№ 107
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600506 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда №281/21.07.2020г. по нохд №2384/19г., състав на
Старозагорския районен съд е признал подсъдимия Ж. Р. Ж. за виновен по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК и го осъдил на три месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Присъдата била обжалвана от подсъдимия и с Решение №
260072/19.07.2021г. по внохд № 2434/2020г. на Старозагорския окръжен съд
била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане на адв. С.М. –
защитник на осъдения Ж. Р. Ж. за възобновяване на внохд № 2434/20г. на
Окръжен съд Стара Загора.
1
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакванията основно са насочени към допуснати
процесуални нарушения, повлияли на правилността на решението.
Претендира се възобновяване на делото, отмяна на постановеното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.
Представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да не
бъде уважавано, като счита, че не са налице основания за възобновяване на
наказателното дело. Сочи, че присъдата и решението за обосновани и
законосъобразни, като двете инстанции са изложили достатъчно съображения
както по фактите, така и по правото.
Защитата твърди, че мотивите на въззивната инстанция не
удовлетворяват критериите по чл.339, ал.2 НПК и не може да бъде разбрана
волята й. Предлага делото да бъде възобновено, въззивното решение
отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Осъденият поддържа защитника си и иска да бъде оправдан.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от
осъдения и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилното
приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на
установената от решаващите инстанции фактическа обстановка, и то само ако
са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното
убеждение на съда по фактите.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК се обосновава на първо място с липсата на собствен анализ на
доказателствата, на установената фактическа обстановка и на правните
изводи, като въззивната инстанция се е позовала на мотивите на друг съдебен
състав, което е равносилно на липса на мотиви. Отправя се упрек към
въззивната инстанция, че в решението си не е отговорила на възраженията,
2
изложени подробно в жалбата срещу присъдата.
Така посочените съществени процесуални нарушения, обхванати от
разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК са налични.
Проверката на въззивното решение сочи на съществен порок при
неговото изготвяне с оглед на съдържанието му, тъй като то не отговаря на
изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК. То съдържа буквален препис на
мотивите на първоинстанционната присъда и по съдържание този обем на
решението включва изложение на фактическата обстановка по делото и
посочване на доказателствата, въз основа на които е приета за установена тя.
Останалата част от решението би следвало да съдържа аргументите на
въззивния съд, поради които той счита, доказано ли е обвинението по един
безспорен и категоричен начин, подлежи ли подсъдимия на наказание и какъв
да бъде вида и размера му. Прочитът на тази част от решението сочи, че
въззивния съд бланкетно се е съгласил с изводите на първата инстанция, като
е отбелязъл единствено, че те са правилни. Поради това, с почти буквално
преповтаряне на мотивите на първостепенния съд в решението на Окръжния
съд трудно би могло да се приеме, че последният е изпълнил задължението си
по чл. 339 от НПК.
Вярно е, че е възможно и първата съдебна инстанция и контролиращата
я въззивна такава да достигнат до аналогични фактически и правни изводи, но
дори в този случай, съответните мотиви биха имали поне минимални
съдържателни или стилови различия, а такива по настоящето дело липсват.
От процесуалноправна гледна точка не може да се очаква, че основанията на
въззивната инстанция за постановяване на съдебния си акт, ще се обективират
с идентичното словесно преповтаряне на фактическата обстановка и
формалното отчитане на правните съображения на първоинстанционния съд
като правилни. Този подход на въззивния съд не може да не създаде
впечатлението, че там, където и първият съд не е изложил мотиви, тъй като в
хода на първоинстанционното производство не са били направени
съответните възражения и искания, които се съдържат за първи път във
въззивната жалба, липсват мотиви и в решението на въззивния съд.
В жалбата и в допълнението към нея осъденият и защиникът му
детайлно са посочили какви според тях процесуални нарушения са
допуснати от първата инстанция и в какво се състои неправилното
3
приложение на материалния закон, но те изобщо не са били обсъдени в
контекста на направените искания, нито дори анализирани при направата на
правните изводи по делото.
Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и
доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали
ги уважава или не и този отговор винаги трябва да бъде обективиран по
делото - в мотивите на въззивното решение /по арг. чл.339, ал.2 НПК/.
Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на решението и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на
чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Но постановяването на съдебен акт без мотиви е
едновременно с това съществено нарушение на процесуални правила и по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. Правото на страните да атакуват по
установения от закона ред съдебни актове, които накърняват законните им
права и интереси, може да се упражни ефективно, когато се оспорят
убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху
които са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви
ограничава правото на защита на страните.
В случая въззивният съд е нарушил и принципа на чл. 14 от НПК, тъй
като съдържанието на въззивния акт не сочи на спазване на процесуалния ред
на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на "всички
обстоятелства по делото". Този ред е предвиден от законодателя, за да е
гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната
увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че
това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се
разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да
бъде поставено на контрол по предвидения в НПК ред. В случая доводите на
осъдения са били ясно обективирани в жалбата и допълнението към нея, но
въобще са били игнорирани от съда.
Игнорирането на исканията и на аргументите на страните или простото
деклариране на несъгласие с доводите им, без да се изследват в пълнота и да
им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно, невсестранно и непълно
4
изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е нарушение на
принципа, уреден в чл. 14 от НПК.
Тъй като по конкретното дело не е даден отговор на доводите на
осъдения и защитника му, заложени в жалбата и допълнението към нея и
поддържани изцяло в хода на съдебните прения, е било допуснато
съществено нарушение на чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК, съставляващо
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Налице е основание за възобновяване на въззивното дело и отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на Старозагорския окръжен съд.
При новото разглеждане процесуалният недостатък на отмененото
въззивно решение следва да бъде преодолян чрез цялостен задълбочен анализ
на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, а в случай на
необходимост - и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, и изготвяне
на прецизен въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от
НПК.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието си по 425,
ал.1, т.1 НПК, настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда
останалите доводи, съдържащи се в жалбата и насочени към неправилното
приложение на материалния закон. Те следва да бъдат взети предвид при
новото разглеждане на делото от въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК Апелативният
съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 2434/20г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора.
ОТМЕНЯВА Решение № 260072/19.07.2021г. по внохд № 2434/20г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд
от стадия на допускане на доказателствата по чл.327 НПК.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6