№ 22871
гр. София, 12.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110130685 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на Р. Г. Д. срещу М. ЕК. за сумите 6960 евро – наемни вноски по договор
за наем на недвижим имот от 24.10.2019 г. за срок от една година, считано от 01.11.2019 г., и
5400 лева – консумативни разходи за ползване на имота за същия период. В заявлението е
посочено, че между Р. Г. Д. и М. ЕК. е сключен договор за наем на апартамент от 24.10.2019
г., въз основа на който заявителят предоставила на длъжника ползването на имота за срок от
една година, считано от 01.11.2019 г., срещу задължение за последния да заплаща месечен
наем от 580 лева, както и 450 лева – консумативни разноски за ползването му, но
задължението му не било изпълнено, като М. ЕК. не заплатил тези суми за период от една
година, считано от 01.11.2019 г.
Като разгледа заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, както и приложените към него писмени доказателства съдът намира
следното:
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издава заповед, освен когато: искането не отговаря на изискванията
на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението – т. 1; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави – т. 2;
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това – т. 3; длъжникът няма постоянен адрес или седалище
на територията на Република България – т. 4 и длъжникът няма обичайно местопребиваване
или място на дейност на територията на Република България - т. 5. Следователно наличието
на която и да е от посочените изчерпателно изброени хипотези е основание за отказ да бъде
издадена заповед за изпълнение.
В процесния случай искането на Р. Г. Д. е за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. ЕК.. Същото е отправено със
заявление, входирано в Софийски районен съд на 31.05.2021 г. От изисканите справки от
Дирекция „Миграция“, Министерство на вътрешните работи обаче се установява, че
длъжникът няма регистриран постоянен адрес на територията на Република България, както
1
и че е кандидат за продължително пребиваващ в страната чужденец съгласно заявление №
6799/ 05.07.2021 г. (удостоверение на Дирекция „Миграция“, Министерство на вътрешните
работи от 07.10.2021 г.), но същият няма този статут. От удостоверение, издадено на
05.07.2021 г. от Дирекция „Миграция“, Министерство на вътрешните работи, е видно, че
след 15.04.2021 г. не са налице данни за регистриран адрес на длъжника на територията на
Република България, а от удостоверение от 07.10.2021 г. - че същият е регистрирал настоящ
адрес в гр. Царево, считано от 05.07.2021 г. Тоест към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. М. ЕК. не е имал никакъв
регистриран адрес в страната, което представлява абсолютна пречка за издаване на заповед
за изпълнение съгласно чл. 410, ал. 2, т. 4 ГПК. Обстоятелството, че същият е регистрирал
адрес на 05.07.2021 г. е без значение, тъй като на първо място към момента на образуване на
делото за съда липсва компетентност да се произнесе по заявлението, предвид посочената
пречка. На следващо място от удостоверението, издадено на 07.10.2021 г. от Дирекция
„Миграция“, Министерство на вътрешните работи, е видно, че след образуване на делото
длъжникът е с регистриран настоящ адрес, а не постоянен. Поради тези съображения
съдебният състав намира, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на Р. Г. Д. следва да бъде отхвърлено.
За пълнота следва да бъде добавено, че същото подлежи на отхвърляне и на друго
основание:
За да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, заявителят следва да представи документ, предвиден в чл. 417 ГПК,
който съгласно изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК да е редовен от външна страна и да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл. 418, ал. 3
ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането зависи от
изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на това задължение или настъпването на обстоятелството следва да бъдат
удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ. В процесния случай
вземанията за претендираните суми произтичат от представения договор за наем от
24.10.2019 г. с нотариална заверка на подписите на страните, тоест от документ по чл. 417,
т. 3 ГПК. В него обаче липсва уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане на
наемните вноски и консумативните разходи. Тоест същият не установява, че е настъпила
изискуемостта на задължението на М. ЕК. да заплати съответните суми, като към
заявлението не е представено доказателство, от което да е видно, че Р. Г. Д. го е поканила за
това (тоест документ по чл. 418, ал. 2 ГПК).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на Р. Г. Д. срещу М. ЕК., по което е образувано ч.гр.д. № 30685/ 2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя чрез процесуалния й
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2