РЕШЕНИЕ260423/19.11.2020г.

 

Номер.................                   Година 2020                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На осемнадесети ноември                                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  2214 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „Ч.М.“ АД, представлявано от Изп. Директор П.М., против НП № 03-010826/20.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414 ал.1  от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .

            В подадената до съда жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП липсва ясно описание на нарушението и не са посочени вярно датата и мястото на извършването му, съотв. обстоятелствата при които е извършено. Твърди се, че не са конкретизирани обстоятелствата около извършеното нарушение, с което е ограничено правото на защита на дружеството-жалбоподател. Излага се становище, че е опорочено административно-наказателното производство поради формалното отхвърляне от АНО на доводите в изложеното срещу АУАН възражение. Твърди се, че случаят е маловажен. Твърди се, че липсва виновно поведение, доколкото изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите е съобразено с исканията на синдикалната организация на КНСБ , отразено в писмо от 14.03.2018 г., в което изрично се изисква изплащането на трудовите възнаграждения да се извършва от най-старото дължимо, като не се прескачат стари периоди. Иска се НП да бъде отменено.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.  Депозирано е писмено становище, с което се поддържа жалбата.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Пледира, че в хода на съдебното производство безспорно е установено извършеното нарушение. Излага становище, че представеното писмо на КНСБ относно  уговорени  с работодателя условия за заплащане на дължимите възнаграждения не оборва фактите, визирани в НП, предвид законовото задължения на въззивника да гарантира изплащане поне на минималното трудово възнаграждение респ. 60 процента от договореното възнаграждение на работниците си. Иска се съдът да осъди въззивника да заплати юрисконсултско възнаграждение по делото.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – П.Е.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

В периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2018 г. служители на ДИТ-в. – св. П.Е. и П. Б. – инспектори в посоченото учреждение,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Ч.м.“АД, *** хода на проверката е установено, че  дружеството в качеството на работодател не е изплатило дължимите трудови възнаграждения за мес. юни 2018 г. на 173 работници и служители в общ размер от 105 011 лева, в това число и на лицето Х. И. Б.с ЕГН: **********, на длъжност „счетоводител“ в размер на 599,38 лева. Констатирано е, че нарушението е извършено на 26.07.2018 г. , към който момент е следвало да се изплатят трудовите възнаграждения. Установено било, въз основа на представено копие на трудов договор на лицето Х. Б., че дружеството-жалбоподател е поело задължение да заплаща трудовото възнаграждение на служителката до 25-то число на следващия месец.

При така установените факти, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление № 03-010826/20.12.2018 г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., , видно от заверено копие на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ № 0280/03.08.2010 г.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление  е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения към преписката  трудов договор с Х. Б. , дължимото възнаграждение се заплаща до 25-то число на следващия месец.

По делото не са налице данни, които да сочат, че възнаграждението на Б. за месец юни 2018 г.  г., е било изплатено по някой от възможните регламентирани начини, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение, посочени в разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ.

Съдът намира, че по отношение на датата на извършване на нарушението спрямо лицето Х. Б. НП се явява обосновано, доколкото видно от приобщеното по делото копие на трудов договор със служителката трудовото възнаграждение е следвало да бъде заплатено до 25.07.2018 г., поради което бездействието в тази връзка се явява незаконосъобразно и в нарушение на нормата на чл. 128 т.2, вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ именно на 26.07.2018 г.

Съдът намира, че въз основа на събраните гласни и писмени доказателства не бе установено безспорно на коя дата са били дължими трудовите възнаграждения за мес. юни 2018 г. по отношение на останалите работници и служители. Към АНП не са приложени писмени документи, които да установяват посочения факт, и материалите по делото не са попълнени с такива, въпреки изричното указание на съда към АНО в този смисъл при провеждане на съдебното следствие по делото. Същевременно, видно от разпита на св. П.Е., същият е формирал изводите си относно датата, на която е било дължимо заплащането на трудовото възнаграждение на останалите работници и служители въз основа на проведени неформални разговори с лица, представляващи дружеството-жалбоподател, които не се потвърждават въз основа на събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства.

Независимо от горното, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като обосновано досежно твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ, доколкото за съставомерността на реализираното бездействие е достатъчно работодателят да не е изпълнил задължението си визирано  в цитираната норма по отношение на един служител, какъвто се явява лицето Х. Б.и по отношение на която безспорно се установява, че е осъществено деянието.   

Като необосновани бяха оценени доводите за субективна несъставомерност на извършеното нарушение от дружеството-жалбоподател, доколкото се сочи, че извършването на нарушението се дължи на спазване на  предписанието на КНСБ за погасяване на задълженията за заплащане на трудови възнаграждения от най-старите дължими към по-новите такива. Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което не се изследва въпросът касаещ за субективното отношение на управляващите ги лица към извършеното нарушение. Същевременно реда за погасяване на задълженията от най-старото към новите такива е общ правен принцип, по който се реализира всяко задължение по облигационно, трудово правоотношение, а и в рамките на принудителното изпълнение. Поради изложеното, изпълнението на предписанието на КНСБ, не влияе върху съставомерността на деянието и отговор. Друг е въпросът, че дружеството-жалбоподател носи отговорност за заплащане на всички изискуеми  трудови възнаграждения, поради което изпълнението на едно такова вместо друго е несъстоятелен довод на защитната теза.

Поради тази причина, съдът намира, че правилно и  законосъобразно административно – наказващия орган е ангажирал отговорността на въззивника за нарушение на чл. 128 т.2  във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ.

В случая безспорно нарушението е осъществено  в предхождащ проверката и постъпилия сигнал момент, с оглед  на  което са засегнати  интересите на конкретния работник, поради което случаят не следва да са квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Като взе предвид, че наказанието е наложено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

 Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение към  минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 100 /сто/ лева. 

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-010826/20.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на „Ч.М.“АД на основание чл. 414 ал.1  от КТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ .

ОСЪЖДА  „Ч.М.“АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Главна инспекция по труда – София  сумата от  100 /сто/лева  за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: