РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500381 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 432/10.05.2022 год. по гр.д.№802/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъден И. С. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“
№**, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Я. Н. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“,
бл.**, вх.*, ет.* чрез адв. Г. К. - БАК с адрес на кантората: гр. Б., ул. „П. Е.“ №
*, вх.*, ет.* сумата от 57 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от причинена от ответника тежка телесна
повреда, състояща се в загуба на слезка и последващи усложнения, изискващи
оперативно лечение, в резултат на побой, нанесен от ответника на ищеца на
23.09.2017 год. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2017
год., както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
1923,75 лв., като е отхвърлен предявения иск над уважения размер, като
неоснователен. Осъден е Я. Н. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“, бл.**,
вх.*, ет.*, да заплати на И. С. С., ЕГН ********** от гр. С.., ул. „П.“ № **,
вх.*, ет.*, ап.* разноски в размер на 77,50 лв., като е отхвърлено искането
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от
Закона за адвокатурата. Осъден е И. С. С., ЕГН ********** от гр. С., ул.
„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - Бургас, държавна такса в размер на общо 2351,25 лв .
С решение №473/19.05.2022 год. /допълнително решение/ по гр.д.
№802/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд е допълнено решение №
432/10.05.2022 год. по гр.д.№802/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, като е осъден И. С. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“ №**, вх.*, ет.*,
1
ап.* да заплати на Я. Н. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“, бл.**, вх.*, ет.*
чрез адв. Г. К. – БАК с адрес на кантората: гр. Б., ул. „П. Е.“ № *, вх.*, ет.*
сумата от 832,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от причинена от ответника тежка телесна повреда,
състояща се в загуба на слезка и последващи усложнения, изискващи
оперативно лечение, в резултат на побой, нанесен от ответника на ищеца на
23.09.2017 год. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022
год. до датата на окончателното заплащане на главницата.
1.Постъпила е въззивна жалба от ответника И. С. С., ЕГН **********
от гр. С., ул. „П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез процесуален представител адв.П.
Д., срещу решенията в частите, с които исковете са уважени. Твърди се, че
при възприетата от съда фактическа обстановка е следвало да бъде отчетено
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е
предизвикал действията на ответника с обидни думи към него и негови
близки, бил е в състояние на опиянение, а след това не е положил дължимата
грижа за собственото си здраве. Направено е искане при определяне на
размерите на дължимите обезщетения да бъде отчетено съпричиняване в
размер на 80%. Възразено е, че твърденията на ищеца за промяна в
психичното му състояние са недоказани - липсва медицинска документация
за посетени специалисти и проведено лечение, а соченото от свидетелите С. и
К. не следва да се кредитира, тъй като те са близки приятели на ищеца и
показанията им противоречат на останалия доказателствен материал, въз
основа на който се установява, че ищецът е продължил да води обичайния си
начин на живот, включително да употребява големи количества алкохол. С
изключение на разхода за заплатена потребителска такса е оспорена връзката
на останалите разходи по представените документи с процесния деликт.
Твърди се, че в обжалваните части решенията са неправилни като
незаконосъобразни – несъобразени с принципа за справедливост заложен в
чл.52 от ЗЗД и необосновани, поради което следва да бъдат отменени, а
размерите на обезщетенията следва да бъдат намалени. Възразено е срещу
първото решение в частта, с която окръжният съд е отказал да присъди в
полза на адвоката на ответника възнаграждение по чл.38 от ЗА, като са
изложени съображения за основателност на искането. Направено е искане за
отмяна на решенията в обжалваните части, за уважаване на въззивната
жалба и за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от ищеца Я. Н. Т., чрез процесуален
представител адв.Г. К.. Твърди се нередовност на въззивната жалба подадена
от ответника, тъй като не са посочени размери до които се иска намаляване на
обезщетенията. Изложени са съображения и за неоснователност на въззивната
жалба. Отречени са твърденията на ищеца за доказано по делото
съпричиняване на вредоносния резултат, като се сочи, че противно на
възраженията на ответника окръжният съд е отчел съпричиняване, след което
е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди от 57 000 лв.
Изложени са съображения за правилност на решението в обжалваните части и
за неоснователност на възраженията по жалбата на ответника, поради което е
поискано потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на
съдебните разноски направени пред въззивния съд.
2.Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца Я. Н. Т., ЕГН
********** от гр. С., ул. „П.“, бл.**, вх.*, ет.* чрез адв. Г. К. – БАК с адрес на
кантората: гр. Б., ул. „П. Е.“ № *, вх.*, ет.*, срещу решение № 432/10.05.2022
2
год. по гр.д.№802/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с
която претенцията на ищеца за неимуществени вреди е отхвърлена за
размера над 57 000 лв. до 80 000 лв. Твърди се, че в тази част решението е
неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че в мотивите си съдът е приел
съпричиняване изразяващо се в неявяване на ищеца на контролни прегледи,
неспазване на хигиенно-диетичен режим след първата хирургическа операция
и непотърсени лекарски съвети, но не е посочена стойност на приетото
съпричиняване, което препятства защитата на ищеца. Твърди се, че в
обжалваната част решението е постановено в противоречие с материалния
закон и е необосновано. Изложени са съображения, че не е налице
съпричиняване, тъй като не е установена причинна връзка между неявяването
на пострадалия на контролни прегледи, неспазването на хигиенно-диетичен
режим след първата хирургическа операция и непотърсените лекарски съвети,
и постоперативните усложнения. Сочи се, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел, че причинените на
ищеца две тежки телесни повреди са довели до пожизнено намалена имунна
защита, а неблагоприятните последици остават до края на живота му, поради
което същото се явява занижено. Направено е искане за отмяна на решението
в обжалваната част и за цялостно уважаване на исковата претенция за
разликата над 57 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва и
присъждане на пълният размер на разноските направени пред
първоинстанционния съд. Поискано е присъждане на разноските направени
и пред въззивния съд.
В дадения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
ответника И. С. С., чрез процесуален представител адв.П. Д.. Изложени са
съображения за неоснователност на насрещната въззивна жалба и
обоснованост на изводите на съда сочещи съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Направено е искане за оставяне на
насрещната въззивна жалба без уважение и за присъждане на съдебните
разноски.
Възражението за нередовност на въззивната жалба подадена от
ответника е неоснователно, тъй като обжалването е заявено в уважителните
части – изцяло.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на въззивно
обжалване решения, от името на легитимирани за обжалване страни, поради
което са ДОПУСТИМИ.
С обжалваните решения Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.45 от ЗЗД, вр. чл.86 от
ЗЗД.
След прекратяване на първоначално образуваното в.гр.д.№ 312/2022
год. по описа на Бургаския апелативен съд и връщането на делото на
Бургаския окръжен съд, по искането по чл.248 от ГПК инкорпорирано във
въззивната жалба на въззивника-ответник, е постановено определение №
2029/09.09.2022 год. по гр.д.№802/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата на И. С. С., подадена чрез
адв.П. Д., АК-Бургас, за изменение на решение № 432/10.05.2022 год. и
решение №473/19.05.2022 год., постановени по делото, в частта за разноските.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила, след което делото е
изпратено на Бургаския апелативен съд за по-нататъшен ход по въззивните
3
жалби.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чез
процесуалните си представители поддържат изразените становища, правят
искания за уважаване на въззивните жалби и за присъждане на съдебните
разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваните решения са постановени по исковете предявени от ищеца
Я. Н. Т., ЕГН ********** от гр. С., срещу ответника И. С. С., ЕГН **********
от гр.С., които се поддържат и пред въззивния съд, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца:
1.първоначално претендирана сума в размер от 70 000 лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания претърпени от ищеца в резултат на нанесен му от
ответника побой на 23.09.2017 год. при който му е причинена руптура на
слезката довела до загубата й, както и счупване на седма и осма ребрени
дъги вдясно, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците и охлузна
рана на главата.
С последваща молба от 01.11.2021 год. е заявено от ищеца изменение
на претенцията за неимуществени вреди, поради настъпили в хода на
процеса усложнения в здравословното му състояние, а именно-появила се
след деликта херния в коремната област на ищеца, което наложило
оперативното й отстраняване на 21.10.2021 год., във връзка с което е
добавена претенция за обезщетение за още 10 000 лв. – неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в резултат на усложнението.
Формулирана е обща претенция за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва считано от
момента на деликта-23.09.2017 год., до окончателното изплащане на сумата.
2.С последващата молба от 01.11.2021 год. е предявена и претенция за
сумата от общо 832, 40 лв. – претърпени от ищеца имуществени вреди –
разходи за изследвания, консумативи и лекарства във връзка с
извършената коремна операция за премахване на хернията на 21.10.2021
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването
на претенцията на 01.11.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че ответникът е признат за виновен и осъден
с присъда по НОХД №169/2018 год. по описа на РС-С. за деянието извършено
на 23.09.2017 год., при което след нанесен от ответника на ищеца побой, на
ищеца са били причинени посочените по-горе телесни увреждания. Твърди,
че в резултат на телесните увреждания, които ищецът му е причинил с
нанесения побой, е претърпял на 24.09.2017 год. спешна хирургическа
операция, като изпитал физически болки и страдания, както непосредствено
след побоя, така и след операцията. Преживял силна психическа травма от
уплахата и страха, че може да загуби живота си.
В допълнителната молба твърди, че след извършената операция за
отстраняване на слезката се е появило усложнение - коремна херния, в
резултат на което на 21.10.2021 год. е претърпял коремна операция за
премахване на хернията, което е довело за него до нови болки и страдания,
4
както и до сочените материални разходи, които следва да му бъдат
възстановени. Ищецът е поддържал исковите си претенции, ангажирал е
доказателства, направил е искане за присъждане на разноски.
Ответникът с писмения си отговор е оспорил исковата претенция по
основание и размер. Изложил е фактическа обстановка според която причина
за нанесения побой е изцяло поведението на ищеца, който го е предизвикал с
обидни думи към него и семейството му, евентуално е твърдял съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца във висока степен, което възражение
поддържа пред настоящия съд с уточнението, че то трябва да е поне 80%.
Оспорени са вида и характера на твърдените телесни увреждания, както и
степента и интензивността на твърдените болки и страдания. Цялостно
оспорване е заявено и след т.н. изменение на първоначално заявените искови
претенции. Направено е искане за цялостно отхвърляне на исковите
претенции и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са
доказателства.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Съдът приема, че обжалваното решение е постановено по допустими
искови претенции и е допустимо.
Видно от приложеното НОХД № 802/2021 год. по описа на РС-С., с
влязла в сила на 19.03.2021 год. присъда № 138/02.12.2019 год. по
наказателното дело, ответникът И. С. С. е признат за виновен в това, че на
23.09.2017 год. в землището на гр.С., местността „К.“ причинил тежка телесна
повреда на ищеца Я. Н. Т. изразяваща се в руптура на слезката довела до
загуба на слезката - престъпление по чл.128, ал.1, вр. ал.2, поради което му е
наложено наказание по НК.
От заключението на приетата от окръжния съд съдебномедицинска
експертиза извършена от вещо лице В. С. на базата на представените по
делото медицински документи - епикризи и др., както и след преглед на
ищеца на 22.04.2022 год. се установява, че на 23.09.2017 г., вследствие на
нанесен побой, Я. Н. Т. получил разкъсване на слезката, кръвоизлив в
коремната кухина с голям обем, счупване на 7-мо и 8-мо дясно ребро,
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузна рана по
главата. На 24.09.2017 год. е проведено оперативно лечение под обща
анистезия, при което е установено голямо количество кръв в коремната
кухина и руптура на далака довели до отстраняването му.
Следоперативният период е протекъл гладко, без настъпили усложнения.
Пациентът е престоял в болницата за периода от 24.09. до 10.10.2017 год.
/данни от епикриза/. Описаните травматични увреждания са резултати на
удари с твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат от нанесени удари
с ръце, крака, предмети, събаряне на земята. Разкъсването на слезката е
довело до кръвоизлив с голям обем в коремната кухина и е наложило
провеждането по спешност на оперативна интервенция за отстраняването,
обусловило загуба на слезка. Слезката е най-големият лимфоиден орган,
подобен по функция и а лимфните възли, където узряват лимфоцити от Т- и
В-редовете, както и депо за съхранение и разграждане на еритроцити.
Загубата на слезката води до нарушение и забавяне на имунния отговор,
по-често и тежко боледуване от инфекциозни заболявания. Останалите
травматични увреждания, в своята съвкупност, обуславят временно
5
разстройство на здравето неопасно за живота. Оздравителният процес след
проведената коремна операция за отстраняване на слезката, продължава
около 30-40 дни. Продължителността на оздравителния процес на
счупванията на 7-мо и 8-мо десни ребра е около 20-25 дни. Кръвонасяданията
по лицето, тялото и крайниците и охлузната рана по главата заздравяват за
около 10-15 дни. След получените травми и проведената коремна операция
пострадалият е изпитвал болки в областта на травмите и в областта на
оперативната рана. След извършената коремна операция /срединна
лапаротомия/ за отстраняване на слезката, в областта на ръбеца по предната
коремна стена се е образувала вентрална херния. Като причина за
образуване на хернията вещото лице сочи отслабването на меките тъкани на
коремната стена /мускули, фасции/ и заместването им със съединителна тъкан
на мястото на оперативния ръбец. Описаната вентрална херния е получила
усложнение - т.нар. „заклещване“ /инкарцерация/, което води до
притискане на чревните бримки на изхода на херниалния сак и спиране на
чревния пасаж с чревна непроходимост /илеус/. На 21.10.2021 год. е
проведена релапаротомия /повторно оперативно отваряне на коремната
кухина/ за укрепне на коремната стена в областта на хернията, резекция
/изрязване/ на тънко черво, репозиция на коремните органи и
възстановяване на чревния пасаж.
Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между
полученото разкъсване на слезка в резултат на травма от 23.09.2017 г. и
развилата се вентрална херния с инкарцерация, довела до чревна
непроходимост. Вентралната херния, сама по себе си, обуславя постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. Усложнението, което е
настъпило - заклещване /инкарцерация/ на хернията е довело до чревна
непроходимост, която без навременна оперативна интервенция неминуемо би
довела до смърт и в този смисъл, обуславя постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. Възстановителния период след повторната
коремна операция е около 30-40 дни. Към момента на изготвяне на
експертизата, при проведения преглед на 24.02.2022 год. пострадалият е в
добро общо състояние, с възстановена предна коремна стена, без наличие
на херниални подутини, с добре видим резец от проведените операции.
Заключението на вещото лице е обективно и обосновано, то не е
оспорено от страните и не е оборено от други доказателства по делото, поради
което съдът го кредитира изцяло.
От свидетелските показания на свидетеля С. - без родство със страните,
се установява, че преди инцидента ищецът Я. и ответникът И. били приятели.
На третия ден след инцидента свидетелят посетил Я. в болницата - видял, че е
целият син от лявата страна с отоци по корема, гърдите и главата, бил с
кислородна маска и с включени системи. След седем дни свидетелят отново
отишъл в болницата, където заварил майката на Я.. Тя казала на свидетеля, че
той не е добре и е на успокоителни. При двете си посещения в болницата
свидетелят не успял да осъществи контакт с ищеца, тъй като той не бил
адекватен. Я. останал в болницата около 20 дни. След изписването свидетелят
и ищеца се виждали почти всеки ден. Животът на ищеца много се променил,
не можел вече да извършва тежка физическа работа. Преди това Я. държал
сервиз за гуми, но след инцидента вече не можел да го поддържа. Два месеца
след операцията се налагало да ходи постоянно в болницата и за целта си
наел квартира в Бургас. Я. развил страхова невроза, затворил се в себе си,
6
страхувал се от саморазправа. Дълго време ищецът не работел, като разчитал
на майка си, която работела в чужбина и му помагала финансово. Едва през
лятото на 2021 год. започнал работа като таксиметров шофьор. Свидетелят
видял през 2018 год. хернията на корема на ищеца, но тогава „топката“ била
по-малка, като постепенно се уголемявала. Свидетелят придружавал ищеца
при прегледите, като сочи, че преди операцията през 2021 год. „топката“ на
корема на ищеца вече била голяма. Свидетелят твърди, че Я. все още не е в
стабилно психическо състояние.
Свидетелят Г. С. - брат на ответника, сочи, че през м.09.2017 год. Я. му
се обадил на два пъти и му казал, че са се събрали при брат му, за да отиде и
той там. При първото обаждане свидетелят отказал, но втория път Я. му
казал, че ще му върне стоте лева, които имал да му връща и свидетелят
отишъл. Заварил на място 5-6 човека между които брат му и ищеца, като
всички били употребили алкохол. След като постоял 5-10 минути свидетелят
попитал Я. ще му върне ли парите, на което той казал, че няма да му ги върне
и го напсувал на майка. Малко след това свидетелят отново го попитал дали
ще му върне парите или да си ходи, на което Я., който видимо бил употребил
много алкохол отново му казал, че няма да му ги върне и отново го напсувал
на майка, вече с доста по-висок тон. И двата пъти братът на свидетеля чул
псувните и не му станало приятно. Около седмица преди това, отново след
употреба на много алкохол Я. без повод напсувал свидетеля и му ударил
шамар през лицето, като брат му разбрал за това. След инцидента свидетелят
е виждал Я. на заведения в града да се забавлява и да употребява алкохол,
като се хвалел, че ще осъди брат му за много пари. Според свидетеля след
инцидента няма промяна в начина на живот на Я., като той продължава да
посещава заведения с жива музика до късно, да употребява и големи
количества алкохол и да се забавлява. Имало качени клипове в социалните
мрежи, а това се коментирало и между хората в гр.С. - малък град, в който
всичко се знае. Свидетелят знае, че преди Я. е имал гумаджийница, но го е
виждал да превозва големи количества метали с кола. Не знае дали след
инцидента Я. е работил нещо, но знае, че на трудов договор никога не е бил.
Свидетелят П. К. познава Я. от 8-9 години, приятели са, като посещават
заедно и заведения, когато имат пари. Свидетелят сочи, че преди инцидента
Я. бил едър, здрав мъж, помагал на свидетеля да товарят железа в работата му
по събиране на метални отпадъци и скрап. След инцидента Я. вече не бил
същия. Освен че отслабнал, след като получил „топка“ на корема, която
ставала по-голяма с времето, Я. бил много притеснен, затворил се в себе си.
Няколко дни след втората операция свидетелят се чул с Я. по телефона, който
споделил с него, че операцията била много тежка. След това се видели, като
Я. физически не изглеждал добре. Според свидетеля Я. вече се е съвзел, но и
към момента не може да работи по-тежка физическа работа. Свидетелят знае,
че докато имал херния, Я. е работил като таксиметров шофьор.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели. Свидетелите непротиворечиво споделят личните си впечатления,
поради което няма основание за изключване на свидетелски показания по
делото.
На базата на изложеното по-горе въззивният съд прави следните правни
изводи:
С т.10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС е прието,
че от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено
7
увреждане вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/ следва, че ако здравословното състояние
на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото
влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не
се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от
влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай,
че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното
решение обезщетение за тях, т.е. когато влошаването на здравето е довело
до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не
са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново
обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при
присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е
изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на
чл. 114 ЗЗД . От този момент се дължат и лихвите върху новото
обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В конкретния случай е налице влошаване на здравословното състояние
на ищеца, за което е установено, че е в пряка причинно-следствена връзка с
деликта, и което е настъпило след излагане в сезиращата съда искова молба
на първоначално обуславящите предмета на спора факти и обстоятелства. В
последващата молба, с която е заявил изменение на иска, ищецът на
практика е изложил нови и различни факти и обстоятелства, сочещи
предявяване на нови искове. Ето защо като е приел изменение на
първоначално предявения иск за неимуществени вреди, на базата на нови
факти настъпили в хода на процеса относно влошаване на здравословното
състояние на ищеца довели до повторна операция, извършена след
предявяване на иска, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение.
Фактически с молбата си от 01.11.2021 год. /л.87/ за изменение на иска,
ищецът е предявил два нови иска – иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди поради настъпило последващо влошаване на
здравословното му състояние, наложило извършване на операция на
21.10.2021 год. в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на деликта - 23.09.2017 год. до окончателното й
изплащане и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 832,40 лв. – направени от ищеца разходи във връзка с
операцията на 21.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта-23.09.2017 год., до окончателното й изплащане.
Въззивният съд намира, че допуснатото от окръжния съд процесуално
нарушение не е съществено, поради което произнасянето на окръжния съд
с общ диспозитив по двата иска за обезщетение за неимуществени вреди
не води до недопустимост на решението, като самостоятелно не се
отразява и на неговата правилност. Макар да е постановил един
диспозитив по двата иска за неимуществени вреди, окръжният съд реално се е
произнесъл и по двата, преценявайки обстоятелствата относно всеки от тях.
Пред въззивния съд страните спорят относно наличието на
предпоставките за присъждане на претендираните обезщетения в полза на
ищеца, по въпроса за съпричиняването, и за размера на справедливото
8
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема, за
доказано твърдението на ищеца, че на 23.09.2017 год. в землището на гр.С.,
при нанесен побой, ответникът умишлено му е причинил тежка телесна
повреда изразяваща се в руптура на слезката довела до загуба на слезката. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че освен
руптурата на слезката, която е наложила извършване на операция за
премахването й под обща анистезия на 24.09.2017 год., в резултат на побоя
нанесен от ответника, ищецът е претърпял и другите описани в исковата
молба физически травми - счупване на 7-мо и 8-мо дясно ребро,
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузна рана по главата.
Всички тази физически увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с виновното противоправно поведение на ответника на 23.09.2017
год., а съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на ответника на
23.09.2017 год. е и получено усложнение в здравословното състояние на
ищеца след първата операция – развитие на вентрална херния с
инкарцерация, което е наложило извършване на втора операция за
премахване на хернията на 21.10.2021 год.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че са установени
предпоставките по чл.45 от ЗЗД, поради което предявените искове са
доказани по основание, като не споделя възраженията на въззивника
ответник за обратното.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на телесни повреди са видът и характерът
на увреждането, начинът на извършването и обстоятелствата при които е
извършено, причинените морални страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, осакатявания, загрозявания и др.
Икономическата конюнктура в страната към момента на деликта е
спомагателен критерий. Към този момент минималната работна заплата в
страна е била 460 лв., а средната работна заплата - 1095 лв.
По делото се установи, че към момента на извършване на деликта
ищецът е бил на 33 години, като няма данни да е имал сериозни здравословни
проблеми. Свидетелите сочат, че е употребявал алкохол, но липсват
твърдения и доказателства, това да е оказало влияние на здравето му.
Нанесеният от ответника побой на 23.09.2017 год. е причинил на ищеца
множество телесни увреждания по цялото тяло, различни по вид и характер, в
резултат на които първоначално е претърпял коремна операция за премахване
на слезката, а след четири години поради появилите се усложнения, се е
наложило извършване на втора коремна операция за премахване на хернията.
9
И двата пъти операциите са били животоспасяващи - кръвоизливът в корема,
съответно - чревната непроходимост са застрашавали живота на ищеца, като
първия път ищецът е престоял в болница две седмици, а втория път - осем
дни. При побоя, освен тежката телесна повреда наложила оперативна
интервенция, на ищеца са били причинени и други средни и леки телесни
увреждания - две счупени ребра, отоци и кръвонасядания, които във
възстановителния период общо от около 40 дни след първата операция, са
довели до изпитвани от него интензивни болки и страдания, наложили прием
на обезболяващи лекарства. Премахването на слезката на ищеца има за
последица пожизнено отслабване на неговия имунитет, а премахването на
коремната херния няма дълготрайни последващи негативни отражения за
здравето му, но по време на втората операция и възстановителния период от
нея, сочен от вещото лице също в рамките на 40 дни, той отново е изпитвал
интензивни физически болки, неудобства и страдания. В промеждутъка
между двете операции ищецът се е оплаквал на приятелите си от нарастваща
„топка“ на корема, което му е създало дискомфорт и душевни притеснения, а
нарастването на хернията е предизвикало и сериозни физиологически
проблеми. Непосредствено след двете операции ищецът е бил променен
психически и емоционално - за известно време станал по-затворен, изпитвал
страх, но няма данни за дълготрайно или съществено влошаване на неговата
психика - съгласно свидетелските показания на свидетелите С. и К. ищецът
продължил и продължава да посещава заведения с приятели и да се
забавлява. Към момента ищецът е в добро общо състояние, без прогноза за
влошаване.
Противно на изложеното във въззивната жалба на ищеца, окръжният
съд не е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от негова
страна. Настоящият съд също намира възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за недоказани.
Установи се по делото, че към момента на побоя, както ищеца, така и
ответника са били употребили алкохол. Установи се, че преди побоя ищецът е
обиждал и псувал ответника и неговия брат, което съставлява противоправно
поведение. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД
обаче, не е достатъчно да се установи извършване на противоправно действие
от страна на пострадалия, а следва да се установи, че в пряка връзка с това
поведение са възникнали вредите – в случая телесните увреждания.
Съдебната практика приема, че преценката дали извършените от пострадалия
действия/бездействия обективно способстват за настъпването на вредоносния
резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по
делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. В
конкретния случай, от една страна нанесеният от ответника на ищеца побой
при пряк умисъл, установен със задължителна сила за настоящия съд по
чл.300 от ГПК, изключва възможността гражданският съд да приеме, че
физическите увреждания са причинени в състояние на афект на ответника. От
друга страна уврежданията на ищеца са причинени от множество
последователни удари по цялото тяло, което изключва действията на
ответника да са били друг вид адекватна и моментна реакция на отправените
обиди.
Не е установено по делото и твърдението на ответника, че влошаването
на състоянието при ищеца е повлияно от неположени достатъчно грижи от
негова страна за възстановяването му след първата операция. По делото не е
установено дали и какви допълнителни грижи е следвало да полага ищеца за
10
здравето си, които не са били положени, като не е установена и пряката
връзка между неполагане на такива грижи и възникване на вредоносните
последици.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че в съответствие с
принципите на чл.52 от ЗЗД справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
непосредствено след деликта на 23.09.2017 год., до момента на повторната
операция, е сумата от 47 000 лв., а в резултат на усложненото
здравословно състоЯ.е, наложило повторна операция на 21.10.2021 год. –
10 000 лв. Ето защо, както е приел окръжния съд, претенцията на ищеца за
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е основателна за
сумата от общо 57 000 лв. по двата иска, в която част претенцията следва да
бъде уважена, а за разликата над уважения до претендирания размер, следва
да бъде отхвърлена. Като е стигнал до идентични правни изводи общо за
размера на дължимата главница от 57 000 лв., Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение в тази част, което следва да бъде
потвърдено в тази част, но в частта, с която за разликата над 47 000 лв. до
57 000 лв. – т.е. за разликата в главницата от 10 000 лв., окръжният съд е
присъдил законна лихва за периода от деликта – 23.09.2017 год. до
предявяване на втория иск – т.е до 31.10.2021 год., съобразно приетото с
т.10 от цитираното по-горе Постановление на ВС, решението се явява
неправилно и следва да бъде отменено, като в тази част претенцията за
законна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В останалата част за присъдената законна лихва върху сумата от
47 000 лв., считано от 23.09.2017 год. до окончателното изплащане на сумата,
и за присъждане на законна лихва за разликата от 10 000 лв. за периода от
01.11.2021 год. до окончателното плащане на сумата, решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на ответника относно недоказаност на
претенцията на ищеца за имуществени вреди. От приложените по делото
писмени доказателства, съдът приема за установено, че в пряка връзка с
получените последващи здравословни усложнения наложили операция на
21.10.2021 год., за изследвания, консумативи и лекарства, ищецът е направил
следните разходи: 732 лв. за заплащане на херниални платна, за което са
представени фактура и фискален бон, 40,40 лв. за закупуване на ластичен
колан и лепки, за което са представени рецепта и фискален бон, 46,40 лв. –
заплатена потребителска такса, за което са представени направление и
фискален бон, 11,60 лв. – за закупен антибиотик за което са представени
рецепта и фискален бон и 2 лв. – за изследвания, за което е представен
фискален бон. Горното сочи, че искът на ищеца за имуществени вреди е
доказан изцяло до претендирания размер от общо 832,40 лв. и следва да
бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Ето защо
допълнителното решение също е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частичната отмяна на решението в частта за законната лихва не води до
различно разпределение на съдебните разноски направени пред окръжния
съд, поради което и при зачитане на влязлото в сила определение №
2029/09.09.2022 год. по гр.д.№802/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, съдът намира, че обжалваното решение №432/10.05.2022 год., следва да
бъде потвърдено и в частта за разноските.
11
Върху присъдената сума с допълнителното решение не е събрана
дължимата държавна такса за първоинстанционно разглеждане на делото,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Бургаския апелативен съд сумата от 50 лв. - дължима държавна такса за
първата инстанция, върху присъдения размер на обезщетение за имуществени
вреди.
Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби, съдебните
разноски пред въззивния съд следва да останат в тежест на страните, така,
както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 432/10.05.2022 год. по гр.д.№802/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която И. С. С., ЕГН
********** от гр. С.., ул. „П.“ № **, вх.*, ет.*, ап.* е осъден да заплати на Я.
Н. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“, бл.**, вх.*, ет.* чрез адв. Г. К. - БАК
с адрес на кантората: гр. Б., ул. „П. Е.“ № *, вх.*, ет.*, законна лихва върху
разликата над 47 000 лв. до 57 000 лв. – т.е. върху разликата в главницата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца,
наложило повторно оперативно лечение на 21.10.2021 год., за периода от
23.09.2017 год. /датата на деликта/ до 31.10.2021 год. /датата преди
предявяване на иска за сумата от 10 000 лв./,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я. Н. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул.
„П.“, бл.**, вх.*, ет.* чрез адв. Г. К. - БАК с адрес на кантората: гр. Б., ул. „П.
Е.“ № *, вх.*, ет.* за осъждане на И. С. С., ЕГН ********** от гр. С.., ул.
„П.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, да му заплати законна лихва върху разликата над
47 000 лв. до 57 000 лв. – т.е. върху разликата в главницата от 10 000 лв .,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
настъпили усложнения в здравословното състоЯ.е на ищеца, наложило
повторно оперативно лечение на 21.10.2021 год., за периода от 23.09.2017
год. /датата на деликта/ до 31.10.2021 год. /датата преди предявяване на иска
за сумата от 10 000 лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432/10.05.2022 год. по гр.д.№802/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 473/19.05.2022 год. по
гр.д.№802/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса от 50
лв./петдесет лева/ върху присъдения с допълнителното решение размер на
обезщетение за имуществени вреди.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13