№ 2836
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110153202 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Чанове“ ООД, ЕИК
********* срещу „ПроДенс“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка по чл.8.1 от
Договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“ от
01.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
28.09.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът „Чанове“ ООД твърди, че е притежател на търговската марка
„ЧАНОВЕ“ и ноу-хау за изграждане и управление на клуб за български народни танци
с посочената марка. Поддържа, че на 01.05.2017г. с ответника „ПроДенс“ ЕООД
сключили Договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка
„Чанове“, по силата на който франчайзодателят предоставил на франчайзополучателя,
срещу заплащане на договорена месечна такса и при спазване на други условия,
упоменати в договора, ноу-хау за изграждане и управление на клуб за български
народни танци с търговската марка, правото да позлва търговското име и марка,
правото да ползва озвучаване на залите, правото да ползва методика за преподаване на
български народни танци и хора, както и правото да ползва подбрана музика за
изпълняване на български народни танци и хора. Излага съображения, че до края на
м.09.2020г. от страна на франчайзополучателя са заплащани всички месечни такси, а
след посочената дата управителят на ответното дружество заявил, че няма да
изпълнява задълженията си по договора, а ще извършва от свое име и със свои
служители конкурента дейност на основание чл.3.3.12 от договора по обучение на
1
любители на български народни танци и хора. Допълва, че в началото на м. октомври
2020г. при посещение на провеждана от ответника репетиция, се установило, че
ответникът продължава да използва търговското име и марка „Чанове“, озвучаване на
залите, методика за преподаване на български народни танци и хора, подбор на музика
за изпълняване на български народни танци и хора, които са предмет на договора за
франчайзинг. Твърди, че ответникът създал Танцова къща „Арамии“, с която
провеждал репетиции по обучение на любители на български народни танци и хора,
използвайки същата методика за преподаване, с подбраната музика за изпълняване на
български народни танци и хора, придобити по договора за франчайзинг от
01.05.2017г., с което на практика извършвал нелоялна конкурентна дейност. Ищецът
заявява, че на 12.102020г. прекратил договора си с ответника и го поканил да му
заплати дължимата неустойка в размер на 10 000 лева за извършените нарушения и
осъществена конкурентна дейност. С оглед на изложеното моли ответника да му
заплати посочената сума, представляваща неустойка по чл.8.1. от Договор за
франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“ от 01.05.2017г.,
както и законна лихва считано от подаване на исковата молба. Претендира
присъждането на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ПроДенс“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на
твърдяните от ищеца договорни отношения по посочения договор за франчайзинг от
01.05.2017г. Твърди, че същият е бил със срок на действие 1 г., съответно е изтекъл на
01.05.2018г., съответно възразява, че същият е бил многократно автоматично
удължаван. Позовава се на нищожност на клаузата на чл.1.1.3 от договора на
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Твърди, че най-късната възможна дата, на която
договорът е преустановил действието си е 01.05.2019г. Поддържа, че след
прекратяване на договорната връзка, отношенията между страните продължили като
неформални такива, при което ответникът използвал търговското име и марка на
ищеца за провеждане на занимания по народни танци, за което ищецът му издавал
фактури за възнаграждение за франчайзинг на месечна база. Посочва, че последната
издадена фактура била за м.09.2020г., която ответното дружество заплатило. В
допълнение посочва, че след проведен разговор в началото на м.10.2020г. страните се
договорили всеки да продължи самостоятелно, като ответникът регистрирал своя
марка Танцова къща „Арамии“. Оспорва провеждането на среща на дата 12.10.2020г.,
съответно твърденията за прекратяване на договора на посочената дата. Счита, че
процесната неустоечна клауза е нищожна, уговорена прекомерно, поради което и
накърняваща добрите нрави. При условията на евентуалност, моли за намаляване
размера на предвидената в чл.8.1 от договора неустойка на 300 лева. Претендира
сторените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
2
следните фактически и правни
изводи:
По иска по чл. 92
ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже по
делото пълно и главно възникването на договорни отношения с ответника с
посоченото в исковата молба съдържание, валидно уговорена неустойка за
неизпълнение на задължения по договора за извършване на конкурентна дейност,
както и настъпването на уговорените предпоставки, пораждащи изискуемост на
вземането за неустойка в претендирания размер.
Не се спори между страните, а и се установява от представения като писмено
доказателство по делото договор за франчайзинг, сключен на 01.05.2017г., че "Чанове"
ООД, в качеството си на франчайзодател, се е съгласил да предостави на
франчайзополучателя - "ПроДенс" ЕООД ноу – хау за изграждане и управление на
клуб по народни танци с търговското име и марка „Чанове”, включващо: търговското
име и марка „Чанове”, методиката за преподаване на български народни танци и хора,
подбор на музика за изпълняване на български народни танци и хора. В допълнение
към горното е предоставено на франчайзополучателя и правото да управлява за своя
сметка зала на адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов” 51, ТЦ „МетроСити” под
търговското име и марка „Чанове”, като прилага административните и търговски
методи на дейност и стандартите за качеството на услугите, определение от
франчайзодателя. Съгласно чл.2.1. от договора франчайзополучателят се е задължил да
заплаща на франчайзодателя за предоставените му права, месечна такса в размер на
200 лева, дължима до пето число на всеки следващ месец от подписването на
договора. В клаузата на чл.3.3.12. от договора е предвидено, че за периода на действие
на същия, както и за срок от две години след прекратяване на облигационната връзка,
франчайзополучателят няма право да извършва конкурентна дейност нито лично, със
свои служители, чрез подизпълнители, с юридически лица, в които има участие, с
подставени лица, да представлява други търговски марки или юридически лица,
извършващи конкурентна дейност, както и да извършва такава дейност от свое име,
или по друг начин. Посочено е, че франчайзополучателят няма право да извършва
конкурентни действия като дистрибутор, комисионер, франчайзпартньор, търговски
агент, служител или консултант на трети лица, които предоставят продукти и услуги,
конкурентни на тези на франчайзодателя. В чл. 8.1. от договора е предвидено, че при
неизпълнение на франчайзополучателя или на свързани с него лица на задълженията
по същия, франчайзодателят има право да прекрати незабавно действието на договора,
като франчайзополучателят дължи неустойка в размер на 10 000 лева. Договорното
правоотношение е възникнало при възприет от страните срок с продължителност
уредена в текста на чл. 6, а именно за срок от една година, считано от момента на
3
подписване на договора, за което обстоятелство страните нямат разногласия, че се е
осъществило на 01.05.2017г. Предвидена е и възможност за автоматично подновяване
на договора при липса на възражение от страните /чл.1.1.3/.
В българското законодателство липсва легална дефиниция за понятието
франчайзинг. ЗКПО, в §1, т. 10, определя франчайзинга като съвкупност от права на
индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки,
търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-
хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба
на стоки и/или за предоставяне на услуги, която дефиниция въпроизвежда тази по
Регламент /ЕС/ № 4087 от 30.11.1988 г. относно прилагането на чл. 85, ал. 3 от
Договора на ЕО по отношение на категории франчайз, в сила до 1999 г.
Източници на дефиниции и тълкувания с международен характер, както от
правна гледна точка, така и от гледна точка на практиката и реалното приложение на
института, се съдържат и в Регламент /ЕС/ № 330/2010 на Комисията от 20.04.2010 г.
за прилагането на член 101, параграф 3 от ДФЕС относно категориите вертикални
споразумения и съгласувани практики. В най-общ смисъл, франчайзингът се определя
като система на разпространение, чрез която се продават стоки и/или услуги и/или
технологии на пазара, основаваща се на тясно и постоянно сътрудничество между
правно и финансово независими предприемачи: франчайзодателя от едната страна и
неговите франчайзополучатели, от друга. Франчайзодателят дава на своите
франчайзополучатели правото и същевременно им възлага задължението, да ръководят
предприятията си съгласно неговата концепция. Това право оправомощава и задължава
франчайзополучателя да използва при условията на постоянна техническа и
стопанско- икономическа поддръжка от страна на франчайзодателя, името на
системата и/или стоковите обозначения и/или марката за услугите и/или други обекти
на индустриална собственост както и ноу-хау, икономическите и техническите методи
и търговската система на франчайзодателя, като прави това в рамките и за срока,
установени в сключения между страните за тази цел в писмена форма договор, срещу
пряко или косвено заплащане.
За определяне естеството на правоотношенията между страните обаче следва да
се изходи и от съществуващите видове франчайзинг, които според използвания метод
биват дистрибуционен франчайз и бизнес формат франчайзинг. При бизнес формат
франчайзинга, франчайзополучателят не само дистрибутира продукта, произвеждан от
франчайзодателя, нито само възпроизвежда на практика дейността на франчайзодателя
/както е при франчайзинга на целия бизнес/, но и прилага цялата му бизнес концепция,
означавана в търговската практика като бизнес формат. Наличието на съглашение за
4
бизнес формат франчайзинг означава задълбочена икономическата обвързаност между
страните и води до създаване на франчайз система. Съществените елементи на
франчайза като бизнес формат са подписване на договор за използване на търговското
име и търговската марка на определена територия, предоставяне на цялата концепция
за бизнеса и опита на франчайзодателя и обезпечаване от страна на франчайзодателя
на комплекс от услуги, за да съдейства за успеха на франчайзополучателя като цяло
/реклама, финансиране и организиране на предприятието на франчайзополучателя,
маркетингови проучвания, дизайн на помещението/. Практически, при наличие на
подобно франчайз съглашение регионалният франчайзополучател мултиплицира в
рамките на региона бизнеса на франчайзодателя като изгражда собствени единици за
развиване на дейността.
В рамките на горните постановки и изхождайки от съдържанието на сключеното
между страните по делото съглашение от 01.05.2017г., настоящият състав намира, че
същото има характеристиките на такова за бизнес формат франчайзинг и съставлява
както договор, така и търговска операция.
На първо място, с оглед наведените твърдения и оспорвания, съдът намира, че
следва да бъде разгледан въпроса за това до кой момент е съществувала договорната
връзка между страните, по силата на сключеното франчайз споразумение.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства са събрани писмени
доказателства, както и са изслушани свидетелски показания. От разпита на
свидетелката Силвия Цветанова, бивша съпруга на управителя на ответното дружество
– Мариян Курдов се установява, че последният работел на трудов договор като
хореограф при ищеца до деня предхождащ сключването на процесния договор -
30.04.2017г. Посочва, че е запозната с договора за франчайзинг и съхранява екземпляр
от същия, както и че той бил сключен за период от 2 години – до месец май 2019г.,
след което страните продължили да работят неформално като се уговаряли всеки
месец какви репетиции ще бъдат провеждани. Пояснява, че докато Курдов изпълнявал
длъжността хореограф, така и след това в качеството си на франчайз партньор на
ищеца, репетициите по народни танци се провеждали в залата в „Младост” на ул.
„Никола Генадиев”. В допълнение сочи, че Курдов използвал своя лична техника за
озвучаване - две колони, усилвател, микрофон и лаптоп – който лично свидетелката му
била подарила. Музиката, която звучала на репетициите била общодостъпна, от
Интернет. След подписването на договора нищо не се променило,
франчайзополучателят продължил да ползва своя техника, не получил подбрана
музика за работата си, нито нови разработени хора. При разпита си свидетелката
Цветанова изяснява още, че при проведена на 01.10.2020г. среща в дома им, страните
се разбрали всеки да поеме по своя път, но доколкото вече имало обявление за
репетиция на танцов клуб „Чанове” за начинаещи същия ден, се договорили Мариан да
5
я проведе, след което да преустановят отношенията си. Заявява, че след като Курдов
основал танцова къща „Арамии” продължил да работи по същия начин. Показанията
на посочения свидетел, в частта относно проведения разговор с ищеца в началото на
месец октомври 2020г. съдът намира за последователни, логични, резултат от преки
възприятия, поради което кредитира същите. Следва да се посочи, че изложеното от
свидетеля Цветанова намира подкрепа и в показанията на другата свидетелката - Елица
Йорданова. Последната споделя, че е присъствала на репетиция за начинаещи по
народни танци на 01.09.2020г., за което получила информация, чрез социалните мрежи.
Допълва, че обявлението касаело танцов клуб „Чанове” и репетицията се провела в
залата, намираща се на ул. „Никола Генадиев”, което напълно кореспондира с казаното
от свидетелката Цветанова. В допълнение към това, свидетелката Йорданова споделя,
че на посочената репетиция, водена от Мариян Курдов, същият бил с тениска на
„Чанове”. При второто си посещение – следващия вторник или четвъртък, Курдов бил
с бяла тениска без отличителни знаци. Спомня си, че той споделил пред
присъстващите за настъпилата промяна – че репетициите вече ще се провеждат от
името на новосъздадената танцова къща „Арамии”, поднесъл извинения и казал, че
всеки е свободен да прецени дали занапред ще продължи да посещава заниманията по
народни танци.
По делото е разпитана и свидетелката Милена Господинова, съдружник в
ищцовото дружество „Чанове” ООД, която потвърждава наличието на договорни
отношения с ответника по силата на договора за франчайзинг от 01.05.2017г. Лицето
посочва, че в края на месец септември или началото на месец октомври управителят на
ответното дружество дошъл в техния дом сам и заявил, че продължава да управлява
танцовата зала самостоятелно и че вече няма нужда от тях. Свидетелят заявява, че на
тази среща не било обсъждано да продължат отношенията за провеждане на
репетиции нито под името на „Чанове”, нито под друго име. Посочва, че по
информация на танцьори на „Чанове”, репетициите при ответника продължили
няколко месеца след това при същата методика, хора и музика, като само името на
школата било сменено в даден момент на танцова къща „Арамии”. Съдът при
преценката си по реда на чл.172 ГПК не кредитира показанията на свидетеля,
доколкото намира същите за вътрешнопротиворечиви и непоследователни, като
същевременно отчита и вероятната заинтересованост на свидетеля, предвид качеството
му на съдружник в ищцовото дружество. При разпита си свидетелят Господинова
заявява, че при проведената среща в края на месец септември 2020г., Мариян Курдов
дошъл сам в техния дом, което от една страна разколебава изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба относно възприемане на изявлението му за
прекратяване на договорните отношения от присъстващи на срещата свидетели, а от
друга е в противоречие с изложеното от свидетеля Цветанова, относно мястото на
6
което се е състояла въпросната среща.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема,
че при така възникналото договорно правоотношение и в периода на неговото
обвързващо действие, в началото на месец октомври 2020г. франчайзодателят е
възприел устното изявление на франчайзополучателя за преустановяване на
облигационната връзка. Следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя
доводите на ответника за еднократност на действието на клаузата на чл. 1.1.3. от
договора, респективно за прекратяване на правоотношението най-късно на
01.05.2019г., като счита, че именно липсата на уговаряне на такова времево
ограничение е в съответствие със спецификата и целта на франчайз споразумението.
При тълкуване на вложеното от страните съдържание на оспорваната клауза за
автоматично подновяване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, съдът счита, че на практика те са
предвидили всяка да възрази срещу продължаване на срока на договора в писмена
форма, с което по никакъв начин не са нарушении правата им за свободно договаряне
и равнопоставеността им по правоотношението. Напротив, те са регламентирали
възможност за прекратяване на договора, по волята на всяка от тях, като липсата на
изявление в този смисъл следва да се счита за мълчаливо продължаване на франчайз
споразумението. Така на практика франчайзодателят и франчайзополучателят са
обезпечили бизнес отношенията си времево, без да е необходимо подписването на нов
договор или допълнително споразумение към съществуващия такъв. Доколкото липсва
законова забрана за такава договорка, съдът намира, че не е налице противоречие със
закона или добрите нрави, тъй като волята на страните е ясно установена и съобразена
с действащите нормативни разпоредби /чл. 9 ЗЗД/. Този извод следва и от
обстоятелството, че при автоматичното продължаване на срока на договора се
запазват същите условия, което води до извод, че не е налице нарушение на основните
принципи за равнопоставеност на страните. Не може да бъде възприето и твърдението
на ответника за наличие на неформални отношения между страните след 01.05.2019г.,
което се явява опровергано от представените фактури и преводни нареждания към тях
/лист 83-94/, касаещи заплащане на уговореното месечно възнаграждение с отразено в
тях основание - по договор за франчайзинг, както и приетата справка от Патентно
ведомство № 160404/10.11.2020г., видно от която ответникът „ПроДенс” ЕООД е
заявил за регистрирация марка „Арамии Танцова къща” към месец 10.2020г. В
допълнение към това видно от приетата и неоспорена публикация на ответника в
социалните мрежи, същият е оповестил прекратяване на договорните си отношения с
франчайзодателя, считано от 02.10.2020г.
На следващо място, е нужно да бъде изяснено, дали франчайзополучателят е
допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 3.3.12. от договора за франчайзинг,
на което франчайзодателят основава правото си на неустойка.
По силата на чл. 3.3.12. от договора за франчайзинг, франчайзополучателят се е
7
задължил през времетраене на договора и за срок от две години след прекратяването
му да не извършва конкурентна дейност нито лично, със свои служители, чрез
подизпълнители, с юридически лица, в които има участие, с подставени лица, да
представлява други търговски марки или юридически лица, извършващи конкурентна
дейност, както и да извършва такава дейност от свое име, или по друг начин, както и
да не извършва конкурентни действия като дистрибутор, комисионер,
франчайзпартньор, търговски агент, служител или консултант на трети лица, които
предоставят продукти и услуги, конкурентни на тези на франчайзодателя.
По настоящото дело ищецът, чиято е доказателствената тежест, указана му с
доклада, не проведе пълно и главно доказване в рамките на срока на действие или след
прекратяване на облигационната връзка, ответникът да е неизправна страна по
споразумението. Следва да се посочи, че единствено в показанията на свидетелката
Господинова са наведени доводи за използване на търговското име и марка „Чанове”
от страна на ответника през месец 10.2020г. и няколко месеца след това, но предвид
липсата на непосредственост във възприемането на соченото обстоятелство /доколкото
сочи, че информацията е предоставена от танцьори, посещавали репетиции на
ответника/, същите не са кредитирани. Напротив, изложеното пред съда от свидетеля
се явява опровергано от ангажираните от насрещната страна свидетелски показания,
които както беше посочено по-горе се отличават с последователност и
непротиворечивост. По същество показанията на свидетеля Йорданова не водят до
извод на съда за действително причинена вреда на ищеца. Същата споделя, че на
репетицията на 01.10.2020г. Курдов е бил с отличителни знаци на „Чанове”, а на
следващата тренировка е бил с бяла тениска, като е информирал за настъпилата
промяна свързана с новосъздадената на Танцова къща „Арамии”, обстоятелства които
лично е възприела и което кореспондира с показанията на свидетеля Цветанова в
частта относно съгласуваното изявление на страните ответникът да проведе тази
последна репетиция ползвайки търговската марка „Чанове”, както и със събраните
писмени доказателства, на които съдът даде вяра. Следва да се посочи и че ищецът не
установи твърдението си за проведена среща с ответника на 12.10.2020г., в рамките на
която отправено искането за заплащане на неустойка, предвид извършваната
конкурентна дейност. Последното се явява отречено включително от показанията
свидетеля на ищеца – Господинова, която сочи, че след проведената среща с Мариан
Курдов /в края на месец септември или началото на месец октомври 2020г./, не са се
виждали по никакъв повод. Предвид изложеното и доколкото по делото не се
установява неизпълнение на поетото по смисъла на договора за франчайзинг и
представителство на търговското име и марка „Чанове“ от 01.05.2017г. задължение в
тежест на ответника „ПроДенс” ЕООД, чието неизпълнение да е обезпечено с
предвидената в чл. 8.1. от договора неустойка, предявеният иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
8
За пълнота съдът следва да се произнесе по валидността на уговорката,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 8.1. от договора за франчайзинг, доколкото такова
възражение е релевирано с отговора на исковата молба. В този смисъл следва да бъдат
съобразени указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, с което е прието, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, тогава, когато същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки
конкретен случай и към момента на сключване на договора. Принципът на
договорната свобода, намиращ отражение в българското законодателство, дава
възможност на страните да определят съдържанието на договорното правоотношение,
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушават правила, които макар и да не разполагат с изрична позитивно-правна
регламентация, се извеждат от общите правни принципи и установените в обществото
морални възгледи. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения, както и недопустимостта на несправедливото
облагодетелстване за чужда сметка. Договорната клауза за неустойка би могла да е
нищожна като противоречаща на справедливостта и създаваща условия за
несправедливо обогатяване, когато вследствие на заплащането й същата ще излезе
извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Когато съдът в рамките
на првораздавателната си функция извършва преценка за нищожност на дадена
неустоечна клауза, поради накърняване на добрите нрави, то тази проверка трябва да
бъде отнесена и извършвана към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението, на които се
обезпечава с уговорената неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
В процесния случай ревизираната неустоечна клауза на чл. 8.1 от договора за
франчайзинг предвижда заплащането на компенсаторна по вид неустойка в твърд
размер от 10 000 лева, платими еднократно. На първо място следва да се посочи, че
формулировката на посочената клауза, не съдържа индивидуализация или препращане
към конкретни задължения, неизпълнението на които да обезпечава неустойката, което
по същество означава предоставяне на възможността франчайзодателят да претендира
посочената санкция в твърд размер от 10 000 лева по своя преценка и независимо от
тежестта на нарушението. Същевременно при преценката си за валидността на
клаузата съдът следва да се концентира най-вече върху това какви евентуално
настъпили за франчайзингодателя имуществени вреди след прекратяването на
9
договора същата би обезщетила с оглед характера на задълженията, от които
франчайзингополучателя би се отклонил. Облигационните задължения, които
пораждат правото на уговорената компенсаторна неустойка се характеризират, като
такива за отрицателна престация – тоест от адресата им се очаква да се въздържа от
определени действия. В настоящия казус ищецът се позовава на нарушение на поетото
по смисъла на чл.3.3.12 задължение - за периода на действие на договора и две години
след прекратяването му франчайзополучателят няма право да извършва конкурентна
дейност нито лично, чрез свои служители, чрез подизпълнители, с юридически лица, в
които има участие, с подставени лица, да представлява други търговски марки или
юридически лица, извършващи конкурентна дейност, както и да извършва такава
дейност от свое име, или по друг начин. В допълнение към това е предвидено, че
франчайзополучателя няма право да извършва конкурентни действия като
дистрибутор, комисионер, франчайзпартньор, търговски агент, служител или
консултант на трети лица, които предоставят продукти и услуги, конкурентни на тези
на франчайзодателя. Съдържанието на посочената престация с оглед спецификата си
обаче няма как да бъде оценено в паричен еквивалент, затова подхода при преценката
е съпоставка между уговорената компенсаторна неустойка и дали тя кореспондира с
размера на вредите, които ищеца би претърпял от нарушаването на предписаното
задължение за въздържане. Очертаването на границите на тези вреди е възможно при
тълкуване волята на страните формирана при определяне на следващото
франчайзингово възнаграждение, което се полага на франчайзингодателя, отстъпил за
определен период от време – срока на договора използване на търговското име и
търговската марка на франчайзодателя. В процесния договор е предвидено
задължението на франчайзополучателя да заплаща месечна такса за отстъпените права
в полза на франчайзодателя в твърд размер от 200 лева. Следователно съобразявайки
периода, в които се очаква ответникът да изпълнява задължението си за отрицателна
престация – 2 години след прекратяване на договорните отношения и отнасяйки този
размер на очаквана печалба, се извежда, че компенсаторната неустойка следва да
покрие вреди, които биха възлизали на сумата от 4800 лева. В този смисъл уговарянето
на неустойка над два пъти надвишаваща очаквания размер на подобна категория вреди
за компенсиране, които ищеца евентуално би търпял от неизпълнението на
облигационното задължение за отрицателна престация, е в съществено противоречие с
присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции на неустойката.
При изложените съображения настоящият състав намира, че уговорената в чл.
8, т. 1 от договора за франчайзинг неустойка влиза в противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като възприетия размер на същата
съществено накърнява принципа на справедливост, създава условия за несправедливо
облагодетелстване на едната страна по сделката за сметка на другата, поради което е
10
нищожна. Ето защо предявеният иск за присъждането й се явява неоснователен и на
посоченото основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1400 лева, видно от договор за правна защита и съдействие №233/11.01.2024г. Ищецът
е навел възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на насрещната
страна, което е неоснователни предвид предмета на делото, неговата правна,
фактическа сложност, материалния му интерес, събраните по делото доказателства,
както и с оглед обстоятелството, че същият е уговорен в размер под минимума,
съобразно приложимата редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Чанове“ ООД, *********, срещу „ПроДенс“ ЕООД,
ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 10 000,00 лева,
представляваща неустойка по чл. 8.1 от Договор за франчайзинг и представителство
на търговското име и марка „Чанове“ от 01.05.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Чанове“ ООД, *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ПроДенс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1400 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11