О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
24.06.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 319 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена
е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД , ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр........., чрез упълномощения юрисконсулт Р.И.И.,
срещу Разпореждане № 1191/2.06.2020
година, постановено по ч.гр.дело № 399 по описа за 2020 година Ловешкия районен съд, в частта ,с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника П.Х.Г., ЕГН ********** ***.
Жалбоподателят обжалва разпореждането в
отхвърлителната му част, както следва: За главница- над сумата 810.42 лева до
пълния заявен размер от 1165.32 лева; - за договорно възнаграждение над сумата
285.56 лева до пълния заявен размер от 290.29 лева;- за пълния заявен размер на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 890.29
лева;
Излага съображения за допусната от съда
неправилност и изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.
Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел
разпоредбата на чл.145, ал.1 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще му бъде
предоставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. Счита тази преценка на съда за
неправилна.
На следващо място, определя като неправилен извода
на съда, че длъжникът не е редовно уведомен за обявената предсрочна
изискуемост. Сочи, че на длъжника са изпратени уведомителни писма с обратна
разписка, които прилага. Подчертава, че заповедният съд не разполага с правомощие
на този етап от производството да се произнася по въпроса за възникването на
предсрочната изискуемост на вземането и да прави преценка относно нея.
По отношение на възнаграждението по сключеното
между страните Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги изтъква,
че то действително представлява услуги, в смисъл дейности, които ще се извършат
по повод на договора за кредит в полза на друго лице- кредитополучателя, тъй
като не са част от обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на
кредитополучателя. Излага доводи, че сключването на това споразумение не е
задължително условие за отпускането на кредита, касае се за опционна възможност,
предоставена на потребителя и зависещо единствено от неговата преценка. Акцентира,
че ответникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит, поради което
не следва да се приема, че плащането на
цената е предварително, още повече че е разсрочена за живота на кредита.
Твърди, че не са налице нарушения на
законодателството в областта на потребителското кредитиране. За кредитора е
налице законоустановена възможност да предлага допълнителни услуги и които
поради характера им са извадени от годишния процент на разходите по кредита,
както и че споразумението е сключено по искане на клиента при информиран избор
от негова страна и тази клауза не се прилага автоматично при всички, сключени с дружеството договори.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия
районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника П.Х.Г. за парично
вземане, основано на Договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 16.06.2017 година. Според
заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, като е направил 18
погасителни вноски и е изпаднал в забава, съгласно погасителния план, поради
което дължи общо сумата 2345.90 лева, включваща: главница в размер на 1165.32
лева; неплатено договорно възнаграждение – 290.29 лв. за периода от 10.07.2019
г. -10.09.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 890.29 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането- 0 лв до датата на предсрочната изискуемост- 10.09.2019 г. и законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В производството по ч.гр.дело № 399/2020 година Ловешкият
районен съд е издал Разпореждане № 1191/2.06.2020 година, с което разпоредил
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за сумата 1095.98
лева, от които 810.42 лева главница и договорно възнаграждение 285.56 лева,
ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 02.03.2020 година до
окончателното им изплащане и сумата 45.09 лева разноски на заявителя, като за
останалите заявени суми и до пълния претендиран размер на разноските за
юрисконсултско възнаграждение е отхвърлил заявлението. Приел е, предвид
качеството на длъжника на потребител, че условията за ползване на допълнителен
пакет услуги, противоречат на императивни норми на ЗПК- чл.10а,ал.2 ЗПК, които
са от обществен порядък и за спазването им съдът следи служебно, както и че са
в противоречие с добрите нрави. Изложил е също мотиви, че длъжникът не е
надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Разпоредбите на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК, задължават
съда служебно да извърши проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали
се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Настоящият въззивен състав, за разлика от първоинстанционния съд приема, че заявителят не е отстранил указаните му от съда нередовности в заявлението, тъй като и в подадената допълнителна молба, не се посочва какви вноски е направил длъжникът, а се твърди, че те са 18 на брой и с тях са погасени част от главницата, договорната лихва и възнаграждението за допълнителни услуги и е посочен остатъкът по всяко от задълженията. Ако длъжникът е заплатил 18 вноски, всяка в размер на 145.08 лева (според погасителния план) това означава, че е заплатил общо 2 611.44 лева (при дължима сума по кредита общо 3337.56 лева, от които 1900 лева главница и 1437.56 лв. договорна лихва).
Съдът намира, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона.
В частната жалба заявителят поддържа, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля. От приложеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е видно, че плащането на това възнаграждение е добавено към месечната вноска за погасяване на главницата по кредита, според погасителния план. То е дължимо и в случай, че клиентът погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок. Самото възнаграждение не е посочено като размер в споразумението, а в договора за потребителски кредит.
Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се целѝ заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му е 99.23 % от този на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
С оглед на това съдът приема, че са налице
пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение
за допълнителни услуги. Нещо повече, заплатените от длъжника суми за погасяване
на това възнаграждение (942.66 лева) следва да се считат като платени за
погасяване на главницата и договорната лихва и едва след това може да се
направи извод за действителния размер на остатъка от задължението на
потребителя за главница и лихви. Съобразявайки приложения погасителен план,
настоящият въззивен състав счита, че дори присъдените от районния съд суми надхвърлят
действителния размер на задължението на длъжника. С оглед на това и предвид
разпоредбата на чл.271,ал.1,изр.второ ГПК, тъй като положението на
жалбоподателя не може да бъде влошено, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, включително и в частта за разноските.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 1191/2.06.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 399 по описа за 2020 година
Ловешкия районен съд в частта, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: гр........., срещу длъжника П.Х.Г., ЕГН ********** ***, за парично
вземане за главница за разликата над 810.42 лева до 1165.32 лева; за договорно
възнаграждение над 285.56 и до 290.29 лева и за възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 890.29 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: