Решение по дело №640/2019 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             12.11.19 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На двадесет и четвърти октомври

Година 2019

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 640 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 284а-3419 от 23.10.18 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят Т.С.С., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени.      

В с.з. се явява лично и моли съда да отмени НП, тъй като не бил съгласен да му вземат 100 лв. - не бил извършил престъпление.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че 07.08.2018 г. около 18.00 часа в с. О., ул. "Р." до № *, жалбоподателят не е изпълнил разпореждане, издадено му устно с висок и ясен глас от полицейски служител в интерес на служебните му задължения, а именно да не напуска автомобила си, докато му се извършва полицейска проверка, с което виновно е нарушил чл. 64, ал. 4 във вр. ал. 2 от ЗМВР.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 284а-3419 от 15.10.19 г., докладна записка, разпореждане на полицейски орган и показанията на свидетелите Р.Н., В.А. и Г.Н., които кореспондират помежду си.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка, доколкото жалбоподателят е посочил в нея, че написаното в НП е долна лъжа въпреки, че е налице посочване също, че е бил в автомобила си и полицейски служител е възпрепятствал излизането му.

От показанията на свидетелите Н., А., Н. и докладна записка на полицай Б. се установява, че те са се отзовали на сигнал с заплаха с убийство, като на място са установили агресивно поведение на жалбоподателя към неговата дъщеря. Агресивното поведение продължило и към полицейските служителя, като жалбоподателят е влязъл в автомобила си и първоначално е опитал да напусне мястото на инцидента.

От същите доказателства се установява, че докато е траела проверката жалбоподателят е правил и опити да напусне л.а. въпреки устното му разпореждане да остане в автомобила си като е продължил да отправя закани към дъщеря си през отворения прозорец.

За неизпълнение на устното разпореждане е бил съставен акт на жалбоподателя от св. Н., а последствие полицай Б. му е издал и изрично писмено разпореждане да не напуска автомобила си. Това разпореждане обаче не е предмет на НП, защото е последващо, макар и да преповтаря писмено първоначално даденото разпореждане.

Очевидно е, че с действията си жалбоподателят не е съобразил поведението си с издаденото разпореждане, с което е осъществил нарушение на чл. 64, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно посочената разпоредба разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

В хода на съдебното производство се събраха доказателства и за това, че жалбоподателят е искал да излезе от автомобила си, тъй като му било лошо.

Поначало устното разпореждането, което изиска оставането на жалбоподателя в автомобила му не води до извод, че това действие на полицейския орган застрашава живота и здравето на жалбоподателя - било е 18 часа,  автомобилът е бил със спуснати прозорци. Освен това от показанията на св. А. се установява, че е дошла след инцидента - жалбоподателят бил с високо кръвно и в нервна криза; от показанията на св. Н. се установява, че накрая жалбоподателят му е казал, че му било лошо, а св. Н. е възприел, че той симулира тъй като продължавал да отправя закани към дъщеря си и да се полива вътре в автомобила с вода.

Нервната криза е комбинация от различни ситуации, при които човек проявява симптоми на стрес (източник: simptomi.bg), но тя очевидно не е била свързана с изпълнението на застрашаващо живота и здравето полицейско разпореждане. Друг би бил извода, ако вследствие на разпореждането пристигналият на място екип на ФСМП бе установил, че неразположението на жалбоподателя е било причинено от прегряване, тъй като все пак инцидентът е станал през месец август и престоят в автомобил при високи температури е животозастрашаващ.

За извършеното нарушение АНО е наложил минимално наказание по съответната санкционна норма на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Следователно разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието, са били спазени.

Цялостното поведение на жалбоподателя, дори обстоятелството, че устното разпореждане е било преповторено с писмено такова, не дава основание на съда да приеме, че случая е маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР.

В хода на съдебното производство съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на НП.

Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 284а-3419 от 23.10.18 г. на РУМВР Казанлък, с което на Т.С.С. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,