Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., І Г.О., в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 14211/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу разпореждането,
обективирано в съобщение изх. № 7041/09.11.2020 г., (съобщено на длъжника на 16.11.2020
г.) по изпълнително дело № 20209190400429 на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, с което е отказано да
бъдат намалени приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатски хонорар от 400 лв. до 200 лв. (размера по чл. 10, т. 1 от Наредба №1
от 2004 г.), както и по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
В жалбата се
поддържа, че от страна на „Т.С.“ ЕАД е подадено възражение от 20.10.2020
г. за прекомерност на определения адвокатски хонорар във връзка с получена
покана за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, като е
поискано същият да бъде намален до посочения размер в чл. 10, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа се, че приетият хонорар от ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като
обжалваното постановление надвишава сумата от 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело, като включва и сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата – за
водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на
парични вземания. Излага, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата се
дължи само в случаите, когато са налице двете кумулативни предпоставки –
извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на
упълномощения представител на взискателя по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Счита адвокатският хонорар
за прекомерен, защото делото не представлява фактическа и правна сложност.
Поддържа, че адвокатският хонорар е прекомерен, защото ВКС в своята практика
приема, че общините са „сигурни платци“, а „Т.С.“ ЕАД е дружество, чийто
едноличен собственик е Столична община.
Взискателят по изпълнителното дело Е.В.М., счита жалбата за
неоснователна. Поддържа, че още с молбата за образуване на делото е формулирано
искане за налагане на запор, като с допълнителна молба е поискано да бъде
извършена справка в Регистъра за банковите сметки и сейфове към БНБ за наличие
на банкови сметки и сейфове на длъжника.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото
оспорените суми са съобразени с НМРАВ и ТТР към ЗЧСИ, като адвокатското
възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно материалния интерес по
делото.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено
следното:
Жалбата е допустима (ТР
3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.
Изпълнително дело № 20209190400429 на ЧСИ С.А., е образувано на 06.10.2020 г.
по молба от Е.В.М., за събиране на вземане от „Т.С.“ ЕАД,
обективирани в изпълнителен лист от 24.07.2020 г., издаден по гр. д. № 80951 от
2017 г. на СРС, 39 с-в, в размер на 59,78
лв. Към молбата за образуване на изпълнителното
дело е представен договор за цесия между взискателя - цесионер и посочения в
изпълнителния лист като кредитор К.И.Б.- цедент, по силата на който
горепосоченото вземане е прехвърлено. Приложено е договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2020г. с договорено възнаграждение в размер на 400 лв.,
платено в брой, съгласно чл. 1, ал. 2 от договора.
С молба от 07.10.2020
г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в регистър за банковите
сметки и сейфове към БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника.
На „Т.С.“ ЕАД, е връчена покана за доброволно изпълнение
на 15.10.2020 г., в която е посочено, че задълженията по
изпълнителното дело включват, освен горепосочените вземания по изпълнителния
лист и за адвокатско възнаграждение, така също разноски за издаване на изпълнителния
лист, банкови такси, и такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 5843, 31 лв. размерът
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е 55,18 лв. с ДДС. Сумата е
постъпила по банковата сметка на частния съдебен изпълнител на 19.10.2020 г.
С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение
изх. № 7041/09.11.2020 г., (съобщено на длъжника на 16.11.2020
г.), във връзка с постъпило
възражение от страна на „Т.С.“ ЕАД от 20.10.2020 г., ЧСИ е отказал да
намали адвокатския хонорар, както и оспорената от длъжника такса по
изпълнението по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид,
че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., в релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата
- ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на
процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането,
поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че взискателят е изменил
изпълнителния способ, довел до събиране на вземането, доколкото това действие е
извършено в срока за доброволно изпълнение и не може да се приеме за същинско
такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
При определяне на размера на
начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се има предвид като база за
изчисляването й вземането по изпълнителния лист и в него не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело, поради което таксата следва да бъде преизчислена. Съгласно т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на
сто за горницата над 100 лв.. Предвид че вземането, за което е образувано
изпълнителното дело, е в размер на 59,78 лв., то и дължимата такса се равнява
на 10 лв. без ДДС или 12 лв. с ДДС, като в тази част обжалваното постановление
следва да бъде отменено - за разликата над този размер до начислените 55,18
лв. с ДДС. Независимо от изхода на
спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се
преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че
не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на
органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело № 20209190400429 на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, разпореждането, обективирано в
съобщение изх. № 7041/09.11.2020 г., (/съобщено на длъжника на 16.11. 2020 г.), с което е отказано да бъдат намалени приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатски хонорар от 400 лв. до 200
лв. както и начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – над 12
лв. с ДДС до определените 55,18 лв. с ДДС, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя Е.В.М., до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело по изпълнително дело № 20209190400429 на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, както и намалява определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до размера на 12 лв. с ДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.