следва да се приеме и от окръжния съд, че паричното вземане/целият дълг/, като е в размер по-малък от събраната сума, но се удовлетворява изцяло от нея, като единствено, в случая, привилегировано вземане, то определената такса правилно е определена от страна на ДСИ, тъй като събраната сума е по-голяма от размера на паричното вземане, което изцяло е събрано. Т.е. в случая, не е налице хипотеза на частично събиране на парично вземане по чл. 53 ал. 3 от ТДТГПК, така както неправилно сочи жалбоподателят по отношение на вземането на РС Първомай, за да има необходимост от преизчисление на размера на пропорционалната такса по чл. 53 от ТДТГПК.

    Неоснователно е и оплакването в жалбата, че публичното държавно вземане на НАП ТД-Пловдив за глоба в размер от 20 лева, /под номер 5 от разпределението/, се ползва с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД, тъй като видно от съдържанието на последно цитираната разпоредба глобите са, изрично, изключени от привилегированите вземания на държавата от този ред.

   Необосновано е оплакването на жалбоподателя, че в протокола за разпределение не била включена сумата по изп. лист от 10.12.2010г., издаден по н.ч.х.д. № 184/2007г. на ПРС. Относно взискател № 1-НАП, изрично, е посочено в протокола за разпределение от 17.12.2018г., и включено негово вземане по изпълнителен лист от 10.12.2010г., издаден по н.ч.х.д. № 194/2007г. на ПРС, /намиращ се на лист 778, 4-ти том от изп.дело № 116/2007г./; като по този изп. лист вземането се събира чрез НАП, и възлиза в общ размер от 125 лева. В случая, не се сочи от жалбоподателя конкретна грешка, а и такава не се констатира от съда относно общия размер на главниците по титулите за частни държавни вземания, които събира НАП; като е посочен в протокола, съответно, размерът на главницата на тези вземания, както и размерът на законните лихви, като тези размери са дадени към датата на разпределението 17.12.2018г.

    Доколкото, направеното оплакване в жалбата относно първо разпределение по изп. дело, от 12.07.2013г., /влязло в сила, като неоспорено от страните по делото/, има отражение към разпределението от 17.12.2018г., което е предмет на настоящата жалба, с оглед определеното от ДСИ съотношение на вземанията между взискателите Х.П. и Е.П.- по 49.95% за всеки от тях, и на НАП-ТД Пловдив – 0.10%, без да се определи процент /участие в разпределението/ за НАП-София /взискател №1/, настоящият въззивен съд намира това оплакване, също, за неоснователно.

    В случая, ДСИ след разпределяне на сума от 1122.53 лв, с която се погасява изцяло привилегированото вземане на Районен съд Пловдив, от общо събрана сума 1 511.46 лева, остава остатък от 388.54 лева, който се разпределя за останалите хирографарни кредитори, /но без НАП, също хирографарен кредитор/, съразмерно на техните вземания, съгласно изискването на чл. 136 ал. 3 от ГПК. В мотивите на обжалваното разпределение, както и в дадените по реда на чл. 136 ал. 3 от ГПК, този начин на разпределение се обяснява от страна на ДСИ с приложено от него „служебно прихващане“ в полза на Б. П.,/в лицето на неговите наследници по закон-Х.П. и Е.П., конституирани на 10.08.2018г. като взискатели на негово място/, от събраната до момента сума; като такова прихващане следвало да се прави и от постъпващите занапред по делото суми, до необходимото изравняване. Това необходимо изравняване следва да настъпи, тъй като изплатените до момента /до 17.12.2018г./ суми на НАП, възлизащи в общ размер от 22 563.15 лева, и на Б. П. – 601.80 лв, е констатирано от ДСИ, че са изплатени в неправилно съотношение, /не по съразмерност като вземания на взискатели без привилегии/. Това неправилно изплащане на вземанията на тези взискатели е станало поради допусната от ДСИ грешка в първото разпределение – 12.07.2013г., когато ДСИ неправилно е разпределил, /както след това и изплатил/, сума на НАП, тъй като погрешно е приел при това първо разпределение, че вземанията на НАП са привилегировани, /в нарушение на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД/.

     В случая, въззивният състав на ПдОС намира, че се касае до неправилност в извършено разпределение, при което е била нарушена императивна разпоредба на чл. 136 от ЗЗД, което разпределение – първо от 12.07.2013г. е влязло в сила, поради необжалването му от страните. От страна на взискателя НАП, понастоящем жалбоподател, същото разпределение не е било обжалвано, защото е било изцяло в негов интерес, макар изготвено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 136 от ЗЗД. В случая, няма процесуална пречка допуснатата от ДСИ грешка, да бъде поправена, като с настоящето второ разпределение – от 17.12.2018г., на взискателя НАП не бъде разпределена сума, докато се отчете от страна на ДСИ, че паричното изражение на цялата изплатена сума на НАП, както и на Б. П., /респ. двамата му наследници/,  се намират една към друга в правилното съотношение – 84.13% - за НАП и 15.87%- за Б. П., тъй като и двамата взискатели са без привилегии, и имат право на разпределени суми, съразмерно на вземането си. В случая, не се и спори от жалбоподателя, както и са налице доказателства по делото, че неправилно разпределените суми от първото разпределение – 12.07.2013г., са и вече изплатени на взискателите в неправилно съотношение, /не по съразмерност като вземания на взискатели без привилегии/.

     Предвид гореизложени съображения въззивният състав на ПдОС споделя направеното разпределение – от 17.12.2018г. за правилно, при което и жалбата срещу него намира за неоснователна, при което приема, че следва да я остави без уважение.

    Решението на окръжния съд може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463 ал. 2 от ГПК.

    Водим от гореизложеното и на основание чл. 463 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                          Р Е Ш И :

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна постъпила  с вх. № 8183/31.12.18г. чрез ДСИ при РС-гр. Първомай ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 6939/05 март 2019г. от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от изп. директор Г. Д. чрез пълномощник С.Д. срещу Разпределение по изп. дело № 116/2017г. по описа на СИС при РС-гр. Първомай, предявено на 17.12.2018г.

    Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463 ал. 2 от ГПК.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                  2/