МОТИВИ към присъда № 189 от 02.12.2015 г. по НОХД № 4894/2015 г., РС Бургас, НО, 20-ти състав
Бургаска
районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
04-762/2015 г. по описа на 04 РУ, гр.
Бургас, ДП №2365/2015 г. по описа на БРП като е повдигнала обвинение срещу И.Д.Г.,
ЕГН ********** за това, че за времето от месец октомври 2014 г. до месец август
2015 г. включително, след като е бил осъден с Решение № 309 от 21.10.2011 г.,
постановено по гражданско дело № 305/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд, влязло в сила на
21.11.2011 г., изменено в частта, относно издръжката с Решение № 292 от
26.02.2013 г., постановено по гражданско дело № 9191/2012 г. по описа на PC
Бургас, влязло в сила на 14.03.2013 г., да издържа свой низходящ - сина си Д.И.Г.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.М.М., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 11 месечни вноски, десет от тях в размер на 170 лева и една в
размер на 130 лева, или всичко на обща стойност 1830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева, платими
в гр.Бургас - престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти,
с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия, като намира същото за доказано по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Намира, че при определяне на наказанието, като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете необремененото съдебно минало на подсъдимия, както и
положителното му процесуално поведение. С оглед на това намира, че предвиденото
в закона наказание лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко, поради
което прави предложение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от осем месеца, изразяваща се с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца; както и включване
в курсове за професионална квалификация.
Повереникът на частния обвинител се
придържа изцяло към становището на прокурора относно размера на наказанието.
Моли за присъждане в полза на частния обвинител на разноски в размер на 300 лв.
за адвокатски хонорар.
Частният обвинител М. се придържа към
казаното от нейния повереник.
Служебният
защитник на подсъдимия изтъква, че макар в случая подсъдимият да е признал
изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, то следва да
намери приложение разпоредбата на чл.13 от НК и да се приеме, че деянието не е
обществено опасно, тъй като същият не е могъл да изпълнява задълженията си
поради липса на работа вследствие на влошено здравословно състояние. С оглед на
това моли подсъдимият да бъде оправдан, а при условията на евентуалност моли на
подсъдимия да бъде наложено най-лекото по вид и размер наказание.
Подсъдимият
се придържа към становището на своя защитник и заявява, че не е плащал издръжка,
поради влошеното си здравословно състояние, но обещава, че за напред ще плаща,
тъй като вече си е намерил работа.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.Г. е роден на *** ***, ****, ЕГН: **********.
Понастоящем работи в „Т**” ООД.
През периода 2003 г. - 2004 г. подсъдимият И.Д.Г. фактически
съжителствал със св.В.М.М. без да сключват граждански брак. По време на
връзката им М. забременяла и на *** г. родила техния син - Д.И.Г.. С решение №309/21.10.2011
г. по гр.дело №305/2011 г. по описа на
БОС /л.48 от ДП/, в сила от 21.11.2011 г., било прието, че настоящият подсъдим
е баща на детето Д.И.Г., ЕГН: **********, като бил осъден да му плаща месечна
издръжка в размер на 70 лв., считано от 17.02.2010 г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката. Поради нарасналите нужди
за отглеждане на детето майката В.М.М. подала от негово име искане за
увеличаване на размера на така присъдената издръжка. По образувано гражданско
дело №9191/2012 г. по описа на БРС, с решение №292/26.02.2013 г., влязло в сила
на 14.03.2013 г. /л.45-47 от ДП/, съдът увеличил размера на дължимата основна
издръжка от 70 лв. на 110 лв., към която присъдил добавка в размер на 60 лв.,
поради заболяването и специалните нужди на детето, или общо сума в размер на
170 лв. месечно, дължими от подсъдимия, считано от 09.11.212 г.
Подсъдимият Г. не плащал редовно присъдената издръжка, поради което св.В.М.
се принудила да заведе срещу него изпълнително дело. То било образувано на
25.01.2012 г. под номер 45/2012г. по описа на Държавно съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд гр.Бургас. В хода на изпълнителното производство били
наложени различни обезпечителни мерки, включително запор върху трудовото
възнаграждение и запор върху пенсията на Г.. Съответно били събрани част от
дължимите месечни вноски за издръжка, подробно посочени от Държавния съдебен
изпълнител и възпроизведени в назначената по досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза. Тези вноски били следните: на 15.08.2013 г. -
200 лева; на 19.12.2013 г. - 590 лева, от които 510 лева платени на взискателая;
на 10.01.2014 г. - 280 лева; на 07.02.2014 г. - 170 лева; на 30.04.2014 г. -
170 лева; на 30.05.2014 г. - 170 лева; на 01.07.2014 г. - 170 лева; на
16.07.2014 г. - 170 лева; на 03.11.2014 г. - 140 лева; на 10.02.2015 г. - 100
лева и на 25.03.2015 г. - 90 лева. При плащането на тези суми подсъдимият Г. не
уточнил за кой период се отнасят.
На 06.02.2014 г. по НОХД № 4571/2013 г. по описа на Районен съд Бургас подсъдимият
Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Периодът, обхванат от присъдата, бил от месец декември 2012 г. до края на месец
август 2013 г., включително. Г. платил всички дължими и обхванати от
диспозитива на обвинението вноски преди приключване на съдебното следствие пред
първата инстанция, поради което на основание чл.183, ал.3 вр.чл.1 от НК не му
било наложено наказание.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която за
периода от 01.09.2013 г. до 30.08.2015 г., общо дължимата сума от подсъдимия,
представляваща сбор от всички месечни вноски, всяка по 170 лева е 4080 лева. Г.
внесъл за този период общо 2250 лева, с оглед на което дължимият остатък
възлиза на 1830 лева. Според експертизата това се равнява на 11 броя месечни вноски,
дължими за периода от 01.10.2014 г. до 30.08.2015 г. От тези дължими месечни
вноски десет са в пълния размер на 170 лева, а единадесетата е частично
издължена, като остатъкът за плащане е в размер на 130 лева.
Тази фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от направеното от подсъдимия И.Д.Г. самопризнание, при
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие,
както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства показанията на
свидетеля В.М.М. /л. 35 от ДП/ и в писмените доказателства и доказателствени
средства - решение №292 от 26.02.2013 г. по гр.дело №9191/2012 г. по описа на
БРС /л.45-47 от ДП/; присъда №35/06.02.2014 г. по НОХД №4571/2013 г. по описа
на БРС /л.42-44 от ДП/; решение №309/21.10.2011 г. по гр.дело №305/2011 г. по
описа на БОС /л.4848 от ДП/; касови вноски за плащане към бюджета /л.23 – 32 от
ДП/; справка от ДСИ по изп.дело №45/2012 г. /л.54 от ДП/; писмени документи относно имущественото
състояние и трудовата ангажираност на подсъдимия /л.56-66 от ДП/, заключение на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.38 – 40/ и справка за
съдимост на подсъдимия (л. 15 от СП).
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От
страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран
по-горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият И.Г. с
деянието си е осъществи състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна
страна в периода месец октомври 2014 г. до
месец август 2015 г. включително, в гр. Бургас, след
като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си Д.И.Г., ЕГН **********, не
е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 11 месечни вноски, десет от тях в размер на 170 лева и една в размер на
130 лева, или всичко на обща стойност 1830
лева, платими в гр.Бургас- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се
изразява в бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на
изплащане на дължимите вноски по издръжката на малолетния си син, за което
е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД неговото
задължение е носимо,
а не търсимо, поради което престъпният му резултат е реализиран в гр. Бургас,
където е местожителството на кредитора (малолетния Д.Г.), който действа чрез
законния си представител св. В.М., като в настоящия казус е налице забава на
длъжника за период повече от два месеца. Тъй като подсъдимият е бил осъден да
изплаща издръжката на своя низходящ до настъпването на законова причина за
отпадане на основанието за нейната дължимост, а такава причина все още не е налице, не било
налице и правно основание за отпадане на задължението за заплащане на издръжка
в инкриминирания период.
От обективна страна съдът прие, че подсъдимият е имал възможност да
заплаща на своя низходящ дължимата се по силата на влязлото в сила решение
издръжка, поради което са неоснователни възраженията за наличие на крайна
необходимост. Представеното писмено доказателство относно здравословното
състояние на Г. – епикриза /л.20 от НОХД №4894/, касае период, последващ
процесния, за който се дължи издръжка и не обосновава невъзможност за полагане
на труд. Престъплението по чл. 183 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството (защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката
трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните
последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се
плаща ежемесечно) и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две
или повече месечни вноски. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съдът
намира, че подсъдимият не е направил необходимото за да осигури издръжка на
детето си, въпреки че е физически и психически здрав, в трудоспособна възраст и
поради това в обективна възможност да започне работа, респективно да поеме
изплащане на издръжката. От друга страна, той не е бил освободен от
задължението да доставя издръжка и е следвало да се съобрази с влязлото в сила
съдебно решение на гражданския съд. Същият умишлено не е изпълнил задълженията
си по заплащане на издръжката на децата си, които са в нетрудоспособна възраст
и сами не могат да се издържат от имуществото си. Финансовите затруднения не
изключват съзнание относно обективните елементи на състава на чл. 183 НК, нито
могат да обосноват липса на обществена опасност.
От субективна страна престъплението е
било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, не е целял, но е допускал настъпването на предвижданите от него
общественоопасните последици. Същият е знаел за вмененото му с решението на
съда за присъждане на издръжка задължение да заплаща издръжка на детето си
всеки месец в точно определен размер.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година или пробация.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете значителния период и големия брой незаплатени
месечни вноски, с което и малолетният пострадал е претърпял очевидни
неблагоприятни последици, свързани със своето материално състояние.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, както и положителното му
процесуално поведение през целия наказателен процес извън признанието на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, дало повод за
разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 НПК.
Преценявайки смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК, настоящият съдебен
състав счита, че най-адекватното спрямо личността на подсъдимия наказание се
явява „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки – „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – и двете мерки
за срок по седем месеца. В тази връзка съдът намери, че следва да даде
приоритет на смекчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно обаче, не
могат да бъдат оставени без внимание големият период от време на неплащане на
издръжка, както и значителният размер на неизплатени парични вноски от подсъдимия
- в общ размер на 1 830,00 лева. Настоящият съдебен състав, счита, че така
определеното наказание по вид и размер в пълна степен би постигнало визираните
в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието и най-вече би
спомогнало за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Веществени доказателства по делото няма
приложени.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски.
Тъй като подсъдимият Г. беше признат за виновен, а повереникът на частния обвинител М. направи изрично
искане за присъждане на направените от нея разноски, на основание чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият Г. следва да заплати на частния обвинител В.М. сумата в
размер от 300.00 лева, представляваща направените от последната разноски в
наказателното производство за заплатено от нея като законен представител на
пострадалия Д.Г. възнаграждение на повереника й.
Подсъдимият Г. следва да заплати по сметка на ОД
МВР Бургас, сумата от 87,00 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза,
както и в полза и по сметка на РС Бургас сумата от 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
А.Р.