Присъда по дело №338/2012 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

 

към Присъда № 482 от 14.06.2012 год. по НОХД № 338/2012 год. на СлРС

 

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Е.Е.А. за престъпление по чл. 157, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимия и проведеното съкратено следствие да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, което да бъде „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета, като така намаленото наказание да бъде отложено за изпитателен срок от две години, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

Разпитан в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. Д. *** – служебен защитник на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съдът да определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета, като така намаленото наказание да бъде отложено за изпитателен срок от две години, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Е.Е.А. е български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан.

Малолетният Б.С.Ю. *** заедно с майка си свид. С.Ю..*** живеела на съпружески начала с Д. Д. дъщерята на свид. С.Ю. – свид. Н.Ю.. Подс. Е.А. живеел сам в апартамент № … в бл. № … в ж.к. „М.”.

На 01.01.2012 год. около 15,00 часа пострадалият Б.Ю. бил с майка си в апартамента им. Понеже последната имала много работа казала на сина си да отиде на гости на сестра си в блок № … . Детето тръгнало само и докато майка му простирала пране на терасата, го видяла да влиза във входа на блока, в който живеел приятелят на сестра му.

В същото време подс. Е.А. отворил вратата за апартамента си, видял свид. Б.Ю. и му казал „Ела да ти дам една вафла”. Момчето се съгласило и влязло в апартамента на подсъдимия. Последният заключил входната врата с райбер отвътре и вкарал 11-годишният Б.Ю. в кухнята. Там момчето изяло дадената му вафла, след което дало опаковката на домакина и той я хвърлил в печката. Веднага след това подс. Е.А., който още бил под влиянието на поетия алкохол при посрещането на новата година, разкопчал колана на черния си панталон, събул го заедно с черните си боксерки. Хванал се за члена и започнал да мастурбира, като бил обърнат с лице към свид. Б.Ю.. Момчето се притеснило, станало от стола, на който седяло и тръгнало към входната врата на апартамента. Подсъдимият го извикал, първоначално момчето отказало да се приближи, но подс. Е.А. му казал, че щял да го набие и то отишло до домакина. Тогава подсъдимият му казал да му лапне „хуя”. Момчето казало, че не искало и подс. Е.А. хванал с ръце главата му и я навел към члена си. Свид. Б.Ю. продължавал да се дърпа, мъчил се да вдигне главата си, опитвал се да се отскубне, поради което подсъдимият пуснал главата му и му ударил шамар по дясната буза. Казал му, че след като не искал да го лапа, щял да го наебе. Подс. Е.А. седнал на леглото, придърпал момчето към себе си, събул му гащите, обърнал го с гръб към себе си и го натиснал към скута си. Опитал се да проникне в ануса на момчето, но не успял, като търкал члена си по дупето на момчето. Свид. Бесим Ю. започнал да вика за помощ като крещял „ана, ана”.

Междувременно свид. С.Ю. приключила с работата си в апартамента и решила да отиде до дъщеря си. Там разбрала, че синът й не бил при сестра си. Двете с дъщеря й тръгнали да търсят свид. Б.Ю. из селото. Минали по центъра, проверили в магазина и в барчето, но детето го нямало. Решили да се върнат и отново да проверят в апартамента на приятеля на свид. Н.Ю.. Като минали край вратата за апартамента на подс. Е.А. чули отвътре Б., който викал „ана”. Двете жени се опитали да отворят вратата за жилището, но същата била заключена и започнали да викат по име на Б. и да удрят по вратата.

Подсъдимият станал да пие вода в този момент и тогава малолетният Ю. вдигнал гащите си, изтичал до входната врата, махнал резето и излязъл при майка си и сестра си. Момчето било прижълтяло и видимо уплашено. Докато майка му го питала какво е станало, сестра му влязла в апартамента на подсъдимия и го видяла седнал на леглото в кухнята, със свалени панталони и еректирал пенис. Като видял свид. Н.Ю., подсъдимият скочил и се обул. Сестрата на Б.Ю. започнала да му се кара как не го било срам да си показва пениса на малко момче, на което през смях подсъдимият отвърнал, че момчето само влязло при него, за да си търси цигара. Вечерта, след като се поуспокоил Б.Ю. разказал на майка си и сестра си какво му се случило и двете на следващия ден се обадили в полицията, бил проведен разпит на пострадалия и започнато досъдебно производство.

Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 11/2012 год., издадено от д-р Тома Чаушев, при прегледа и освидетелстването на свид. Б.Ю., извършено на 03.01.2012 год. се установява зачервяване на кожата в областта на горната част на аналната област. Аналното отверстие се намери затворено, сфинктерът на аналния пръстен е с добър тонус. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както посочва пострадалия. Същите са причинили на малолетния Б.Ю. „Болки и страдания”.

От заключението по назначената комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза е видно, че освидетелстваният Б.Ю. към момента на изследването страда от Лека умствена изостаналост. Остра стресова реакция с депресивен облик. В прогностичен план е възможно възникване на множество психологични проблеми, свързани с емоционалността, както и затруднения при изграждане на връзки на доверие и сигурност. Осв. е реагирал по адекватен и единствен възможен начин на упражненото спрямо него психическо и физическо въздействие. Лекият интелектуален дефицит не повлиява годностите на освидетелствания да участва в досъдебното производство. Запазени са базисните годности и е способен правилно да възприема фактите и събитията, свързани с престъплението и да дава достоверни показания за тях. В резултат на психотравмата осв. е отключил Остра стресова реакция с депресивен облик. Въпреки, че не се налага медикаментозно лечение към момента на изследването, е необходима психотерапевтична работа с детето и семейството му.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещите лица, изготвили съдебно психиатрично - психологична експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Е.Е.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 157, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 01.01.2012 год. в с. Б.Д., общ. Т., извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Б.С.Ю. ЕГН **********, като употребил за това сила и заплашване.

Деянието е извършено с пряк умисъл, подсъдимия А. е осъзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени  изразеното съжаление за стореното и чистото му съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянията, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия на 01.01.2012 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо на подсъдимия Е.Е.А. за извършеното от него деяние по чл. 157, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимия следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от четири години.

Съдът намери, че са налице условията за прилагане на чл. 66 от НК, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост подс. А. е неосъждан и при това положение няма пречка за прилагане института на чл. 66 от НК. Освен това съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подс. А. не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По правилата на процеса подсъдимия Е.Е.А. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 485,00 лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :