Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2021
г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.01.2021
г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 681
по описа на Софийския окръжен съд за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по идентични жалби с вх. №
03456/11.08.2020г. при ЧСИ Радост Горанова – Чолакова и вх. № 5965/21.08.2020г.
в Софийския окръжен съд, подадени от длъжника „Р.-М.“ ЕООД срещу таксите и
разноските, начислени и предявени със съобщение за размера на дълга изх. №
4441/27.07.2020г. по изп.д. № 20189250403490 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова.
Жалбоподателят твърди, че предявените му такси и разноски са прекомерни и
неправилно изчислени, при което таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно
завишена, както и са начислени разноски за действия, които реално не са
извършени по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че по този начин
съдебният изпълнител неправомерно увеличава общия размер на задължението му по
изпълнителното дело. Моли съда да изчисли коректно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
и да констатира начисляването на разноски за действия, които не са извършвани, като
даде указания на съдебния изпълнител за коригиране, респ. правилно изчисляване,
на техните размери.
Видно от документите на л. 408 и 427 от изпълнителното
дело, жалбоподателят е получил обжалваното в настоящото производство съобщение на
09.08.2020г. Поради това входираната на 11.08.2020г. при съдебния изпълнител
жалба, както и постъпилата идентична такава на 21.08.2020г. в окръжния съд, са
подадени в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същите са
насочени срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането им, доколкото предметът
им е идентичен. Освен това, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на самостоятелно обжалване подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението
на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на
„постановление за разноски“ по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК,
независимо от конкретното му наименование. Поради това съдът намира, че жалбите
с идентично съдържание са редовни и допустими.
Не са постъпили писмени възражения по чл. 436, ал. 3
от ГПК от страна на взискателите по делото.
Жалбите са постъпили в съда с копие
от изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. В мотивите се изразява становище за немотивираност и неконкретизираност
на оплакванията на жалбоподателя. Съдебният изпълнител описва хронологията на
събитията по изпълнителното дело. Описва обстоятелствата, които са й дали
основание да извърши конкретните изпълнителни действия. Сочи множество действия
и определени за тях такси, срещу които длъжникът не бил възразил своевременно,
въпреки че бил уведомен за тях. Обосновава размера им (вкл. и на
възнаграждението на вещото лице – оценител и на разноските за пощенски
разходи). Анализира процесуалното поведение на длъжника и намира същото за
недобросъвестно, доколкото с него се цели избягване плащането на дължимите
такси и разноски, а и противоречащо на разпоредбата на чл. 455 от ГПК. Счита,
че всички такси и разноски в производството са определени правилно и при
спазване на закона. Моли съда да остави жалбата без уважение.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано под номер 20189250403490 при ЧСИ Радост Горанова –
Чолакова въз основа на молба вх. № 08953/10.12.2018г. от П. Д. Н., към която е
приложен изпълнителен лист за сумите 40000 лв. – главница (ведно със законната
лихва върху нея от 12.08.2016г. до окончателното й изплащане), 4361,40лв. -
мораторна лихва, 3320,85 лв. – разноски и 1160 лв. – разноски по обезпечението.
Извършена е справка за актуалното състояние на
длъжника. Проучено е и имущественото му състояние.
В хода на производството са налагани обезпечителни
мерки, насрочвани са публични продани и са присъединявани взискатели.
На 15.07.2020г. е постъпила молба от присъединения
взискател П. П. за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 432,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил да се
уведомят всички взискатели за молбата на П..
На 17.07.2020г. е постъпило електронно писмо от процесуалния
представител на първоначалния взискател, с което изразява становище за
неоснователност на молбата за спиране на производството.
Писмо в същия смисъл е постъпило на 28.07.2020г. и от
НАП.
На 27.07.2020г. съдебният изпълнител е издал съобщение
за размера на дълга, адресирано до длъжника. Същото е обжалвано, като по този
повод е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбите за неоснователни. Видно от текста им, същите са бланкетни и не
съдържат нито един конкретен довод в подкрепа на изложените общи твърдения за
неправилно (завишено) начисляване на такси и разноски по изпълнителното дело.
Същевременно, в производствата по чл. 435 от ГПК съдът
действа като контролно- отменителна инстанция и се произнася само по посочените
в жалбата основания. Този извод се обосновава по аргумент от противното спрямо
разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК (каквато не е възпроизведена в Глава 39,
Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“),
вр. Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК.
В същия смисъл е и изричната съдебна практика (Решение
№ 271 от 29.01.2020 г. на САС по в. гр. д. № 296/2020 г., Решение № 225 от
23.01.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. № 66/2020 г., Решение № 147 от 1.01.2019
г. на САС по в. ч. гр. д. № 124/2019 г., Решение № 33 от 16.03.2020 г. на ПАС
по в. гр. д. № 93/2020 г.), съгласно която съдът действа в условията на пълен
въззив само в производствата по чл. 463 и 521 от ГПК, но не и в производствата
по чл. 435 от ГПК, като в последните „на
разглеждане подлежат единствено наведените от жалбоподателя основания за
незаконосъобразност“.
В случая, както се посочи по- горе, не са наведени
конкретни основания за незаконосъобразност. Поради това съдът е възпрепятстван
да провери, в кои части таксата по т. 26 от ТТРЗСЧИ е – евентуално – завишена,
както и за кои реално неизвършени (според жалбоподателя) действия по
изпълнителното дело са начислявани разноски, и не е длъжен да извършва пълна служебна
проверка на определените от съдебния изпълнител разноски, нито служебно да формулира
и проверява доводи в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Същевременно, последният
не е представил доказателства в тази насока. Поради това жалбите са неоснователни.
Освен това, съгласно Решение № 937 от 29.05.2018 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 880/2018 г., в производствата по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК бланкетните жалби са неоснователни.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбите на
длъжника „Р.-М.“ ЕООД срещу таксите и разноските, начислени и предявени със
съобщение за размера на дълга изх. № 4441/27.07.2020г. по изп.д. №
20189250403490, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Разноски не са претендирани от страните, които, с
оглед изхода на делото, имат право на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 03465/11.08.2020г.
и идентична с нея жалба вх. № 5965/21.08.2020г. в Софийския окръжен съд, подадени
от длъжника „Р.-М.“ ЕООД срещу таксите и разноските, начислени и предявени със
съобщение за размера на дълга изх. № 4441/27.07.2020г. по изп.д. № 20189250403490
на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.