МОТИВИ към
Присъда № 40/15.08.2016 г. по НОХД № 448/2016 г. на НПРС.
Подсъдимият А.Х.А.
е предаден на съд затова, че на ** **
** г. около ** часа
в с. Т., обл. Ш., по ул. „ Д.“, в близост до кръстовището на ул. „***“, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на Х.Ю. ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда
/конкретно 1,65 промила на хиляда/, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0039 – престъпление по чл. 343б ал. 1
от НК.
Прокурорът
поддържа внесеното обвинение, моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на посоченото престъпление, като му се определи наказание при
наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства.
Производството
пред съда протече по реда на съкратено съдебно следствие, при условията на чл.
371, т. 2 от НПК, където подсъдимият признава всички факти и обстоятелства,
посочени в обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за
тях. Подсъдимият, изразява съжаление за стореното, той, както и защитникът му
молят за определяне на минимално наказание.
След
като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият А.Х.А. ***. На ** ** **
г. той бил в дома си, където при него пристигнал негов родственик и го помолил
да го откара до с. Д. защото там предстояло сватбено тържество. Подсъдимият,
въпреки че бил употребил алкохол – същият ден пил две ракии, съгласил да откара
родственика си, защото се чувствал добре и смятал, че не е повлиян от алкохола.
Така, следобед около 15 часа двамата потеглили към с. Д. с автомобил „***“ с рег. № ***, който бил
собственост на родственика на подсъдимия. Минавайки през с. Т., още при
влизането в селото, подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите В.С.К. и С.И.Е.,
които в този момент изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилното
движение. На подсъдимия била извършена проверка и в хода на проверката
подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0039, което отчело наличие на алкохол
от 1,65 промила. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, но
същият не посетил Центъра за спешна медицинска помощ и не дал кръвна проба. От
страна на служителите на полицията на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички
събрани на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите В.С.К.
и С.И.Е. и Х.Ю. Р., от писмените доказателства - акт за установяване на административно
нарушение № ***/** **
** г., копие на талон за медицинско изследване от ** ** ** г., справка в ***
база КАТ за собственик на автомобил, протокол за средства за измерване,
преминали последваща проверка – анализатори на алкохол и справка за нарушител
от региона. Фактите се подкрепят и от направените от подсъдимия признания.
Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343
б, ал.1 от НК. Той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, като конкретно концентрацията е била 1,65 промила и е установена по
надлежния ред. От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за
доказано безспорно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
За да определи
наказанието за подсъдимия, съдът съобрази, че разглеждайки производството по
реда на съкратеното съдебно следствие и в съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал. 2от НПК следва да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. В настоящия
случай съдът отчете, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи вината му обстоятелства. Това са чистото съдебно минало на
подсъдимия, изразеното от него съжаление за извършеното, оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина както на досъдебното производство, така и
на съдебното следствие, а и обстоятелството, че той се разкрива като личност с
положителна характеристика. При наличието на тези многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът счита, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, за
подсъдимия би се оказало несъразмерно тежко. Поради това съдът на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, във вр. с
чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК осъди подсъдимия да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание с
изпитателен срок от три години, тъй като счете, че са налице всички
предпоставки за прилагане института на условното осъждан, а и най-вече като
съобрази, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпи
ефективно наказанието си.
На основание
чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на подсъдимия предвиденото наред с
наказанието лишаване от свобода, по-леко наказание глоба.
На основание
чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест месеца, тъй като счете, че този срок е подходящ за
поправянето на подсъдимия и би осъществил целите на наказанието.
На основание
чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен
от право да управлява моторно превозно средство със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № *** от *** г., а именно считано от *** г.
Подсъдимият бе
осъден да заплати направените по делото
разноски от 18,30 лв. /осемнадесет лева и тридесет стотинки/, платими по сметка
на НПРС.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
15.08.2016 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: